№ 814
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506521 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М. С. Б. срещу решение от 24.11.2020
г. по гр.д. №26126/2018 г. на Софийския районен съд, 90 състав, в частта, в която е признато
за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.150 ЗЕ, че жалбоподателят дължи на
„Т.С.” ЕАД сумата от 910,39 лв., ведно със законната лихва от 26.05.2017 г. до
окончателното изплащане, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот с аб.
№173074, находящ се в гр. София, жк. „****, за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., и
сумата от 44,70 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за
периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 26.05.2017 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по гр.д. №33780/2017 г. по описа на СРС, 90 състав, като ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Поддържа, че по делото не е установено наличието на облигационни
отношения по доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество и ответника, респ.
доставката на такава и нейното количество. Сочи, че липсва основание за начисляване на
топлинна енергия за БГВ, тъй като не е спазена Наредба №16-334/2007 г. и методиката към
нея, както и че не дължи сумите за извършеното от ФДР дялово разпределение, респ. не е
доказан размерът на извършената услуга. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Третото лице-помагач „Б.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която предявените установителни искове са
отхвърлени за разликата над посочените по-горе суми до пълните предявени размери, и в
частта, в която предявените установителни искове за лихви за забава върху вземанията за
топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени изцяло, не е обжалвано от ищеца и
е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е
собственик на процесния недвижим имот, като това обстоятелства се установява и от
представения нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №132, т.ІІІ, н.д.
№511/06.07.2012 г. на нот. Р.Д.. От приетото по делото заключение на СТЕ, което и
настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че процесният апартамент е
бил топлоснабден през процесния период.
При тези данни, следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
2
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено от „Б.“ ООД правилно и съобразно нормативните
изисквания.
Не следва да бъдат разглеждани доводите на въззивника относно сумите за топлинна
енергия за БГВ, тъй като СРС е приел, че ответникът не дължи начислените му суми за ТЕ за
БГВ през процесния период, т.е. такива не са присъждани.
Неоснователни са доводите на въззивника относно извършената от ФДР услуга
„дялово разпределение“. Съгласно ОУ, месечната дължима от купувача сума за топлинна
енергия се състои от два компонента – сума, формирана по цена за потребена топлинна
енергия и сума, формирана по цената за услугата „дялово разпределение“, и купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и за дяловото
разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за която се отнасят. В настоящия
случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани
доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база
извършените от третото лице-помагач отчети. Липсата на договор за дялово разпределение
за процесния период също не може да доведе до извод, че потребителите на ТЕ не дължат
цената на потребената от тях ТЕ, тъй като в тази хипотеза доставчикът е длъжен да отчита
потребените количества ТЕ по реда на чл.61 ал.3 Наредба №16-334/2007 г. или по реда на
чл.58 ал.5 вр. ал.3 т.2 Наредба №2 за топлоснабдяването /отм./.
От заключението на СТЕ, че общата дължима от ответника сума за топлинна енергия
за отопление на имота и за сградна инсталация за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. е в
размер на 910,39 лв., а общата дължима сума за дялово разпределение за периода 01.05.2014
г. – 30.04.2016 г. - в размер на 44,70 лв.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.С оглед изхода на делото и
направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се
присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20259475 от 24.11.2020 г., постановено по гр.д.
№26126/2018 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
3
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4