Решение по адм. дело №261/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП).

 

Образувано е по жалба на И. Х. А. от [населено място], чрез ... Кр. С., против т. 2 от Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1196/04.03.2025 г. на началника на ООАА – Велико Търново, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, пр. трето и ал. 2, т. 3 от ЗАП - временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до отстраняване на нарушението, но не повече от 1 година.

В жалбата се твърди, че обжалвана ПАМ е приложена при неспазване на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващият твърди, че за него остава неясно какво нарушение е извършил – обществен превоз на пътници или превоз на пътници, но неправилно прието, че той е превоз срещу заплащане, каквото не е извършвано. В тази връзка намира, че самото нарушение не е установено надлежно – по реда на ЗАНН. Оспорва факта на уговорка за плащане и получаване на суми като се позовава на констатациите от проверката на НАП, която не установила плащане. Счита, че е останало неясно кой е платил посочените в обясненията суми от по 3 лева на човек в 1 посока, а и намира за нелогично да транспортира 3 пътници, при условие че автомобилът му има капацитет за 4. Намира, че ПАМ от вида на процесната се издава едновременно при обвързана компетентност и при оперативна самостоятелност и липсват мотиви относно налагането й. Твърди, че не е ясно и каква цел преследва процесната ПАМ и по какъв начин тя би преустановила процесното и препятствала ново нарушение от същия вид. Счита, че събраните писмени обяснения и гласни доказателства на разпитаните свидетели категорично доказват, че написаното от тях е под диктовка и не отговаря на истината. Моли за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – началникът на ООАА – Велико Търново, изразява писмено мотивирано становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения за законосъобразност на приложената ПАМ. В съдебно заседание поддържа това становище и моли за отхвърляне на жалбата.

 

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.03.2025 г. служители на ответника – А.. М. и В. М., извършили проверка на лек автомобил Мерцедес Е 200 с рег. № [рег. номер], собственост на Б. А., управляван от жалбоподателя по настоящето дело И. Х. А. от [населено място]. В проверката участвал и полицейски служител Х. П. – служител на РУ - Павликени, като посоченият автомобил бил спрян около 09.20 часа в [населено място], преди табела за вход в града, на кръстовището на ул. И. З. и ул. Т. К.. Установено било, че в автомобила се возили като пътници 3 души – В. Й., Г. С. и Й. Н.. По време на проверката били снети обяснения от всички пътници, като в тях те описали сходна фактическа обстановка – че се возят от Сухиндол до Павликени и обратно, като са заплатили сумата от 3 лева за всеки в едната посока. Посочените писмени обяснения са собственоръчно написани, същите са снети от посочения в заповедта за прилагане на ПАМ полицейски служител Хр. П., като са приподписвани от служител на ответника за административен орган и от самия административен орган, като съдържат и разяснение за възможността далия обяснението да бъде разпитан през съд при оспорването им.

Служебната проверка на служителите на ответника установила, че процесното МПС не е включено в списък към удостоверение за регистрация на извършване на таксиметров превод на пътници, поради което направил извод, че извършеното деяние представлява нерегламентиран обществен превоз (превоз на пътници) срещу заплащане по заявен маршрут. За това на водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 90/04.03.2025 г. за нарушение на чл. 24, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП.

Не е спорно, че по-късно – към 10.30 бил съставен и Протокол за извършена проверка на обект от служители на НАП, но този протокол не е посочен нито в оспорваната заповед за прилагане на ПАМ, нито има препращане към него в административното производство на ответника.

Въз основа на тези факти и при обсъждане на писмените обяснения на пътниците, ответникът направил извода, че жалбоподателят извършва обществен превоз на 3 броя пътници срещу заплащане или икономическа облага без МПС да е включено в списък на МПС към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, поради което издал процесната заповед, с която приложил две различни ПАМ спрямо различни адресати – 1. временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на регистрационни табели на МПС собственост на Б. А. до отстраняване на нарушението, но не повече от 1 година и 2. временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя по делото за същия срок.

Недоволен тази заповед, жалбоподателят я оспорил изцяло, като с влязло в сила Определение № 1183/10.04.2025 г., съдът е оставил жалбата му против т. 1 от заповедта без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Така предмет на настоящето производство е само т. 2 от заповедта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на И. А. от [населено място] до отстраняване на нарушението, но не повече от 1 година.

Въз основа на тази жалба е образувано процесното дело.

В хода на настоящото производство като доказателство е приета преписката. Жалбоподателят е поискал събирането на гласни доказателства, като в съдебно заседание са разпитани като свидетели и тримата пътници. По искане на ответника е разпитан като свидетел и А.. М. – единият от двамата служители на ответника, участвали в проверката. Посочените гласни доказателства ще бъдат обсъдени по същество по-долу.

 

При така установените факти и доказателства съдът намира от правна страна следното:

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Със служебно известната на съда Заповед №РД-01-67/29.02.2024 г., на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на И. А. „Автомобилна Администрация", Изпълнителният директор на ИА "АА" – [населено място] е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП редица длъжностни лица, сред които е и ответника.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, и същият е законосъобразен, тъй като са спазени материалноправните и процесуални изисквания за издаването му.

В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП е указано, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. От друга страна, за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП. Приложените в настоящият случай принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" от ЗАвтП изискват от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено удостоверение за обществен превоз на пътници. В разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП е дадено легално определение на понятието "превоз на пътници", съгласно което, това е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Предвид така даденото легално определение, следва изводът, че превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 2, във вр. с т. 4, б. "б" от ДР на ЗАвтП налага извод, че основната предпоставка, по която се различават "общественият превоз" и "превозът за собствена сметка" е възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.

За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Тези обстоятелства са заявени като спорни в хода на съдебно производство, но съдът счита че са доказани.

Преди всичко следва да се държи сметка, че за закона е равнозначно дали плащането е извършено или е само обещано/уговорено. Още в хода на извършената проверка, и тримата пътници са изготвили саморъчно писмени обяснение, в които безпротиворечиво са удостоверили превоз срещу заплащане – декларирали са едни и същи суми за съответния маршрут.

Съдът изцяло кредитира писмените им обяснения, които смята за съставени редовно. Видно от представените по делото писмени доказателства в хода на административното производство са снети по реда на чл. 44 от АПК писмени сведения от тримата пътуващи. Тези обяснения са оформени надлежно и имат съответната доказателствена стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от АПК, административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. Съгласно чл. 44, ал. 2 от АПК, сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Според чл. 44, ал. 3 от АПК, когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето. Разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от АПК предвижда, че административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели.

Видимо от начина на оформянето на обясненията на Й. Й. Н. В. В. Й. и Г. В. С. е, че всеки един от посочените лице собственоръчно е написало обяснение по случая, в което еднозначно е посочил, че потърсили И., който срещу 3 лева на човек по посока да ги закара до Павликени и обратно до Сухиндол. В посочените три обяснения и тримата свидетели са потвърдили, че плащането в първата посока е било извършено предварително. В обясненията като „Снел обяснението“ е посочен Х. П., който според процесната заповед е полицейският служител на РУ – Павликени, участвал в проверката. Тези обяснения са приподписани от К. М. – ответникът по делото – административен орган. На края, те съдържат и предупреждението по ал. 4 на чл. 44 от АПК по отношение на лицата, чието обяснения са снемани. При това положение съдът приема, че от външна страна писмените обяснения са надлежно доказателство, което е само по себе си гаранция за верността на записаното в тях.

Варно е, че две от трите разпитани лице са непълнолетни – съответно родени през 2008 и 2009 г. АПК обаче не установява никакви специални правила по отношение на снемане на обяснения от непълнолетните. С. З. за закрила на детето в чл. 15 предвижда, че:

„Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило [възраст] възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

(2) Когато детето не е навършило [възраст] възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.

(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;

2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., бр. 14 от 2009 г.) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист.

(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., бр. 14 от 2009 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.“

Предвид горното и като се има предвид, че двама от пътниците са непълнолетни – на 15 години и изслушването им е било наложително, фактът, че време на изслушването им не е присъствал социален работник и не е представен социален доклад, не е съществено нарушение при събиране на посочените доказателства – обясненията на тези две лица, тъй като няма спор, че третият пътник е дядо на едно от двете непълнолетни момичета и в този смисъл има качеството на „друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава“ по отношение и на двете непълнолетни деца, които в съдебно заседание признават, че имат близки приятелски отношения.

Но следва да се отчита, че дори и да се изключат показанията на непълнолетните, решаващи за извода за доказаност на нарушението са обясненията и свидетелските показания в хода на делото на третия пътник – пълнолетния дядо на едно от момчетата. Както в писмените си обяснения в хода на административното производство, така и в показанията си по делото именно този свидетел признава изрично, че потърсил И., за който знаел, че кара такси, за да отведе него и двете момчета на пазар в Павликени, защото изтървали автобуса от Сухиндол (където живеят), като пари за тази услуга щели да платят като се върнат – по 3 лева на човек в посока. Свидетелят признава пред съда, че „са си признали“ и при проверката за това, като не отрича, а напротив – признава в съдебно заседание уговорката за плащането. Така вж. показанията му на л. 54, пар. 2 от делото.

След като именно пълнолетният възрастен (дядо, с който пътували внукът му и негов, на последния, приятел) признава дори и пред съда уговорката за плащане съдът няма основания да не кредитира показанията му както пред съда, така и в хода на административното производство. Както се посочи дали парите са получени или само уговорени за съставомерността на нарушението е без значение и разликата в показанията на този свидетел по този въпрос в административното производство и пред съда не променят извода на съда за доказаност на нарушението.

Следва обаче да се отбележи, че съдът не намира показанията пред съда на младежите за достоверни, защото те съществено се отклоняват и различават ценени съвкупно дори и само като съдържание от съдебното заседание. Така например, св. Г. С. разказва как въпреки проверката превозът се осъществил – всички пътуващи стигнали по пазара в Павликени и дори сочи кой, къде, какво купувал. Всички останали свидетели обаче, отричат тази факти – всъщност по делото не е спорно, че превозът бил осъществен до входната табела на Павликени, никой от пътниците не стигнал до пазара, нито пазарувал, а били отведени в РУ, където от тях били снети писмените обяснения. Само това обаче несъответствие разколебава сериозно доказателствена стойност на всички други твърдения на младите свидетели, които съдът и не кредитира.

Обратно, съдът кредитира показанията на св. Й. Н. и писмените обяснения на всички пред административния орган, доколкото те се подкрепят и останалите доказателства по делото – в това число и от АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен държавен орган, в кръга на службата му, по предвидения ред и форма, който по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства до доказване на противното. Установените в него факти се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства. Доказателствената тежест за оборване на изложените в АУАН обстоятелства тежи върху оспорващия. В този смисъл са и Решение № 11062 от 20.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2012 г., VII о., Решение № 7026 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2014 г., VII о., Решение № 4894 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2016 г., VII о., Решение № 9322 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15486/2018 г., VII о., Решение № 9099 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2017 г., VII о. Нещо повече – в този АУАН има вписани възражения, но те се свеждат до твърдението „Не съм взел и стотинка“. Както се каза многократно, дали плащането е прието или е само уговорено е без значение. В този смисъл отрицанието на факта на получаването на парите в момента на проверката - т.е. в началото на транспорта, не изключва и уговорката, че такова ще бъде получено по-късно, в какъвто смисъл са показанията на св. Й. Н. пред съда.

Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, като е изяснил действителните взаимоотношения между жалбоподателя и посочените в ПАМ лица – всички возени 3 пътници, а оттам и характера на констатирания превоз. Органът е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. Следователно, административният акт съдържа основни факти, от които се установява наличието на основание за издаването му.

При така очертаната законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е доказана. След като е безспорно установено, че соченият като извършител на превоза е осъществявал дейност по превоз на три лица с уговорка за извършване на плащане на услугата, дори и тази дейност да има инцидентен характер, то е обосновано да се приеме, че са налице основаният за налагане на преустановителната ПАМ, посочена в чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАП. По тези съображения жалбата срещу оспорваната заповед в посочената й част следва да се отхвърли.

По отношение възражението на жалбоподателя за липсата на яснота относно действията, които следва да предприеме водачът, за да отговори на изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено, следва да се посочи, че за да настъпи прекратителното условие на ПАМ, необходимите действия са очертани в самите хипотези на правните норми, послужили за основание за прилагането им: включването в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. В тази връзка, касаторът неправилно твърди, че е налице необходимост от допълнително мотивиране на приложената ПАМ в посока определяне на конкретни действия, изпълнението, на които да доведат до преустановяването й. Освен това, за да се гарантира, че мярката няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и 12 месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата. Следователно, на адресата са предоставени 12 месеца, за да отстрани нарушението, като при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, ще настъпи и прекратяване действието на приложените му ПАМ.

Накрая, забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна. Общественият превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност и благонадеждност, в това число и с прилагането на процесните ПАМ, които са такива прилагане в условията на обвързана компетентност. Ето защо и приложената принудителна административна мярка е постановена в съответствие с целта на закона.

По изложените съображения настоящият състав намира оспорения акт постановен в съответни с процесуалния и материалния закон, поради което жалбата против него следва да се отхвърли.

При този изпод на делото на страните не се следват разноски.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Х. А. от [населено място] против т. 2 от Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1196/04.03.2025 г. на началника на ООАА – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от получаването му.