РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при секретаря В.Т. и
в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА т.д. № 3 по
описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид
следното:
Производство по чл.237 ГПК.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила
искова молба от ЕТ „****“,
представляван от К. Х. А., чрез пълномощник, като се прави искане да бъде
осъден ответникът „*****“ ЕАД със седалище с.Я., обл.П., да му заплати сумата
от 31 068.76 лв., от която 28 789.58 лв. - главница, представляваща
дължимо, но незаплатено частично парично задължение от „******“ЕАД по фактура №
*****/08.03.2017 г. на обща стойност 58 817.54 лв. с начислен ДДС, по
сключен между страните договор за производство и изкупуване на тютюн сорт „****“,
реколта 2016 г. от 24.02.2017 г. и 2 279.18 лв. - законна лихва за забава,
начислена върху частично незаплатената сума от 28 789.58 лв. по фактура № ****/08.03.2017
г., считано от 29.03.2018 г. до 07.01.2019 г., както и законната лихва за
забава върху дължимата незаплатена част от главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; да заплати
сторените разноски в обезпечителното производство в общ размер на 1 566 лв.; да
му бъдат присъдени и сторените разноски по изпълнителното производство (по изп.д.№ 57/2019 г. по описа на
ЧСИ В. С., рег.№ *** от КЧСИ с район на действие ОС Плевен) в общ размер на 1 302 лв., както
и разноските по настоящето производство.
За ответника „****“ЕАД със седалище
с.Я., обл.П., чрез пълномощник, е изразено становище, че признава предявените
от ЕТ „****“ искове за посочените суми в размер на 31 068.76 лв., от които
28 789.58 лв. главница и 2 279.18 лв. законна лихва за забава за периода
от 29.03.2018 г. до 07.01.2019 г., като се признава и дължимостта на законната
лихва за забава върху дължимата главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Прави се искане при
разглеждане на делото да се вземат впредвид правните и фактически възражения по
отношение на претенциите за разноски и на възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК и аргументите, изложени в
отговора на исковата молба и допълнителния отговор.
Съдът намира за установено
следното.
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. чл.327 ТЗ за
заплащане на сумата от 28 789.58 лв. главница, представляваща дължимо, но
незаплатено частично парично задължение от ответника по фактура № ****/08.03.2017
г. на обща стойност 58 817.54 лв., с начислен ДДС, по сключен между
страните договор за производство и изкупуване на тютюн сорт „*****“, реколта
2016 г. от 24.02.2017 г., както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД във вр.
чл.12, ал.3 от Закона за тютюна, тютюневите изделия и свързаните с тях изделия
за сумата от 2 279.18 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислена върху частично незаплатената сума от 28 789.58 лв. по фактура № ****/08.03.2017
г., считано от 29.03.2018 г. до 07.01.2019 г.Претендира се и законната лихва за
забава върху дължимата незаплатена част от главницата в размер на 28 789.58 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба - 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В молбата от 15.05.2019 г. за ответника е
изразено становище, чрез пълномощник, че с отговора на исковата молба е
направено изявление, че не се оспорва, че към датата на отговора съществува неизпълнено ликвидно задължение
към ответника в общ размер на 28 789.58 лв. с вкл.ДДС, представляващо
незаплатен остатък по фактура № *****/08.03.2017 г., а по отношение на
претенцията за лихви, също е направено изявление, че счита същата за
основателна.Изразено е становище също така, че се признава предявения иск от
ищеца за посочените суми в размер на 31 068.76 лв., от които
28 789.58 лв. главница и 2 279.18 лв. законна лихва за забава за периода
от 29.03.2018 г. до 07.01.2019 г., като е призната и дължимостта на законната
лихва за забава върху дължимата главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на паричното задължение.
Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу
предявен иск, т.е. по същество се признават всички правопораждащи спорното
материално право юридически факти, като се поддържа, че предявеното субективно
право не е прекратено чрез изпълнение или чрез друг правопрекратяващ
способ.Процесуални предпоставки за постановяване на решение при признаване на иска изрично са:1) ответникът
да е признал иска и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното
дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.
Съдът намира, че са налице и двете
предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска в процесния случай, като е съобразена и разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК.
Ето защо с оглед на гореизложеното следва да
бъде осъден на основание чл.79 ЗЗД във вр. чл.327 ТЗ ответникът да заплати на ищеца сумата от 28 789.58 лв. главница,
представляваща дължимо, но незаплатено частично парично задължение от ответника
по фактура № ****/08.03.2017 г. на обща стойност 58 817.54 лв., с начислен
ДДС, по сключен между страните договор за производство и изкупуване на тютюн
сорт „****“, реколта 2016 г. от 24.02.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Следва да бъде осъден на
основание чл.86 ЗЗД във вр. чл.12, ал.3 от Закона за
тютюна, тютюневите изделия и свързаните с тях изделия ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 279.18 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва, начислена върху частично незаплатената сума
от 28 789.58 лв. по фактура № ***/08.03.2017 г., считано от 29.03.2018 г.
до 07.01.2019 г.
Ищецът претендира също така да му бъдат
присъдени сторените разноски в обезпечителното производство, от които са в общ
размер на 1 566 лв., от които 60 лв. платена държавна такса, 6 лв. за банков
превод и 1 500 лв. платено адвокатско възнаграждение.По отношение на размера на
адвокатското възнаграждение ответникът е направил възражение за прекомерност с
оглед на чл.78, ал.5 ГПК.
От доказателствата по делото е видно, че в
рамките на обезпечителното производство с оглед на приложените по делото
писмени доказателства, включително и от договора за правна помощ от 10.12.2018 г.,
е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.
Съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК, направените от страните разноски в обезпечителното производство се
присъждат с решението по съществото на спора.Преценката дали адвокатското
възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги конкретна и според разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС се свежда до
съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност
на делото. За да се произнесе относно приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът, сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които
ги обективират, и дължимото разрешение на повдигнатите по делото правни
въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.
В процесния случай минималният размер на
адвокатското възнаграждение се определя по реда на чл.7, ал.7 във вр. чл.8,
ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но така получената сума представлява възнаграждение за една
съдебна инстанция.
Обезпечението е допуснато с определение № 555/20.12.2018
г. по ч.в.т.д.№ 748/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.е. то се е
развило в рамките на две съдебни инстанции.Чл.11 от горепосочената наредба
предвижда, че за изготвяне на частна жалба възнаграждението е 200 лв.
Ето защо възражението на ответника по чл.78,
ал.5 ГПК по отношение на размера на адвокатското възнаграждение за
обезпечителното производство е неоснователно, като съдът изходи от фактическата
и правната сложност на същото с оглед на гореизложеното.
Следователно претендирната сума в общ размер
на 1 566 лв. от ищеца, представяща сторените от него разноски в обезпечителното
производство, е дължима от ответника и следва да бъде осъден същия да му я
заплати.
Що се касае до претендираните разноски в общ
размер на 1 302 лв. по изп.д.№ 57/2019 г. по описа на ЧСИ В. С. съдът намира
следното.
Според чл. 400, ал. 1 от ГПК налагането на запор се извършва от съдебния
изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда,
като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение.Систематичното
място на разпоредбата е в част четвърта „Обезпечително производство“, но има
препращане към разпоредби от част пета “Изпълнително производство“, образува се
изпълнително дело, а за разноските по изпълнението са приложими разпоредбите на
чл.79 ГПК и чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Съдът приема, че
разноски, понесени в обезпечително производство,
са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част ( по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това
са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител ( в този смисъл определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о.).
Ето защо в тази част следва да се отхвърли като неоснователно искането на ищеца да бъде осъден ответникът да му заплати сторените разноски по изпълнителното производство в общ размер на 1 302 лв., от които: 96 лв. заплатени по фактура № ****/07.01.2019 г. за образуване на изпълнителното дело и извършване на изпълнителни действия от ЧСИ; 6 лв. - платени за издаване на удостоверение и 1 200 лв. заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по изпълнителното производство.
При този изход на процеса са дължими от
ответника разноски по делото за настоящето производство.Относно възражението на
ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв., то
същото се определя по реда на чл.8, ал.1, т.4 от горепосочената Наредба и с
оглед на фактическата и правна сложност на спора не е прекомерно.Касае се за
търговски спор по реда на глава тридесет
и втора от ГПК, което производство се характеризира с двойна размяна на
книжа, която е осъществена
При този изход на процеса следва да бъде
осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът да заплати на ищеца общо разноски по делото за настоящето
производство в размер на 3 042.75 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД във вр. чл.327 ТЗ ответникът „*********“ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление село
Я., Община П., обл.П., да заплати на ищеца ЕТ „********“, ЕИК: **********,
седалище и адрес на управление гр.П., район Ц., ул.**** № **, ет.**, ап./оф.**
представляван от К.Х. А., сумата от 28 789.58 лв. главница, представляваща
дължимо, но незаплатено частично парично задължение от ответника по фактура № *****/08.03.2017
г. на обща стойност 58 817.54 лв., с начислен ДДС, по сключен между
страните договор за производство и изкупуване на тютюн сорт „****“, реколта
2016 г. от 24.02.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл.86 ЗЗД във вр. чл.12, ал.3 от Закона за
тютюна, тютюневите изделия и свързаните с тях изделия ответникът „*****“ЕАД,
ЕИК: 8241*****03269, със седалище и адрес на управление
село Я., Община П.,
обл.П., да заплати на ищеца ЕТ „**********“, ЕИК: *****,
седалище и адрес на управление гр.П., район
Ц., ул.**** № ***, ет.**, ап./оф.***, представляван от К.Х.А.,
сумата от 2 279.18 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислена върху частично незаплатената сума от 28 789.58 лв. по
фактура №****/08.03.2017 г., считано от 29.03.2018 г. до 07.01.2019 г.
ОСЪЖДА ответникът „****“ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление село Я., Община П., обл.П., да заплати на ищеца
ЕТ „*****“, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление гр.П., район Ц., ул.***
№ ***, ет.3, ап./оф.23, представляван от К. Х. А., сумата в общ размер на 1 566 лв., от които
60 лв. държавна такса; 6 лв. такса за банков превод и 1 500 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, представляващи сторените разноски в обезпечителното
производство по чл.390 ГПК по т.д.№ 989/2018 г. по описа на ОС - Пловдив и
ч.в.т.д.№ 748/2018 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането на ищеца ЕТ „*****“, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление гр.П., район Ц., ул.*** № **, ет.**, ап./оф.*** представляван от К.Х.А., да бъде осъден ответникът „****“ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление село Я., Община П., обл.П.н, да му заплати сторените разноски по изпълнителното производство (по изп.дело № 57/2019 г. по описа на ЧСИ В. С., рег.№ 90***6 от КЧСИ с район на действие ОС Плевен) в общ размер на 1 302 лв., от които: 96 лв. заплатени по фактура № *****/07.01.2019 г. по изп.производство за образуване на изп.дело и извършване на изпълнителни действия от ЧСИ; 6 лв. - платени за издаване на удостоверение и 1 200 лв. заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по изпълнителното производство.
Осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът „****ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление село Я.,
Община П., обл.П., да заплати на ищеца ЕТ „****“, ЕИК: ****, седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, район Централен, ул.*** № **, ет.**, ап./оф.**,
представляван от К. Х. . разноски по делото за настоящето производство в общ размер
на 3 042.75 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок
от получаване на съобщението чрез връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: