Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
гр.Дряново, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на двадесет и първи ноемри две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател
: Емилия Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 73 по описа за 2019
г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба от М.К.К.
***, против ***- с. ******, Габровска област, се излага, че със Заповед №
КВ-153/18.03.2013 г. на Министъра на отбраната ищецът бил назначен на длъжност „***, той и началник
на Сектор „***" във *** - с. ******, второстепенен разпоредител на
бюджетни средства, представлявано от м-р Т.З.С.. Със заповеди №
РД-393/11.12.2014 г. и № РД-232/ 26.06.2017 г. на Началника на *** - ******,
бил натоварен с допълнителни задължения, включени във вакантната длъжност „***“
при ответника за три шестмесечни периода, както следва: от 01.01.2015 г. до
30.06.2015 г., от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до
01.07.2018 г., за което на основание чл.
216 ал. 1 от ЗОВСРБ му се полагали 25% от основното месечно възнаграждение на
замествания или общо 4464 лв., дължими по периоди, както следва: от 01.01.2015
г. до 30.06.2015 г. – 1441,50 лв. /25% върху 961 лв./, от 01.07.2017 г. до
31.12.2017 г. – 1441,50 лв., /25% върху 961 лв./ и от 01.01.2018 г. до
01.07.2018 г. - 1581 лв. /25% върху 1054 лв./
На основание Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г. за
условията, размерите и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за
рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени
или намалени, за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия, на ищеца се дължало допълнително възнаграждение за работа при йонизиращи лъчения, тъй като бил включен като персонал в
група Б трета степен, работещи с гама линии. Ремонтно-градуировачната
работилница, в която работил при ответника, представлявала гама линия. Ищецът
извършвал ежедневен контрол по ремонта и градуировката на
дозиметрични прибори на въоръжение в българската армия, което представлявало
работа при йонизиращи лъчения. Рисковете се определяли
съгласно протоколите на Научно-приложен център по военна епидемиология и
хигиена /НПЦВЕХ/ към ВМА София за измерване на вредните фактори в работната
среда. За работното място, което заемал ищецът били
определени 225 точки. През процесния период от НПЦВЕХ към ВМА били изготвяни
карти за оценка на риска на работното място, съгласно Приложение № 4 от
Наредбата. Командирът
на военното формирование ежемесечно определял конкретните размери на
допълнителните възнаграждения. За периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г., за
17 месеца, без два месеца отпуск, на ищеца се дължали по 2,14
лв. на ден или общо сумата 764 лв., която не му била изплатена.
На основание чл. 45 от Наредба № Н-5 от 2015 г. за
условията, реда и нормите за осигуряване на безплатна храна и ободряващи
напитки в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия в мирно време, за работа при
йонизиращи лъчения, за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г. на ищеца се
полагали по 6,26 лв. на ден или общо 2234 лв., които не му били изплатени.
Въпреки неколкократните
настоявания на ищеца да получи полагащите му се суми, началникът на ответното
военно формирование отказал да му бъдат изплатени. След 31.12.2018 г. със
заповед № ЗЛС-290/21.12.2018 г. на командира на сухопътни войски ищецът бил
освободен от основната длъжност при ответника на основание чл. 146 т. 2 ЗОВСРБ.
Искането е ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 4464 лв., представляваща възнаграждение за
изпълнение на вакантна длъжност „***" наред с длъжността, на която е
назначен, за периодите: 01.01.2015 г. - 30.06.2015 г., 01.07.2017 г. -
31.12.2017 г. и 01.01.2018 г. - 01.07.2018 г., сумата от 764 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за работа при йонизиращи лъчения за
периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г., съгласно Наредба № Н-3 от 8.02.2011
г., както и сумата от 2234 лв. представляваща стойността на полагаща се безплатна
храна за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г. за работа при йонизиращи
лъчения, ведно със законната лихва върху главниците до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
На
ответника са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. В
едномесечния срок е представен писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват, като неоснователни и недоказани.
Във връзка с претенцията с правно основание чл.
216, ал. 1 от ЗОВСРБ, се излага, че началникът на военното формирование няма
право да назначава ищеца да съвместява длъжностите "***, той и началник на
сектор "***" и длъжността "***", с оглед разпоредбата на
чл. 216, ал. 2 вр. чл. 146, т. 2 от ЗОВСРБ и предоставените му от министъра на
отбраната със заповед № ОХ-392/28.06.2011 г. правомощия. Цитираните от ищеца
заповеди № РД-393/11.12.2014 г. и № РД-232/26.06.2017 г. касаели формирането на
комисии за сдаване на длъжността на
ищеца, но нямало разпореждане кой да приеме изпълнението на задълженията на
длъжността "***". Тези заповеди не били надлежен акт, издаден от
компетентен орган, с които ищецът е назначен да изпълнява задълженията на
вакантната длъжност. Комисията била некомпетентна да актува процеса по приемане
на длъжността от ищеца, а издадените актове от комисиите били нищожни,
доколкото се касаело за назначаването му на допълнителната длъжност. Сдаването
на длъжността било необходима формалност, съгласно изискванията на чл. 73, ал.
2 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ и един от реквизитите на заповедта за
освобождаване на лицето, което заемало длъжността, тъй като без сдаване не
можело да бъде освободено. В актовете за сдаване и приемане ищецът М.К. бил
едновременно председател на комисията и приемащ длъжността. Ако се приемело, че
това е надлежен акт за назначаване, това означавало, че ищецът се е
самоназначил. Твърди се, че ищецът не е изпълнявал задълженията на длъжността
"***". Не се бил запознал
с длъжностната характеристика на длъжността, което поставяло под съмнение
възможността му да я изпълнява, както и дали отговаря на изискванията за
заемане на тази длъжност. Липсвала и заповед, с която
ищецът да е назначен временно да изпълнява задълженията на вакантната длъжност
и за какъв период, поради което между страните нямало договореност за възлагане
на допълнителни задължения, от които да възникне основание за допълнително
плащане. Ищецът като "***, той и началник на сектор "***" бил
длъжен да организира и ръководи работата на военното формирование, както и да
контролира изпълнението на функционалните задължения на военнослужещите, като
тези задължения се отнасяли, както до цялото формирование, така и до сектор
"Осигуряване". Със заповед № ЗЛС-290/21.12.2018 г. на командира на
сухопътни войски, ищецът бил освободен от основаната си длъжност. Не бил
освобождаван от допълнителната длъжност, тъй като не бил назначаван на нея.
В случай, че съдът приеме, че ищецът
има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията на вакантната
длъжност "***", е направено възражение за изтекла погасителна давност
за периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г., тъй като
вземането произтичало от служебни /трудово-правни/ отношения и съгласно чл. 111 ЗЗД, се погасявало с изтичането на тригодишна давност, считано от месеца,
следващ този за който се дължат претендираните суми.
По отношение на иска за изплащане на
допълнително възнаграждение по Наредба № Н-5/02.04.2015 г. за условията, реда и
нормите за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки на
военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната,
структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и Българската армия и
на курсантите във висшите военни училища в мирно време, се излага, че
правоимащите по тази наредба следва да осъществяват дейности, посочени в глава
трета. Твърди се, че ищецът не е работил в в градуировъчната работилница - среда на йонизиращи лъчения. Работното му място било в канцелария, в
щаба на военното формирование. На следващо място се излага, че съгласно чл. 4
от Наредба № Н-5/02.04.2015 г., за да се изплати стойността на полагащата се
безплатна храна, следвало дейностите да са с продължителност над 4 до 8 часа в
денонощие. Макар като "***" ищецът да е трябвало да извършва
ежедневен контрол, той не полагал труд в ремонтно-градуировъчната работилница
на формированието, а влизал там в рамките на около 30 минути за проверка на
определен прибор, поради което нямал нормативно необходимите часове, за да е
правоимащ по Наредба № Н-5/02.04.2015 г.
По отношение на иска за изплащане на
допълнително възнаграждение по Наредба № Н-3/08.02.2011 г. за условията,
размерите и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за
живота и здравето, които не могат да бъдат ограничени или намалени, за
военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия,
се излага, че за да възникне право за заплащане на допълнително възнаграждение
по тази наредба, следвало в картата за оценка на риска за работното място да е
определен вреден фактор на работната среда, който да надвишава допустимата
степен. В картата на длъжността "***, той и началник на сектор "***"
излагането на йонизиращи лъчения за заемащия тази длъжност било класифицирано
като незначителен, твърде ограничен риск. На следващо място, съгласно чл. 24,
ал. 2 от Наредба № Н-3/08.02.2011 г., такъв вид допълнително възнаграждение се
дължало само за дните, през които лицето е работило под влиянието на йонизиращи
лъчения. Всеки от работещите в такава среда бил задължен да носи личен
дозиметър, на чиито показания се изготвял протокол с резултати от измерванията. Съгласно протоколите за резултатите
от измерванията, издадени от ръководителя на ОКС при ВМА, за процесния период
от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г. ищецът М.К. не е осъществявал проверка. За
посочения период ищецът не разполагал с дозиметър и е нямал право да влиза там.
Ако е извършвал влизане и проверка без дозиметър, то то е било по негова
инициатива и в нарушение на закона - чл. 8, т. 2 от Наредба за радиационна
защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения /Обн. ДВ. бр.74 от 24.08.2004 г., отм. ДВ. бр. 16 от 20.02.2018
г./, съгласно който всяко лице от персонала е длъжно да използва личен
дозиметър.
Искането е предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
С
протоколно определение от 16.07.2019 г. съдът е прекратил производството
по делото по предявения иск по чл. 216, ал. 1 от
ЗОВСРБ в частта за периода 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. за сумата от 1441,50
лв., поради оттеглянето на иска в тази част, като същият се счита заведен за
периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. и за периода 01.01.2018 г. до
01.07.2018 г. за сума в общ размер от 3022,50 лв.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
По делото не е
спорно, а това се установява и от представените писмени доказателства, че със
Заповед № КВ-153/18.03.2013 г. на Министъра на отбраната ищецът е назначен на
длъжност „***, той и началник на Сектор „***“ във *** - с. ******.
Прието е за безспорно между страните, че за периода от 01.07.2017
г. до 31.12.2017 г. и за периода 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г. длъжността „***"
в ответното военно формирование е била вакантна.
Съгласно заключението на вещото лице С.Н. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, длъжността „***“ съгласно класификатора на длъжностите е III “Младши
офицерски звания“ - капитан III степен.
По делото е представено
копие от Заповед № ОХ-392/28.06.2011 г. на Министъра на отбраната
относно оправомощаване на длъжностни лица. В т. 1 от заповедта е посочено, че
Началникът на отбраната назначава и преназначава офицери на длъжности,
изискващи военно звание „майор“ (капитан III ранг) и „капитан“
(капитан-лейтенант), които не са в правомощията на други длъжностни лица. Съгласно т. 3.1 Командирът на
сухопътните войски, към които спада ***, назначава и преназначава военнослужещи
на длъжности, изискващи военно звание „майор“ (капитан III ранг) и
„капитан“ (капитан-лейтенант) от подчинените им военни
формирования. В т. 6.1 от заповедта е посочено, че командирите на
бригади (бази), полкове, самостоятелни батальони и приравнени на тях командири
(началници) на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно
звание „полковник“ (капитан I ранг) или „подполковник“ (капитан II ранг) могат да
назначават, преназначават и освобождават от длъжност сержантите (старшините) и
войниците (матросите) от подчинените им военни формирования.
По делото не е представена заповед, издадена от оправомощено лице, с която ищецът да е
назначен да изпълнява временно за процесните периоди от 01.07.2017 г. до
31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г. задълженията
на вакантната длъжност „***“ в ответното военно
формирование.
По делото е представена Заповед
№ РД-232/26.06.2017 г. на началника на *** - с. ******, с
която е разпоредено за времето от
27.06.2017 г. до 30.06.2017 г. да се извърши сдаване/приемане на длъжността „***“
във *** - ***от капитан Д.И.С. на капитан М.К.К. в присъствието на поименна
комисия с председател ищецът капитан М.К.К., за което да се изготви и представи
за утвърждаване „Акт за сдаване и приемане на длъжността „***“. Във връзка с
горепосочената заповед по делото е представен Акт за сдаване и приемане на
длъжност от 29.06.2017 г., видно от който е извършено сдаване/приемане на
длъжността „***“ между капитан Д.И.С. на капитан М.К.К.. Актът е утвърден на 29.06.2017
г. от началника на военното формирование.
По делото е представен и Акт
за сдаване и приемане на длъжност от 27.08.2018 г., видно от който пред
поименна комисия с председател ищецът к-н М.К.К., назначена със заповед № РД-256/30.07.2018
г. на началника на ***, е извършено сдаване/приемане на длъжността „***“
между капитан М.К.К. на капитан Д.В.И.. Актът е утвърден на 28.08.2018 г. от
началника на военното формирование.
По делото са представени длъжностните
характеристики на длъжносттите “***, той
и началник на сектор “***“ и “***“, които са
на пръв поглед съдържателно сходни. И двете длъжности са пряко подчинени на
началника на базата, като длъжността
*** е в командването на базата, а длъжността ***“ е в сектор “Осигуряване“ на
базата. Няма разлика в изискванията за
заемане на длъжността, нивото на достъп до
класифицирана информация и др. Разликата е в част от основните
функционални задължения и се състои в това, че ***, той и началник на сектор “*** има задължение
да организира
и ръководи работата на военното формирование и сектор „СО на ТС за ЯХБЗ и Е“,
да познава техническите средства за ядрена, химическа и биологическа защита,
съхранявани и обслужвани в базата и да изготвя годишния и месечните планове за
работа на военното формирование, годишния и месечните анализи за дейността на
формированието, месечните графици за дежурствата във формрованието, плана за
БГМ на формированието, а ***“ има задължение да организира и ръководи
работата на сектора и да познава материалните средства числящи се, съхранявани
и обслужвани в сектор „Осигуряване“ на базата.
По
делото не е представена длъжностна характеристика за длъжността “***“, която да е
връчена и подписана от ищеца за процесните периоди.
Видно от заключението на вещото лице С.Н., след извършена
справка в деловодството
на ответното военно формирование е установено, че за периодите от 01.07.2017 г.
до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г. ищецът е изготвял и подписвал редица документи,
описани подробно в табличен вид. Месечните планове за експлоатация на ППС, общо
13 бр., са подписани от него в качеството на ***“,
други документи са подписани в качеството му на председател на комисии, ***,
началник служба ГСМ. Съгласно заключението не може да се даде категоричен отговор дали тези
документи са изготвени от ищеца, но
всички са подписвани от него, според функциите/ ангажираността му по тях.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че допълнителното трудово
възнаграждение по чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ за длъжността „***“,
изчислено съгласно присъствените дни на ищеца е,
както следва: за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. – 1271,21 лв., а за периода 01.01.2018
г. до 01.07.2018 г. – 1222,36 лв. или общо 2493,57 лв.
Не е спорно по делото, че източник
на йонизиращи лъчения в ответното военно формирование е „Дозиметрична работилница за ремонт и градуировка на дозиметрични
прибори“ /ремонтно-градуировъчна работилница/. В раздел IV от приложение № 1 на
Наредба № Н-3 от
8.02.2011 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнително
възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат
отстранени, ограничени или намалени, за военнослужещите и цивилните служители
от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия, допълнително
възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат
отстранени, ограничени или намалени, персоналът, работещ с гама-линии, е включен в група Б, трета степен на риск за живота и здравето при работа в среда на "Йонизиращи лъчения". Съгласно заключението
на вещото
лице в картата
за оценка на рисковете за живота и
здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за работно
място в „Дозиметрична работилница за ремонт и градуировка на дозиметрични
прибори“ са определени 225 точки.
По делото са представени 2 бр.
карти за оценка на риска и здравето и безопасността при работа на длъжностите “***,
той и началник“ и “***”, в които рискът при работа с йонизиращи лъчения е
определен като незначителен, твърде ограничен.
По делото е представена
Заповед № РД - 1/03.01.2017 г. на
началника на *** - с. ******,
касаеща организация на
войсковата служба във *** през 2017 г. В т. 6 е разпоредено, че началникът на военно формирование ще ръководи и контролира дейността на ремонтно
-градуировъчна работилница. В т. 7 е разпоредено кои дейности ще организира,
ръководи и контролира ищецът капитан М.К.К., като изрично е изключена дейността
на ремонтно-градуировъчна работилница.
По делото е представена
Заповед № РД - 1/02.01.2018 г. на
началника на *** - с. ******,
касаеща организация на
войсковата служба във *** през 2018 г. В т. 6 е разпоредено, че началникът на военно формирование ще ръководи и контролира дейността на ремонтно
-градуировъчна работилница. Сред дейностите, които следва да организира,
ръководи и контролира ищецът капитан М.К.К., никъде не е посочена дейността на
ремонтно-градуировъчна работилница.
Не е спорно по делото, а това
се установява от свидетелските показания и обясненията на ищеца, че за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г.
последният не е притежавал личен дозиметър. Горното се потвърждава и от представените
по делото 2 бр. карти на ВМА за резултатите от измерванията от личните дозиметри на работещите при йонизиращи
лъчения в ответното военно формирование. В резултатите за 2017 г. името на
ищеца не фигурира. В резултатите за 2018 г. името на ищеца фигурира от месец
август до месец декември 2018 г.
По
делото е представена извадка от Дневника за проверка на ремонтно-
градуировъчната работилница в ответното военно формирование за периода от
21.12.2016 г. до 23.08.2018 г., в който дневник се отразява на коя дата, кое
проверяващо лице е влизало в работилницата, целта на проверката, какво е
проверявано, като лицето полага подпис.
От заключението на вещото лице, както и от
представените дневници се установява, че ищецът е влизал в
ремонтно-градуировъчната работилница, както следва: три пъти през м. януари
2017 г., един път през м. август 2017 г., десет пъти през м. септември 2017 г.,
шестнадесет пъти през м. февруари 2018 г., четиринадесет пъти през м. април
2018 г., два пъти през м. май 2018 г. и десет пъти през м. юли 2018 г.
От
показанията на свидетелите К.К., М.И. и К.П., работещи в ремонтно-градуировъчна
работилница, се установява, че същите не са изложени на йонизиращо лъчение през
целия работен ден, а само когато извършват ремонтна градуировъчна дейност, т.
е. когато източникът на йонизиращо лъчение е отворен и се извършва градуировка
на уреди. При този процес в работилницата присъстват само лица, които
притежават личен дозиметър, за да може да се отчете дозата йонизиращо лъчение. Когато се работи при
отворен източник на йонизиращо лъчение, през района не може да се преминава,
спуска се бариера, пускат светлинни сигнали, които препятстват преминаването на
хора и превозни средства. И тримата свидетели са категорични, че през цялата
2017 г. и до м. юли 2018 г. вкл., когато ищецът не е имал личен дозиметър, не е бил в
работилницата и не е извършвал контрол на дозиметричен прибор по време на работен процес при
отворен източник на йонизиращо лъчение. Когато началникът отсъствал, ищецът,
в качеството си на ***та, е осъществявал контрол в
ремонтно-градуировъчната работилница, който се е свеждал до дейността на
работещите там, дали е изчистено и др., но не и проверка на прибори при отворен
източник на йонизиращо лъчение.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че за периода от 01.01.2017
г. до 31.07.2018 г. със заповеди на Началника на *** са определяни лицата, на които
следва да се заплати допълнително възнаграждение за работа при йонизиращи
лъчения по
Наредба Н-3/08.02.2011 г., като ищецът М.К. не е посочен в тях. Съгласно
картата за оценка на рисковете
за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или
намалени, за работно място в „Дозиметрична работилница за ремонт и градуировка
на дозиметрични прибори“ са определени 225 точки. Вещото лице е изчислило
допълнителното възнаграждение в два варианта. При първия вариант допълнителното
възнаграждение е изчислено съобразно дните, когато ищецът е извършвал проверка
в градуировъчната работилница, отразени в дневника за проверка и е в размер на
126,18 лв. При втория вариант допълнителното възнаграждение е изчислено съобразно
реално отработените дни от ищеца за този период и е в размер на 671,22 лв.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че за периода от 01.01.2017
г. до 31.07.2018 г. със заповеди на Началника на *** са определяни лицата, на които
следва да се изплати стойността на безплатна
храна по Наредба № 5/02.04.2015 г., като ищецът М.К. не е посочен в тях. За 2017 г.
стойността на безплатната храна за работа при йонизиращи лъчения е 6,26 лв. на ден, а за
периода от 01.01.2018 г. до 31.07.2018 г. по 6,30 лв. на ден. Стойността на безплатната
храна по чл. 45 от Наредба № 5/02.04.2015 г. за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г., съобразно отработените
дни от ищеца е в общ размер от 1926,18 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предявени
са искове с правно основание чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ, чл. 214, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ във вр. чл.
24, ал 2 вр. чл. 3, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 7 от Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г. за
условията, размерите и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за
рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени
или намалени, за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия и чл. 224, т. 3 от ЗОВСРБ във вр. чл. 45
от Наредба № Н-5 от 2015 г. за условията, реда и нормите за осигуряване на
безплатна храна и ободряващи напитки в Министерството на отбраната, структурите
на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в мирно време.
Съгласно
задължителната
практика на ВКС, независимо от факта, че органът по назначаването на
военнослужещите е Министъра на отбраната, заплатите, допълнителните
възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнение на службата, се дължат от
военното формирование, в което се изпълнява тази служба, поради което по този
вид искове следва да отговоря военното формирование, в което се изпълнява
службата, стига то да е разпоредител с бюджетни средства. В конкретния случай,
видно от представеното писмо рег. № 3-386/20.04.2019 г., *** - ***е разпоредител с бюджетни средства,
поради което е пасивно легитимирано до отговаря по предявените искове.
По
иска с правно основание чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ:
Искът
е предявен за сума в общ размер от 3022,50 лв., представляваща
възнаграждение за изпълнение на вакантната длъжност „***“ наред с длъжността,
на която ищецът е назначен, за периодите от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. и от
01.01.2018 г. до 01.07.2018 г.
По
делото не е спорно, че със Заповед № КВ-153/18.03.2013 г. на Министъра на
отбраната ищецът е назначен на длъжност „***, той и началник на Сектор „***“
във *** - с. ******, както и че за процесните периоди от 01.07.2017 г. до 31.12.2017
г. и от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г. длъжността „***" в ответното
военно формирование е била вакантна.
Съгласно
чл. 216, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ, военнослужещите имат право на допълнително
възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност в
размер 25 на сто от основното възнаграждение за вакантната длъжност, като назначаването
се извършва от командира или началника, който има правомощия да назначава на
вакантната длъжност. За да бъде уважен този иск, следва при условията на пълно
главно доказване да бъде установено, че ищецът е бил назначен от компетентно
лице временно да изпълнява задълженията на вакантна длъжност, за какъв период,
както и че реално е е изпълнявал както своите, така и на вакантната длъжност
задължения за този период.
Съдът
намира, че в конкретния случай това не е сторено, тъй като не са ангажирани
доказателства, които да потвърждават твърденията на ищеца, че е бил надлежно
назначен да изпълнява задълженията на вакантна длъжност „***“ в ответното военно
формирование за процесните периоди.
Съгласно
чл. 45, ал. 1 от ППЗОВСРБ, по предложение на
непосредствения командир (началник) или на ръководителя на съответната
структура офицерите, офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците
(матросите) могат да бъдат назначавани за временно изпълняващи вакантна длъжност
съответно на друг офицер, офицерски кандидат, сержант или войник от военното
формирование или от съответната структура при условията и по реда на чл. 216 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, т. е. от командира (началника), който има правомощия да назначава на тази
длъжност, какъвто съгласно т. 3. 1 от № ОХ-392/28.06.2011 г. на Министъра на
отбраната е само Командирът на Сухопътните войски. Само такава писмена заповед може да бъде основание
за надлежно назначаване на ищеца за временно изпълняващ вакантната длъжност „***“, а оттам и за изплащане на допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 216, ал.
1 от ЗОВСРБ.
Представените
по делото Заповед № РД-232/26.06.2017 г. на началника на *** - с. ******,
с която е разпоредено да се извърши сдаване/приемане на длъжността „***“ във *** - ***от
капитан Д.С. на капитан М.К., двата акта, съответно от 29.06.2017 г. и 27.08.2018
г., за сдаване/приемане на вакантната длъжност „***“ от и на ищеца капитан М.К., не могат да се приемат
като правопораждащ факт, обуславящ назначаването на ищеца на вакантната
длъжност.
Двете
заповеди №
РД - 1/03.01.2017 г. и № РД - 1/02.01.2018 г. на началника на ответното военно
формирование, касаещи организация на войсковата служба във *** през 2017 г. и 2018 г., с които
между военнослужещите са разпределени задълженията на вакантната длъжност, като
част от тях са възложени за изпълнение на ищеца капитан М.К., също не могат да
се определят като правопораждащ факт, обуславящ назначаването на ищеца на
вакантната длъжност, тъй като в тези заповеди липсва изрично волеизявление на
компетентния орган по чл. 216, ал.
2 от ЗОВСРБ във вр. чл. 45, ал. 1 от ППЗОВСРБ за назначаване на ищеца за временно изпълняващ вакантната длъжност „***“.
Обстоятелството,
че ищецът е изготвял и подписвал документи, свързани със задълженията на
вакантната длъжност „***“, също не може да обуслови извод, че е бил надлежно
назначен на тази длъжност за процесните периоди.
От
гореизложеното се налага извода, че макар през процесните периоди ищецът да е
изпълнявал част от задълженията на вакантната длъжност „***“, които са му били
възложени със заповед №
РД - 1/03.01.2017 г. и заповед №
РД - 1/02.01.2018 г. на началника на ответното военно формирование, касаещи организацията на
войсковата служба във *** през 2017 г. и 2018 г., при липсата на изрична
писмена заповед на Командира на сухопътните войски за назначаване на ищеца за временно изпълняващ вакантната длъжност „***“ във *** - ***за
периодите от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г.,
не е налице правно основание за изплащане на претендираното допълнително
възнаграждение по чл. 216, ал.
1 от ЗОВСРБ, поради което този иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен и недоказан.
По
иска с правно основание чл. 214, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ във вр. чл.
24, ал 2 вр. чл. 3, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 7 от Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г.:
Искът
е предявен за сумата от 764 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за работа при йонизиращи лъчения за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г.,
съгласно Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г.
Съгласно
чл. 214, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ, на военнослужещите се
изплащат допълнителни възнаграждения за рискове за живота и здравето, които не
могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Съгласно чл. 24, ал 2 от Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г. за условията,
размерите и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за
живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени,
за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, допълнително възнаграждение за рискове за
живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени,
се изплаща само за дните, през които военнослужещите и цивилните служители са
работили при рискове за живота и здравето по чл. 3, ал. 2
- "Йонизиращи лъчения", независимо от времето им на действие. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г., риск за живота и
здравето е налице при наличие на някой от факторите на работната среда по чл. 2, т. 7 - "Йонизиращи лъчения", съгласно раздел IV от приложение №
1. В раздел IV от приложение № 1 изчерпателно са изброени дейностите,
при работа в среда на "Йонизиращи лъчения". Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г., оценката на рисковете за живота и здравето се
извършва по работни места в карта за оценка на рисковете за живота и здравето
съгласно приложение № 4. Картата служи като първична документация по заплащането
на труда.
За
да бъде уважен
този иск, следва да бъде установено, че за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г.
ищецът е работил при рискове за живота и здравето -йонизиращи лъчения.
Както
беше споменато и по-горе по делото са представени 2 бр. карти за оценка на
риска и здравето и безопасността при работа на длъжностите “***, той и
началник“ и “***”, в които рискът при работа с йонизиращи лъчения е определен
като незначителен, твърде ограничен. Съгласно картата за оценка на рисковете за живота и
здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за
работно място в „Дозиметрична работилница за ремонт и градуировка на
дозиметрични прибори“ са определени 225 точки.
Ищецът
претендира допълнителното възнаграждение, като твърди, че през процесния период
е извършвал
ежедневен контрол по ремонта и градуировката на дозиметрични прибори в
ремонтно-градуировачната работилница, което представлявало работа при
йонизиращи лъчения.
Съдът
намира, че по делото не беше доказано, че през процесния период от 01.01.2017
г. до 31.07.2018 г. ищецът е извършвал ежедневен контрол по ремонта и
градуировката на дозиметрични прибори в ремонтно-градуировачната работилница.
Както
беше посочено и по-горе в приетото от фактическа страна, със заповед № РД - 1/03.01.2017 г. и Заповед № РД - 1/02.01.2018 г.,
двете на началника на *** - с. ******, касаещи организация на войсковата
служба във *** през 2017 г. и 2018 г. е разпоредено, че началникът на военно формирование
ще ръководи
и контролира дейността на ремонтно -градуировъчна работилница, като в т. 7 от заповед № РД - 1/03.01.2017 г.от
дейностите, които ще организира, ръководи и контролира ищецът капитан М.К.К.,
изрично е изключена дейността на ремонтно-градуировъчна работилница. В Заповед № РД - 1/02.01.2018 г. сред
дейностите, които следва да организира, ръководи и контролира ищецът капитан М.К.К.,
никъде не е посочена дейността на ремонтно-градуировъчна работилница.
Не
спорно по делото, че за процесния период ищецът не е притежавал личен
дозиметър, който да отчита дозата на радиация и е нямал право да работи в среда
на йонизиращи лъчения.
Макар
от представените извадки от Дневника за проверка на ремонтно- градуировъчната
работилница в ответното военно формирование за периода от 21.12.2016 г. до
23.08.2018 г., да се установява, че ищецът е влизал и осъществявал контрол в
ремонтно-градуировъчната работилница три пъти през м. януари 2017 г., един път
през м. август 2017 г., десет пъти през м. септември 2017 г., шестнадесет пъти
през м. февруари 2018 г., четиринадесет пъти през м. април 2018 г., два пъти
през м. май 2018 г. и десет пъти през м. юли 2018 г., от показанията на
свидетелите К.К., М.И. и К.П., работещи в ремонтно-градуировъчна работилница, които
съдът кредитира с доверие, се установява, че този контрол не е бил на ремонт и градуировка на дозиметрични прибори,
т. е. при градуировка
на уреди, когато източникът на йонизиращо лъчение е бил отворен, а се е свеждал
до дейността на работещите там, дали е изчистено и др., когато източникът на йонизиращо лъчение не е бил
отворен, поради което не може да се приеме, че този контрол представлява работа или дейност в среда на йонизиращи лъчения.
Неоснователни
са и твърденията на ищеца, че по длъжностна характеристика му е възложено да организира
и ръководи длъжността в сектора, в който е включена и дейността на
ремонтно-градуировъчната работилница. Сама по себе си длъжностната
характеристика не удостоверява факта, че ищецът реално е извършвал дейност в среда на йонизиращи лъчения.
От
гореизложеното се налага извода, че макар през периода от 21.12.2016 г. до
23.08.2018 г. ищецът да е осъществявал контрол върху дейността на ремонтно-градуировъчна
работилница, този контрол не е бил пряко свързан с ремонта и градуировката на дозиметричните прибори
и не е осъществяван при отворен източник на йонизиращо лъчение, поради което не може
да се приеме, че тази дейност е осъществявана в среда на йонизиращи лъчения и
представлява риск за живота и здравето по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г. за условията,
размерите и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за
живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени,
за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, допълнително възнаграждение за рискове за
живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, поради което липсва правно
основание за изплащане на претендираното допълнително възнаграждение и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
По
иска с правно основание чл. 224, т. 3 от ЗОВСРБ във вр.чл. 45
от Наредба № Н-5 от 2015 г.:
Искът
е предявен за сумата от 2234 лв., представляваща стойността на полагаща се
безплатна храна за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г. за работа при
йонизиращи лъчения.
Съгласно
чл. 224, т. 3 от ЗОВСРБ, на военнослужещите се осигуряват безплатна храна и
ободряващи напитки или левовата им равностойност при занятия, учения,
тренировки и лагери, при носене на дежурства и при извършване на други дейности
със специфичен характер.
Съгласно чл. 45 от Наредба №
Н-5 от 2015 г. за условията, реда и нормите за осигуряване на безплатна храна и
ободряващи напитки в Министерството на отбраната, структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в мирно време, безплатна храна за обяд по приложение № 1 и
добавка по приложение № 6 се осигурява на лицата, които изпълняват задълженията
си в среда на йонизиращи лъчения.
Съобразно
мотивите, изложени по-горе, доколкото по делото не се доказа през периода от
01.01.2017 г. до 31.07.2018 г. ищецът да е осъществявал контрол върху дейността на
ремонтно-градуировъчна работилница, пряко свързан с ремонта и градуировката на дозиметричните прибори
при отворен източник
на йонизиращо лъчение, не може да се приеме, че е изпълнявал задълженията си в среда на йонизиращи лъчения, поради което липсва
правно основание за изплащане на стойността на полагаща се безплатна храна за работа
при йонизиращи лъчения и предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
С оглед изхода на
делото, направените от ищеца разноски остават за негова сметка.
При този изход на
делото и направеното от ответника искане, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
с чл. 37 от ЗПП и чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.К., с ЕГН **********,***, срещу ***- с. ******, представлявано от майор Т.З.С., иск с правно
основание чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ за
заплащане на сумата от 3022,50 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за изпълнение на вакантната длъжност „***“ наред с длъжността,
на която ищецът е назначен, за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. и от
01.01.2018 г. до 01.07.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.К., с ЕГН **********,***, срещу ***- с. ******, представлявано от майор Т.З.С., иск с правно
основание чл. 214, ал. 1, т. 2 от
ЗОВСРБ във вр. чл. 24, ал 2 вр. чл. 3, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 7 от Наредба № Н-3
от 8.02.2011 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнително
възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат
отстранени, ограничени или намалени, за военнослужещите и цивилните служители
от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия, допълнително възнаграждение за рискове за живота и
здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за
заплащане на сумата от 764,00 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за работа при йонизиращи лъчения за периода от 01.01.2017 г. до
31.07.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.К., с ЕГН **********,***, срещу ***- с. ******, представлявано от майор Т.З.С., иск с правно
основание чл. 224, т. 3 от
ЗОВСРБ във вр.чл. 45 от Наредба № Н-5 от 2015 г. за условията, реда и нормите
за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки в Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската
армия в мирно време, за заплащане на сумата от 2234,00
лв., представляваща стойността на полагаща се безплатна храна за периода от
01.01.2017 г. до 31.07.2018 г. за работа при йонизиращи лъчения, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.К.К.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***- с. ******, представлявано от
майор Т.З.С., сумата от 300,00 лв. (триста лева), разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: