Решение по дело №1058/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  613 /25.10.                       Година 2019                                            Град   Перник

 

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                    IV – ти наказателен състав

На двадесет и  шести  септември                                                                 Година 2019

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                               Председател: Светослава Алексиева

Секретар: Роза Ризова

Прокурор:

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 01058  по описа за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С наказателно постановление №НП-***., изд. от министъра на земеделието, храните и горите, на „МИН ИНДЪСТРИ“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ***, представлявано от П. М. Н., на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.44, ал.2 и чл.41, ал.3, вр. чл.41, ал.1, т.2 от Закона за опазване на земеделските земи е наложена имуществена санкция  в размер 1000 /хиляда/  лева за това, че към 25.03.2019г. дружеството използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като извършва дейности с цел добив на полезни изкопаеми - въглища, в имот с идентификатор ***по КККР на ***, община Перник – земеделска земя от  седма категория, с площ 5.011 дка., частна собственост – нарушение на чл.2, ал.1 от  ЗОЗЗ и  чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ .

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „МИН ИНДЪСТРИ“ ЕООД, гр. Перник, представлявано от управителя В.  С. М. Релевират се възражения за това, че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, както и че в хода на административнонаказателната процедура са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита. Въз основа на тях жалбоподаателят моли за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.

Тази позиция се поддържа и допълва в депозирано преди даване ход на делото в съдебно заседание писмено изложение. Представител на жалбоподателя не е участвал в съдебното производство.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си – Л.  Л. -  директор  на дирекция „Административно-правна, финансово стопанска дейност и човешки ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Перник, изразява становище за недопустимост на жалбата поради подаването й от лице без представителна власт, а алтернативно - че жалбата е неоснователна. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН

, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Възраженията на пълномощника на въззиваемата страна в тази насока са неоснователни.

Видно от  данните  в Търговския регистър, които са публично достъпни, към  датата на подаване на жалбата  срещу  процесното наказателно постановление  ЮЛ „Мин Индъстри“ ЕООД, се представлява от управителя В. С. М. Името му е вписано в търговския регистър на 25.04.2019г., следователно, от тази дата вписването произвежда действие спрямо всички трети добросъвестни лица, до заличаването му. Едноличен собственик на капитала на дружеството е друго физическо лице - П. М. Н.. Съгласно чл.147, ал.1 от Търговския закон едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Във втората хипотеза управителят организира и ръководи дейността на дружеството и го представлява като, когато е единствен, законът не допуска ограничения в представителната му власт по отношение на трети лица /арг.141, ал.2 от ТЗ/. Съгласно чл.141, ал.7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се  сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. Евентуални ограничения в правомощията на управителя, произтичащи от  договора, имат действие само във вътрешните отношения, не и в отношенията на дружеството с трети лица и не засягат действителността на изразената от дружеството воля.

От изложеното следва, че в случай като настоящия, когато едноличният собственик на капитала на дружеството е определил управител, ограничения в представителната му власт, засягащи волеизявяването на юридическото лице са непротивопоставими по отношение на трети лица. Управителят осъществява представителство спрямо ЮЛ съобразно дадената му по закон компетентност, поради което извършените от него действия обвързват дружеството в отношенията с трети лица. В този аспект, настъпилата в хода на процесното административнонаказателно производство промяна в управлението на дружеството не изисква доказване на изрично оправомощаване от  едноличния собственик за подаване на жалба, каквато е тезата на пълномощника на въззиваемата страна, още повече, че до промяната, същият е изразявал не собствена воля, а волята на ЮЛ. Спецификата на настоящото производство не  налага друг извод, доколкото в случая е ангажирана имуществената отговорност на дружеството чрез налагане на имуществена санкция.

   В този смисъл, подаването на жалба против издаденото срещу „МИН ИНДЪСТРИ“ ЕООД наказателно постановление от управителя, вписан в търговския регистър, е извършено в рамките на произтичащата за него от закона компетентност, като това действие изразява действителната воля на ЮЛ. Следователно,  соченото основание за прекратяване на производството не е налице - жалбата е допустима, тъй като е подадена и подписана от лице, чиито правомощия произтичат от закона имащо право на жалба.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана имуществена отговорност на жалбоподателя е по чл.2, ал.1 от  ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ. Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение №40/25.03.2019г. В съдържанието му е посочено, че при извършена проверка на 14.03.2019г. в землището на *** от Ц.К.В. – началник  на Общинска  служба по  земеделие , М.Г.А. и  В.Д.М. -  ст. експерти в Главна дирекция „Аграрно развитие“ при  ОД „Земеделие“ – гр. Перник, същите установили, че „МИН ИНДЪСТРИ“ ЕООД, гр. Перник извършва изкопни дейности с цел добив на полезни изкопаеми /въглища/ в имот с идентификатор  ***по КККР на ***, община Перник – земеделска земя от седма категория, с площ 5.011 дка, частна собственост, без разрешение за промяна  на  предназначението й.  

В хода на съдебното следствие свидетелите Ц.К.В. и М.Г.А. установяват, че  проверката  им е  била възложена със заповед на Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Перник по повод постъпили в дирекцията сигнали от граждани  и от кметовете на *** и *** за унищожаване на земеделски земи, находящи се в землищата на двете населени места, вследствие извършвани изкопни дейности с цел въгледобив от  горепосоченото дружество. На място същите извършили заснемане с GPS устройство по ръба на изкопа със засегнати от изкопните дейности имоти, като след съвместяване на данните с цифровия модел на КККР констатирали  конкретно тези  имоти, в които сред изцяло унищожените  бил и  посочения в процесния акт. Решение за промяна предназначението на засегнатите земеделски земи за неземеделски нужди нямало.

Въз основа на така направените констатации, отразени в протокол от 14.03.2019г., на 25.03.2019г., в отсъствие на жалбоподателя, срещу него било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като  актосъставителят – свид. Ц.В. приела, че „МИН ИНДЪСТРИ“ ЕООД, гр. Перник е нарушило изискванията на  закона и подлежи на наказание  на основание чл.41, ал.1, т.1, 2 и 4, вр. чл.41, ал.3 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2  от ППЗОЗЗ.

АУАН били съставени и относно останалите  констатирани  като засегнати от изкопните дейности на дружеството имоти в землищата на *** и с. *****, общо 64 на брой.

След съставянето им, до „МИН ИНДЪСТРИ“ ЕООД било изпратено писмо, изх. № РД-636-3/22.03.2019г. с покана в 7-дневен срок от получаването  да се яви представител за връчване на съставените АУАН. На 17.04.2019г. писмото било върнато неполучено.

Междувременно, били изготвени нотариални покани с рег. № 1013/01.04.2019г.  и  рег. № 1132/15.04.2019г., с които  дружеството – нарушител, представлявано от П. Н., било поканено в 7-дневен срок от  получаването да се яви в ОС“Земеделие“ за получаване на описаните в поканите АУАН. Поканите били връчени чрез В. Д. - нотариус с район на действие РС – Перник, вписана в регистъра на Нотариалната камара с №***, лично на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството – П. М. Н. на  07.05.2019г., видно от  приложената разписка. 

В  посочения срок  представител на дружеството не се явил, поради което с писмо, изх. №РД-636-10/15.05.2019г. всички АУАН, включително процесния,  били  изпратени  на МЗХГ за издаване на наказателни постановления.   

На 07.06.2019г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 и чл.83 от ЗАНН и въз основа на АУАН №40/25.03.2019г.  издал наказателно постановление, с което наложил на „МИН ИНДЪСТРИ“ ЕООД, гр. Перник имуществена санкция в размер 1000 лева за нарушение на чл.2, ал.1 от  ЗОЗЗ и  чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ.

 

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдебният състав констатира основания, обуславящи безусловно отмяната му като незаконосъобразно.

Съображенията са следните:  

Настоящият съдебен състав приема, че административнонаказателното производство развило се срещу ЮЛ е образувано в нарушение на правилото в чл.40, ал.1 от ЗАНН за лично участие на нарушителя, тъй като е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение в негово  отсъствие без да са налице предпоставките в ал.2 на с.р., допускащи  това -  нарушителят да не може да бъде намерен или след покана да не се е явил. В конкретния случай е безспорно, че производството е образувано задочно, без присъствието на нарушителя, което е видно от самото съдържание на акта и се потвърждава от разпитаните свидетели. Нещо повече, производството е образувано и без знание на нарушителя за това, тъй като към датата на съставяне на акта,  същият нито е бил поканен по реда на  чл.40, ал.2, предл.1 от ЗАНН, нито  изобщо е  знаел за направените при проверката на място констатации, обективирани в протокола от 14.03.2019 г., за която участие и присъствие на негов представител изобщо не е търсено. Изявлението на актосъставителя – свид. В., че  нямали указания да търсят представител на дружеството посочено в сигналите, инициирали проверката,  както и  че е предприела съставяне на акта в отсъствие на законния представител на ЮЛ, тъй като почти никога не можели да намерят нарушителя сочи за явно пренебрегване на изискванията на закона установени към законосъобразно провеждане на административнонаказателната процедура.  Твърденията й, че преди съставянето на акта до дружеството е изпратено писмо, както и че след връщането му неполучено го е съставила, се опровергава от доказателствата по делото. Вярно е, че писмото, което свидетелката визира /л.47 от делото/ е с изходящ номер от 22.03.2019г., но от клеймото върху копието на пощенския плик, с който същото е изпратено, е видно, че това е станало на  25.03.2019г., т.е., на същата дата, на която АУАН е съставен, а от съдържанието на същото писмо е очевидно, че поканата до „МИН ИНДЪСТРИ“ ЕООД е била не за съставяне на акт, а за връчване на вече съставен такъв.  Явно е, че не са положени никакви действия за уведомяване на ЮЛ не само за извършената проверка на мястото, на което предполагаемо е извършвало дейност, но и за предстоящото образуване на административнонаказателно производство.

При това положение, образуването на производството в отсъствие на  нарушителя и без негово знание е станало в нарушение на процесуалните правила и пряко е засегнало възможността му за пълна и навременна защита. Жалбоподателят е бил лишен от възможността непосредствено да участва в действията слагащи начало на производството, да следи за стриктното им спазване, да направи още на този етап съответни възражения, да посочи доказателства в своя защита.

 Нарушенията на процедурата по образуване на производството не свършват дотук. Съставеният в отсъствие на нарушителя акт впоследствие не е предявен  на законния представител на дружеството, не е подписан, не е връчен и препис от него. С нотариалната покана, получена на 07.05.2019г. едноличният собственик на капитала на дружеството е бил поканен да се яви в 7-дневен срок в ОС „Земеделие“ – Перник за получаване на съставените актове, както е посочено в последния абзац на текста й, което същият не е сторил. Това обаче не освобождава  актосъставителя от задължението да предяви и връчи съставения в негово отсъствие акт съобразно реда в чл.43, ал.4 и 5 от ЗАНН, а при необходимост и чрез съдействие на службите на МВР. Вместо предприемане на дължимите действия,  мотивирайки се с „изтичане на срока за подписване на  актовете“, същите, вкл. процесния,    са изпратени неподписани и невръчени на МЗХГ за издаване на наказателни постановления. 

От своя страна наказващият орган, извършвайки проверка за  законосъобразност и обоснованост на акта, не е констатирал допуснатите съществени нарушения на  процедурата по образуване на производството  и вместо да упражни правомощието си по чл.52, ал.2 от ЗАНН  като  върне непредявения акт на актосъставителя, е издал във основа на него обжалваното наказателно постановление.    

Нарушенията на процесуалните правила по горе са съществени,  доколкото пряко рефлектират върху правото на защита  на нарушителя - върху възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Безспорно е, че като не е уведомен за съставянето акта и не е получил екземпляр от него, лицето сочено като нарушител е било поставено в невъзможност да упражни редица свои права и правни възможности – да се запознае обстойно с предявеното му административнонаказателно обвинение и с правната квалификация на същото,  да направи възражения непосредствено при съставяне на акта, обосновано да мотивира възраженията си в процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени какви евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране от АНО, така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му противоправно поведение.

На следващо място, актът и наказателното постановление не отговарят на изискванията в чл.42, т.3, т.4 и 5, респ. чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като не е означена датата на извършване на нарушението, липсва пълно и точно описание на същото с отразяване на  всичките му признаци от обективна и субективна страна, което не само затруднява възможността на нарушителя да разбере какво точно му се вменява във вина, но и не дава възможност за преценка съответстват ли изложените фактически обстоятелства на правното квалифициране на нарушението и правилно ли е приложена санкционната норма, на основание която е реализирана отговорността на  нарушителя.

Датата на извършване на нарушението не е посочена и в акта, и в наказателното постановление. Неопределения запис, че към 25.03.2019 дружеството използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, не удовлетворява законовото изискване по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, още повече, че визираната дата не е обоснована с конкретни факти, мотивирали преценката на актосъствителя относно този  императивен реквизит. Точното му  установяване и отразяване е  от съществено значение, тъй като предопределя решаването на редица въпроси с правно значение – относно приложимия закон, спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН,  а и относно упражняване правото на защита, което винаги се осъществява спрямо конкретен момент -  датата на нарушението.

В АУАН не са посочени и законните разпоредби, приети за нарушени.  Вместо това, актосъставителят  е посочил на какво основание  следва да се наложи наказание, което освен че е извън обсега на правомощията му, не очертава и конкретен състав на административно нарушение, съответен на приетите за установени  фактически обстоятелства. Сочената разпоредба на чл.41, ал.1 от ЗОЗЗ съдържа шест отлени хипотези на нарушения, а две от визираните в случая - по т.1 и 4 не намират изобщо фактическа обоснованост в обстоятелствената част на акта, доколкото първата касае извършване на дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, а втората - унищожаване на хумусния пласт.

Несъблюдаването на изискването за посочване на нарушените законни  разпоредби в акта е особено съществено нарушение на закона, което е неотстранимо на следващ етап от производството, включително с наказателното постановление, тъй като последното се издава въз основа на акта и именно за  нарушението констатирано с него. В конкретния случай за първи път в наказателното постановление е дадена правна оценка на установените факти, като е  отразено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ, както и  чл.3,  ал.2  изр. първо от  ППЗОЗЗ, което е недопустимо. Отделно от това,  дадената квалификация с наказателното постановление е непрецизна предвид това, че нормата на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ изобщо не установява правило за поведение, което да е възможен предмет на нарушение, а нормата на чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ забранява  строителство на обекти върху земеделските земи, несвързани с ползването им, без да е извършена промяна на предназначението им, каквито констатации не са изложени, нито в обстоятелствената част на акта, нито в н.п.   

Констатираните нарушения  на  процесуалните правила при образуване на производството, при описание на нарушението, датата на извършването му и правното му квалифициране, са съществени, неотстраними са и сериозно ограничават правото на защита на нарушителя, поради което обуславят отмяна на  наказателното постановление като незаконосъобразно.

По тази причина не е необходимо разглеждане и обсъждане доводите на страните по съществото на спора, както и останалите възражения в жалбата за незаконосъобразност от процесуална страна .

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление №НП-***., издадено от министъра на земеделието, храните и горите, с което на „МИН ИНДЪСТРИ“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, *****, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.44, ал.2 и чл.41, ал.3, вр. чл.41, ал.1, т.2 от Закона за опазване на земеделските земи е наложена имуществена санкция  в размер 1000 /хиляда/  лева за нарушение на чл.2, ал.1 от  ЗОЗЗ и  чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

               Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ