Р Е Ш Е Н И Е
№ 1562/06.10.2016
г., гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, осемнадесети състав, на
двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Ванина Колева
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия
Колева административно дело № 678 по описа за 2016 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР)
Образувано е
по жалба на Й.Н.К.,***, против заповед за задържане на
лице рег. № 251зз-6/16.03.2016 г., издадена от Р.Н. на длъжност “разузнавач” в
група “Противодействие на отвличания, изнудвания, палежи, взривявания и
разпространение на наркотици” към сектор ”Криминална полиция” към ОД на МВР -
Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, затова, че оказва “съпротива,
изразяваща се в дърпане”.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна и
иска да бъде отменена. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез
представителя си по пълномощие, поддържа жалбата.
Ответникът, лично, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
От представената по делото докладна записка с рег. №
251р-7892/18.03.2016г. от инспектор Р.Н., издал заповедта, се установява, че до
задържането на Й.Н.К. се е стигнало, след като заедно с друг служител на ОД МВР
Бургас на 16.03.2016г. са посетили адреса на бащата на жалбоподателя, с цел
призоваването на Й. Калпалчиев като свидетел по образувано ДП № 2521
ЗМ-52/2016г. по описа на ОДМВР Бургас. След като са установили, че Й.К. е в
апартамента на баща му, служителите
устно са го призовали да ги последва до сградата на ОД на МВР Бургас за снемане
на показания. На етажната площадка жалбоподателят е променил поведението си,
станал е агресивен и е “започнал да оказва физическа съпротива, изразяваща се в
бутане и дърпане”. След надлежно предупреждение срещу него са използвани
физическа сила и помощни средства - поставяне на белезници и е задържан с
оспорваната заповед. Отведен е в сградата на ОД МВР Бургас, където е разпитан
като свидетел по досъдебното
производство, след което е освободен.
Като част от
административната преписка са представени:
оспорваната заповед, в която като фактическо основание за задържането е
посочено, че “при извършване на полицейска проверка в гр. Бургас, ж.к. Изгрев,
*** на 16.03.2016 в 10.30 ч., лицето, след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба -
оказва съпротива, изразяваща се в дърпане”; декларация от задържаното лице;
протокол за полицейски обиск на лицето; декларация по чл.30, ал.3 от Закона за
правната помощ; декларация от К., че желае адвокатска защита по свой избор;
копие от книгата за пропускателен режим; разписка за върнати вещи и пари на
задържано лице. Към преписката е представено и заверено копие на докладната
записка на инспектор Р.Н.; заповед за утвърждаване на специфичните длъжностни
характеристики за длъжности, включени в
щата на ОД на МВР - Бургас; длъжностна характеристика за длъжността “разузнавач
- IVстепен”; удостоверение рег. № 251000-10021/04.05.2016г. на началник сектор
“Човешки ресурси” ОД на МВР Бургас, че Р.Н. е държавен служител в МВР от
03.11.2014г. на длъжност “разузнавач” в група “Противодействие на отвличания,
изнудвания, палежи, взривявания и разпространение на наркотици” към сектор
”Криминална полиция” към ОД на МВР - Бургас.
Пред съда издателят на заповедта заявява, че лицето е задържано във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, тъй като след надлежно предупреждение от страна на полицейски органи, т.
е. от нейна страна и от страна на инспектор Н.А., не е изпълнило полицейски
разпореждания да предотврати бутане и дърпане на колегата й.
Жалбоподателят е търсен във връзка с
досъдебно производство за палеж на автомобил. Бил е поканен да тръгне с
полицейските органи в ОД на МВР, където да бъде разпитан като свидетел. К. е
тръгнал с тях, но впоследствие, явно при промяна на своето решение, на
междуетажната площадка на ет. 8 пред апартамента, в който е пребивавал, е
оказал съпротива, като е започнал да бута Н.А.. След предупреждение от страна
на полицаите да преустанови своите действия, се е наложило използване на
физическа сила и помощни средства.
По искане на ответника е разпитан свидетелят Н.А., разузнавач в сектор ППВОО при ОД на МВР Бургас. От показанията
му се установява, че към средата на м. март е получена информация, че
жалбоподателят има сведение относно пряк извършител на палеж на МПС. В тази
връзка на 16.03.2016г. заедно с ответника са изпратени на адреса на Н. К., баща
на Й.К., за да установят и призоват
последния. Н. К. е отворил вратата и
служителите на МВР са се легитимирали със служебни карти, значки, звания
и длъжности. След като излязъл Й.К. те отново са се легитимирали и са му казали,
че трябва да го разпитат като свидетел във връзка с това дали има данни за
извършено престъпление, като са го попитали дали ще тръгне с тях. След въпрос
на бащата, служителите на МВР разяснили, че ако К. не тръгне, ще му връчат
призовка за следващия ден, на който да се яви. След като се уверил, че го
търсят само като свидетел, Й.К. се съгласил да тръгне с тях. След като К.
тръгва с полицаите към асансьора на етажа, баща му, разгневен, започнал да
крещи на сина си, че нямат право да го отвеждат, след което се обадил на
телефон 112. Междувременно Й.К. се
обърнал към полицейските органи и отказал да тръгне с тях и тръгнал отново към
жилището през тях, като избутал за
рамото и задържал за блузата свидетеля А., след което се опитал да го изтегли
от мястото му. Разпоредили му да пусне и да се отдръпне назад, като след като
не го направил, пристъпили към задържане. А. използвал физическа сила и след
кратки вербални разпореждания, поставил и помощни средства – белезници.
Междувременно бащата на Й.К., приключил разговора с тел. 112 и се обадил на
адвокат. След отвеждането на К. в ОД на МВР пристигнал адвокат. К. бил
освободен, като преди това бил разпитан като свидетел по досъдебното производство.
При така
установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, засегната от действието на обжалваната заповед и депозирана в
предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Видно от писмо
рег. № 251000-10021/04.05.2016г. на началник сектор “човешки ресурси” ОД МВР
Бургас, Р.Н. е държавен служител в МВР от 03.11.2014г. на длъжност “разузнавач”
в група “Противодействие на отвличания, изнудвания, палежи, взривявания и
разпространение на наркотици” към сектор ”Криминална полиция” към ОД на МВР -
Бургас и представлява полицейски орган по смисъла на чл.72 от ЗМВР.
Оспорената
заповед е издадена в нужната писмена
форма съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, но при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в
противоречие с целта на закона.
Заповедта е
издадена на основание чл.72, ал.1, т. 2 от ЗМВР,
според който полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си
по служба. Фактите описани в заповедта са твърде оскъдни. Записано е, че при
извършване на полицейска проверка в гр. Бургас, ж.к. “Изгрев”, *** на
16.03.2016г. в 10.30ч., лицето, след надлежно предупреждение, съзнателно пречи
на полицейски орган да изпълни задължението си по служба - оказва съпротива,
изразяваща се в дърпане. Освен, че е възпроизведена законовата разпоредба
единственият описан факт е, че лицето е оказало съпротива, изразяваща се в
дърпане. От приложената административна преписка и събраните показания, не се
установява какви полицейски функции не са изпълнени и в какво се изразява
създадената от жалбоподателя пречка, на изпълнението на кое задължение по
служба е попречил. Смисълът на разпоредбата на чл.71, ал.1, т.2 от ЗМВР,
оправомощава полицейските органи да задържат физически лица за срок, не
по-дълъг от 24 часа, е да се предостави възможност на полицейските органи да
изпълнят задълженията си по служба дори и когато отделни лица съзнателно им
създават затруднения. Задържането на тези лица, които и след предупреждение, не
преустановяват възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции
поведение, има за цел да отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде
възможност да изпълни възложените му задачи. В случая се установява, че
задачата на полицейските служители е да “установят и призоват лицето”. От описаната
фактическа обстановка не се установява К. да е попречил да го призоват. В
приложената докладна записка е отразено, че К. е започнал да оказва съпротива,
изразяваща се в бутане и дърпане. Същото е отразено и в заповедта. От събраните
доказателства обаче не става ясно, срещу какво е оказвал съпротива, след като
и самите полицейски органи твърдят, че
те не са отвеждали жалбоподателя принудително за разпит, а са имали за задача
единствено да го призоват.
Не се
установява и да е налице надлежно предупреждение.
Единственото предупреждение, което е установено по делото, че е отправяно към Й.К.
е да се отдръпне. Не му е указано какво ще последва, ако не се отдръпне.
Не може да се
приеме, и че действията на К., са извършени
съзнателно с цел да се попречи на призоваването, доколкото от събраните
доказателства следва, че той е дръпнал А., за да се върне обратно в
апартамента, тъй като е променил мнението си да тръгне с тях в ОД на МВР
Бургас, а не, за де не получи призовка, която така и не му е връчена.
Свидетелят и ответникът говорят за неизпълнение на полицейско разпореждане,
което обаче, макар и сходно по съдържание като фактическа хипотеза с тази на чл.71, ал.1, т.2 ЗМВР не е
идентично и се различава.
Поради изложеното
съдът счита, че в конкретния случай не
е установено, че спрямо жалбоподателя са били налице материалноправните
предпоставки на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР за налагане на принудителната
административна мярка задържане за 24 часа. Оспорената заповед, като издадена в
противоречие с материалния закон, е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Заповедта не съответства и на целта на закона, преценена от
гледна точка на стандартите, въведени в Конвенцията за правата на човека.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските по
делото същото като основателно и доказано в размер на 410 лева (10 лева за
държавна такса и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение) следва да бъде
уважено и администрацията при ответника да бъде осъдена да ги заплати.
Воден от
горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд Бургас, XVIII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.Н.К.,***, заповед за задържане на лице
рег. № 251зз-6/16.03.2016 г., издадена от Р.Н. на длъжност “разузнавач” в група
“Противодействие на отвличания, изнудвания, палежи, взривявания и
разпространение на наркотици” към сектор ”Криминална полиция” към ОД на МВР -
Бургас
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Й.Н.К.,***0
(четиристотин и десет) лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: