Определение по дело №2019/2015 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………/10.01.2017г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на  десети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията т.дело №2019/2015г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на  чл.248 ГПК.

С решение №718/12.10.2016г. по т.дело №2019/2015г. на ВОС, съдът е отхвърлил предявените от РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК ********* срещу Г.С.С., ЕГН **********, искове с правно основание чл.124 вр.чл.422 ГПК, за установяване вземането на банката спрямо ответника, произтичащо от договор за банков кредит от 02.07.2008г. и анекс №1/08.12.2009г. съгласно издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №4491/2014г. на ВРС, 18 състав, на основание чл.422 ГПК. Частично са уважени и частично отхвърлени предявените в евентуалност на исковете по чл.422 ГПК, осъдителни искове на банката по чл.430 ТЗ вр.чл.79 от ЗЗД, за разликата над уважените до претендираните с исковата молба размери.

С решението си съдът е осъдил ищеца да заплати разноски на ответника Г.С.С., ЕГН **********, по отхвърлените установителни искове, които разноски съдът е определил в размер на 18 552 лева, представляващи договорено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, изчислено от съда съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

С молба вх.№31016/09.11.2016г., в срока по чл.248 ГПК, ответникът чрез адв.Д. от ВАК е поискал изменение на решението в частта за разноските с осъждане на ищеца Райфайзенбанк /България/ ЕАД да заплати разноските по чл.38, ал.1 ЗА на адвоката – пълномощник вместо на ответника Г.С.. Успоредно с това се иска присъждане на Г.С. и на сторените разноски за депозит за вещо лице в размер на 200 лева.

Молбата е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна.

С отговора от 05.12.2016г. насрещната страна чрез ю.к.А.Ц. счита молбата за недопустима, а евентуално неоснователна. Оспорват се предпоставките на чл.38 ЗА. Не се излагат съображения по искането за присъждане на депозита от 200 лева.

Въз основа на горното, съдът намира следното:

В преклузивния срок е направено искане за присъждане на пълномощника на ответника адв.Д. разноски за адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв. поради оказана безплатна адвокатска помощ. Представен е договор за правна помощ, в който се съдържа изрично съгласие за предоставяне на безплатна правна помощ по чл.38 ЗА. Представено е и удостоверение за регистрация на адвоката по ЗДДС. Представен е и списък по чл. 80 ГПК, в който е посочено претендираното възнаграждение по размер както и разноските за депозит за вещото лице в размер на 200 лева.

Съгласно  чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът има право да окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени категории лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер, когато насрещната страна бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение съдът присъжда на адвоката, за което е необходимо да бъде отправено отделно искане. За да упражни това свое право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по  чл. 38, ал.1 ЗА, без да е необходимо да я доказва. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 /Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати. С диспозитива от съдебното решение съдът погрешно е присъдил това възнаграждение на ответника вместо на пълномощника му като е следвало да разграничи припадащите се на ответника разноски за внесен депозит за вещо лице и адв.възнаграждение по чл.38 ЗА.

Съдът констатира, че в диспозитива на съдебното решение не е включил разноските, сторени от ответника за депозит в размер на 200 лева, които са посочени от последния в списъка по чл.80 ГПК и реално и извършени, видно от приложената вносна бележка от 12.05.2016г.

Поради това молбата се явява основателна. Определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 18 552 лева с ДДС следва да бъде присъдено директно на пълномощника адв.Д., а разноските за депозит в размер на 200 лева, следва да бъдат присъдени на ответника Г.С.С., на основание чл.78, ал.3 ГПК поради отхвърляне на главните искове с правно основание чл.422 ГПК. По тези разноски съдът изобщо не се е произнесъл с първоначалния диспозитив, но искане в този смисъл се съдържа в молбата по чл.248 ГПК, поради което и при констатация, че тези разноски са поискани и извършени от ответника, следва да му бъдат присъдени с определението по чл.248 ГПК.

С оглед на горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ решение №718/12.10.2016г., постановено по т.дело №2019/2015г. на ВОС, ТО, в частта, в която РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД е осъдена да заплати на ответника Г.С.С., ЕГН **********, разноски за отхвърлените искове по чл.422 вр.чл.124 ГПК, КАТО ВМЕСТО

ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на Г.С.С., ЕГН **********, сторените по делото разноски по отхвърлените установителни искове, в размер на 18 552 лева, представляващи договорено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, изчислено от съда съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, на основание чл.78, ал.3 ГПК,  

Диспозитивът на съдебното решение се ИЗМЕНЯ, както следва:

ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на Г.С.С., ЕГН **********, сторените по делото разноски по отхвърлените установителни искове, в размер на 200 лева, представляващи депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на адв.М.Х.Д., ЕГН **********,***, дължимото адв.възнаграждение съобразно отхвърлените искове по чл.422 ГПК, в размер на 18 552 лева, представляващи възнаграждение за оказаната на ответника Г.С.С. по т.дело №2019/2015г. на ВОС, безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.3 от ЗАдв.  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда за обжалване на съдебното решение пред ВнАС.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: