№ 17321
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110166532 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 и чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх. № 252066/05.08.2024 г., подадена от процесуалния
представител на ищеца Б. В. М. - адв. П.П., САК, с която се иска допълване на
постановеното по делото Решение № 13665/10.07.2024 г. и изменение на същото в частта за
разноските.
Излага, че в настоящото производство, наред с останалите искове, срещу ответниците
е предявен и иск за присъждане на сума в размер на 1 364,86 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от характера на пропуснати ползи – разлика между
нетно трудово възнаграждение и реално получени суми за временна неработоспособност за
периода на ползване на болничен от ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба. Твърди, че от приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
икономическата експертиза е видно, че разликата между дължимата и реално получената
сума е в размер на 2 011,11 лв. Поддържа, че в открито съдебно заседание, проведено на
04.06.2024 г., с оглед експертното заключение и на основание чл. 214 от ГПК, е направено
искане за увеличаване размера на предявения иск за имуществени вреди от характера на
пропуснати ползи от 1 364,86 лв. на 2 011,11 лв., като с протоколно определение съдът е
допуснал поисканото увеличение. Сочи, че в постановеното по делото Решение
13665/10.07.2024 г. съдът е уважил иска, но в първоначално предявения размер, като липсва
произнасяне по увеличения размер и поисканата законна лихва от предявяване на иска.
Предвид изложеното и доколкото искът се смята изначално предявен в увеличения размер,
то моли съда да допълни постановеното по делото решение, като се произнесе по
увеличения размер на предявения иск за имуществени вреди от характера на пропуснати
1
ползи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, както и по
отношение на поисканата законна лихва върху уважената част от иска за пропуснати ползи.
С молбата е направено и искане за изменение на постановеното по делото Решение №
13665/10.07.2024 г. в частта за разноските, като съобразно увеличената уважена част от
предявените искове, присъдените на ищеца разноски да бъдат пропорционално увеличени, а
присъдените на ответната страна - намалени.
Ответниците Д. Г. С. и М. С. Н. не са взели становище по основателността на
молбата.
Ответникът М. М. М. е взел становище за неоснователност на молбата.
По искането по чл. 250 ГПК:
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в законоустановения срок
от легитимирано лице. Не е необходимо разглеждането на молбата в открито съдебно
заседание.
Разгледано по същество искането е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
В открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г., ищецът, чрез процесуалния
си представител, е направил искане по реда на чл. 214 от ГПК за изменение на иска за
обезщетение за претърпени имуществени вреди от характера на пропуснати ползи чрез
увеличаване на неговия размер от 1 364,86 лв. на 2 011,11 лв. С протоколно определение от
04.06.2024 г. съдът е допуснал поисканото изменение. Видно от постановения краен съдебен
акт – Решение № 13665/10.07.2024 г., съдът е разгледал иска за обезщетение за имуществени
вреди от характера на пропуснати ползи по първоначално предявения размер от 1 364,86 лв.,
като не е отчел допуснатото увеличение на претенцията. Не е присъдена и поисканата
законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Налице е пропуск
на съда да се произнесе по цялата искова претенция, поради което решението следва да бъде
допълнено.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните и
кредитирано от съда, като пълно, обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че
разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищецът би получил, ако бе
продължил да работи на длъжността, която е заемал, и получените през периода от
17.08.2020 г. до 19.11.2020 г. обезщетения за временна неработоспособност, е в размер на 2
011,11 лева (5 108,93 – 3 097,82). Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията за
обезщетение за претърпени имуществени вреди от характера на пропуснати ползи се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло за сумата 2 011,11 лева за периода от
17.08.2020 г. до 19.11.2020 г.
С оглед на изложеното, в настоящото производство по реда на чл. 250 от ГПК
решението следва да бъде допълнено, като ответниците бъдат осъдени на основание чл. 45,
2
ал. 1 от ЗЗД да заплатят солидарно на ищеца сумата 2 011,11 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ за периода от 17.08.2020
г. до 19.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2023 г. /датата на депозиране
на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
По искането по чл. 248 ГПК:
Съдът намира, че искането е подадено от легитимирана страна и в срока по чл. 248,
ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество същото се явява
основателно по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Предвид допуснатото допълване на решението и промяната в уважената част от
предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди от характера на
пропуснати ползи, и доколкото право на разноски имат и двете страни, съобразно уважената
и отхвърлената част от претенциите, то в случая е налице основание за изменение на
решението в частта относно присъдените на страните разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д. Г. С. следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 750,06 лв. вместо присъдената с решението сума в размер на 735,60 лв.,
ответникът М. С. Н. – сумата 750,06 лв. вместо присъдената с решението сума в размер на
735,60 лв., и ответникът М. М. М. сумата 735,31 лв. вместо присъдената с решението сума в
размер на 721,82 лв., представляващи сторени разноски за държавна такса, депозит за вещо
лице /съдебно-икономическа експертиза/ и адвокатско възнаграждение.
Съразмерно отхвърлената част от предявените срещу всеки от ответниците искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Д. Г. С. -
сумата 601,02 лв. вместо присъдената с решението сума в размер на 618,36 лв., на ответника
М. С. Н. – сумата 801,36 лв. вместо присъдената с решението сума в размер на 824,48 лв., а
на ответника М. М. М. – сумата 659,96 лв. вместо присъдената с решението сума в размер на
677,19 лв., представляващи сторени от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК
ищецът е освободен от държавна такса и разноски по предявения иск за неимуществени
вреди, последните по силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъдат възложени
в тежест на ответниците. Това са разноските за държавна такса за разглеждане на предявения
иск за неимуществени вреди в размер на 660 лв. и 400 лв. – разноски за съдебно-медицинска
експертиза. Ето защо ответниците Д. Г. С. и М. С. Н. следва да бъдат осъдени всеки от тях
да заплати по сметка на СРС сумата 131,85 лв. – за държавна такса вместо присъдената с
решението сума в размер на 129,31 лв. и 79,91 лв. – за експертиза вместо присъдената с
решението сума в размер на 78,37 лв., а ответникът М. М. М. – сумата 129,26 лв. – за
3
държавна такса вместо присъдената с решението сума в размер на 126,89 лв. и 78,33 лв. – за
експертиза вместо присъдената с решението сума в размер на 76,90 лв., съразмерно
уважената част от предявените срещу всеки от ответниците искове.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250 от ГПК Решение № 13665 от 10.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 66532/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, като ПОСТАНОВЯВА
следното:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
М. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., и М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., да
заплатят солидарно на Б. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., сумата 2 011,11 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ за
периода от 17.08.2020 г. до 19.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2023 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение № 13665 от 10.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 66532/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, в частта относно
присъдените разноски, като вместо присъдените с решението разноски, постановява
следното:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
да заплати на Б. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., сумата 750,06 лв., М. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С. - сумата 750,06 лв., а М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С. -
сумата 735,31 лв., представляващи сторени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С.
да заплати на Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., сумата 601,02 лева, а на М. С. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., сумата 801,36 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С.
да заплати на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., сумата 659,96 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 131,85 лева – разноски за държавна
такса и сумата 79,91 лева – разноски за експертиза, М. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С.
– сумата 131,85 лева – разноски за държавна такса и сумата 79,91 лева – разноски за
експертиза, а М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С. - сумата 129,26 лева – разноски за
държавна такса и сумата 78,33 лева – разноски за експертиза.
Настоящото допълнително решение е неразделна част от Решение № 13665 от
4
10.07.2024 г., постановено по гр.д. № 66532/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5