№ 194
гр. Варна, 20.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
СъдебниАнтон В. В.ев
заседатели:Искра М. И.
при участието на секретаря Елвира М. Ботева
и прокурора А. Д. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Наказателно дело от
общ характер № 20243100200511 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съдебният заседател А. В.ев, не се явява.
След проведен телефонен разговор от съдебен секретар - Е. Б., същият
заявява, че е закъсал с колата и ще се яви в съдебната зала след 40 мин.
Съдът обявява почивка от 40 минути.
Съдебното заседание продължава в 10:50 часа в присъствието на всички
страни.
ПОДСЪДИМИТЕ:
С. Р. С. - редовно призован, явява се лично и с адв. О. А., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
А. Д. Д. - редовно призован, явява се лично с адв. П. В., както и адв. О.
А., редовно упълномощени и приет от съда от преди.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Д. Д. П. –
редовно призован, не се явява. Представляван от родител и законен
представител Ж. П. П. – редовно призована, не се явява. За него се явява адв.
Р. Л., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ВАРНА – редовно
призовани, не се явява представител.
1
СВИДЕТЕЛЯТ Г. Л. Г., нередовно призован, не се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. В. С., редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Не са налице пречки по хода на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. С.: Да се гледа делото.
ПОДС. Д.: Да се гледа делото.
Нови искания на основание чл.275 от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл.282 НК съдът чете заключенията на изготвените
2бр. видео-технически експертизи.
ПРИСТЪПВА КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА И
ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. В. С. – на 27 години, българка, българска
гражданка, неомъжена, с висше образование, неосъждана, без родство със
страните.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.291 от НК,
обещава да даде добросъвестно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам заключенията на така изготвените
експертизи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. Л.: Нямам въпроси.
На въпроси на адв. В.:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Не мога да кажа колко време лицето е стояло
2
извън камерите, тъй като не знам тези две камери дали са синхронизирани. Не
знам каква е самата настройка на тези две камери и дали времето от едната
камера отговаря на времето на другата. Аз преглеждам само записите на
камерите. Когато са ги изземали е трябвало да се направи някакъв протокол, за
да се уточни. Нямам спомен, но може да погледнем в колко часа излизат от
едната камера. Не знам дали са били синхронизирани и за това не мога да дам
отговор. Ако гледаме първата експертиза на снимка 79, страница 13 се вижда,
че лицето напуска в 17:28:56 часа, но дали тази камера е синхронизирана с
тази в фоайето, не мога да отговоря.
На въпроси на адв. А.:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: По експертиза № 454 съм използвала термини:
„видимо го завличат против волята му“, „нежелание да ги последва“ на базата
на език на тялото. Виждам, че лицето се отдръпва назад и видимо показва
нежелание да се придвижва в тази посока. Аз така ги възприемам. Моята
субективна преценка е такава на базата на език на тялото.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети към доказателствения
материал по делото представените 2бр. заключения по Протокол за извършена
видео-техническа експертиза № 279, както и Протокол за извършена
експертиза № 454, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото
2бр. заключения по Протокол за извършена видео-техническа експертиза №
279, както и Протокол за извършена експертиза № 454.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Г. В. С. за
изслушване в днешното съдебно заседание сума в размер на 200,00 /двеста/
лева, платими от бюджета на съда по сметка на ОД на МВР. (издаден 1бр.РКО)
СЪДЪТ докладва представена справка за задграничните пътувания на
лицето Г. Г., видно от която същият е напуснал пределите на страната.
Докладва и докладна записка от районния инспектор по местоживеене,
от която е видно, че същият е посетил адреса на търсеното лице, а именно
свидетелят Г. Г. като по данни на майката – Л. Г.а, същият е в Германия и по
тази причина не може да бъде осъществено принудителното му довеждане в
съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Г. Л. Г. е изключително важен свидетел, тъй като е
очевидец. За съжаление при явяването му в първото съдебно заседание не
3
успяхме да го разпитаме, поради процедурни пречки. Но аз държа на неговия
личен и непосредствен разпит като считам, че следва да бъде сторено чрез
Интерпол справка за известни адреси на лицето, телефон за връзка в чужбина,
с оглед призоваването му по телефона. Не се противопоставям да му бъдат
прочетени показанията, но не знам становището на съответната страна.
АДВ Л.: Присъединявам се към становището на представителя на
прокуратурата. Не възразявам да му бъдат прочетени показанията.
АДВ. А.: Правилно предположи прокурора, че ние няма да се съгласим
да се четат показанията, тъй като имаме определени съмнения за начина, по
който на ДП този свидетел е бил разпитан и искаме да бъде разпитан
непосредствено, и да ни възпроизведе това което е видял. В този смисъл
държим на неговия разпит.
АДВ. В.: Аз се присъединявам към становището на колегата - адв. А..
СЪДЪТ след тайно съвещание намира, че не е наложително да бъде
извършен непосредствен разпит на свидетеля Г. Л. Г., който е нередовно
призован за днешното съдебно заседание , извън стрната е и няма данни , че в
скоро време ще се върне на адреса си в България. Счита, че показанията му не
са от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото,
както и от друга страна неговото издирване и осигуряване за явяване в
съдебно заседание явно ще затрудни и удължи производството.
Съдът намира, че по делото има събрани достатъчно показания, от които
може да стигне до обективен извод за това дали подсъдимите са виновни или
не, поради което същият следва да бъде заличен като свидетел.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА свидетеля Г. Л. Г. от списъка за призоваване.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
АДВ. Л.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. В.: Правя искане да се изиска писмо от Гранд МОЛ във връзка със
записите, тъй като вещото лице каза, че няма данни дали камерите са
синхронизирани. За съжаление това не е направено в ДП, но считам, че това
нещо може да се направи в съдебно, да се изиска информация дали камерите и
то две от тях тази, която се вижда входа към аварийния изход и тази, от която
се излиза от аварийния изход от МОЛ-а навън, за да може да разберем колко
време е престояло детето вътре. Считам, че това е много важно.
АДВ. А.: Имам и още едно искане и то е мотивирано от това, което
направихте преди малко заличихте въпросния свидетел Г. Г.. По делото е
приложен един запис от телефон – 112, по никакъв начин обаче без
4
непосредствения разпит на този свидетел, не е установено дали гласът на този
запис е неговият. В този смисъл моля да бъде назначена гласово-
идентификационна експертиза, която да отговори на въпроса дали записът,
който предполагам ще бъде използван като доказателство по делото и което
предполагам, че и прокуратурата, след като е приложила към материалите ще
цени по някакъв начин, дали на този запис е гласът на този свидетел. Тъй като
този факт при липсата на неговия непосредствен разпит остава висящ във
въздуха.
СЪДЪТ намира, че и двете искания, а именно на адв. В. и адв. А. са
неоснователни. Намира и двете искания направени от защитниците, че не са
от съществено значение за изясняване на обективната истина по делото, като
същите само ще забавят производството, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. за изискване на
информация от Гранд МОЛ – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А. за назначаване на
гласово-идентификационна експертиза.
АДВ. В.: Подсъдимите желаят да дадат обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Разбирам обвинението, не се признавам за
виновен. По спомен ще произведа, защото минаха доста години и някой
работи помня по-ясно, други не. През 2021 г. работих в Гранд МОЛ към
охранителна фирма „Делта Гард България“ ЕООД. Мисля, че това стана края
на май месец – началото на юни. Бях на смяна по график. При рутинен обход,
за да си изпълня задълженията на охранител, които са ми по договор, да
оглеждам техниката и за спазването на реда в търговския център. Забелязах
група от три деца, които бяха на аварийна врата, на ниво 0, до магазин
Бершка, които ритаха вратата, чуваха се някакви ругатни и суматоха. Отидох
да видя какво става, защото задълженията ми са да следя за спазването на реда
в търговския център. Видях, че ритат по дръжката на аварийната врата, която
е на ниво 0 до магазин Бершка, която има коридор и води до изход от МОЛ-а.
Тя се използва само при пожари. Отидох да ги питам какво става и при
въпроса ми защо го правят, получих ругатни и че няма да ми дават обяснения.
След това те отидоха към съседна пейка, която е на 5-10 метра да седнат и
отидох да ги разпитам защо го правят. Защото тези врати по принцип се водят
на МОЛ-а, но са ни казвали, че трябва да ги платим, ако някой ги счупи. Едно
от момчетата, тоест Д. при въпрос защо го правят, ме наруга с няколко неща
едно от които беше: „Снощи ебах майка ти.“ След тази ситуация забелязах, че
5
колегата А. е видял от някъде ситуацията и се приближи да види какво става.
Последва въпроси и обяснения от наша страна, че не е правилно да се руши
имущество, което не е тяхно. И решихме да извикаме момчето да види какво е
направило. Д. П. дойде, отворихме вратата и влязохме тримата – аз, А. и Д.,
при което вратата се затвори, защото е аварийна и е с такъв механизъм.
Отвътре няма как да се отвори освен с ключ. Ние го попитахме пак да даде
обяснения защо го е направил, като му обяснихме, че не е окей той поведение.
Момчето ми посегна с крак да ме ритне, не успя, защитих се. След това
изпадна в някакъв обяснителен режим от 20-30 секунди, не помня точно какво
сме си казали, не са ругатни. Той разбра, че няма как да се върне обратно,
защото вратата се затвори. Ние си отворихме с ключа и влязохме на ниво 0 в
МОЛ-а. След това, след около 20-30 мин. ни се обади кО.а, който беше на пост
на централна врата, и ми каза, че са дошли някакви хора да искат обяснение
защо сме изгонили това дете от МОЛ-а. При което аз отидох да видя кои са
тези хора и да видя какво искат, също така дойдоха и няколко цивилни
полицаи, които са на работа в МОЛ-а. На входа имаше суматоха. В
последствие разбрах кои са хората. Това бяха бащата на детето – Д. П. с още
двама души. Моят кО.а А. дойде, момчето, което беше на пост на въртящата
врата също дойде, цивилните полицаи дойдоха, и започнаха да ни искат
обяснение защо сме изгонили детето от МОЛ-а. Аз обясних, че нарушава реда,
при което получих заплахи от бащата на детето, че ще ме изкара пред МОЛ-а
и да ме пребие. В този момент нахлу и майката на детето, която без никакви
питанки, директно ми налетя на бой. Удари ми шамар и ме ритна в крака.
Подал съм жалба за това, но не беше уважена. След това бащата издърпа
майката, дойде и линейка, всички излязоха навън, а ние с А. влязохме вътре и
за мен ситуацията приключи. Повече не съм ги виждал тези хора.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. Л.: Няма въпроси.
На въпроси на Адв. А.:
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Според мен нямаше свидетели. Беше такъв час,
че в МОЛ-а няма много посетители. Бяхме трите момчета, аз и колегата А.. Не
съм видял други хора наоколо.
АДВ. В.: Нямам въпроси.
На въпроси на съда:
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Запознах се с материалите по делото. Понеже ги
видях като група децата по-рано в МОЛ-а, без да ги познавам, забелязах, че
едното от децата в последствие разбрах, че това е Д., беше с бинтован крак и
накуцваше. След това стана ясно, както и от разпитите на треньора, че
6
момчето е състезател по кикбокс. Предполагам, че травмите са му от
тренировките.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Разбирам обвинението, не се признавам за
виновен. Ще дам обяснение за станалото. През 2022 г., края на май месец, бях
на работа. Работих в охранителна фирма „Делта Гард България“ ЕООД в
Гранд МОЛ – Варна. Бях на смяна, правихме обходи и тогава бях на ниво 0,
там ми беше поста. Докато си правя обхода забелязах в далечината колегата да
разговаря с някакви непознати деца, на една пейка. Когато се приближих, чух
няколко ругатни срещу него, попитах го какво се случва и той ми обясни
набързо за какво става въпрос. След това няколко пъти ги подкани да
напуснат, защото така е преценил, че трябва според това, което са направили.
Обясни ми, че са ритали вратата. В МОЛ-а постоянно трошат и чупят знам за
какво става въпрос, защото съм ги виждал много пъти. За същите лица
конкретно не знам, но това е практика на такива непълнолетни лица да правят
такива работи, както и по новините наскоро даваха. Подкани го да види какво
е направил, когато отиде до вратата, видя, влязохме вътре, вратата се затвори.
След като отидох до колегата, ми обясни какво става, отидохме до вратата и
извика момчетата да видят какво са направили на вратата. Дръжката беше
счупена. Когато дойде момчето, влязохме от вътрешната страна, трябваше да
напусне обекта, вратата се затвори автоматично и момчето видя, че няма как
да се върне на обратно и напусна обекта. Не сме дърпали Д. Д., категорично
не сме го дърпали. Никой никого не е удрял, нито от тях, нито от наша страна.
Вратата автоматично се затваря и заключва, и от вътре не може да се отвори.
Докато бяхме вътре момчето посегна към колегата, но нищо кой знае какво.
Той се защити и това е. Опита да се да се върне обратно, но няма как и
напусна. Ние се върнахме пак в сградата. Докато бяхме в аварийния изход
единствено това, че му каза, че не е правилно и му обясни защо го гоним. Не
сме удряли момчето. Върнахме с в МОЛ-а, след 20-30 мин. се обади колегата,
който беше на пост централна врата, каза, че са дошли някакви лица да ни
търсят защо сме изгонили децата. Когато отидохме там, разбрахме, че са
родителите на детето и някакви други две момчета, които изобщо не се
представиха кои са. С бащата на Д. имаше още двама мъже. Бащата на Д.
заплашваше колегата. Не съм обърнал внимание дали Д. Д. е отвън.
Разговаряхме с родителите и другите хора, които бяха с тях. Тези хора бяха
дошли да търсят сметка защо сме изгонили сина им. След като влезе майката
на Д. удари колегата, бащата я издърпа и излязоха навън. Имаше линейка и
полиция, явно някой ги е извикал. Не съм видял дали се е качил някой в
линейката. После се върнахме в МОЛ-а и повече не съм виждал никой.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към подсъдимия.
АДВ. Л.: Нямам въпроси.
На въпроси на адв. В.:
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Когато отидох при колегата момчетата бяха едно
7
до друго, а колегата беше отстрани. Не отидох случайно, просто си правех
обход по това време и видях колегата че разговоря с някакви лица. колегата ми
обясни набързо каква е ситуацията и ми каза, че са ритали вратата, и са я
блъскали. Когато отидохме до вратата, видях, че е счупена и предполагам, че е
от тях. Ние сме отговорни ако нещо се счупи. Затова сме и сложени да следим
реда. Тези лица, които трошат чуждо имущество не трябва да се допускат. По
принцип трябва да ги изгоним, не може да ги оставим да продължават да
трошат. Не се сещам някой от приятелите му да е влизал в коридора. Те
постоянно минават хора, предполагам, че са минавали през това време. Д.
тръгна да рита колегата с крак. колегата се предпази и се дръпна. Д. имаше
превръзка на крака, беше му бинтован кракът.
АДВ. А.: Нямам въпроси.
На въпроси на съда:
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Не сме удряли Д.. Поне пред мен нищо не се
случвало. След като влезнахме в аварийния изход единствено той посегна на
колегата, нищо друго не се е случило. Не сме го удряли и не съм видял и
колегата да го е удрял.
На основание чл.373, ал.1 вр. чл. 283 от НПК се прочитат протоколите
за разпити.
На основание чл. 283 от НПК се прочитат протоколите и писмените
документи, съдържащи се към делото.
Страните заявиха, че нямат искания за събиране на нови
доказателства.
Председателят обяви съдебното следствие за приключило, поради което
и на основание чл.291 НПК
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което и приключва съдебното дирене и на основание чл.291 НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБЕНОТ СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: В рамките на протеклото в няколко съдебни заседания
8
по общия ред съдебно производство, беше установено от фактическа страна
следното:
Към месец юни 2022 г. подс. С. С. и подс. А. Д. работели като
охранители към фирма „Делта Град България“ ЕООД, с която ръководството
на търговския комплекс Гранд МОЛ, а именно „ОРКИД МУЛТИ КОМПЛЕКС
– Варна“ ЕООД, имал сключен договор за извършване на охрана и видео
наблюдение на търговския комплекс. С оглед на индивидуалните сключени
договори подс. Д. бил назначен на длъжност „охранител“, а подс. С. бил
назначен на длъжността „техник охранителна техника“, но реално физически
и двамата осъществявали охранителна дейност на територията на търговския
център.
На 18.06.2022 г. - почивен ден, малко след 15:30 часа пострадалият Д. Д.
П. и двама негови приятели К. И. и В. Н. посетили търговския център Гранд
МОЛ, като до там били закарани от бащата на пострадалия - Д. П.. В
търговския център тримата свидетели се срещнали с други свои познати,
приятели и съученици, като обикалял известно време по различни търговски
обекти.
Малко след 17 часа пострадалия П., двамата му приятели – свид. И. и Н.,
както и други деца, чиято самоличност в хода на разследването не е
установена, се намирала на ниво 0 на търговския комплекс, като част от тях
посетили магазин Бершка, а свидетелите Д. П., К. И. и В. Н. останали на
пейка, пред самия магазин Бершка.
Докато изкачвали свид. В. Н. се приближил до намиращия се в
непосредствена близост до търговския магазин Бершка авариен изход на
търговския комплекс, отворил вратата и надникнал вътре. След като огледал
няколко секунди, същият затворил и се прибрал отново до своите приятели на
пейката пред магазин Бершка. Действията на свид. В. Н., отварянето на
вратата на аварийния изход в търговския център били забелязани от подс. С.,
който в този момент извършвал рутинна обиколка на търговския комплекс, и
се намирал на ниво 0.
Пострадалият П., свид. Н. и свид. И., стояли на пейката и изчаквали
своите близки, когато подс. С. се приближил към тях. Същият съвсем
основателно отправил забележка към цялата група, видимо малолетни лица, за
това че не следва да отварят без причина аварийните изходи, след което свид.
В. Н. се извинил и казал, че това няма да се повтори. Необяснимо поради
каква причина, вместо подс. С. да се оттегли в изпълнение на служебните си
задължения, той започнал разговор, с тримата малолетни на теми, които те
възпрели като неподходящи, силно засрамващи, и силно унижаващи за
възрастта им. Колкото и да ми е неприятно, съобразно установеното в рамките
на съдебното следствие следва да цитирам отправените реплики към
малолетните: „Колко са ви дълги пишките?“, „Имате ли сефте?“, „Девствени
ли сте?“, като всяко едно от малолетните лица към този момент 18.06.2022 г.,
силно се смутило от зададените въпроси. Поради ниската възраст, съответно
9
липсата на житейски за справяне със ситуацията, малолетните първоначално
не отговаряли. И на поредния отправен въпрос от страна на подс. С. към
групата малолетни лица, а именно: „Виждали ли сте гола жена на живо или
само в интернет?“, пострадалият Д. П. отговорил, че е виждал гола жена на
живо, вчера и това е майката на подс. С.. Съответно силно засегнат от своя
страна, от чутото, подс. С. се пресегнал и с дясната си ръка ударил шамар в
лицето на пострадалия Д. П..
В този момент към групата малолетни лица и подс. С., подходил подс. А.
Д., който също бил на работа и извършвал обход. Той забелязал ситуацията, че
колегата му, очевидно има проблем с посетители и не знаейки нищо за повода,
за възникване на ситуацията, се приближил. Въпреки всичко, въпреки
непознаването на ситуацията подс. А. Д., заедно с подс. С. подхванали всеки
от една страна, с ръце пострадалият Д. П. и започнали да правят опити, да го
вдигнат от пейката, и да го издърпат към същия авариен изход, чиято врата
малко по-рано свид. В. Н. отворил от чисто детско любопитство.
Малолетният пострадал правел опити да се защити, правил опити да се
задържи на пейката, като с ръце стискал седалката, но предвид ниската си
възраст, възрастта на двама мъже, които са в разцвета на силите, на които няма
как да се противопостави. И липсата на съдействие от други възрастни, които
в този момент, видно от предоставените записи, от търговския обект били
достатъчно в изобилие, не успял да запази мястото си на пейката, и бил
извлечен, като през цялото време указвал съпротива.
Видно от записите на камерите пострадалият Д. П. бил почти влачен, в
посока като тялото му се намирало разположено в посока обратна на тази, в
която го издърпали. Като служители към охранителната фирма, двамата
подсъдими знаели добре, че вътре, в аварийните изходи и помещенията няма
камери. Същите решили да въведат справедливост по свой начин, като
естествено това не следвало да се случва в присъствието на свидетели.
Заснетите действия от камерите, установяват и основно от камерата,
който се намира, монтирана точно, в посока гледаща въртящата се входна
врата за търговския център, и обхващаща помещенията на ниво 0,
включително и пейката, и околните площи пред търговския обект, където се
намирали пострадалите. Така било установено, че в 17:20:53 часа,
пострадалият Д. П. бил издърпан от двамата подсъдими, от пейката в посока
аварийния изход до магазин Бершка.
В 17:27:09 часа двамата подсъдими и пострадалият П., вече изчезват от
кадъра на записващото устройство, което означава, че и тримата вече са се
намирали вътре в аварийния изход. След влизането в аварийния изход
пострадалият бил вкаран в допълнително, намиращо се помещение, вляво,
където върху него последователно и подс. С. и подс. Д. нанесли побой,
удряйки го по главата, по краката и по торса.
Първи с нанасянето на бой, започнал подс. С. като ударите, които той
нанасял били в лявата и дясна част на главата на пострадалия Д. П.. В същото
10
време са го наричали с обидните думи - сопол и отрепка. пострадалият П. се
молел да го пуснат, но подс. Д. не му позволявал да се придвижва извън
помещението, като стоял на вратата на самото помещение.
От насените му удари пострадалият П. получил главоболие и усетил, че
ушите му писнали. Като в следствие един от ударите по горната устна на П. се
отворила рана и потекла кръв. В този момент последвала подигравателна
сцена спрямо пострадалия. Подсъдимият С. му казал да се обади на баща си
като в момента, в който пострадалият извадил телефона и започнал да набира
баща си, подсъдимият се пресегнал и натиснал червената слушалка на
дисплея, с което прекъснал връзката.
В този момент подс. Д. също започнал да нанася удари на пострадалия
П., като първият удар бил нанесен с крак, в областта на сгъвката на коляното
на пострадалия П.. На същия този крак пострадалият П. имал поставена
превръзка, поради претърпяна по-рано спортна травма от тренировки. От този
удар пострадалият П. паднал на земята и двамата подсъдими започнали да го
ритата по краката. От тези удари по краката раната, която имал от тренировка
по-рано пострадалия П., се отворила, започнала да кърви, а продължавайки да
му нанасят удари, подсъдимите продължили и да обиждат, с думите - сопол и
отрепка пострадалия П..
Побоят над пострадалия продължил около 1 минута, тъй като съобразно
момента, от който тримата заснети от камерата, заедно изчезват от нейното
полезрение, а именно в 17:27:09 часа, и часът, в който камера монтирана на
фасадата на търговския център, от страна на автогарата е засякла излизането
през аварийния изход навън на пострадалия П., часът показва 17:28:56 часа.
Двамата подсъдими са напуснали аварийния изхода през същата вратата, през
която и са влезли влачейки със себе си пострадалия П. в 17:29:03 часа.
В този момент двамата приятели на пострадалия Д. П., свид. К. И. и
свид. В. Н. търсели различен начин и помощи от различни хора, включително
други охранители в търговския център, други лица и посетители от
търговския център, които към настоящия момент се намирали там. За
съжаление не са получили навременна и адекватна подкрепа.
Лице представило се за Г. Л. Г. е подало сигнал на телефона за спешни
повиквания, записите, от който бяха изслушани и приобщени в предходно
съдебно заседание.
В днешно съдебно заседание беше изслушана и приета видео-
техническа експертиза с № 279 и видео-техническа експертиза с № 454,
съответно от 2022 г. и 2023 г. на БНТЛ ОД на МВР – Варна, като съгласно
заключението и по двете, съдържащите си върху тях файлове представляват:
цифров презапис от оригинални файлове, записани върху твърдия диск от
компютърна видео-охранителна система, върху която не са установени следи
от манипулации – копиране, изтриване на кадри и други. Съгласно
изготвеното заключение единствено по отношение на пострадалия Д. е
възможно да бъде изготвена лицева идентификация. Вещото лице е дало
11
заключение, че това е възможно с оглед на техническите параметри и
характеристики на записващите устройства.
Видно от заключението на назначената, изготвена съдебно-медицинска
експертиза пострадалият Д. П. е получил множество травматични
увреждания, а именно травматичен оток, в лявата теменнослепоочна област,
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавицата на горната устна,
ожулвания по задната повърхност на лявата ушна мида, по дясна гривнена
става и по дясна предмишница, кръвонасядания по страничната повърхност на
лявата мишница и в областта на дясното рамо, кръвонасядания по страничната
повърхност на лявото бедро в средна трета, кръгловати кръвонасядания по
страничната повърхност на двете бедра, всички те, които са в резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети. Получил е линейно ожулване в
лявата теменнослепоочна област, в резултат на действието на предмет с
подчертан ръб. Причинени в своята съвкупност тези травматични увреждания,
могат да бъдат получени по указаният от пострадалия П. начин, както и по
начина показан от свид. В. Н. и К. И., доколкото същите са възприели част от
действията на двамата подсъдими. В своята съвкупност тези травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като отзвучават без дефицит за период от около 2 седмици.
Видно от заключението на изготвената комплексна съдебно-
психиатрична и психологическа експертиза на пострадалия Д. е, че до
момента на нанасянето на побоя на 18.06.2022 г., той е бил психично здрав. С
оглед приобщената обилна медицинска документация пострадалият П., след
нанесения му побой е бил диагностициран с разстройство в адаптацията,
тревожно-депресивна реакция, която е състояние на едни субективен стрес, и
емоционална разстройство, като това разстройство е било пречка към този
момент за адаптацията на пострадалия П. в социалния живот.Съгласно
заключението на вещите лица и към настоящия момент, това може да доведе
влошаване качеството на живот.
Пострадалият П. е възприел нанесеният му побой като изключително
сериозна форма на насилие, което е указало силно негативно влияние, върху
неговото психо-емоционално състояние, но независимо от възрасти си и както
е относимо към този момент на 12 годишна възраст, придобитият към този
момент житейски опит, при наличие на обида, реакциите на пострадалия П., са
основно вербални. Така същият отреагирва на упражненото спрямо него
насилие.
Вещите лица са посочили, че към момента на освидетелстването
пострадалият Д. П. е със запазен телесен самоконтрол. По време на
психологическата работа с пострадалия, не са регистрирани маркери, които да
дават основание да се приеме, че пострадалият П. при депозиране на
показания, пресъздаване на случилото се с него, фантазира, тоест същият
макар и съобразно възрастта си, все още да има влияние от страна на по-
възрастните, не е в състояние да си измисля ситуации от степен да лъже.
12
Проведените разпознавания и съдебно заседание пострадалият Д. П.,
пострадалият К. И. и пострадалият В. Н., са разпознали с категоричност подс.
С. – първият охранител, този който е нанесъл шамар публично на пострадалия
П., който е задавал неудобните въпроси, а в подс. Д. – вторият охранител,
който е пристигнал, и който с помощта на първия е извлачил пострадалия в
аварийния изход.
С оглед установеното в рамките на съдебното следствие, намесата на
полицейския служител – свид. Й. М. М., който към този момент е отговарял за
района на Гранд МОЛ – Варна, е предотвратил изтриването на записите от
камерите, с оглед заличаване на следи. В тази насока показанията на
свидетеля, депозирани в съдебно заседание бяха категорични.
Предвид изложеното от мен и установеното в хода на съдебното
следствие считам, че двамата подсъдими са осъществили съставите на
следните престъпления:
Подсъдимият С. – състав на престъпление по чл.131, ал.1 т.4 и т.12 вр.
чл.130, ал.1, чл.20, ал.2 от НК затова, че на 18.06.2022 г. в гр. Варна в сградата
на „Гранд МОЛ Варна", в съучастие като съизвършител с А. Д. Д., по
хулигански подбуди причинил на малолетно лице - Д. Д. П. на 12 години леки
телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 от НК и чл.129 от НК, а именно чрез удари с ръце и крака по главата и
тялото на малолетния Д. Д. П. му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в линейно ожулване и травматичен оток в лявата теменнослепоочна област,
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавицата на горната устна,
ожулвания по задната повърхност на лявата ушна мида, по дясна гривнена
става и по дясна предмишница, кръвонасядания по страничната повърхност на
лявата мишница и в областта на дясното рамо, кръвонасядания по страничната
повърхност на лявото бедро в средна трета, кръгловати кръвонасядания по
страничната повърхност на двете бедра, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК затова, че
на 18.06.2022 год. в гр. Варна, в сградата на „Гранд МОЛ Варна", чрез удар с
отворена длан на ръката - шамар, по лявата част на лицето, по хулигански
подбуди причинил на малолетно лице - Д. Д. П. на 12 години лека телесна
повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на здравето.
Престъпление по чл.143, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142, ал.2 т.6 пр.2 вр. чл.20
ал.2 от НК за това, че на 18.06.2022 г. в гр. Варна, в сградата на „Гранд МОЛ
Варна", като служител на „Делта Гард България" ЕООД, извършваща
охранителна дейност, в съучастие като съизвършител с А. Д. Д. принудил
малолетно лице - Д. Д. П. на 12 години да претърпи нещо, противно на волята
му - да бъде отведен принудително до авариен изход на търговския обект, като
употребил за това сила.
Подсъдимият Д. е осъществил съставите на престъпления по чл.131,
ал.1, т.4 и т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК затова, че на 18.06.2022 г. в
13
гр. Варна, в сградата на „Гранд МОЛ Варна", в съучастие като съизвършител
със С. Р. С., по хулигански подбуди причинил на малолетно лице - Д. Д. П. на
12 години леки телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК - чрез удари с ръце и крака по
главата и тялото на малолетния Д. Д. П. му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в линейно ожулване и травматичен оток в лявата
теменнослепоочна област, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по
лигавицата на горната устна, ожулвания по задната повърхност на лявата
ушна мида, по дясна гривнена става и по дясна предмишница, кръвонасядания
по страничната повърхност на лявата мишница и в областта на дясното рамо,
кръвонасядания по страничната повърхност на лявото бедро в средна трета,
кръгловати кръвонасядания по страничната повърхност на двете бедра,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Престъпление по чл.143, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142, ал.2, т.6 пр.2 вр. чл.20,
ал.2 от НК за това, че на 18.06.2022 г. в гр. Варна, в сградата на „Гранд МОЛ
Варна", като служител на „Делта Гард България" ЕООД, извършваща
охранителна дейност, в съучастие като съизвършител със С. Р. С. принудил
малолетно лице - Д. Д. П. на 12 години да претърпи нещо, противно на волята
му -да бъде отведен принудително до авариен изход на търговския обект, като
употребил за това сила.
Телесните повреди считам, че са причинени безспорно, както при
условията на пряк умисъл, така и по хулигански подбуди. В рамките на
проведеното съдебно следствие, не се събраха доказателства, които да
навеждат на факта телесните повреди да са причинени по личен мотив.
Подсъдимият С. чрез необмисленото си поведение и думи, към
намиращите се място посетители на Гранд МОЛ – Варна малолетни лица,
макар и позволили си да отварят вратата на аварийния изход, без това по
някакъв начин да е застрашило, нито живота, нито здравето на други
посетители, нито техния, нито да е довело до увреждане, е провокирало в
цялост ситуацията, а проведеният в последствие от него разговор с
малолетните, е израз действително на една нагла демонстрация, на липсата на
морални задръжки.
Престъплението по чл.143 от НК е квалифицирано по ал.2 и за подс. С. и
за подс. Д. поради факта, че същите са служители в организация към момента
на извършване на деянието, която се занимава с охранителна дейност.
Двамата са работили, макара и на 6 месечен изпитателен срок към момента на
нанасяне на побоя над пострадалия П. и на извличането му в аварийния изход.
Престъпленията са извършени и при условията на съучастие, а именно
престъплението по чл.143, ал.2 и чл.131, ал.1, т.4 и т.12 от НК, като и двамата
подсъдими са били с ясното съзнание за задружната си престъпна дейност.
Всеки е имал своята роля, действали са при общност на умисъла и са били
съгласни с настъпилия резултат.
С оглед на съдебното минало на двамата подсъдими, всеки от тях е
14
неосъждан към датата на извършване на деянията, за които са им възведени
обвинения. Участието на всеки един от подсъдимите в извършване на
престъпленията, отношението към общественоопасните последици от
стореното от тях, избраният начин да изпълняват задълженията си съобразно
трудовия договор, който са сключили с търговското дружество „Делта Гард
България“ ЕООД, настъпилите последици, съставомерни и несъставомерни,
както и поне за мен като представител на Държавното обвинение, по най-
бруталния факт. Двама мъже в разцвета на силите си, са решили да се
саморазправят физически с малолетно лице – 12 годишно, като това е
избраният от тях начин.
Моля спрямо тях и съобразно предвиденото от НК да бъдат наложени
следните наказания:
По отношение на подс. А. Д. за извършените от него престъпления, да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок до 2 години за
деянието по чл.131, ал.1, т.4 и т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. За
престъплението по чл.143, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142, ал.2, т.6 пр.2 вр. чл.20, ал.2
от НК „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години. На основание чл.23, ал.1 от
НК на подс. Д. да бъде наложено едно наказание, най-тежкото измежду
определените индивидуално, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 3 години, като с оглед индивидуалния му принос и задружната
престъпна дейност считам, че не е необходимо същият да бъде изолиран от
обществото, предвид което моля изтърпяването на наказанието да бъде
отложено с изпитателен срок от 5 години.
По отношение на подс. С. за извършеното от него престъпление по
чл.131, ал.1, т.4 и т.12 вр. чл.130, ал.1, чл.20, ал.2 от НК, следва да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години. За
извършеното престъпление по чл.131, ал.1 т.4 и т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК, да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. За
извършеното престъпление по чл.143, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142, ал.2, т.6 пр.2 вр.
чл.20, ал.2 от НК, да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 години. С оглед на индивидуалния принос на подсъдимия С. към
настъпване на съставомерните резултати, участието му в извършване на всяко
едно от престъпленията, начините на причиняване на телесните увреждания,
цялостното отношение към жертвата, както и с оглед на всички други
несъставомерни последици считам, че спрямо същия репресията на Държавата
следва да бъде по-тежка. Като с оглед на чл.23, ал.1 от НК спрямо същия да
бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, най-
тежкото от измежду индивидуално определените, като считам, че за разлика
от подс. Д. подс. С. следва да бъде изолиран в местата за лишаване от свобода.
Моля на същия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
3 години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. По
отношение на предявения граждански иск следва да бъде уважен, като следва
да имате предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съобразно справедливостта и
участието на всеки един от подсъдимите.
15
Моля за Вашата присъда.
АДВ. Л.: Поддържам изцяло становището на представителя на ВОП по
отношение на поддържаното обвинение спрямо и двамата подсъдими, във
връзка с ангажираната спрямо тях наказателна отговорност за всички
престъпления така, както е посочено в обвинителния акт.
Като от мое име и името на моя доверител, Ви моля да постановите
осъдителни присъди в същия смисъл и размер така, както беше посечено от
представителя на Държавното обвинение.
Аз няма да повтарям така подробно изложената фактическа обстановка
от страна на ВОП, само ще посоча няколко основни момента, които считам, че
са от особено значение, и то по отношение на моя доверител, в качеството му
на частен обвинител и граждански ищец.
Обстановката така, както беше описана и в днешното съдебно заседание
и в самия обвинителния акт, намирам за коректно и обективно представено,
като се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – писмени и
гласни, и от осъществените различни по вид съдебни експертизи.
Участието в наказателното производство от самото начало, то същото
беше инициирано от моя страна в подаването на съответната жалба, в няколко
институции. В началото това беше в Районна прокуратура – Варна и
съответно прехвърлена към Трето РУ – Варна, като в интерес на истината
първоначално обвинението ми не съдържаше квалификацията по чл.143 от
НК, за принудителното лишаване от свободно придвижване по отношение на
моя подзащитен. След намеса на разследващия полицай, както и след подаден
от мен сигнал до главния прокурор на Р България, както и след осъществяване
на видео-техническа експертиза, се установи, че деянието е извършено с доста
по-тежка правна квалификация и същото беше прехвърлено към ВОП, без
това да попречи на извършването на всички действия по разследването във
воденото ДП. В тази връзка следва да се отбележи, че абсолютно
законосъобразно разследването беше възложено на представител на ОД на
МВР – Варна, което притежава нужната квалификация, а именно работа с
малолетни и непълнолетни, макар и в качеството на пострадал в настоящото
наказателно производство. И независимо от огромния натиск, който беше
осъществен спрямо него, включително и подаден сигнал, за зависимост,
предубеденост и некоректно водене на разследването считам, че същият
полижи абсолютно всички усилия да се събрат необходимите доказателства
обуславящи и повдигането на обвинението, по отношение на двамата
подсъдими, с което се занимаваме и в днешното съдебно заседание.
Впечатления по време на цялото водено разследване, лично на мен като
защитник на едно 12 годишно момче към 2022 г., беше изключително
арогантното поведение и липсата на всякаква критичност от страна и на
двамата подсъдими спрямо осъщественото от тях деяние, което се
осъществява в условията на изпълнение на служебните им задължения.
16
Изслушвайки внимателно обясненията дадени в днешното съдебно
заседание за мен остава неясно защо и двамата подсъдими са предприели
действия, които определено превишават пределите на това, което им е
възложено въз основа на трудовия договор, сключен от тях с охранителната
фирма, с действия, които определено не се включват в длъжностната им
характеристика.
Няма да повтарям цялата фактическа обстановка, но от показанията на
разпитаните лица, приятели на моя доверител, се установява, че те за първи
път посещават като компания посочения търговски комплекс в гр. Варна, като
това са деца от абсолютно нормални семейства. Както и сами се убедихте чрез
непосредствения им разпит с нормално поведение, добро образувание,
възпитани, под никаква форма не са нарушавали обществения ред. Дори да са
отшили, и то само едно от тях, да погледнат какво има зад вратата на
аварийния изход, както правилно отбеляза прокурора, с това си действие не са
поставили в риск живота и здравето, на който и да е от тяхната компания и на
другите посетители в МОЛ-а.
Независимо от това и далеч от представите за изпълнение на служебни
задължения един от подсъдимите лице, а именно С., е демонстрирал
поведение, което далеч не отговаря на каквито и да е морални изисквания,
камоли пък на изпълнение на служебни задължения на лице, което следи за
спазване на обществения ред на публично място.
Физическата саморазправа с едно 12 годишно момче определено
физически превъзхождан и от двамата подсъдими, абстрахирайки се от това,
което видяхме в съдебно заседание, защото той за 2 години е пораснал много,
не представлява, нито възпитателна мярка, нито спазване на служебните
задължения, нито охрана на обществено място.
В тази насока от осъществените изключително подробни и прецизни
видео-технически експертиза, се установява, че моят доверител, не почти, а
буквално е влачен против волята си към място посочено като авариен изход,
което не подлежи нито на видео наблюдение, нито на какъвто и да е друг
зрителен контрол.
В тази връзка от аудио записа, който е от телефон 112, включително и от
текстовата му интерпретация, е ведно, че свидетелят Г. Г. е изразил искреното
си възмущение по отношение поведението на охранителите спрямо моя
доверител. Като в последствие разпита на същия в ДП, само допринася за
изясняване на обстоятелството, че никой от намиращите си в МОЛ-а лица, а
видно от видео-техническата експертиза е имало посетители, не е указал
помощ на децата, които определено са били в беда.
Част от обидните реплики по отношение на моя доверител са извършени
публично, в присъствието на неговите приятели, както и в присъствието на
други лица. Но по-унизителното и по-стряскащото е това, което се е случило в
аварийния изход, където едно 12 годишно дете, освен на физическа
саморазправа е било обиждано, унизено и карано да звъни на баща си, е
17
недопустим, неоправдан по никакъв начин от страна и на двамата подсъдими.
Бяха наведени доведи от обяснението и на двамата подсъдими, седящи
до мен, свързани с реакцията на родителите на моя доверител, веднага след
инцидента, като единият се оплака, че е бил ударен и ритнат от страна на
майката на Д. П.. Аз смятам, че е повече от нормално макар и да изглежда
обратното, една майка да връхлети в МОЛ-а и да се опита, да потърси
обяснение от този, който меко казано е набил детето й, като от подадената
жалба в действителност няма последствие и не следва да има, тъй като
нейното поведение не морално укоримо, което не мога да кажа по отношение
на двамата подсъдими.
Това което изнесе прокурорът по отношение на всички причинени
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на подсъдимите, по отношение на Д. П. подкрепени, както от
съдебно-медицинската експертиза, представили сме фотоалбум, който е част
от ДП, от който е видно какво точно са причинили чрез ударите си и двамата
подсъдими на едно 12 годишно дете. Видно от психиатричната експертиза,
която е категорична и не е оспорена от страна на подсъдимите и техните
защитници по отношение психическото му състояние, по време на нанесения
побой и принудително лишаване от свобода, както и последствията, върху
неговата психика, непосредствено след инцидента, в тази насока бяха
събрани доказателства от страна и не неговите приятели, които потвърдиха, че
известно време след инцидента същият е бил затворен. Преустановил е
тренировки, не е посещавал търговския комплекс, и не само този, а не е желал
да посети нито един. Станал е затворен и необщителен.
Всичките тези обстоятелства, както се изразих преди малко са безспорни
и наистина са последици от едно неправомерно и незаконосъобразно
поведение двама пълнолетни млади мъже, които с поведението си показват
незачитане на установения правов ред, и то по отношение на лице, което не е
навършило 14 години.
Няма да повтарям какви са множеството травматични увреждания, т.к.
затова има представени медицински доказателства, бяха изброени от
представителя на ВОП. Но аз намирам, че по-болезнен е фактът на обидата,
отколкото това нанесено телесно увреждане, по-обидно е затварянето в
помещението, от което определено няма изход. Само Д. П., може да знае какви
мисли са му минал през главата в теза 1 минута и няколко секунди. И тази 1
минута е достатъчно време същият да пострада., както физически, така и
психически, и то от страна на лица, които като служебно задължение би
следвало да спазват установения ред на обществено място.
От техните обяснения бяха довени доводи, че лицата К., В. и Д. са били,
едва ли не с хулиганско поведение, само ще припомня показанията на
полицейските служители, които са се намирали в търговския обект, че нито
едни от тях не е посочил, че в този момент е имало противоправно поведение
от страна на когото и да е, включително и на лица, които са били малолетни
18
към този момент.
Моля да обърнете и внимание на това което посочи и представителя на
ВОП, че от страна на охранителната фирма на служителите на Гранд МОЛ, са
направили опит да бъдат изтрити записите от видео наблюдението, което е
предотвратено от друг служител на ОД на МВР – Варна.
По отношение на предявените в условията на солидарност граждански
искове, по отношение и на двамата подсъдими считам, че същите следва да
бъдат уважени. И дори и да сметнете, че по справедливост, същите са твърде
високи, Ви моля да вземете предвид посечените психически и физически
увреждания, нанесени на моя доверител, по време когато същият е бил едва на
12 години.
АДВ. А.: По мое скромно мнение разглеждането на настоящия казус,
отдавна трябваше да е приключен на ниво Районен съд. Тъй като събраните по
делото доказателства, както по време на ДП, според мен и днес, сочат точно
на такъв извод, а именно моите подзащитни не са извършвали престъпление,
което да е подсъдно на ВОС.
В този смисъл, тъй като аз не съм бил на етап ДП, включих се едва в
съдебната фаза. Четейки делото останах доста впечатлен. Първоначално от
нетипичната активност на ВОП, да поеме за разглеждане подобни казуси, и да
ги квалифицира по този тежък начин, както го е направила. Но това ми
колебание беше до преди 10-15 мин, т.к. представителят на гражданския ищец
и частен обвинител разказа пред Вас как след тяхна намеса от Главна
прокуратура случаят бил иззет от Районна прокуратура, и е бил изпратен
директно на ВОП, т.к. някой, някъде бил преценил, че става въпрос за по-
тежко престъпление, което е извършено по първоначалната квалификация по
чл.131. Тъй като е ноторно известно, по принцип прокуратурите много рядко
приемат за разглеждане подобни казуси. В случая очевидно, както разбрахме
„под натиск“ някакъв, това се е случило.
Аз ще Ви спестя своите субективни впечатления, т.к. чухме
субективното впечатление на представителя на гражданския ищец, как било
ведно ДП, кой бил коректен, кой не бил коректен, кой бил високо
квалифициран и кой не бил. Ще Ви спестя моите впечатления от това как е
било водено ДП, тъй като моите впечатления са и релевантни. В този смисъл
очевидно е, че следва Вие да установите и изясните - на първо място дали
събраните по делото доказателства, и то най-вече тези събрани в неговата
съдебна фаза, доказват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.
На следващо място - дали повдигнатата квалификация за извършени
престъпления и на двамата подсъдими е правилна.
Смея категорично да твърдя, т.к. очевидно това ще бъде ябълката на
раздора, дали действително двамата подсъдими са извършили престъпление
по чл.143, по което чухме, че прокурорът иска доста тежко наказание.
Смея да твърдя, че ако възприемем гледната точка на ВОП, всеки който
извърши, който принуди някой да претърпи нещо противно на волята му, би
19
могъл да бъде подведен под този текст. Какво имам предвид - почти всяка
вечер, във всяко заведение охраната принуждава някого противно на волята
му да претърпи нещо, защото този човек, ако нарушава реда в заведението
охраната го хваща за ръцете и го извежда извън заведението. Според
прокуратурата имаме чл.143 от НК, т.к. този човек е принуден да претърпи
нещо противно на волята му. И не случайно законодателят е квалифицирал и
определил така общо тази норма, която може да бъде и в МОЛ-а, защото там
ежедневно се случват подобни неща. Нарушител на обществения ред, хващат
го, извеждат го и хоп чл.143, т.к. този човек го караме да претъпи нещо
противно на неговата воля. Именно заради това според моето скромно мнение
е ролята на съда, много ясно, внимателно да анализира и прецени дали
действително такова престъпление е било извършено.
Всеки от нас, който се занимава от години с наказателно правна материя
знае този текст от Закона кога беше създаден, в какви времена, и по отношение
на какви лица. Когато имаше прояви на лица, които формално извършват
охранителна дейност в определени фирми злоупотребяваха, извършаваха
насилие, отвличания и т.н., и затова принуди законодателя да фиксира
подобно престъпление в НК.
Но по никакъв случай според мен, законодателят не е имал предвид тази
норма по отношение на лица като подсъдимите извършили точно това, което
прокурорът твърди, че са извършили. Дали са превишили своите правомощия,
е въпрос на тълкование и на анализ. Дали са причинили както ВОП твърди
нанасянето на някакви леки телесни повреди, също е въпрос на доказване и
тълкувание. Но под това както прави прокуратурата, автоматично да вадим
извода и конкретната фактическа обстановка, че било извършено и
престъпление по чл.143 от двама охранител, които са преценили, че някой
нарушава обществения ред, да, действително става въпрос за малолетно лице,
което на мен обаче в съдебно заседание никак не ми се стори на 12 или 13
години. Дали тогава така е изглеждал, няма да си позволявам свободни
интерпретации и свободни съчинения, но дали правилно или не, тези двама
охранители са преценили, че това лице е извършило определени действия,
нарушаващи реда в МОЛ-а, и са го помолили да напусне, което очевидно от
субективна гледна точка на този свидетел е нещо противно на неговата воля.
Без моето разсъждение да е релевантно, сме свидетели на множество
спекулации в обществото ни при абсолютни същите подобни случаи, които се
случиха в гр. София – безчинства, нарушаване на обществения ред от
малолетни, в различни МОЛ-ове, когато охраната е пасивна и нещо не прави,
пак охраната е виновна, т.к. абсолютно формално извърша своето задължение.
В конкретния случай моите подзащитни очевидно в техен ущърб са
направили грешка, т.к. трябваше да се обърнат, да се направят, че нищо не
виждат и малолетните да правят каквото си искат. Те са преценили, че техните
правомощия не им позволяват подобно неглижиране на такива действия.
Според мен при подобни казуси когато се оформят две групи свидетелски
20
показания, т.к. тук основните доказателства са свидетелските показания.
Тука ни беше цитирана подробно видео-техническа експертиза, която
била категорична, която констатирала брутални действия и някакви такива
свободни квалификации. Всеки от нас, който е гледал записа, и гледал и
самата експертиза, вижда че става въпрос за група силуети, които дори е
трудно да определиш и пола на този, който е там. Не напразно вещото лице е
казало, че не може да идентифицира кой, кой е с изключение на лице №1 –
пострадалият, но в замяна на това, въпреки че не може да констатира повечето
от събитията, които се случват на записа вещото лице, за мое учудване си
позволява да субективира заключението си следвайки плътно обвинителната
теза. Нещо, което за мен никога не е било странно при условие, че става
въпрос на служител на МВР.
Вещото лице говори за телодвижения, още веднъж повтарям, че става
въпрос за силуети, които се движат, които дори не могат да бъдат определени
като физиономии, но вещото лице казва, че оприличава издърпване, очевидно
указва съпротива, нежелание за последванеи и т.н. Вещото лице ни запознава
със своите субективни възприятия и представи, вместо да изложи пред нас
единствено и само обосновани факти на някакви специални познания. Защото
всеки от нас гледайки този запис може да кажа, че това не е точно така. Това
го казвам за множеството доказателства, за които прокурорът твърди, че били
събрани в подкрепа на обвинението.
Не знам защо прокурорът спомена, според мен беше грешка на езика, че
обаждането на 112 бил изслушан в съда. Аз не съм присъствал на подобно
изслушване и цененето на това доказателство е под въпрос, т.к. на него се
позова и процесуалният представител на гражданския ищец, след като
разпитът това лице, което се обажда на този запис, и което ние не знаем кое е,
няма как да бъде ценен, анализиран, коментиран, при условие, че той по
никакъв начин не е приобщен към доказателствения материалите по това
дело. Нещо което щеше да стане при непосредствения разпит на този свидетел
и прокурорът държейки много на разпита на този свидетел, разбира това, че
само по този начин това доказателство може да бъде ценено и закрепено към
делото.
По отношение на това дали е извършено в интерес на прецизността,
може да бъде и коментирано дали е обективна квалификацията, която
прокуратурата повдига и поддържа, за това че действията на двамата
подсъдими, по отношение на престъплението по чл.131, били извършени по
хулигански подбуди.
Всички знаем, че при наличието на хулигански елемент, било прекия,
било евентуалният умисъл цели умишлено нарушаването на обществения ред,
и демонстрирането на превъзходство пред обществото, пред околните, пред
свидетелите и т.н.
В никакъв случай при извършването на това престъпление, ако въобще
то е било извършено, т.к. моите подзащитни твърдят, че не са нанасяли такива
21
телесни повреди, но дори и хипотетично да приемем, че те са били
извършени, по никакъв начин според мен не е доказано, а и не е логично, че
лицата, които осъществяват дейност по опазване на реда в МОЛ-а умишлено
искали да демонстрират своето превъзходство пред обществото, и да
нарушават обществения ред, и да демонстрират безнаказаност.
Да не говорим, че по никакъв начин не бе доказано и прецизирано, но в
края на крайщата това е задължение на прокуратурата, от множеството
изброени леки телесни повреди, които съда изброи подробно, коя в края на
крайщата, може би някоя от тях пък действително да е причинена от
състезателната дейност на пострадалия. Добре, ако приемем, че те са
причинени от нас, добре, ама защо всички, които са констатирани при
прегледа се стоварват като абсолютно доказани по отношение на двамата
подсъдими.
Да не говорим, че през цялото време те действали в общност на умисъла,
неща които според мен прокуратурата не доказа по категоричния начин, по
който законодателя изисква, за да се стигне до единствения възможен извод за
невинността на лицето, което е предадено на съд.
В този смисъл по никакъв начин, не бе доказано извършването на
престъплението по чл.143, нито от субективна, нито от обективна страна.
Знаем, че, за да бъде осъдено една лице, то трябва да са налице и обективната
и субективната страна на престъплението, в което е обвинен.
По отношение на престъплението по чл.131 аз съм склонен като
защитник и на двамата подсъдими, да се съглася с тях, след като те твърдят, че
не са извършвали това престъпление, да вметна, че ми прави впечатление,
което разбира се е типично за прокуратурата, а това и нейно задължение може
би. Но прокуратурата видите ли, Ви казва следното, че всяко нещо, което
твърдят свидетелите, които са в ползва на обвинителната теза, е абсолютно
вярно и категорично, трябва да го възприемете като истина, и всяко нещо,
което е срещу обвинителната теза и в полза на подсъдимите, трябва да го
отхвърлите. Който подход, за съжаление виждам, че е бил налице и по
отношение на ДП, въпреки задължението на органите на ДП и органите на
прокуратурата, да извършват обективно разследване, тоест да събират
доказателства както в полза на подсъдимия, така и в негова вреда.
По отношение на гражданския иск, съвсем логично е, че след като
твърдят моите подзащитни, че не са извършили престъпленията, в които са
обвинени, Ви моля да отхвърлите въпросния иск. Алтернативно ако
прецените, че някой от тях е извършил престъпленията по чл.131 така, както
са квалифицирани от прокуратурата считам, че гражданският иск в размер на
20 000 лева е изключително завишен, т.к. и прокурорът спомена пред Вас, а то
е отбелязано и в съдебно-медицинската експертиза, че давността на
причинените травми отшумява и изчезва за две седмици. Тоест това не е
период от време, който да говори за трайност на травмите и на всички
останали последствия, които биха могли да обосноват подобен голям размер
22
на гражданския иск.
Моля Ви да се произнесете в този смисъл.
АДВ. В.: Не сме съгласни с много от фактите описани в фактическата
обстановка. Аз защитавам само единия подсъдим и общо взето, ще спра
защитата си най-вече на неговите действия.
Безспорен е фактът, че е възникнал инцидент в деня, за който му е
предявено обвинение, като на място първи е бил подс. С.. Той е бил на място с
пострадалия и с двамата му приятели.
Считам, че от доказателствата по делото, е налице деятелност между
двете страни, която не е описана в обвинителния акт.
С. е отишъл на място и е направил забележка виждайки, че едното от
лицата, влиза в аварийния изход, според същия е блъскал дръжката и тя а е
била счупена. За съжаление оглед на тази дръжка така и не е направен,
въпреки че по техните обяснения още в началото говорят за това действие.
Така или иначе такъв оглед няма, както и не е изяснен въпросът с камерите,
дали двете камери снимат по едно и също реално време.
След като прави забележка на лицата и в съответствие с проведения
разговор, и нанесените му обиди, защото дали той е нанесъл обиди, можем да
си правим извод, единствено и само от показанията на пострадалия и двамата
му приятели, но пък те са категорични, че Д. е обидил подс. С..
С. няколко пъти е поканил пострадалия да напусне доброволно. Същият
е отказал да напусне и в този момент се появява подзащитният ми Д.. Той до
момента свидетел на тези действия не е бил. Напълно неправилно е това,
което твърдят пострадалият и двамата му приятели, нито на обиди, нито на
каквото и да е било друго.
Подзащитният ми Д. научава от колегата си какви са били действията на
присъстващите спрямо аварийния изход, спрямо него като обиди, че ги е
подканил няколко пъти да напуснат и те са отказали, и иска помощ от
подзащитния ми да изведат пострадалия, тъй като неговото поведение е било
най-арогантно, с нанесените обиди. Хващат го, закарват го до изхода, влизат в
аварийния коридор и го завеждат до изхода където го оставят да излезе. Има
направен оглед на самия коридор колко е дълъг при условие, че пострадалият
се е дърпал през цялото време, няма как да го изведат за 10 секунди и да се
върнат.
Доказателства за всичко това, което описах е на първо място видео-
техническата експертиза, всъщност моите съмнения спрямо нея са като на
колегата по отношение на описаните телодвижения. Моля да имате предвид,
че за това да бъдат описани едни телодвижения на лица, които са на един
запис, не са необходими специални знания. Необходими са, ако се използва
някакъв софтуер, ако ще се увеличава записа, но в настоящия случай, видно от
приложения снимков материал в експертизата такова увеличение не е
23
правилно.
Вещото лица си позволява да дава констатации: по насилствен начин,
против неговата воля и т.н., които ще Ви моля да не кредитирате. Ние много
добре може да видим какво става на тези записи и аз съм ги гледал
многократно.
В същата експертиза обаче, е видно как според вещото лице, лице №6,
визирайки С. неколкократно извършва движение като вероятно прави знак, а
няма кой да го последва. Непосредствено след това, тъй като никой не го
последва лице № 6 отива до децата, кляка до тях и пак с телодвижение ги
подканва да отидат с него. В последствие става и за трети път ги подканва да
отидат с него. Това е вписано в експертизата. По този начин считам, че
обвинението за тази принуда е изцяло изпълнено.
С. неколкократно е подканил пострадалия да напусне, да тръгне с него
доброволно, на което той е отказал. Вече след тези действия идва моят
подзащитен Д., на който е обяснена ситуацията и той помага на С. да изведат
пострадалия извън МОЛ-а.
Споделям доводите на колегата ми относно охранителната дейност,
извеждането на някой от МОЛ, от заведение и т.н. Ако повдигаме обвинение
на всички охрани за подобни действия, тя щеше да е страшна.
Аз пък не считам, че при такова поведение арогантно, било то и на деца
не трябва да се взема каквото и да е отношение. Далеч съм от мисълта да им
се нанасят телесни увреждания, но да рушат собствеността, за която и
охраните отговарят, да се държат арогантно и да не се предприемат никакви
действия мисля че не е нормално.
Чух доста думи от частното обвинение за това какво му било причинено,
какви беззащитни деца били, да, това беше преди 15 години, но не и сега.
По отношение на това си позволих да гледам доста внимателно всички
записи, и ми направи впечатление държанието на пострадалия и на двамата
му приятели, след като той излиза от МОЛ-а. Нищо общо на уплаха, нищо
общо на някакво притеснение, усмивки, закачки и най-фрапиращо, моля Ви да
видите, за да се убедите в думите ми, когато идва линейката. Всъщност те от
задния вход на МОЛ-а, отиват отпред, където е отишла линейката, върви
съвсем нормално, свободно, сяда, става. В момента, в който идва линейката
става и започва да куца. Това е очевадно.
Нямам нищо предвид травми, които са причинени, психиатрични
изследвания, които са правени, но поведението, въобще не се вписва на това.
А относно поведението му при нанасяне обиди на охраната и арогантното му
поведение, често казано това не ме изненадва предвид държанието на майка
му в предишно съдебно заседание. В крайна сметка то възпитанието няма от
къде другаде да дойде.
Считам, че е изключително важно колко време двамата охранители и
пострадалият са били в този коридор. Дали са имали време за нанасяне на
24
всички тези травматични увреждания, които се твърди, че са нанесени от
двамата подсъдими.
Свидетелят Н. твърди, че когато са вкарали приятеля му в коридора, той
за около минута е минал от другата страна, което пък е абсолютно нормално,
т.к. в първите си разпити и той, и приятелят му, които остават извън коридора
твърдят, че той е тръгнал на бегом.
Има разминаване на показанията дадени в съдебно заседание и на ДП по
отношение на това, че в ДП същият казва, че като е отишъл приятелят му вече
е бил навън, и той го е видял, че е зачервен. В съдебно заседание вече казва, че
бил влязъл вътре да го намери, пък той целият бил в синини.
Моля да не кредитирате тези показания, защото при нанесени
непосредствено удари синини няма как да станат веднага. Релевантни са
показанията му дадени на ДП, че приятелят му е бил зачервен.
Също така моля да имате предвид спорта, който практикува
пострадалият. Безспорно той е бил с превръзка на крака и то точно на този
крак. Само, че този спорт е контактен спорт и всички тези синини,
одрасквания са абсолютно нормални за спорта, който той практикува. И към
спорта, който се е завърнал, независимо от това, че се опитваха да ни
убеждават, че той не искал. Треньорът му каза, че той се е завърнал към
спорта.
Всички тези доводи са по отношение на действителната фактическа
обстановка, която считам, че не е точно така както е описана в обвинителния
акт. Аз също считам както колегата, че престъплението по чл.143, за което ни е
предявено обвинение, не е доказано, нито от обективна, нито от субективна
страна. По никакъв начин не считам, че с действията си охранителите и
особено пък подзащитният ми, отивайки на място доста по-късно, и от който е
поискана помощ да бъде изведено лице държащо се неправомерно, е направил
точно това.
По отношение на престъплението по чл.131 и хулиганските подбуди:
Държавното обвинение твърди, че личен мотив е нямало. Аз не знам какъв по-
личен мотив от обиди нанесени от едната и от другата страна. На всичкото
отгоре действията са извършени от охранителите, които желаят да изведат
едно лице извън помещенията, за които те отговарят. Не само че има личен
мотив, но няма каквито и да е хулигански подбуди.
Относно несъбраните достатъчно доказателства на ДП, които тук няма
как да се попълнят. За съжаление, частното обвинение както казва
изключително сериозен натиск по отношение на разследващия полицай, което
допринесе само за едно нещо, човекът да е притеснен и да не може да си
свърши работата, нищо друго не допринесе това. А пък жалбите до Главна
прокуратура няма какво да ги коментирам той колегата беше достатъчно ясен.
Във връзка с всичко това считам, че не е доказано както престъплението
по чл.143 от страна на подзащитния ми, така и същото по чл.131, като няма
доказателства, че подзащитният ми е нанесъл удари или помогнал да бъдат
25
нанесени удари на пострадалия.
Моля Ви да го оправдаете и да отхвърлите гражданския иск изцяло.
АДВ. А.: По отношение на поисканото наказание от страна прокурора.
Прокурорът поиска то Вас подс. С. да го вкарате в затвора за 3 години, за това
че принудил Д. П. да претърпи нещо противно на волята му, да бъде отведен
принудително до аварийния изход.
Много Ви моля да индивидуализирате причинените, ако приемем
хипотетично, че всичко се е случило от „а“ до „я“, така както прокурора го
описва в обвинителния акт. Хипотетично приемаме, че е така. За причинените
множество леки телесни повреди, те са съвсем отделна квалификация от тази
по чл.143. Прокурорът поиска от Вас този човек да бъде лишен то свобода, за
срок от 3 години за това че е хванал под ръка, заедно със своя кО.а въпросното
лице и го е отвел на няколко метра до аварийния изход, като приемаме, че
против волята за това лице.
Едно наказание както всички знаем освен всичко останало, то трябва да
бъде и справедливо. А справедливо означава две неща – обществото ни да
бъде доволно от едно такова наказание, така наречената генерална превенция.
Аз съм категоричен обаче, че едва ли има член на нашето общество, който ще
бъде удовлетворен от това, че за подобно действие някой е вкаран в затвор за 3
години. Съвсем други хора обществото ни иска да бъдат в затвора, които за
съжаление не са там. Да не говорим за така наречената индивидуална
превенция, какво ще се случи с живота, съдбата и всичко останало на този
млад човек, ако за това му действие, дори и да приемем хипотетично, че не е
преценил правилно ситуацията, че е превишил своите правомощия, но за това
му действие го осъдете на подобно наказание.
Респективно пледирам, алтернативно, ако прецените че подобно
престъпление е било извършено, в никакъв случай да не прецените, че
поисканото от прокурора наказание е справедливо и то да бъде в този смисъл.
ПОДСЪДИМЯТ С.: Това, което се сещам и което е лесно проверимо в
Гранд МОЛ – Варна през работата ми там и до ден днешен, не съществува
такава стая, в която пострадалият твърди, че сме го вкарали. Това е просто
един коридор с две стени, нито е имало строителни дейности, нито е имало
стая. Понеже е правена някаква експертиза мисля, че мериха за колко време
може да излезе човек – бягайки, вървейки и всякак, дори и на снимките си
личи, че няма такава стая.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ на основание чл.297 от НПК дава на подсъдимите
26
ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДСЪДИМЯТ С.: Искам да бъда оправдан по всички обвинения.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Искам да бъда оправдан и по двете обвинения.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание и обяви, че ще се произнесе с
присъдата си на 18.02.2025 г. от 12:00 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
27