Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
гр.Враца,
23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в публичното заседание на 28.11.2022
г. /двадесет и осми ноември, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря Даниела МОНОВА,
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм.
дело № 342 по описа за 2022 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по ЖАЛБА на ** С.А.М.,***, чрез пълномощник – * С.Г. *** , против Заповед
№ Л-4232/02.12.2021 г. на Главния директор на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на Правосъдието /МП/, с която е наредено
оспорващият да бъде преместен от Затвора *** в Затвора *** за доизтърпяване на
наложеното наказание.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е незаконо-съобразна. Твърди
се, че заповедта не е връчена и същата е издадена в противоречие със закона. В
Допълнение към жалбата от * Г. се уточнява, че възражението не е против
необходимостта от преместването от Затвора *** в друг затвор, а възражение е по
преместването му в Затвора *** и най-вече против преместването му в затвор
различен от Затвора *** . Сочи се, че основанията посочени в заповедта за
преместване са неоснователни, необосновани и неверни. Изложена е предистория на
случая и подробни доводи по същество сочещи незаконосъобразност на оспорения
акт.
Пред съда жалбоподателя С.М. се представлява от друг пълномощник – * Д.Е.П.
*** , представят се писмени доказателства и се изразява становище за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска се отмяна на заповедта, като
жалбоподателя лично по онлайн връзка изрази желание да бъде преместен в Затвора
*** . В писмена защита от * П. са доразвити доводите за незаконосъобразност на
оспорения акт.
Ответникът - Главния
директор на ГДИН – София, редовно призован, не се явява пред съда, като в
Писмено становище лично от гл.директор, ** И.Й., се изразява становище относно
неяснота на предмета на делото. Твърди, че е налице отпаднал правен интерес и в
случай, че се обжалва Заповед
№ Л-4232/02.12.2021г., същата е издадена от материално компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на процесуалните правила и целта на
закона.
По делото са
приложени писмени доказателства, както от страна на ответника, включваща
административната преписка по издаване на оспорения акт, така и от страна на
оспорващия, които са приети от съда.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните,
доказателствата в административната преписка и представените от оспорващия, и
след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на
изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Жалбоподателя С.А.М. **
. Наказанието е приведено в изпълнение с начало 09.05.**** г. Първоначално е
търпял наказанието в Затвора *** , като първоначалния определен от съда * режим
е заменен с * на 18.01.2017г. Със Заповед № Л-1862/04.06.2021г. на Гл. директор
на ГДИН е преместен в Затвора *** . Същия страда от * за което има приложени
медицински документи към адм. преписка. Няма данни за регистрирания постоянен и
настоящ адрес на жалбоподателя, но родителите му живеят в гр. *** , като за
майката има данни, че работи в същия град, а бащата е с ** . Няма данни за съпруга, но има данни, че има
дъщеря на която много държи. Има данни, че във връзка със здравословното му
състояние се е налагало на бъде превеждан и лекуван в болнични заведения в гр. ***
през настоящата година.
С оспорената в настоящето производство Заповед № Л-4232/02.12.2021 г., издадено от Гл.директор на ГДИН, е
наредено ** С.А. да бъде преместен от
Затвора *** в Затвора ***, на основание чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, поради
психологическа несъвместимост, както със служители на Затвора ***, така и с ** ,
за което са изложени съображения и приложени доказателства към
административната преписка.
Към административната преписка /общо от 150 листа/ са приложени:
Предложение изх. № 3250/29.11.2021г. до Гл.директор на ГДИН от Началника на
Затвора ***, с изложени мотиви за преместване в друг затвор, второ Предложение
с изх. № 2302/20.09.2021г. за преместване, документи свързани с дейността на пълномощника
на жалбоподателя – * С.Г. /пълномощни, писма, молби и др./, множество
декларации и молби от лишени от свобода, документи относно здравословното
състояние и характеристичните данни на жалбоподателя, и др. документи.
Съдът приема, че оспорената
заповед за преместване от един затвор в друг е издадена от материално
компетентен орган - Главен директор на ГДИН. Същата е издадена в установената
форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Лишеният от свобода е запознат със
заповедта, обжалвал я е в срок, както е обжалвал и постановеното предварително
изпълнение, за което е воден отделен съдебен процес. Няма допуснати нарушения
по смисъла на чл. 146 т.1, т.2 и т.3 от АПК и в тази насока изложените доводи на оспорващия се явяват неоснователни.
Съдът приема, че
жалбата се явява основателна в частта й сочеща, че в оспорената заповед е
допуснато противоречие с материално-правни норми и несъответствие с целта на
закона. Нарушен е съществено чл. 58 от ЗИНЗС.
Анализът на нормата
на чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС
обосновава извод, че определяне на конкретното място за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ се осъществява по ред, определен от Главния
директор на ГДИН, при който се избира това място, което е най-близо до
постоянния адрес на лишения от свобода. Принципът, залегнал в чл. 58 ал. 1 от ЗИНЗС има за цел да запази връзките на лишения от свобода с неговите близки,
тъй като по дефиниция постоянният адрес на лицето определя неговата връзка с
определено населено място, където обичайно е и неговата среда. Затова за
постигане целите на наказанието законодателят е предвидил лицата да търпят
наказанието си най-близо до постоянния си адрес, за да се запази тази връзка с
близките, като същите имат възможност да посещават достатъчно често лишения от
свобода и така да се въздейства благоприятно за постигане на поправителния ефект
на наказанието, при съхраняване на психиката на осъдения и запазване
възможностите за ресоциализация след изтърпяването му.
По делото няма данни
за регистрирания постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя, не е посочено и в
оспорената заповед, но се установи, че родителите на лишения от свобода С.М.
живеят в гр. ***, като за майката, че работи в същия град, а бащата е с **.
Няма данни за съпруга, но има данни, че има дъщеря на която много държи.
Освен постоянният
адрес, който е водещият критерий, настаняването на лицата следва да е
съобразено и с капацитета на затвора, така че при разпределението на лицата да
не се допуска пренаселеност на едни затвори за сметка на други, като следва да
се съблюдава и критерият за минимална жилищна площ на един лишен от свобода. В
тази насока също няма изложени мотиви с оспорената заповед.
В тази връзка следва
да се има предвид и разпоредбата на чл. 72 от ППЗИНЗС, с която законодателят
е възложил на администрацията на затвора да съдейства активно на лишените от
свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния
свят – свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява
подходящи условия за това.
В нарушение на този
принцип е разпоредено преместване на жалбо-подателя от Затвора *** в Затвора ***
без административния орган да извърши проверка освен за регистрирания постоянен
и настоящ адрес на същия, така и налице ли са данни за поддържане на социални
контакти на лишения от свобода с близките му, т.е. без да бъдат изяснени всички
правно-релевантните факти от значение за случая.
Като не са обсъдени
всички фактически и правни основания за издаването на оспорената заповед, е
допуснато нарушение именно на материално-правната разпоредба на чл. 58 от ЗИНЗС.
Съдът намира за нужно
да отбележи и регламентирания в чл. 9 от АПК принцип за
служебното начало, като в ал. 2 на чл. 9 от АПК е указано
задължението на административният орган да събира всички необходими
доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. С оглед на това,
задължение на самия орган, постановил заповедта е да установи, посредством
всички допустими доказателства и доказателствени средства, какъв е бил фактическия
постоянен адрес на лишения от свобода – чрез изискване на съответната
информация от компетентните институции.
Съгласно чл. 62, ал.
1 т.4 от ЗИНЗС – преместването от един затвор в друг се извършва със Заповед на
Гл.Директор на ГДИН - по предложение на началника на затвора при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода -
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;
По делото са
представени само доказателства за наличие на тези предпоставки по т.4, но
Заповедта не съдържа мотиви относно преценката на административния орган при определяне
на новото място на изтърпяване - да премести лишения от свобода именно в
затвора ***, при положение, че близките му живеят в гр. *** , същия страда от *,
което налага провеждане за лечение в гр. ***. Следва да се отбележи, че има и
по-близки затвори до гр. ***, например в *** и във ***. В случая в оспорената
заповед не са изложени мотиви защо лишения от свобода се премества в Затвора
***, който е значително отдалечен от мястото където живеят близките на лишения
от свобода. Разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС не се отнася само за първоначалното
определяне на мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и
следва да се има в предвид при всяко последващо преместване, независимо на
какво основание, а в случая това е напълно игнорирано от административния
орган.
Изложеното в Заповед
№ Л-4232/02.12.2021 г. на Гл. директор на ГДИН и на нареденото с нея преместване на лишения от свобода
за доизтърпяване на наказанието, от гледна точка наличието на материално-правна
предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 62, ал. 1 т.4 от ЗИНЗС
във вр. с чл. 58 от ЗИНЗС
обуславя извод за формална и материална незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, именно в частта относно определяне на мястото на
доизтърпяване на наказанието. Налице е противоречие с материално-правната
разпоредба на чл.58 от ЗИНЗС, което води и до несъответствие на оспорения акт с
целта на закона. Основания за отмяна на оспорения акт съгласно чл.146 т.4 и т.5
от АПК.
По
изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че оспорената заповед
се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Съдът няма
правомощия да премести оспорващия в Затвора ***, както същия иска. Само от
компетенциите на гл.директор на ГДИН по реда на чл.62 от ЗИНЗС е да нареди
преместване в друг затвор, при съобразяване /мотивиране/ с разпоредбата на
чл.58 от ЗИНЗС.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА ЗАПОВЕД №
Л-4232/02.12.2021 г. на Гл.директор на ГДИН, с която е наредено ** С.А.М. с ЕГН **********,***, да бъде преместен от Затвора *** в
Затвора *** - за доизтърпяване на наложеното наказание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване –
съгласно чл. 62, ал. 2, изр.
2-ро от ЗИНЗС
.
АДМ. СЪДИЯ: