Решение по дело №23/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането.

В исковата си молба ищецът – „А. К. И. Н.” със седалище в А., Х., твърди, че между търговското дружество „С.” СД, П.и ответникът „О” Г., Р. Б., са били установени търговски взаимоотношения, по силата, на които „О.” е поръчал стоки, представляващи магнезиеви слитъци, а „С.” СД е доставил стоката, съгласно заявеното. В изпълнение на своите задължения по търговската сделка „С.” СД е предал стоката за превоз до местоназначение, посочено от ответника с платено мито, съгласно международните правила за търговия. За осъществяване на договорената продажба, ответникът бил длъжен да заплати на „С.” СД стойността на закупената от него продукция в срок от 30 дни. За тази цел „С.” СД издал търговска фактура, в която подробно били описанÞ количеството и единичната стойност на стоката, а именно: фактура № 9G00072/ 09.04.2009 г. на стойност 58 217.88 щатски долара. Въз основа на сключения между ищеца, като кредитен застраховател, и „С.” СД, като застрахован, договор за кредитно застраховане – Полица № 839369/18.12.2008 г., по предоставена информация от застрахования – банково извлечение за неизискани фактури от 29.06.2009 г., и деклариране на щета от 03.08.2009 г., ищецът предприел необходими действия за изплащане на дължимо обезщетение. След изчисление на претенцията от 14.10.2009 г. и на щетата от 23.10.2009 г., на 30.10.2009 г. ищецът изплатил полагащото се застрахователно обезщетение на застрахованото дружество, изчислено към полски злоти. След изплащане на обезщетението ответникът извършил три частични плащания, а именно: на 06.01.2010 г. – в размер на 4 217.88 щ.д., на 23.03.2010 г. – в размер на 5 400 щ.д. и на 22.04.2010 г. – в размер на 5 400 щ. д., или общо в размер на 15 017.88 щ.д., която сума постъпила в сметката на „С.” СД, като видно от трите банкови извлечения, сумите били възстановени на ищеца. Ищецът твърди, че за него, като застраховател по имущественото застраховане, е възникнало регресно притезателно право срещу причинителя на процесните имуществени вреди на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, тъй като били осъществени следните кумулативни материални предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения - „С.” СД – П. и ищеца; 2. за увредения е възникнало право на вземане срещу причинителя на вредата „О.” – Б. чрез виновно противоправно поведение; и 3. застрахователят по имущественото правоотношение е изплатил застрахователното обезщетение. Ищецът твърди също, че като встъпил в правата на кредитора, след приспадане на платените суми от ответника и обезщетението за застрахованото дружество „С.” СД, за него възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск за сумата от 41 040 щатски долара. Ето защо, моли съда да осъди ответника „О.” Г., Р. Б., да му заплати сумата в размер на 41 040 щатски долара, представляваща изплатено от „А. К. И. Н.” – филиал в П., на „С.” СД, П., застрахователно обезщетение за неизпълнение на парични задължения по търговска сделка, сключена между „С.” СД – П. и „О.” – гр. К., обективирана във фактура № 9G00072/09.04.2009 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът – „О.” Г., не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражение, не е оспорил истинността на представените документи и не е представил писмени доказателства.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с твърденията в исковата молба, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид обстоятелството, че ответник по предявения иск е дружество със седалище в Р. Б. и в частност – в Г., налице е международна компетентност на окръжния съд по предявения иск, на основание чл.4, ал.1, т.1 от Кодекса на международното частно право.

Въз основа на приетите по делото като доказателства: два броя извлечения от Национален съдебен регистър, В., П., за актуално състояние на „А. К. И.” и „С." СД, Застрахователен договор, Полица № 839369 от 18.12.2008 г., търговска фактура № 9G00072/09.04.2009 г., банково извлечение за неизискани фактури, деклариране на щета от 03.08.2009 г., изчисление за рекламация от 14.10.2009 г., изчисляване на щета от 23.10.2009 г., уведомление от 23.10.2009 г., банково бордеро от 30.10.2009 г. и три броя банкови извлечения относно възвърнати суми, съдът приема за установено следното:

Между търговско дружество „С.” СД, П. и ответникът „О.” гр. К., Р. Б., са били установени търговски взаимоотношения, по силата на които „О.” е поръчал стоки, представляващи магнезиеви слитъци, а „С.” СД е доставил стоката, съгласно заявеното. В изпълнение на своите задължения по търговската сделка „С.” СД е предал стоката за превоз до местоназначение, посочено от ответника с платено мито, съгласно международните правила за търговия. За осъществяване на договорената продажба, ответникът е следвало да заплати на „С.” СД стойността на закупената от него продукция в срок от 30 дни. За целта „С.” СД издал търговска фактура, в която подробно са описани количеството и единичната стойност на стоката, а именно: фактура № 9G00072/ 09.04.2009 г. на стойност 58 217.88 щатски долара.

Между „А. К. И. Н.” – филиал в П., в качеството на кредитен застраховател, и С.” СД - П., в качеството на застрахован, е бил сключен договор за кредитно застраховане – Полица № 839369/ 18.12.2008 г. Въз основа на така сключения договор за кредитно застраховане, по предоставена информация от застрахования – банково извлечение за неизискани фактури от 29.06.2009 г., и деклариране на щета от 03.08.2009 г., на 30.10.2009 г. „А. К. И. Н.” – филиал в П. е изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото дружество, изчислено към полски злоти. След изплащане на обезщетението, ответникът „О.” Г., Р. Б., е извършил три частични плащания, а именно: на 06.01.2010 г.- в размер на 4 217.88 щатски долара, на 23.03.2010 г. – в размер на 5 400 щатски долара и на 22.04.2010 г. – в размер на 5 400 щатски долара, или общо в размер на 15 017.88 щатски долара, която сума е постъпила в сметката на „С.” СД, и която сума е била възстановена на „А. К. И. Н.” – филиал в П..

Във връзка с така приетата по делото фактическа обстановка релевантен за настоящия спор е въпроса – приложимо ли е в случая правото на Р. Б., респективно – възникнало ли е за ищеца, на основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, регресно притезателно право срещу „О.” гр. К., Р. Б., за сумата от 41 040 щатски долара, представляваща изплатено от „А. К. И. Н.” – филиал в П., на „С.” СД, П., застрахователно обезщетение за неизпълнение на парични задължения по търговска сделка, сключена между „С.” СД, П. и „О.” гр. К., Р. Б., обективирана във фактура № 9G00072/09.04.2009 г.

С оглед изложеното, следва да се посочи, че начина на определяне на приложимото право към застрахователните договори в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство е уреден в Глава двадесет и втора „ПРИЛОЖИМО ПРАВО КЪМ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ДОГОВОРИ В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО” и в частност – в чл.244 от Кодекса за застраховането. В цитирания член е посочен начина, по който се определя приложимото право към застрахователни договори за застраховане по раздел ІІ от приложение № 1, покриващи рискове, разположени на територията на държави членки. В тази връзка, в настоящия случай не е налице която и да е от хипотезите на чл.244, ал.1 от КЗ, при които или приложимото право да е правото на Р. Б. или правото на Р. Б. да е определено от страните по застрахователния договор като приложимо право.

Съгласно чл.244, ал.3 от Кодекса за застраховането, изборът на приложимо право към застрахователния договор трябва да бъде изричен и да следва ясно от клаузите на договора, като изречение второ повелява, че ако условието по изречение първо не е изпълнено, приложимото спрямо договора право ще е правото на тази държава членка по ал.1, с която договорът е най-тясно свързан. В тази връзка, в цитирания по – горе Застрахователен договор, Полица № 839369 от 18.12.2008 г., раздел „Условия” (стр. 17 от 17), е посочено, че за настоящата полица е приложимо законодателството, посочено в Специалната част на Полицата. Видно от Специална част на полица № 839369 от 18.12.2008 г. (стр.2 от 3), в раздел „Законодателни норми, на които почива полицата” е посочено – „Законодателството на П.”.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая правото на Р. Б. и в частност – чл.213 от Кодекса за застраховането, е неприложим, поради което следва да се приеме, че не е възникнало за ищеца, на претендиранотооснование – чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, регресно притезателно право срещу „О.” гр. К., Р. Б., за сумата от 41 040 щатски долара, представляваща изплатено от „А. К. И. Н.” – филиал в П., на „С.” СД, П., застрахователно обезщетение за неизпълнение на парични задължения по търговска сделка, сключена между „С.” СД, П. и „О.” гр. К., Р. Б., обективирана във фактура № 9G00072/09.04.2009 г. Тук следва да се посочи, че съгласно чл.99 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), приложим при условието на чл.248 от Кодекса за застраховането, ако трето лице има задължение да удовлетвори или е удовлетворило кредитор, правото, уреждащо задължението на третото лице към кредитора, определя дали и доколко това лице може да упражни изцяло или частично правата, които удовлетвореният кредитор има срещу длъжника според правото, което урежда техните отношения. В настоящия случай обаче, изрично в исковата молба се поддържа, че правото приложимо по съществото на делото, на основание на което се претендира заплащане на исковата сума от ответника, е чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, а не съответното чуждо право. Поради изложеното, съдът намира за ирелевантно установяването на съдържанието на чуждо право, на основание чл.43, ал.1 от КМЧП, доколкото самият ищец не твърди, че е приложимо съответно чуждо право и доколкото не сочи такова.

Ето защо, съдът намира, че предявения иск за заплащане от ответното дружество, на основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, на сумата от 41 040 щатски долара, представляваща изплатено от „А. К. И. Н.” – филиал в П., на „С.” СД, П., застрахователно обезщетение за неизпълнение на парични задължения по търговска сделка, сключена между „С.” СД, П. и „О.” гр. К., Р. Б., обективирана във фактура № 9G00072/09.04.2009 г., е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. К. И. Н.” Акционерно дружество със седалище и адрес: Х., А., ул. ”Д. с.” № *, чрез „А. К. И. Н.” Акционерно дружество с филиал в П., В., ул.”Х.” № *, против „О.” със седалище и адрес на управление в Р. Б., Г., бул. ”Б. № *., ЕИК *, иск, с правно основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, за заплащане на сумата от 41 040 щатски долара, представляваща изплатено от „А. К. И. Н.” – филиал в П., на „С.” СД, П., застрахователно обезщетение за неизпълнение на парични задължения по търговска сделка, сключена между „С.” СД, П. и „О.” гр. К., Р. Б., обективирана във фактура № 9G00072/09.04.2009 г., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :