Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.04.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г
състав, в публично заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 14725 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№12969 от 16.01.2019г., постановено по гр. д. № 49240/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО,
75-ти състав, е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК
във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че К.Д.С. дължи на „Ф.И.“ ЕАД сумата от
267,26 евро, представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № CREX-02197922 от 15.08.2009г., прехвърлена на ищеца с
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014
г., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2015г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното ѝ изплащане, сумата от 10,12
евро, представляваща възнаградителна лихва по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-02197922 от 15.08.2009 г. за периода от 15.09.2009г. до
13.08.2010г., прехвърлена на ищеца с Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г., както и сумата от 78,88 евро,
представляваща лихва за забава за периода от 18.03.2012 г. до 27.02.2015г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.04.2015г. по гр. д.. № 14328/2015г. по описа на Софийски районен съд,
II ГО, 75-ти състав. Отхвърлен е предявеният иск за възнаградителна лихва по договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02197922 от 15.08.2009 г. за
разликата над сумата от 10,12 евро до пълния предявен размер от 15,08 евро,
както и искът за лихва за забава за разликата над сумата от 78,88 евро до
сумата от 126,48 евро като погасен по давност за периода от 15.04.2010 г. до
18.03.2012 г., както и за разликата над 126,48 евро до пълния предявен размер
от 134,24 евро като недоказан. С оглед изхода на спора на основание чл. 78,
ал.1 ГПК ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата от 277,94 лв. – разноски за заповедното производство, както и
сумата от 535,26 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение, в частта в която са уважени исковете е
подадена въззивна жалба от К.Д.С., в която се сочи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Навеждат се доводи за допуснато при изготвяне на
първоинстанционния доклад съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
отделянето за безспорно по делото на обстоятелството, че процесните вземания са
били прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия, сключен с
първоначалния кредитор, както и че длъжникът е бил уведомен за извършеното
прехвърляне, доколкото ответникът не е извършвал признание на посочените
обстоятелства, чието доказване е следвало да бъде възложено в тежест на ищеца,
като страна, черпеща от тях изгодни правни последици. Уговорката за заплащане
на възнаградителна лихва се оспорва като нищожна поради неравноправност, с
оглед отсъствието на ясно посочване на размера на дължимата възнаградителна
лихва. На последно място се възразява относно приложимия по отношение вземанията
за възнаградителна лихва давностен срок, като ответникът счита, че като
периодични плащания същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност,
противно на възприетият от първоинстанционния съд извод за приложимост на
общата погасителна давност. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част,
като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени изцяло.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от „Ф.И.“ ЕАД,
в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Възражението на
въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на
първоинстанционния доклад се оспорва като неоснователно, наред с което се
поддържа, че прехвърлянето на процесните вземания и уведомяването на длъжника
се установява от писмените доказателства, представени с исковата молба. Възразява се срещу доводите
на въззивника за нищожност на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва,
като се поддържа, че същата не е неравноправна. Иска се първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите и
твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните основания във въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на правилността на първоинстанционното решение
във обжалваната му част, съдебният състав намира следното:
Съдът
е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове,
предявени по чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр.
с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Основателността
на предявените искове се обуславя на първо място от наличието на валиден
договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен между ответника и
праводателя на ищеца, сумата по който да е предоставена от кредитора и усвоена
от длъжника, като задълженията на последния за връщане на главницата по кредита
и заплащане на възнаградителна лихва да не са били изпълнени на уговорените
падежи. На следващо място следва да бъде установено наличието на валиден
договор, сключен между кредитора по договора за потребителски кредит и ищеца, с
предмет прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит, както и
надлежното уведомяване на ответника за прехвърлянето, извършено от
първоначалния кредитор или овластено от него лице.
Не
се спори между страните, а и от представените като писмено доказателство по
делото Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02197922 от 15.08.2009 г. се
установява, че между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, от една страна, и К.Д.С., от друга, е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е
предоставен кредит за финансиране закупуването на стоки в размер на 1 240,51лв.
Уговорената между страните възнаградителна лихва за целия период на договора
възлиза в размер на 147,37 лв., като задълженията по кредита са платими
съгласно погасителен план на единадесет равни месечни вноски, всяка в размер на
115,66лв., платими ежемесечно в периода от 15.09.2009г. до 15.07.2010г., и
последна изравнителна вноска в размер на 115,62 лв., платима на 13.08.2010 г.
Възражението на ответника за нищожност на съдържащата се в договора за
потребителски кредит уговорка за заплащане на възнаградителна лихва съдът
намира за неоснователно, доколкото същата не позволява да бъде квалифицирана
като неравноправна в някоя от хипотезите на чл. 143 ЗЗП и в частност не е
налице твърдяната от ответника неяснота досежно уговорения размер на
възнаградителната лихва. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
прието в производството пред първоинстанционния съд и неоспорено от страните,
се установява, че извършените от кредитополучателя погашения по кредита
възлизат в общ размер на сумата от 835,66 лв., от които 708,07 лв. са били
отнесени за погасяване на задължението за връщане на главницата по кредита и
127,59 лв. за заплащане на дължимата възнаградителна лихва. При липсата на
ангажирани по делото доказателства за извършени други погашения по кредита,
съдът намира, че непогасеният остатък от задълженията на кредитополучателя възлиза
в общ размер на сумата от 552,22лв. или 282,35 евро, от които 532,44лв. или 272,23 евро – главница, и 19,79 лв. или 10,12
евро – възнаградителна лихва.
При
съвкупното изследване на представените по делото писмени доказателства обаче не
се установява вземанията на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД към К.Д.С., произтичащи от
сключения между тях Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-02197922 от 15.08.2009 г., да са били прехвърлени в полза на „Ф.И.“ ЕАД. В
тази връзка следва да бъде посочено, че неправилно първоинстанционният съд е
отделил като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че процесните вземания са били прехвърлени на ищеца.
Съдържащото се в отговора на исковата молба възражение на ответника за
погасяване на процесните вземания по давност, бидейки евентуално такова, не
обуславя извод за признаване на обстоятелствата във връзка с прехвърлянето им в
полза на ищеца, като на общо основание – представлявайки такива, водещи до
благоприятни правни последици за последния – тежестта от тяхното доказване се
носи от именно него.
Такова
доказване обаче по делото не е проведено.
Представеният по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
08.07.2014 г. сам по себе си не позволява да се заключи, че процесните вземания
са включени в предмета на извършената цесия. В § 2, ал. 1 от договора е
посочено, че по силата му „БНП П.П.Ф.“ ЕАД се задължава да прехвърли в полза на
„Ф.И.“ ЕАД свои вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит с
длъжници, които не изпълняват задълженията си по тях, посочени в списък,
съдържащ се в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Последното обаче не е
представено по делото. Изобщо в подкрепа на
твърдението на ищеца, че процесните вземания към ответника са му били
прехвърлени по силата на сключения с първоначалния кредитор договор за цесия от
08.07.2014 г. е представен единствено последният, изключая онази негова част –
Приложение № 1 – към която § 2, ал.1 от договора препраща относно индивидуализацията
на прехвърлените вземания – договор, от
който произтичат, длъжник, вид и размер. В тази насока по делото не е
представено и писмено потвърждение на цедента за станалото прехвърляне именно
на процесните вземания, с каквото, предвид задължението на последния,
произтичащо от чл. 99, ал. 3, предл. посл. ЗЗД, може да се очаква, че ищецът
разполага или би могъл да се снабди. С оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, недоказано по делото остава твърдението на ищеца, че
процесните вземания към К.Д.С., произтичащи от договор за потребителски кредит
от 15.08.2009 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, са му били прехвърлени от
първоначалния кредитор. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът „Ф.И.“ ЕАД
не разполага с активна материалноправна легитимация по отношение на
претендираните вземания.
При
несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение
в обжалваната уважена част следва да се отмени като неправилно и вместо него се
постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят.
При
този изход на спора на въззиваемия ищец не се следват разноски нито за
исковото, нито за заповедното производство.
Воден от гореизложеното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЯНЯ решение
№ 12969 от 16.01.2019 г., постановено по гр. д. № 49240/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО,
75-ти състав, в частта, с която
е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че К.Д.С. дължи на „Ф.И.“ ЕАД
сумата от 267,26 евро, представляваща главница по Договор за кредит за покупка
на стоки или услуги № CREX-02197922 от 15.08.2009 г.,
прехвърлена на ищеца с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 13.08.2015 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното ѝ изплащане, сумата от 10,12евро, представляваща
възнаградителна лихва по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-02197922 от 15.08.2009 г. за периода от 15.09.2009 г. до 13.08.2010 г.,
както и сумата от 78,88 евро, представляваща лихва за забава за периода от
18.03.2012г. до 27.02.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.04.2015 г. по гр. д.. № 14328/2015 г.
по описа на Софийски районен съд, II ГО, 75-ти състав, както и в частта, с
която К.Д.С. е осъден да заплати на „Ф.И.“ ЕАД сумата от 277,94 лв. – разноски
за заповедното производство, както и сумата от 535,26 лв. – разноски за
първоинстанционното производство и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че К.Д.С. дължи
на „Ф.И.“ ЕАД сумата от 267,26 евро, представляваща главница по Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02197922 от 15.08.2009 г.,
прехвърлена на ищеца с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 13.08.2015 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното ѝ изплащане, сумата от 10,12 евро, представляваща
възнаградителна лихва по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-02197922 от 15.08.2009 г. за периода от 15.09.2009 г. до 13.08.2010 г.,
както и сумата от 78,88 евро, представляваща лихва за забава за периода от
18.03.2012 г. до 27.02.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.04.2015 г. по гр. д.. № 14328/2015 г.
по описа на Софийски районен съд, II ГО, 75-ти състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.