Определение по дело №9183/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32014
Дата: 29 юли 2025 г. (в сила от 29 юли 2025 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20251110109183
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32014
гр. С., 29.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от И. М. СИМЕОНОВА Гражданско дело №
20251110109183 по описа за 2025 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск от ищеца ЮАБ С..ком,
дружество регистрирано в Р. Л., с рег. № ********* срещу „Д. Л.“ АД, дружество
регистрирано в Г., под номер HRB...., с търговско представителство в Б. „Д. Л.“, БУЛСТАТ 1.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответникът е оспорил подписа на Пиер Б., положен във „форма за възлагане“ и е
направил искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК, поради което на ищеца
следва да се укаже да посочи дали ще се ползва от оспорения документ, след което съдът ще
се произнесе по искането за задължаване на ищеца да представи документа в оригинал.
Ответникът е направил искане за допускане на съдебно-авиационна експертиза, което
съдът намира за основателно и следва да уважи.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 56449/2024 г., по описа на СРС, 48
състав.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, с
писмена молба с препис за насрещната страна, във връзка с направеното оспорване на
подписа на Пиер Б., положен във „форма за възлагане“, на основание чл. 193, ал. 2 ГПК да
заяви дали ще се ползва от оспорения документ. При неизпълнение на указанията в срок,
документът ще бъде изключен от доказателствения материал по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи в оригинал „форма за възлагане“ за първото по делото о.с.з.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-авиационна експертиза със задачи, посочени от
ответника в отговора на исковата молба.
1
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-авиационната
експертиза в размер на 500 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице инж. К. К.в Г.ев, тел. 08....0.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице по телефона, след представянето на доказателства
за внасянето по сметка на съда на определения депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2025 г. от
11,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЮАБ С..ком,
дружество регистрирано в Р. Л., с рег. № *********, срещу „Д. Л.“ АД, дружество
регистрирано в Г., под номер HRB...., с търговско представителство в Б. „Д. Л.“, БУЛСТАТ 1.
с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, §. 1,
буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година, вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 488,96 лв. (равностойност на
250,00 евро), обезщетение за закъснение на полет LH1711 от летище Д. до летище М.,
излитащ по разписание на 23.09.2023 г., част от обща дестинация Д. – М. – С., с полети
LH1711 и LH1706, ведно със законна лихва от 20.09.2024 г. до окончателно изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 56449/2024 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че Пиер Б., с дата на раждане 06.08.1957 г. и ответникът са сключили
договор за въздушен превоз. Съобразно сключения между страните договор, пътникът е
следвало да бъде превозен от Летище Д. с полет LH1711, излитащ по разписание на
23.09.2023 г., в 16.45 ч. (местно време) със свързващ полет LH1706, излитащ по разписание
на 23.09.2023 г. в 20.10 ч. (местно време) от международно летище М., до крайна дестинация
летище С. с полет, пристигащ по разписание на 23.09.2023 г., в 23.00 ч. (местно време).
Общата резервация за полетите била потвърдена. Полет LH1711 обаче бил изпълнен със
закъснение, което попречило на пътника да хване свързващия полет до крайната дестинация.
В резултат на тези събития, с последващ полет, пътникът бил превозен до крайната
дестинация със закъснение повече от три часа спрямо първоначалния час на пристигане.
Излага, че в случая, разстоянието между началната и крайната точка на полета е до 1500 км.
(изчислено по метода на дъгата на големия кръг, а именно 422 км), поради което претендира
обезщетение в размер на 488,96 лв. (равностойност на 250,00 евро). Твърди, че с договор за
цесия от 28.09.2023 г. пътникът му прехвърлил вземането си срещу авиокомпанията, за което
на 10.10.2023 г. ищецът изпратил до авиокомпанията уведомление за сключената цесия и
покана за доброволното заплащане на паричното обезщетение, но такова не било изплатено.
При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че Пиер Б. е имал закупен билет за полет LH1711 Д. – М. и полет LH1706 М. – С. от
23.09.2023 г. Не оспорва, че полет LH1711 е закъснял, както и че е изпуснат свързващият
полет LH1706. Оспорва, че закъснението на полет LH1711 се дължи на причини, за които
авиокомпанията отговаря и твърди, че са били налице извънредни обстоятелства – буря и
влошена метеорологична обстановка. Оспорва наличието на договор за цесия, съответно че
ищецът е материалноправно легитимиран да претендира процесното вземане, счита, че
представената „форма за възлагане“ касае договор за услуга, а не договор за цесия. Оспорва
положения от пътника подпис във „форма за възлагане“. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 7, §. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, вр. чл. 99 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между Пиер Б. и ответника по силата на сключен договор за
въздушен превоз на пътник, по който ответникът се е задължил на съответната дата да
изпълни уговорения полет до съответната дестинация; закъснението на полета с повече от
2
три часа от предвиденото разписание; потвърдена резервация за полета и представяне на
гишето за регистрация в часа, посочен предварително и в писмен вид (включително по
електронен път) от ответника или не по – късно от 45 минути преди обявения час на
излитане; процесният полет да е до 1 500 км.; че вземането за обезщетение е прехвърлено от
Пиер Б. в полза на ищеца, както и че ответникът е уведомен за прехвърлянето.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полета,
респ. че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираното вземане чрез
плащане на обезщетение.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК са следните факти: 1/ че Пиер Б. е имал закупен билет за полет LH1711 Д. – М.
и полет LH1706 М. – С. от 23.09.2023 г.; 2/ че полет LH1711 е закъснял, както и че е изпуснат
свързващият полет LH1706; 3/ че разстоянието между началната и крайната дестинация е до
1 500 км., изчислено по метода на дъгата на големия кръг.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса.
Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а
давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или
злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с
оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат
спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3