РЕШЕНИЕ
№ 1263
гр. Велико Търново, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110101304 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Й. М.. Ищецът твърди, че на
28.12.2021г. в *е намерил безстопанствена котка в безпомощно състояние, която
транспортирал до ветеринарна клиника * за оказване на първа помощ. Изтъква се, че
съгласно чл. 16 от Закона за защита на животните, на 06.01.2022г. е уведомил ответника за
извършените действия с оглед задължението му за осигуряване на спешна
ветеринарномедицинска помощ и за поемане на разходите по лечение на животното.
Ищецът твърди, че поради бездействието на * е транспортирал котката за ортопедично
лечение във ветеринарна клиника в *като заплатил разходи в общ размер на 1616,30 лв.,
които не са възстановени от ответника. Изтъква се, че за вземането е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №829/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд, спрямо която е подадено възражение. Твърди се, че претендираната сума е
дължима, поради което се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да
бъде установено съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение
както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск. Изтъква, че животното не е безстопанствено, че
лечението му е извършено на 28.12.2021г. във ветеринарна клиника в *и че ищецът не е
подал своевременно сигнал за това, за да се изпълнят задълженията по чл. 16 от Закона за
защита на животните. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковата
претенция и за присъждане на разноски.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
В следобедните часове на 28.12.2021г. ищецът се намирал в *. Той видял, че в з*, влиза
котка с висяща задна дясна лапа, която издавала звуци на изпитващо болка животно.
Ищецът разпознал животното, което от години обитавало района на * и било хранено от
живущите в района. Предвид безпомощното му състояние, той незабавно го транспортирал
до ветеринарна клиника *, където след извършен преглед и рентгеново изследване са
констатирани открита рана на преден десен крайник в областта на лакътя и фрактура на
заден десен крайник в областта на петата. След първична обработка на раната на предния
крайник, поради големия раневи дефект, който не можел да бъде зашит, котката останала в
клиниката за смяна на превръзката до 06.01.2022г. За извършеното лечение ищецът заплатил
230 лв. Поради невъзможност за лечение на фрактурата на задния крайник ищецът е насочен
към *. На 06.01.2022г. той подал сигнал до ответника за нараненото животно, за
извършените действия по лечението му и за поемане на разходите за това. Поради
бездействие на *, последвало транспортиране на котката до ветеринарната клиника *,
където е препоръчана операция или евтаназия, поради невъзможност на животното да
продължи да живее в това състояние. На 06.01.2022г. котката е оперирана, а на 19.01.2022г.
е изписана за домашно лечение. След престой в дома на ищеца, на 03.02.2022г. на
животното е извършен преглед за махане на конците от операцията, след което то е пуснато
свободно да се придвижва в обитавания от него район *. За лечение на фрактурата ищецът
заплатил сумата от 1616,30 лв. като на 07.02.2022г. предявил претенция пред ответника за
възстановяването й. Поради липса на доброволно изпълнение, на 30.03.2022г. е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение относно горепосочената сума, във връзка с
което е образувано частно гражданско дело №829/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд. Съдът уважил искането като срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Воденето на чужда работа без поръчка е извъндоговорен източник на облигационни
отношения, фактическият състав на който включва извършване на фактически или правни
действия в чужд интерес с намерение да се управлява чуждата работа, като това е извършено
доброволно, а не поради законово задължение. Заинтересованият е длъжен, ако работата е
предприета уместно и добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е
сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му
възстанови всички извършени разходи.
Част от целите на Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ е опазване на техния живот и здраве
като органите на местната власт са сред институциите ангажирани с реализирането им.
Разпоредбата на чл. 16 от ЗЗЖ възлага задължение на всеки, който намери болно или
2
наранено животно, да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт,
областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерството
на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.
Последните, от своя страна следва да съдействат за осигуряване на спешна
ветеринарномедицинска помощ и насТ.ване на животното в приют или друг подходящ
обект. В разглеждания случай ищецът е намерил на територията на * наранено животно,
което с оглед уврежданията си се е нуждаело от спешна ветеринарномедицинска помощ.
Предвид неотложността на случая той първоначално не е сигнализирал ответника като за
периода от 28.12.2021г. до 05.01.2022г. е предприел действия за лечение на животното,
действайки със съзнанието, че изпълнява свой морален дълг да му окаже помощ. След
извършено медицинско изследване е установено, че котката се нуждае от специализирано
лечение, без което не може да продължи да живее. Това е довело до промяна в намерението
на ищеца да действа в свой интерес, за което е показателно сигнализирането на ответника на
06.01.2022г. да изпълни задължението си по чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ. При проявеното от
последния бездействие, ищецът е транспортирал животното до ветеринарна клиника * и
благодарение на проведеното там лечение животът му е спасен. От гореизложеното се
установява, че за периода от 06.01.2022г. до 03.02.2022г. ищецът е осъществил действия по
смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ свързани с осигуряване на спешна
ветеринарномедицинска помощ, които по закон е бил длъжен да извърши ответникът, в
резултат на които между страните по делото е възникнало облигационно отношение.
Действията са осъществени с необходимата грижа тъй като при непредприемането им е
било сигурно настъпването на смъртта на животното. Тъй като работата е добре
управлявана и е в интерес на ответника, на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД последният дължи
заплащане на ищеца на направените разноски, ведно със законната лихва от момента на
извършването им. Обстоятелството дали животното е безстопанствено е ирелевантно за
изпълнение на задълженията на ответника по чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ, независимо че от
събраните по делото гласни доказателства този статут на котката безспорно е установен.
Освен това, заинтересованото лице е имало обективна възможност своевременно да се
свърже с ищеца на посочения в сигнала електронен адрес, да се противопостави на
извършваните от него действия и да предприеме такива, каквито според преценката му са
необходими за опазване на живота и здравето на котката. С оглед гореизложеното се достига
до извода, че претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК относно вземането от 1616,30
лв., за което е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №829/2022г., по
описа на Великотърновския районен съд, е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, той следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение от 382,32 лв. както и разноските за държавна такса и адвокатско
възнаграждение от 332,33 лв., направени в производството по издаване на заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №829/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд.
3
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на *, че дължи на С. Й. М. с ЕГН: ********** *, сумата
от 1616,30 лв. /хиляда шестстотин и шестнадесет лева и тридесет стотинки/ - главница,
представляваща разноски за извършено ветеринарномедицинско лечение на безстопанствена
котка през периода от 06.01.2022г. до 03.02.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което
е издадена заповед за изпълнение №332 от 31.03.2022г. по частно гражданско дело
№829/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда *, да заплати на С. Й. М. с ЕГН: ********** *, сумата от 382,32 лв. /триста
осемдесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, както и сумата от 332,33 лв. /триста тридесет и два лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №829/2022г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №829/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4