Р Е Ш Е
Н И Е № 51
гр. Сливен, 05.05.2023 г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при секретаря Радостина
Желева и с участието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното
от съдия Бозукова-Ганева КАНД № 21 по описа за 2023 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Д.С.Ч., подадена чрез пълномощник, против Решение № 3 от 05.01.2023
г., постановено по АНД № 20222230200733/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен,
с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №
4702˚ от 08.09.2021 г. издадено от Директора на ОД на МВР-Сливен, с което
на Д.С.Ч., на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на същата
разпоредба.
В касационната жалба се
твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Твърди, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че при издаване на НП е спазен преклузивният
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Посочва, че неправилно съдът приел, че жалбоподателят
не е неносил предпазна маска в закрито обществено помещение. Твърди, че
жалбоподателят е преминал ваксинационен курс, имал е
издаден сертификат, в помещението освен жалбоподателя не е имало други хора, а
служителите са били защитени от предпазни екрани и са носили маски, което
обосновавало маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което
отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление
като незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. М.П.,***, който поддържа жалбата. Излага доводи в
подкрепа на основателността ѝ. Посочва, че са налице смекчаващи вината
обстоятелства и това нарушение представлява по-ниска степен на обществена
опасност сравнено с обикновените случаи на нарушенията, предвидени в закона,
поради което са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Претендира направените по делото разноски, в размер на 400 лева.
В съдебно заседание
ответникът по касация - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище, чрез процесуален
представител, който заявява, че оспорва жалбата и излага становището си по
същество. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното
решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако
такова бъде претендирано.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната
жалбата. Предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд - Сливен.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
За да постанови
решението си районният съд приема, че на 18.08.2021 г. около 15,00 часа, в сградата
на Централна поща, намираща се в гр. Сливен на ул. „Асеновска“,
жалбоподателят Д.С.Ч. бил помолен от охранител на пощата при влизане в сградата
да постави предпазна маска във връзка с противоепидемичните мерки, наложени със
заповед на министъра на здравеопазването. Жалбоподателят отказал да постави
маска, в резултат на което се развил спор, в който се намесил и друг охранител,
св. М. М.. Жалбоподателят не се съобразил с указанията на охранителите и влязъл
в клиентския център, където бил обслужен от служителите. В резултат на подаден
сигнал от охранителите на пощата до РУ на МВР – Сливен, на място пристигнали
полицейски служители, свидетелите К. К. и К. В.. Те извършили проверка, при
която били с „body camera",
като установили, че посоченото от охранителите лице е без поставена защитна
маска за лице, покриваща носа и устата, маската била под брадичката, в областта
на шията. Служителите на реда се легитимирали и поискали документ за
самоличност на посетителя като му обяснили, че следва да постави защитна маска,
покриваща устата и носа във връзка със спазването на противоепидемичните мерки
в страната, въведени със Заповед на министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят отказал да изпълни дадените разпореждания. Той бил поканен до
патрулния автомобил за извършване на справка. Въз основа на установеното по
време на проверката, св. К.К.приел, че жалбоподателят
като бил на закрито обществено място в сградата на Централна поща - гр. Сливен
без поставена защитна маска за лице покриваща носа и устата за еднократна или
многократна употреба, не е изпълнил въведените с т. I. 7 от Заповед №РД-01-646
от 29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по
чл.63, ал.4 от Закона за здравето, с което е извършил нарушение на разпоредбата
на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Съставил му акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, в който жалбоподателят отбелязал, че има
възражение по него като написал, че по време на проверката е бил с маска, което
се виждало от камерата на полицаите.
На 19.08.2022 г. Ч. подал
до началника на РУ на МВР - Сливен писмено възражение срещу съставения му АУАН.
Във възражението посочил, че имал завършен ваксинационен
курс, поради което при посещението си в сградата на пощата помолил охраната да
бъде без поставена маска. Посочил, че обслужващите гишета били с поставени
стъклени прегради, а всички служители били без поставени предпазни маски, като
той бил единственият клиент в пощата. След разговора с охранителя си поставил предпазна
маска. Изискал да бъдат прегледани записите от камерите на полицаите и
съставения му акт да бъде анулиран. Във връзка с депозираното възражение, била
извършена проверка от полицейски инспектор в ГООР при РУ на МВР-Сливен.
Изискани били сведения от полицейските служители установили нарушението. Въз
основа на установеното при проверката, била изготвена докладна записка до
директора на ОД МВР-Сливен с предложение да се вземе отношение
по съставения АУАН, като при определяне на наказанието да не се приемат
посочените във възражението причини.
Въз основа на съставения
акт за установяване на административно нарушение, директорът на ОД на МВР - Сливен
издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето наложил на Д.С.Ч. наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение
на същата разпоредба.
Посочената фактическа
обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства
и същата е приета за безспорна от Районен съд -Сливен.
От правна страна
районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
водещи до отмяна на НП. Приел е за доказано констатираното и в последствие
санкционирано нарушение, извършено от жалбоподателя. Приел, че пълно и точно
били описани нарушената противоепидемична мярка и подзаконовият нормативен акт
на МЗ, с който е въведена, като правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и случаят не може да се квалифицира като
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви районният съд
приел, че обжалваното НП се явява законосъобразно и го потвърдил.
Решението на Районен съд
- Сливен е валидно, допустимо и правилно.
Районният съд правилно е
установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред районния съд се
установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят се е намирал в сградата
на Централна поща – гр. Сливен - закрито помещение, без да има поставена защитна
маска за лице покриваща носа и устата за еднократна или многократна употреба.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г.), при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област. Съгласно цитираната в АУАН и в НП Заповед РД -01-646 от 29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването – т.I.7, всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения
и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни
гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва
съгласно препоръките в приложение № 3. Съгласно т. I.10 от Заповед РД 01-646 от
29.07.2021 г. на МЗ, по смисъла на т. I.7 и I.8 от същата заповед, „обществени“ са
местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено
ползване.
Относно направеното с
касационната жалба възражение за неправилно
установена фактическа обстановка, съдът намира същото за неоснователно. По
делото пред районния съд са разпитани трима свидетели, чиито показания първоинстанционният съд е кредитирал като безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Неоснователно е
възражението на касационния жалбоподател за нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като първоинстанционният съд е оставил
без уважение доказателственото искане за достъп до
видеозаписите от камерите на полицейските служители. Районният съд е изложил
подробни мотиви относно събраните по делото доказателства, като ги е обсъдил
поотделно и в съвкупност и е извършил анализ на показанията на разпитаните
свидетели. При описание на установеното административно нарушение в АУАН и в НП
е посочено, че жалбоподателят е бил на закрито обществено място в сградата на
Централна поща - гр. Сливен без поставена защитна маска за лице покриваща носа
и устата за еднократна или многократна употреба не е изпълнил въведените с т.
I. 7 от Заповед №РД-01-646 от 29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от Закона за здравето. Както се посочи,
част от цитираната заповед са и инструкциите за правилно носене на защитна
маска за лице, разписани в Приложение № 3 към заповедта. В т. 1 от Приложение №
3 изрично е посочено, че защитната маска трябва да покрива изцяло носа и устата
– от основата на носа до брадичката. В касационната жалба, както и в жалбата, с
която е инициирано производството пред Районен съд – Сливен, жалбоподателят не
твърди, че е имал защитна маска за лице покриваща носа и устата за еднократна
или многократна употреба, поставена според извикванията на Приложение № 3 към
Заповед РД 01-646 от 29.07.2021 г. на МЗ. Твърди се единствено, че в някакъв
момент е имал такава. Като е приел, че установеното нарушение е точно описано
както в АУАН, така и в НП, и се подкрепя от изслушаните свидетелски показания
на тримата свидетели, първоинстанционният съд е
формирал правилен и обоснован правен извод.
Неоснователно е и
възражението за неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Видно от АУАН
същият е съставен при установяване на административното нарушение – на 18.08.2021
г., на която дата е и връчен. Наказателното постановление е издадено на 08.09.2021
г., т.е. в определения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок от съставянето
на АУАН. Този извод се подкрепя от представените с административнонаказателната
преписка документи пред първоинстанционния съд:
заверено копие на дневник за регистриране/ извеждане на съставени АУАН и
издадените към тях НП; разпечатка от Информационната система – АНД /административнонаказателна дейност/ при ОД на МВР-Сливен.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая не може да се приеме,
че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на
такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид. Доводите на касационния жалбоподател за въведени
предпазни мерки в сградата и в салона, където е бил обслужен, не обосновава
извод за наличието на такива обстоятелства и е неотносимо
към поведението на жалбоподателя. Деянието не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид. АНО е съобразил обществената опасност на деянието, като е наложил
административно наказание в минимален размер, с оглед постигане на целите по
чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Съдът извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр.с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 05.01.2023 г., постановено по АНД №
20222230200733/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: