Решение по дело №1669/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.177, ал.2 от ЗУТ.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от М. Д. Б.-С., със съдебен адрес в гр.София, ул.“Света София“ № 8, ет.1, офис 101, против Разрешение за ползване № СТ-05-387/08.08.2023г., издадено от началника на ДНСК София, с което, на основание чл.222, ал.1, т.8 и чл.177, ал.2 от ЗУТ и чл.17, ал.1, т.1 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, е въведен в експлоатация строеж „Смесена функционална сграда с домови ВиК отклонения“, находящ се в УПИ VI-398, кв.2 по плана на ж.к.“Изгрев“, гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.501.398 по КК на гр.Бургас.

Жалбоподателката М. Б.-С. оспорва разрешението за ползване като незаконосъобразно поради издаването му при съществени процесуални нарушения – като такива посочва, че в качеството си на възложител не е подавала искане както за назначаване на държавно-приемателна комисия, така и за издаване на разрешение за ползване, нито е упълномощавала друго лице да направи това от нейно име, поради което възразява, че ДНСК не е била надлежно сезирана да проведе производството по издаване на разрешението за ползване. Посочва също така, че процедурата се е провела въз основа на недействителен съставен акт обр.15 от 20.08.2020г., поради подписването му от две лица, които отричат да са го подписали. С тези доводи се обосновава и нищожност на издаденото разрешение. По същество счита, че е нарушен материалния закон, тъй като разрешението за ползване е било издадено в нарушение на чл.178, ал.3, т.1 и т.2 от ЗУТ, като част от изпълнените дейности, конкретно описани, не съответстват на одобрените проекти, нито като възложител е подписвала екзекутивна документация, както и няма данни главният архитект на Община Бургас да е заверил съставена екзекутивна документация. Иска се отмяна на издаденото разрешение за ползване, както и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, подробни доводи е изложил в изпратени писмени бележки.

Ответникът – началник на ДНСК София, чрез представляващия го юрисконсулт, изразява становище за недопустимост на оспорването, като посочва, че обжалваното разрешение има декларативен характер, то е благоприятен за възложителя акт, поради което на обжалване подлежи само отказ за издаването му. Алтернативно, счита жалбата за неоснователна както поради липса на предпоставки за квалифициране на разрешението за ползване като нищожен административен акт, така и поради законосъобразното му издаване. Излага подробни аргументи в писмени бележки. Претендира възнаграждение.

Заинтересованите страни „Бова естейд“ ООД, „Унистрой север“ ЕООД, С. Д. Д., С. А. С., К. П. С., М. К. Д., Н. М. Г., Д. К. Л., „ДКЛ ЕНД Д 07“ ЕООД, И. К. Л., Д. Н. З., Б. Д. Б., С. В. К., А. П. Г., В. В. К., К. Т. М., Я. Ш., Г. Ш., Н. Х. А., Ю. М. Х., С. А. Х., М. Я. Я., Я. Д. К., Р. Х. П., Р. С. С., Т. В. И., И. Г. В., Р. В. С., Т. И. И., „ЕМ макс 1“ ЕООД, П. Я. П., Т. Г. Т., Ю. Б. И., И. А. И., „Скай плюс“ ЕООД, „Гринхаус“ ЕООД, „Джи енд Секюрити 2010“ ЕООД, „Агро Лайф А“ ЕООД, „Ал Строй 89“ ЕООД, „Офиси север“ ЕООД, „Терезин хаусфервалтунг“ ЕООД, И. Н. Х., С. А. А., К. Р. К., Т. Г. Т., С. Е. М., Д. Й. Г., А. И. П., Д. П. П., В. В. К., В. И. К., Ш. Р. А., Г. Ж. Д., С. П. Ч., К. В. Д., С. П. Д., М. И. М., В. Д. Д., С. Н. Ч., С. Б. Б., В. Б. Б., Г. С. М., М. Р. М., З. Р. Х., М. Х. А., И. И. М., Д. А. Б., Р. Д. П., Ж. К. П., У. В. А., М. Р. С., П. Г. Д., М. М. Д., Н. С. Н., М. К. К., С. В. С., Х. М. Х., З. С. Д., Д. С. Х., Г. А. Д., С. Г. В., К. С. К., З. К. С., П. И. С., Н. И. П., Я. П. П., Х. Р. Х., П. Г. Д., Р. Ш. К., Г. Н. А., А. М. К., Г. Ш. К., Т. П. А., Ж. П. Р., Д. Д. Г., Г. Т. Г., Д. С. С., М. В. И., К. С. И., С. Д. Б., В. И. М., Д. Р. Р., Г. Н. Д., Е. Ш. К., П. П. П., Е. М. П., „Викстрой“ ЕООД, Г. И. М., Я. В. М., Д. Д. Г., М. Х. А., не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от заинтересована страна и депозирана в законовия срок.

Относно допустимостта на оспорването и повдигнатото в тази насока възражение, съдът отбелязва следното: Жалбоподателката има качеството на възложител на строежа, като собственик на имот в сградата и част от правото на строеж, вписана е като възложител в издаденото разрешение и на тези основания разполага с правото по чл.177, ал.1 от ЗУТ да инициира производството по издаване на акта по чл.177, ал.2 от ЗУТ – разрешение за ползване, което обуславя правния интерес на възложителя да оспори издаденото разрешение за ползване. В този смисъл е становището на Върховния административен съд видно от мотивите на постановени от него съдебни актове - Определение № 5062 от 27.04.2016г. по адм. д. № 3516/2016г., Определение № 2644 от 22.02.2012г. по адм. д. № 2434/2012г., Определение № 3543 от 13.04.2022г. по адм. д. № 3300/2022г., в което е посочено, че дори актът да е положителен за възложителя, той отново има правен интерес от оспорването, ако разрешението е издадено в нарушение на материалните и/или процесуалните норми, в резултат на което се засягат негови права или законни интереси.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Жалбоподателката М. Б.-С. е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – гараж № 2, находящ се в сграда с идентификатор 07079.501.398 по кадастралната карта на гр.Бургас, УПИ VI-398, кв.2 по плана на ж.к.“Изгрев“, гр.Бургас, с административен адрес в ж.к.“Изгрев“, бл.198, ет.-1, гр.Бургас, за който се легитимира с Нотариален акт от 08.03.2021г.

Сградата представлява строеж от трета категория, видно от издаденото за нея Разрешение за строеж № И-37/21.06.2018г., попадаща в хипотезата на чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ във вр. с чл.23, ал.1, т.3 от ЗУТ.

За нейното въвеждане в експлоатация е издадено процесното Разрешение за ползване № СТ-05-387/08.06.2023г. от началника на ДНСК.

Условията и редът за разрешаване ползването на строежите от първа, втора и трета категория са регламентирани в чл.2 – чл.19 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти /Наредбата/.

Съгласно чл.2 от Наредбата началникът на ДНСК или упълномощено от него лице издава разрешение за ползване на строежите въз основа на окончателен доклад, съставен от лицето, упражняващо строителен надзор, за строежите от първа, втора и трета категория по чл.137, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУТ и протокол обр. 16 за установяване годността за ползване на строежа, съставен от Държавна приемателна комисия /ДПК/, съгласно Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, с предложение за издаване на разрешение за ползване.

По делото е наличен окончателен доклад, съставен от лицето, упражняващо строителен контрол „Корект експрес консулт“ ООД, внесен в ДНСК с вх. № СТ-04/999-13-944/31.10.2022г.

Със Заповед № РД-19-665/06.12.2022г. на началника на ДНСК е назначена държавна приемателна комисия /ДПК/ за процесния строеж „Смесена функционална сграда с домови ВиК отклонения“, находящ се в УПИ VI-398, кв.2 по плана на ж.к.“Изгрев“, гр.Бургас, като жалбоподателката М. Б.-С. е един от назначените членове на комисията видно от т.4 на заповедта.

Първото заседание на комисията е било проведено на 11.01.2023г., като видно от съставения протокол присъствали са всички членове на комисията, извършен е бил оглед на строежа, при който е било установено, че е изпълнен в съответствие с одобрения инвестиционен проект с изключения, посочени в три точки – т.1.Изпълнените вътрешни разпределения в апартаменти 305, 306, 307, 505, 506, 606, 607 и 608 частично не съответстват на предвидените по проект. 2.За четири от системите с номера 48, 110, 130 и 138 няма техническа възможност за използване на второто ниво на паркиране, поради изпълнени ОВИ и ЕЛ инсталации. 3.Парапетите на терасите на фасадите на сградата са изпълнени чрез подмяна на материали /парапети и жалузи/. Посочено е, че на комисията не е представено изменение на проекта, одобрено по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ или изготвена и предадена по реда на чл.175, ал.5 от ЗУТ екзекутивна документация, отразяваща констатираните от ДПК несъответствия с одобрения проект, поради което комисията насрочила второ заседание на 24.01.2023г. Протоколът е подписан от всички членове без особени мнения.

На 24.01.2023г. е проведено второ заседание на Държавната приемателна комисия, на което е била представена екзекутивна документация от дата 24.01.2023г., като за заседанието е съставен протокол образец 16 за установяване годността за ползване на строежа. Видно от изложеното в протокола обсъдени са предходно констатираните несъответствия – за променените вътрешни разпределения в апартаменти 305, 306 и 307, както и в апартаменти 505 и 506, както и в 606, 607 и 608, е посочено, че те са изпълнени в съответствие с предадената на общинската администрация екзекутивна документация от 24.01.2023г. По отношение на фасадите на сградата е посочено, че те са изпълнени чрез подмяна на материали /парапети и жалузи/, като несъществените промени са отразени в екзекутивната документация от 24.01.2023г. По отношение на паркоместата е посочено, че предвидените по проект 144 броя паркоместа са изпълнени, като за четири от системите за двойно паркиране няма техническа възможност за използване на второто ниво на паркиране поради изпълнени ОВИ и ЕЛ инсталации, но съгласно екзекутивната документация от 24.01.2023г. отпада необходимостта от използване на второто ниво на четирите паркинг системи, като по този начин са реализирани 140 паркоместа с конкретно описано разпределение.

В заключителната част на съставения протокол образец 16 е посочено, че в процеса на строителството не са настъпили съществени промени по смисъла на чл.154, ал.5 от ЗУТ спрямо одобрените проекти, като за строежа е изготвена екзекутивна документация и предадена в общинската администрация от 15.12.2020г. и от 24.01.2023г. Отбелязано е също, че всички членове на ДПК са представили положителни становища със заключение, че строежът може да бъде въведен в експлоатация без забележки. Посочено е, че жалбоподателката М. Б.-С. не се е явила на това заседание на комисията и не е подписала съставения протокол. Комисията е взела решение за приемане на строежа, с предложение до началника на ДНСК да издаде разрешение за ползване.

На 27.01.2023г. жалбоподателката М. Б.-С., като член на ДПК, подала в ДНСК особено мнение вх. № СТ-04/929-01-164, видно от което изложила е подробно становището си относно допуснатите несъответствия, които не могат да се считат за отстранени със съставянето на екзекутивна документация, която не е била заверена от проектанта и от нея в качеството й на възложител. Посочила е, че строежът противоречи на действащия ПУП, тъй като с изпълненото остъкление на външно евакуационно стълбище е бил надвишен Кинт за УПИ, а одобряване на остъкляването е било извършено с екзекутив, който не е бил подписан от проектанта. Посочила е също, че липсват 175 броя места за паркиране на велосипеди, както и не е било изпълнено паркоустройството, като липсва предвиденото покривно озеленяване, както и предвидени по проект четири броя дървета, което не може да се отстрани чрез договореното с общината компенсаторно озеленяване. Изразила е мнение, че сградата не е годна да бъде приета от Държавната приемателна комисия.

По подаденото особено мнение, на основание чл.15, ал.2 от Наредбата, председателят на ДПК е изготвил становище от 03.02.2023г., видно от което, посочил е, че забележките в особеното мнение не са относими към процедурата по въвеждане в експлоатация.

На 07.02.2023г. началникът на ДНСК издал Заповед № РД-19-65, видно от която, поради постъпило писмо от ОД на МВР Бургас относно водено досъдебно производство за това, че на неустановена дата до 20.05.2021г., е бил съставен неистински официален документ – акт образец 15, касаещ процесната сграда, до приключване на това производство, на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, административният орган спрял производството по издаване на разрешение за ползване на процесната сграда. По жалби на двама от възложителите против издадената заповед са постановени два съдебни акта – Определение № 1029/25.04.2023г. по адм.дело № 449/2023г. на Административен съд Бургас и Определение № 1032/25.04.2023г. по адм.дело № 450/2023г. на Административен съд Бургас, с които заповедта за спиране на административното производство е била отменена, като преписката е върната на началника на ДНСК за продължаване на производството по издаване на разрешение за ползване.

При тези фактически данни и на основание чл.222, ал.1, т.8 и чл.177, ал.2 от ЗУТ и чл.17, ал.1, т.1 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, началникът на ДНСК издал процесното Разрешение за ползване № СТ-05-387/08.08.2023г. и въведен в експлоатация строеж „Смесена функционална сграда с домови ВиК отклонения“, находящ се в УПИ VI-398, кв.2 по плана на ж.к.“Изгрев“, гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.501.398 по КК на гр.Бургас.

Издаденото разрешение за ползване е законосъобразно.

Спорът по делото е дали допуснатите при изпълнението на строежа отклонения от одобрените строителни книжа са съществени такива, а в случай, че те са несъществени – дали за тях е изготвена надлежна екзекутивна документация.

По делото беше назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след преглед на строителната документация и оглед на място на процесната сграда, посочва, че тя представлява смесена многофункционална сграда, разделена във вертикално отношение на четири зони – два подземни етажа за паркиране, търговски обекти на приземен и първи етаж, офиси на втори етаж и жилища от трети до осми етаж.

Констатира, че при изпълнение на довършителните дейности на фасадите на сградата материалите са били подменени, като вместо заложените в проекта облицовки от фиброциментни плочи в определен цвят, такива с дървесен фладер и такива от гранит по цокъл, те са заменени със съответна силикон-силикатна мазилка, парапетите от стъкло и начин на монтаж със специални носещи профили са заменени с метални ажурни вертикални елементи. Тези промени са били отразени в екзекутивна документация от 24.01.2023г. видно от нейно сканирано копие на л.9 от заключението.

По отношение изпълнението на паркоместата, за осигуряване на изискуемия брой паркоместа съгласно Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г., за определени паркоместа е предвиден монтаж на системи за паркиране на две нива (платформи). При проучване на архитектурния проект и проектите по части ОВК и ВиК е установено, че инсталациите минават под тавана на подземния етаж, с което неговата светла височина от 2.94м се намалява със средно 30см и второто ниво на монтираните платформи за паркиране на две нива под окачените инсталации се оказва невъзможно за използване, тъй като преминаващите под тавана окачени канализационни тръби и въздуховоди от вентилационната система пречат на нормалното функциониране на паркинг-платформите и те на практика остават неизползваеми, въпреки че за всяка една паркинг-платформа е осигурено електрозахранване със съответния извод. При преглед на екзекутивните чертежи от 24.01.2023г. на двете подземни нива, вещото лице цитира записването – „един брой паркомясто, системата остава монтирана съгласно одобрените проекти“. При изслушване в съдебно заседание обясни, че паркинг-системите са вид съоръжения, които са мобилни, монтират се на място, захранват се с електричество и могат да функционират и при отпадане на тяхната необходимост могат да бъдат преместени на друго място при наличие на електрическо захранване. Посочи също, в случая е било възприето разделното паркиране по времеви признак, тъй като голяма част от обектите са нежилищни и ползването на паркоместа е в работно време, докато живущите ги ползват след работно време и по този начин се осигуряват необходимият брой паркоместа, но по различно време поради невъзможността за четири паркоместа да се ползват системите в двете си нива.

По отношение на стълбищната клетка в североизточната част на сградата, обозначена в проекта като евакуационна външна открита стълба, на място е констатирано изпълнено остъкляване на стълбата над кота +3.50, което е отразено в екзекутивен чертеж от 15.12.2020г. Според вещото лице, макар и третирана като открито евакуационно съоръжение, стълбата е част от стоманобетонната конструкция на сградата, но дали на това основание или поради остъкляването й, нейната площ се включва в разгънатата застроена площ на сградата. В тази връзка са направени следните изчисления: коефициентът за интензивност на застрояване на УПИ е 5.0 съгласно действащ ПУП-ПРЗ. Площта на УПИ е 2108кв.м. Възможната максимална РЗП = 10540кв.м. Постигнатата РЗП съгласно одобрения архитектурен проект е 10489.82кв.м. Площта на стълбищната клетка общо за всички етажи възлиза на 86.60кв.м. (10.7кв.м./етаж). 10489.82кв.м. +86.60кв.м. = 10576.42кв.м. е действителната надземна РЗП. Разликата между тази площ и допустимата РЗП по действащ ПУП е 36.42кв.м.. Действителната интензивност на застрояване е К инт = 5.017, или с 0.017 повече спрямо максимално допустимата стойност К инт = 5.0.

По отношение на извършени преустройства в отделни жилищни единици вещото лице констатира, че в апартаменти 305 и 306 са извършени промяна на местата на входните врати и на вътрешни врати между помещения. По същия начин са извършени изменения в апартаменти 505 и 506, както и в 606 и 607. За тези изменения са изработени екзекутивни чертежи, заверени от дата 24.01.2023г. По отношение на апартаменти 307 и 608 посочва, че техните изменения по същество представляват вътрешни преустройства за обединяване на жилища, но те са били извършени след издаване на процесното разрешение за ползване, като за тези жилища са били одобрени инвестиционни проекти и издадени за тях разрешения за строеж, както и издадени за тях отделни удостоверения за въвеждане в експлоатация, приложени към експертизата.

По отношение на предвиденото озеленяване, което по проект е 22.58%, при минимално изискуеми 20%, посочва, че е извършено озеленяване на свободната площ на имота, но тъй като тя не е достатъчна за изпълнение на минимално изискуемия процент, с Община Бургас е бил подписан договор за дарение с рег. № 70-00-3987/21.05.2021г. за осъществяване на дейности по озеленяване на територията на общината, но вещото лице няма данни дали с дарените средства е извършено озеленяване с конкретно местоположение, площ и растителни видове. Констатира, че не е изпълнен озеленен покрив на терасата над магазините, представляваща обща част на сградата, като към момента на огледа е установено покритие с посипка от филц, като становището на вещото лице е, че при липса на регистрирана етажна собственост, такова озеленяване на обща част обективно не може да се поддържа. Озеленяване в свободната площ на имота е изпълнено, но към момента на огледа има погинали дървета.

По отношение на екзекутивната документация, предадена на Община Бургас на 24.01.2023г., посочва, че тя е била подписана от възложителите-собственици на самостоятелни обекти в сградата, с изключение на жалбоподателката М. Б.-С. и проектантите на сградата, както и е била подписана от лицата, извършващи авторски надзор по всички части на проекта, от строителя, от лицето, упражняващо строителен надзор и от лицето, упражняващо технически контрол по част Конструктивна.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.3, т.1, предл.първо от ЗУТ строежите не се въвеждат в експлоатация, ако не са изпълнени в съответствие с одобрения инвестиционен проект. Не всяко несъответствие с проекта обаче препятства въвеждането на строежа в експлоатация. Нормата на чл.154, ал.1 от ЗУТ допуска отклонения от одобрения инвестиционен проект след издаване на разрешението за строеж, ако те са несъществени, а такива са всички отклонения от проекта, с изключение на тези, изрично изброени в алинея 2 на правната норма. Видно е, че по отношение на процесния строеж са били допуснати отклонения, свързани с оформлението на фасадите, отпадане на четири паркинг-платформи, остъкляване на евакуационно стълбище и преустройство на шест жилища. За всички тези отклонения има изготвена екзекутивна документация, предадена в Община Бургас от дати 15.12.2020г. и от 24.01.2023г.

Видно от нормата на чл.175, ал.1 от ЗУТ екзекутивната документация се изготвя след фактическото завършване на строежа и отразява несъществените отклонения от съгласуваните проекти. Полагането на печат върху нейните графични и текстови материали удостоверява не само предаването й, в какъвто смисъл е нормата на чл.175, ал.2 от ЗУТ, но по същество показва именно квалифициране на отклоненията като несъществени. Преценката на съда също обосновава извод, че допуснатите отклонения от одобрения проект не попадат в някоя от хипотезите на чл.154, ал.2 от ЗУТ, респ. на основание алинея 3 на правната норма те са несъществени. Процесните изменения, свързани с изпълнението на фасадите с промяна на материалите по тяхното оформление, отпадане на четири паркинг-платформи, остъкляване на евакуационно стълбище и преустройство на шест жилищни единици, всички те не нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план; не нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита; не са несъвместими с предназначението на територията; не нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания; не променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията; не нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл.152, ал.2; не променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения; не променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. По отношение на първата хипотеза на чл.154, ал.2 от ЗУТ, при която отклонението е съществено, ако нарушава предвижданията на ПУП, жалбоподателката възразява, че с остъкляването на евакуационното стълбище се увеличава разгърнатата застроена площ на сградата, в резултат на което се надвишава Кинт по ПУП, който е максимално допустим 5.0. Изчисленията на вещото лице сочат, че в случай на включване площта на остъкленото евакуационно стълбище показателят Кинт е равен на 5.017, но от друга страна становището на вещото лице е, че евакуационното стълбище е изпълнено като част от стоманобетонната конструкция на сградата, поради което неговата площ се включва в разгънатата застроена площ по смисъла на т.18 на § 5 от ДР на ЗУТ, като това становище означава, че показателят на коефициента Интензивност би бил 5.017 още изначално при одобряване на проектите, респ. отклонението не следва да се счита да е настъпило в хода на строителството поради извършеното остъкление, тъй като дали то ще е налице или не, евакуационното стълбище според вещото лице е вече включено в РЗП на сградата, но косвен съдебен контрол на одобрения проект/разрешение за строеж по отношение на неговото съответствие с ПУП е процесуално недопустим. За останалите хипотези на чл.154, ал.2 от ЗУТ не е налице спор относно тяхната неприложимост.

Жалбоподателката оспорва, че екзекутивните чертежи от 24.01.2023г. не са надлежно заверени, тъй като върху тях липсва подпис на главния архитект, както и при внасянето им в Община Бургас те не са били подписани от нея и от проектантите на сградата.

Възражението е неоснователно.

Видно от посочената норма на чл.175, ал.2 от ЗУТ предаването на екзекутивната документация се удостоверява с печат на съответната администрация и законът не изисква наличието на подпис на главния архитект. Неправилно пълномощникът на жалбоподателката въвежда като допълнително условие наличието на авторство на заверката и на това основание счита, че документацията от 24.01.2023г. не представлява екзекутив, който да придаде законност на отклоненията. Видно от законовата норма извършаването на действия по заверяване се извършва от други лица, преди внасянето на документацията в общината, която удостоверява нейното предаване само посредством полагане на печат. В този смисъл, законът не борави с понятието „заверен екзекутив“, а с такъв – предаден и удостоверен с печат. Като спорен се повдигна въпросът дали екзекутивните чертежи носят и изискуемия печат, тъй като при оглед в съдебно заседание на съдържанието на чертежите, изпратени от Община Бургас на електронен носител, такъв печат не се визуализира на сканираните копия на чертежите. За изясняване на този въпрос чертежите бяха изискани да се представят на хартиен носител поради вероятността бледността на сканирането да не позволява да се отличат печатите. Изпратените на хартиен носител копия на чертежите ясно показват наличието на поставен печат на Община Бургас с дата 24.01.2023г. Този печат е видим включително и към момента на изготвяне на експертизата видно от интегрираното в нея изображение на екзекутивен чертеж относно фасадата – л.9 от заключението. При тези фактически данни съдът счете, че екзекутивните чертежи са били надлежно предадени на Община Бургас, удостоверени са с печат от 24.01.2023г. и са годни да породят присъщия им правен ефект. Позоваването в писмените бележки на Решение № 3954/21.04.2022г. по адм.дело № 1186/2022г. на ВАС не променя горните изводи, тъй като видно от мотивите съдът посочва, че екзекутивната документация не е била заверена от общинската администрация съгласно чл.175, ал.2 от ЗУТ, но никъде не споменава, че това заверяване се извършва от главния архитект на общината под формата на негов подпис и след като съдът посочва реда по чл.175, ал.2 от ЗУТ то този ред включва предаване и полагане на печат.

По отношение на възражението, че екзекутивната документация не е била подписана от жалбоподателката и проектантите, съдът отбелязва следното:

Действително документацията не е подписана от жалбоподателката и проектантите на сградата, но това не може да компрометира екзекутивната документация като валиден акт. За целите на контрола за законосъобразност на издаденото разрешение за ползване правнозначимо е не дали всички участници в строителния процес са били съгласни с допуснатите отклонения, за да подпишат внасянето на документацията, а дали тези отклонения са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, респ. дали повлияват функционалната пригодност на строителния обект за ползване, което разрешението за ползване удостоверява, като споровете между възложителите са ирелавантни за настоящия процес.

Аналогично е и по отношение на възражението, че жалбоподателката, в качеството си на възложител, не е депозирала заявление за назначаване на ДПК и за издаване на разрешението за ползване, нито е упълномощила трето лице, поради което ДНСК не е била надлежно сезирана, с което обосновава довод, че издаденото разрешение за ползване е незаконосъобразно. Дирекцията е била сезирана от останалите възложители, поради което не е налице твърдяното ненадлежно сезиране, а неучастието на жалбоподателката в този процес не води до незаконосъобразност на акта на това самостоятелно основание, още по-малко до неговата нищожност, в каквато насока е част от възражението. Ако това се счита за съществено процесуално нарушение, то би било такова само ако неговото допускане би довело до различен правен резултат, какъвто не е настоящият случай. Цитираната в тази част на писмената защита практика на Върховния административен съд е неотносима, тъй като соченото Решение № 1110/04.02.2005г. по адм.дело № 9862/2004г. касае отказ за издаване на акт за узаконяване на строеж, а Решение № 11591/16.11.2021г. по адм.дело № 4725/2021г. касае спор относно одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж в полза на лице, което няма качеството на възложител, т.е. споровете по тези дела не могат да бъдат приравнени на настоящия нито като факти, нито като административна процедура по сезиране на съответен орган.

Относно възражението за съставянето на неистински документ – акт образец 15, за който назначената по делото съдебно-графологична експертиза установи, че подписите на две от лицата, посочени в този акт, не са били положени от тях, следва да се посочи, че по делото не е открито производство по оспорване автентичността на този документ по реда на чл.193 от ГПК. Констативният акт за установяване годността за приемане на строежа – образец 15, се съставя на основание чл.176, ал.1 от ЗУТ от възложителя, проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и от технически правоспособните физически лица към него, упражнили строителен надзор по съответните части, като този акт е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор и с този акт се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя. Като предхождащ, съставен в хода на строителния процес, този документ не е част от изискуемите такива за издаване на разрешение за ползване видно от нормата на чл.2 от Наредбата, съгласно който разрешението за ползване се издава въз основа на окончателен доклад, съставен от лицето, упражняващо строителен надзор, за строежите от първа, втора и трета категория и въз основа на протокол обр. 16 за установяване годността за ползване на строежа, съставен от Държавна приемателна комисия с предложение за издаване на разрешение за ползване. В това производство, за административния орган не е предвидена процедура по контрол на съставените в хода на строителството актове, информация за които му се представя в окончателния доклад на лицето, упражняващо строителен надзор.

Относно възражението за неизпълнено озеленяване, което се сочи като пречка за въвеждане на строежа в експлоатация в хипотезата на чл.178, ал.3, т.2 от ЗУТ, посочи се по-горе констатацията на вещото лице, че озеленяването на покривната тераса не е изпълнено, поради което не се постига заложеният коефициент на озеленяване, но е бил сключен договор с Община Бургас за изпълнение на компенсаторно озеленяване. Вещото лице посочва, че няма данни за неговото изпълнение, но видно то протокола образец 16 приемателната комисия е констатирала, че компенсаторното озеленяване е изпълнено, за което е съставен протокол за извършено озеленяване рег. № 70-00-4276/1/03.08.2021г. в поземлен имот с идентификатор 07079.501.188, УПИ I, кв.23 по плана на гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, като съгласно протокола засадената растителност отговаря на изискванията на Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Бургас. Компенсаторното залесяване е допустим способ за постигане на коефициента на озеленяване видно от чл.9, ал.3 на посочената наредба и неговото извършване е условие за въвеждане на строежа в експлоатация видно от чл.13, ал.1 от с.н. При тези фактически данни следва да се счете, че предвиденото озеленяване е постигнато посредством компенсаторен способ, поради което не е налице хипотезата на чл.178, ал.3, т.2 от ЗУТ.

На основание изложените мотиви обсъдените възражения на жалбоподателката не могат да бъдат отнесени в някоя от хипотезите на чл.178, ал.3 от ЗУТ, забраняващи въвеждането на строеж в експлоатация.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по чл.146 от АПК – разрешението за ползване е издадено от компетентен орган, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, при правилно приложен материален закон, както и в съответствие с целта на ЗУТ да се разреши ползването строеж, който отговаря на минимално изискуемите изисквания, осигуряващи необходимата степен на качество и безопасност при експлоатирането му.

Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на делото в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, 9-и състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. Б.-С., със съдебен адрес в гр.София, ул.“Света София“ № 8, ет.1, офис 101, против Разрешение за ползване № СТ-05-387/08.08.2023г., издадено от началника на ДНСК – София.

ОСЪЖДА М. Д. Б.-С. от гр.София, район „Лозенец“, ул.“Бяла“ № 10, ет.2, ап.2, с [ЕГН], да заплати на Дирекция Национален строителен контрол, гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 47, сумата от 100лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.