Определение по дело №427/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба срещу заповед № 133/02.10.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от Ардинския районен съд по ч. гр. д. № 125/2014г. по описа на същия съд, подадена от „Р.” О., с.Б. И. О. А. чрез представител по пълномощие в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение. В жалбата се поддържа, че присъденото със заповедта за изпълнение такова в размер на 940 лв. е прекомерно и несъобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Следващото се адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал.5 във вр. с ал.2 от Наредба № 1/2004г. било в размер на 670.75 лв. Предвид това, жалбодателят моли съда на основание чл. 78, ал.5 ГПК да намали размера на присъдената сума за адвокатско възнаграждение до предвидения минимален размер в чл. 36 ЗА.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата А. Г. Е. чрез представител по пълномощие, в който се излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Моли същата да се остави без уважение като неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, наведените в отговора възражения, както и данните по делото, намери следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от лице, което има правен интерес от обжалването. По същество е неоснователна.

Предмет на обжалване е разпореждане на Ардинския районен съд от 02.10.2014 г., инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 133/02.10.2014г., постановена по ч.гр.д. № 125/2014 година в частта, с която в тежест на жалбоподателя, наред с други парични суми, представляващи главница и мораторна лихва, са присъдени разноски в размер на 940.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.10.2014г., представен в заповедното производство. Предвид горното, минималният размер на адвокатското възнаграждение в този случай се изчислява съгласно чл. 7, ал. 5 във вр. с ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - върху половината от претендираната сума от 13 630.39 лв., т.е. върху сумата от 6 815.20 лв., а именно 670.76 лв. Така, двукратния размер по параграф 2 от ДР на Наредба № 1/2004 година е в размер на 1341.52 лв.

Настоящият състав намира, че в издадената заповед за изпълнение разноските са определени законосъобразно, а доводът на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство е неоснователен. Прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК не е налице във всеки случай, в който този размер превишава минималните установени размери на адвокатските възнаграждения, защото услугите за процесуално представителство не са фиксирани към тях, а са обект на свободно договаряне. Прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство би била налице, само ако размерът на уговореното възнаграждение е несъразмерно висок, съотнесен към фактическата и правна сложност на конкретното дело, броя и вида на извършените процесуални действия и т.н. В конкретния случай, уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, доколкото размерът му е под двукратния размер по параграф 2 от ДР на Наредба № 1/2004 година. Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Кърджалийският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3469/29.10.2014 г., подадена от „Р.” О., с.Б. И. О. А., ЕИК чрез представител по пълномощие срещу заповед № 133/02.10.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 125/2014 г. по описа на от Ардинския районен съд, в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 940.00 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.