№ 251
гр. Перник, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720106118 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№
23720/24.10.2024 година от Р. Н. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул.
****** ****** № **/*/**/** и С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
ж.к.******* № **/*/*/**, в качеството им на наследници на по 1/2 ид.ч. от
наследството на починалия И.С.Г., ЕГН **********, починал на 28.01.2020
година,
и двете чрез адвокат Н. Ц. от САК, съдебен адрес: гр. *****,ул.********
№ *,ет.*, оф.**
срещу:
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец" № 11,
представлявано от управителя Б.И. -
по предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който ИСКАТ ДА
СЕ ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕ, с което да бъде установено по съдебен ред, че
правото на принудително изпълнение спрямо тях е погасено по давност за
1
следните суми, по ½ част за всеки един от тях, в качеството им на наследници
на ½ част от наследството на починалия И.С.Г., ЕГН **********, съответно
1/2 от претендираните суми по Изпълнителен лист от 15.02.2008 г., издаден от
ПРС въз основа на Определение № 1138 от 13.02.2008 г., по гр.д. № 1322/2008
г.,
а именно:
сумата58 лева, представляващи 1/2 от 116 лева - претендирана част от
главницата в общ размер на 480,77 лева - за консумирана, но неплатена
питейна вода за периода от 18.10.2006 г. до 11.12.2007 г., както и
сумата 25,22 лева 1/2 част от законната лихва за периода от 12.02.2008 г.
до окончателно изплащане на вземането, която до 31.08.2011 г. възлиза на
50,44 лева. Претендират се разноски.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Прави признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК като признава и факта, че
сумите са начислени така както е посочено в исковата молба, но действия по
изпълнение не са предприемани преди повече от пет години и са погасени по
давност.
С тези съображения моли съда да постанови решение по чл. 237, ал. 1
ГПК, както и присъждането на разноски да бъде приложена нормата на чл. 78,
ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание ищците се представляват се от адв. -пълномощник,
който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като постанови
решение при признание на иска, и им се присъдят сторените по делото
разноски.
Изрично с допълнителна молба ищците сочат, че не са съгласни с
искането за постановяване решения при условията на чл.237 ГПК като излага
доводи за това.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото писмена чрез ю.к. , заявяват че поддържат депозирания отговор на
исковата молба, и молят съда да постанови решение при признание на иска,
като им се присъдят сторените по делото разноски.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
2
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по
същество.
По основателността:
При наличните твърдения по исковата молба, съдът счита, че е сезиран
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.д. № 657/2011 година, по
описа на ЧСИ С. Д. район на действие ПОС.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по
смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:
Ищците и ответника не спорят, че при ЧСИ С. Д., рег. № 752 въз основа
на Изпълнителен лист от 15.02.2008 г„ издаден от ПРС въз основа на
Определение № 1138 от 13.02.2008 г„ по гр.д. № 1322/2008 г., е било
образувано изпълнително дело № 657/2011 г. срещу техния наследодател, за
събиране на част от сумите по листа, а именно:
Сумата 116 лева, част от главница в общ размер на 480,77лева за
консумирана, но неплатена питейна вода за периода от 18.10.2006 година до
11.12.2007 г., както и законната лихва за периода от 12.02.2008 г. до
окончателно изплащане на вземането, която до 31.08.2011 г. възлизала на 50,44
лева.
Горепосоченото изпълнително дело било образувано на 27.09.2011 г. с
искане да бъдат предприети съответните действия по събиране на
притезанието.
След горното по него били извършени следните действия:
- На 27.01.2012г. по делото е входирана справка от ТД на НАП за
наличие на декларирано имущество;
-На 27.01.2012г., по делото е входирана справка от ТД на НАП за
наличие на задължения;
- На 30.01.2012г. е изпратена ПДИ до длъжника, за която липсват данни
3
да е надлежно връчена;
- На 30.01.2012г., по делото е изпратено запорно съобщение до трето
задължено лице - работодател за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, което е връчено по пощата с ОР на 13.02.2012г.
на Монтажи КО ЕООД;
-На 05.04.2013г., по делото е поставена резолюция от съдебния
изпълнител, че ЗС не се изпълнява, с указания да се извърши нова справка в
НОИ и да се предприемат съответните действия;
- На 22.04.2015г., по делото е изготвено ново ЗС за налагане на запор на
ТВ на длъжника до третото задължено лице НОВА-19 ЕООД, като липсват
доказателства изобщо съобщението да е било връчено.
Други действия по делото нямало извършени.
Видно от изложеното от датата на извършване на последното валидно и
годно да прекъсне давността изпълнително действие, поискано от взискателя
на 22.04.2015 година до момента били изминали повече от 8 години, поради
което и вземането се явявало погасено по давност.
Съдът в обявения на страните доклад е обявил доказателствената тежест
за установяване на подлежащите на доказване факти се разпределя по следния
начин:
В тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната
форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с
претендиране на процесните вземания, както и периода – начален и краен
момент на давността. Ответникът не носи доказателствена тежест, с оглед
обстоятелството, че признава иска по смисъла на чл. 237 ГПК.
С исковата молба е приобщено копие от изпълнителното дело,
образувано за събиране на оспорените вземания.
Към отговора на ИМ не са направени доказателствени искания.
С оглед релевираните от ответника доводи и възражения, на ищеца е
било указано в срок най-късно до съдебното заседание да уточни дали прави
изрично искане по смисъла на чл. 237 ГПК да бъде постановено решение при
признание на иска, както и да посочи дали е поискал от съдебния изпълнител
да прекрати производството, респ. дали е налице отказ за това от страна на
4
съдебния изпълнител, срещу който да е депозирана частна жалба от длъжника
по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК
Ищците са депозирали молба с която категорично отказват да се
постановява решение по смисъла на чл.237 ГПК.
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието.
В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, като не са налице пречките по чл.237, ал.3 от
ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите
нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда.
Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не
излага мотиви, а указва, че решението се основава на признанието на иска от
ответника.
Ето защо, искът следва да бъде уважен съобразно направеното
признание, като съгласно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не се мотивира по
същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на решение при признание на иска, като признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, поради
погасяването им по давност.
По разноските:
Ищеца е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски, за което е представил списък на разноските.
В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал
от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание
чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.
Съобразно чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78,
ал.1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес,
независимо дали се постановява или не решение при признание на иска по
реда на чл.237 от ГПК.
5
За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на
ответника, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки
противопоставянето на ищеца, т. е. да е налице правен спор за дължимостта на
вземането. За да е дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да е
предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за
несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на
давностния срок възниква право за длъжника да се позове на давността чрез
възражение и да откаже изпълнение, ако такова се претендира от кредитора.
Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира вземането,
налице е правен спор и повод ищецът да отрече съществуването на вземането
по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
3264/2021 г. и др.
В случая са налице и двете предпоставки, които сочат на отпадане
отговорността на ответника за разноските в производството.
С отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че
признава иска – признава настъпилия нов факт с правно значение – изтичане
на погасителната давност спрямо процесното вземане.
Следователно ответникът признава и твърдения от ищците факт, че по
изп. дело на ЧСИ С. Д. след наложените запори по сметки на длъжника не са
извършвани никакви други изпълнителни действия насочени към
принудително събиране на процесното вземане.
В тази връзка съдът намира, че ответникът се е дезинтересирал от
изпълнението,
По делото няма данни длъжникът да се е позовавал пред взискателя на
изтекла погасителна давност, след което позоваване взискателят да е
продължавал да иска изпълнение.
Няма събрани по делото доказателства, от които да може да се установи,
че отново ответникът да е канил ищеца да плати процесните суми, въпреки
погасяването им по давност, както и да е предприемал нови действия по
принудително изпълнение.
Не се установява още ищеца да е правил възражения пред ответника за
6
погасяване на вземанията по давност, и той по някакъв начин да се е
противопоставил.
В същото време, по въпроса за разноските, най-новата съдебна
практика сочи, че чл.78 ал.2 ГПК е неприложима в условията на заведен
отрицателен установителен иск по реда на чл.439 ГПК –
Определение 1220 от 05.12.2023 чтд № 1809/2023 на второ г.о.
Определение № 242 от 31.05.2018 по чгд№ 2062/2018 на четвърто г.о. и
др.
Съдът отчита факта, че това е най-новата и последна съдебна
практика по този въпрос, както и наличието на ИЗРИЧНО ИЗЯВЛЕНИЕ
на ищците, ч не са съгласни с постановяване решение при условията на
чл.237 ГПК.
Освен това, направено е възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение – което се явява 1. Преждевременно и 2. Неадекватно,
тъй като видно от данните – всяка от двете ищци е заплатила по 200лв. или
общо 400лв. които са в размките на мин.адв.възнаграждение, поради което и
това възражение е неоснователно.
В горния смисъл съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.78,
ал.2 от ГПК, и ответната страна следва да заплати разноски на ищците в това
производство по списъка представен по чл.80 ГПК :
-общо 451.20лв. на двете ищци
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по
отношение на „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11,
че Р. Н. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ****** ****** №
**/*/**/** и С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ж.к.******* №
**/*/*/**,
7
в качеството им на наследници на по 1/2 ид.ч. от наследството на
починалия И.С.Г., ЕГН **********, починал на 28.01.2020 година и двете чрез
адвокат Н. Ц. от САК, съдебен адрес: гр. *****,ул.******** № *,ет.*, оф.**
НЕ ДЪЛЖАТ НА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец" № 11,
представлявано от управителя Б.И. -
по предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК,
респективно - правото на принудително изпълнение спрямо тях е
погасено по давност за следните суми,
по ½ част за всеки един от тях, в качеството им на наследници на ½ част
от наследството на починалия И.С.Г., ЕГН **********, съответно 1/2 от
претендираните суми по Изпълнителен лист от 15.02.2008 г., издаден от ПРС
въз основа на Определение № 1138 от 13.02.2008 г., по гр.д. № 1322/2008 г.,
а именно:
сумата58 лева, представляващи 1/2 от 116 лева - претендирана част от
главницата в общ размер на 480,77 лева - за консумирана, но неплатена
питейна вода за периода от 18.10.2006 г. до 11.12.2007 г., както и
сумата 25,22 лева 1/2 част от законната лихва за периода от 12.02.2008 г.
до окончателно изплащане на вземането, която до 31.08.2011 г. възлиза на
50,44 лева.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец" №
11, представлявано от управителя Б.И.
ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗНОСКИ НА :
Р. Н. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ****** ****** №
**/*/**/** и С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ж.к.******* №
**/*/*/**,
в качеството им на наследници на по 1/2 ид.ч. от наследството на
починалия И.С.Г., ЕГН **********, починал на 28.01.2020 година,
и двете чрез адвокат Н. Ц. от САК, съдебен адрес: гр. *****,ул.********
№ *,ет.*, оф.**
8
В РАЗМЕР НА 451.20лв. общо на двете ищци.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9