О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/10.01.2017г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание на десети януари две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №2019/2015г. по
описа на ВОС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С
решение №718/12.10.2016г. по т.дело №2019/2015г. на ВОС, съдът е отхвърлил
предявените от РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК
*********
срещу Г.С.С., ЕГН **********, искове с правно
основание чл.124 вр.чл.422 ГПК, за
установяване вземането на банката спрямо
ответника, произтичащо от договор за
банков кредит от 02.07.2008г. и анекс
№1/08.12.2009г. съгласно издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№4491/2014г. на ВРС, 18 състав, на основание
чл.422 ГПК. Частично са уважени и частично отхвърлени предявените в
евентуалност на исковете по чл.422 ГПК, осъдителни искове на банката по чл.430 ТЗ вр.чл.79 от ЗЗД, за разликата над уважените до претендираните с исковата молба размери.
С
решението си съдът е осъдил ищеца да заплати разноски на ответника Г.С.С., ЕГН **********,
по отхвърлените установителни искове, които
разноски съдът е определил в размер на 18 552 лева, представляващи договорено
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, изчислено от съда
съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
С
молба вх.№31016/09.11.2016г., в срока по чл.248 ГПК, ответникът чрез адв.Д. от ВАК е поискал изменение на решението в частта за
разноските с осъждане на ищеца Райфайзенбанк /България/ ЕАД да заплати
разноските по чл.38, ал.1 ЗА на адвоката – пълномощник вместо на ответника Г.С..
Успоредно с това се иска присъждане на Г.С. и на сторените разноски за депозит
за вещо лице в размер на 200 лева.
Молбата
е подадена в законовоустановения срок, от надлежна
страна.
С
отговора от 05.12.2016г. насрещната страна чрез ю.к.А.Ц. счита молбата за
недопустима, а евентуално неоснователна. Оспорват се предпоставките на чл.38
ЗА. Не се излагат съображения по искането за присъждане на депозита от 200
лева.
Въз
основа на горното, съдът намира следното:
В преклузивния срок е направено искане за присъждане на
пълномощника на ответника адв.Д. разноски
за адв.възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1 ЗАдв. поради оказана безплатна адвокатска помощ. Представен е договор за правна помощ,
в който се съдържа изрично съгласие за предоставяне
на безплатна правна помощ по
чл.38 ЗА. Представено е и удостоверение за регистрация на адвоката по ЗДДС. Представен е и списък
по чл. 80 ГПК, в който е посочено претендираното възнаграждение по размер както и разноските за депозит за вещото лице
в размер на 200
лева.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът има право
да окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно
посочени категории лица и да получи
възнаграждение в определен от съда размер,
когато насрещната страна бъде осъдена
за разноски. Това възнаграждение съдът присъжда на адвоката,
за което е необходимо да бъде
отправено отделно искане. За да
упражни това свое право, адвокатът
следва да представи сключен със страната договор
за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично
посочена хипотеза по чл. 38, ал.1 ЗА, без да е необходимо да я доказва. Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., в случаите на оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 /Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати.
С диспозитива от съдебното решение съдът погрешно е присъдил
това възнаграждение на ответника вместо на пълномощника му като е следвало да
разграничи припадащите се на ответника разноски за внесен депозит за вещо лице
и адв.възнаграждение по чл.38 ЗА.
Съдът
констатира, че в диспозитива на съдебното решение не
е включил разноските, сторени от ответника за депозит в размер на 200 лева,
които са посочени от последния в списъка по чл.80 ГПК и реално и извършени,
видно от приложената вносна бележка от 12.05.2016г.
Поради
това молбата се явява основателна. Определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 18 552 лева с ДДС следва да бъде
присъдено директно на пълномощника адв.Д., а
разноските за депозит в размер на 200 лева, следва да бъдат присъдени на
ответника Г.С.С., на основание чл.78, ал.3 ГПК поради отхвърляне на главните
искове с правно основание чл.422 ГПК. По тези разноски съдът изобщо не се е
произнесъл с първоначалния диспозитив, но искане в
този смисъл се съдържа в молбата по чл.248 ГПК, поради което и при констатация,
че тези разноски са поискани и извършени от ответника, следва да му бъдат присъдени
с определението по чл.248 ГПК.
С
оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ИЗМЕНЯ решение №718/12.10.2016г.,
постановено по т.дело №2019/2015г. на ВОС, ТО, в частта, в която РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД е осъдена да заплати
на ответника Г.С.С., ЕГН **********, разноски за отхвърлените искове по чл.422 вр.чл.124 ГПК, КАТО
ВМЕСТО
ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на Г.С.С., ЕГН **********,
сторените по делото разноски по отхвърлените установителни
искове, в размер на 18 552 лева,
представляващи договорено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА,
изчислено от съда съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
Диспозитивът на съдебното решение се ИЗМЕНЯ, както
следва:
ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на Г.С.С., ЕГН **********, сторените по делото разноски по
отхвърлените установителни искове, в размер на 200 лева, представляващи депозит за
вещо лице, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на адв.М.Х.Д., ЕГН **********,***, дължимото
адв.възнаграждение съобразно отхвърлените искове по
чл.422 ГПК, в размер на 18 552 лева,
представляващи възнаграждение за оказаната на ответника Г.С.С. по т.дело
№2019/2015г. на ВОС, безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.3 от ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по
реда за обжалване на съдебното решение пред ВнАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: