Решение по дело №618/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на О. Л. М. от [населено място], О. Р. против Решение № 2153-21-48/20.02.2025г. на Директор на ТП на НОИ – София – град в частта му в която е отхвърлена жалба с вх. № 1012-15-2/03.01.2025г. против разпореждане [номер]/3 от 10.12.2024г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване относно зачитането на наборната военна служба за осигурителен стаж.

В жалбата се заявяват оплаквания за незаконосъобразност на Решението в оспорената му част като осигурителният стаж от трета категория неправилно е бил изчислен на 18 месеца вместо на 24 месеца за наборна военна служба по време на обучението на М. като навършил пълнолетие курсант във ВВУАПВО „П.Волов“ – Шумен в периода от 29.08.1989г. – 20.08.1994г., което се е отразило на общия осигурителен стаж и съответно на крайния изчислен размер на пенсията. Иска се отмяна на Решението в обжалваната му част. Претендират се разноски.

Ответник Директор на ТП на НОИ – София – град чрез пълномощник началник сектор „Правно обслужване“ Е. В. оспорва предявената жалба от О. М. като поддържа, че правилно и законосъобразно пенсионния орган е отказал да признае осигурителен стаж от още 6 месеца от трета категория труд за жалбоподателя през който период е бил курсант на наборна военна служба. Заявява се че спор относно фактите няма, а се касае за правен спор относно тълкуването и прилагането на относимата нормативна уредба досежно зачитането на осигурителен стаж за периода през който лицата са били курсанти като приравнен на наборна военна служба и се свежда до въпроса имало ли е основание да се приложи чл. 44, ал.2 НПОС или действащата към претендирания за зачитане осигурителен стаж нормативна уредба - §9, ал.1 ПЗР на КСО. Претендират се разноски.

Жалбата е редовна и допустима като подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на съдебно обжалване акт.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 144 АПК вр. с чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа страна следното.

Производството пред пенсионния орган е започнало с подадено от жалбоподателя заявление вх. № 12-312/16.09.2024г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – образец УП – 1 до Директор на ТД на НОИ – София – град. Няма спор между страните, че за жалбоподателя с разпореждане [номер]/3/10.12.2024г. ръководител ПО е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал.1, 2 КСО считано от 24.08.2024г. както и не се спори затова, че М. е постъпил като курсант във ВВУАПВО „П.Волов“ – Шумен на 29.08.1989г. на 19 години, два месеца и 5 дни като е завършил военното училище на 20.08.1984г. след което е назначен на действителна военна служба. От удостоверение № 1392/04.05.2007г. / л. 17 от делото на АССГ/ се установява, че жалбоподателят е бил курсант на наборна военна служба за периода от 29.08.1989г. до 28.08.1991г. За да постанови обжалваното Решение ответникът е приел, че правилно с Разпореждането от 10.12.2024г. на жалбоподателя е бил зачетен осигурителен стаж по чл. 69, ал.2 КСО при условията на първа категория труд – 30 години, 03 месеца и 01 ден от които 15 години 0 месеца и 25 дни осигурителен стаж положен като военнослужещ към Министерство на отбраната и осигурителен стаж като държавен служител по ЗДАНС – 15г. 02м. и 06дни; от трета категория – 01 година, 08 месеца и 15 дни в това число 01 година и 06 месеца като курсант на наборна военна служба. Прието е че с § 9, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този Кодекс. Приложена е разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО и е констатирано че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. С отменения Закон за всеобщата военна, служба в Народна Република България (действал към датата на отбиване на военната служба на жалбоподателя) се допълва чл. 24 от горецитирания закон и срока на редовната военна служба във Въоръжените сили на Народна Република България и във войските на другите министерства и ведомства става 18 месеца (01 години и 06 месеца), а за завършилите висше образование срокът на редовната военна служба става 12 месеца (1 години). Следователно и според пенсионния орган приложим е §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България като срочно служещите към 24 август 1990 г., които отбиват редовната си военна служба я дослужват до 18 месеца (01 година и 06 месеца), а от тук и осигурителният стаж, който следва да им се признае от трета категория е за период от 18 месеца.

По изложените горе съображения органът е отхвърлил жалбата на М. в частта на обжалваното Разпореждане относно непризнаването на период от 24 месеца като осигурителен стаж през време на обучението му като курсант във висшето военно училище в [населено място] като е признат осигурителен стаж от 18 месеца / 01 година и 06 месеца/.

От правна страна настоящата инстанция намира следното.

Обжалваното Решение е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен орган. Актът съдържа всички съществени реквизити, включително фактически и правни основания за неговото постановяване, като съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Основният спорен по делото въпрос е зачита ли се осигурителен стаж за периода през който жалбоподателят е бил курсант като приравнен на наборна военна служба и следва ли този период да се определи към датата на започване на обучението му до колкото към тази дата 29.08.1989г. е действал чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България /ред. ДВ, бр. 40 от 1989г./ съгласно който срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години или следва да се определи съобразно §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България съгласно който към датата на влизането на закона /ред. ДВ. бр. 67 от 21.08.1990г./ в сила срочно служещите, които отбиват редовната си военна служба, я дослужват до 18, съответно до 12 месеца. Според пенсионния орган след като времето на обучение на курсанти се признава за осигурителен стаж до размера на наборната военна служба и този размер е 18 месеца няма правно основание да се признае на жалбоподателя осигурителен стаж за още 6 месеца, т.е за 24 месеца такъв какъвто би бил ако законът не беше намалил редовната военна служба от 2 години на година и половина.

Съгласно чл. 9 от отменения Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България (ЗВВСНРБ, действал през времето на обучение на жалбоподателя във военно училище) военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират всички срочно служещи от курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. От посоченото следва, че курсантите не са свръхсрочнослужещи, а съгласно отменения чл. 37, ал. 1, б. „а“ и ал. 2 от Правилник за приложение на Закона за пенсиите (ППЗП в редакцията към ДВ, бр. 10 от 1972 г., действала до края на обучението на жалбоподателя) за трудов стаж от първа категория се е зачитало изслуженото време на офицерски и сержантски длъжности от свръхсрочнослужещия състав във въоръжените сили, т. е. посочената разпоредба не се отнася за курсантския състав.

Съгласно чл. 81 ППЗП (отм.) зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Горното води до извод, че началният период на обучение във военно училище е приравнено на наборна служба (в конкретния случай 24 месеца за жалбоподателя) и се е зачитало за трудов стаж от трета категория, а останалият период от обучението на курсантите не се е зачитал за трудов стаж.

Съгласно чл.9, ал.7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии” за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и разпоредбата на чл.44 ал1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която определя като осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, независимо кога е положена- така Решение № 9885 от 25.07.2017 г. по адм. д. № 3343/2017 по описа на ВАС. По този начин законодателят изрично е признал периода на наборната служба като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Нормата на чл.44 ал.1 и ал.2 НПОС е приложима при определяне на осигурителния стаж по отношение на курсанти и школници обучавани във военни учебни заведения преди 2000г. Следователно и след като за периода от 24 месеца / 2 години/ считано от 29.08.1989г. до 28.08.1991г. жалбоподателят е бил действително курсант на наборна военна служба независимо че с §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България срочнослужещите периодът на наборната служба е намален от 2 години на 1 година и 6 месеца / 18 месеца/, то и би следвало осигурителният му стаж от трета категория да се признае за период от 24 месеца, респ. ако периодът на наборната му военна служба беше спазен съгласно §3 от ПЗР ЗИД ЗВВСНРБ от 24 месеца на 18 месеца и това беше документирано, то тогава би имало основание за пенсионния орган да признае именно осигурителен стаж от 1г. и 06 м. от трета категория.

Неоснователно е възражението, че курсантите биха имали привилегировано положение спрямо лицата на наборна военна служба на които при пенсиониране ще бъдат зачетени само 18 месеца стаж, защото в конкретния случай наборната служба за жалбоподателя е продължила 24 месеца видно от издаденото му удостоверение № 1392/04.05.2007г., а не 18 месеца. След като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов стаж, съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В този смисъл е и трайната практика на ВАС, като например Решение № 9097 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 890/2020 г., VI о., Решение № 15601/18.11.2019 г. по адм. дело № 2021/2019 г.

Предвид на гореизложеното жалбата се явява основателна поради което и Решение № 2153-21-48/20.02.2025г. на Директор на ТП на НОИ – София – град в частта му в която е отхвърлена жалба с вх. № 1012-15-2/03.01.2025г. против разпореждане [номер]/3 от 10.12.2024г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване относно зачитането на наборната военна служба за осигурителен стаж следва да се отмени. Тъй като естеството на акта не позволява издаването му от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва преписката да бъде върната ТП на НОИ – София – град за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя вх. № 12-312/16.09.2024г. при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора по делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лева за което е представен договор за правна защита и съдействие – л. 15 от делото от който се установява, че сумата е реално изплатена.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на О. Л. М. с [ЕГН] от [населено място], Община Родопи, обл. Пловдив Решение № 2153-21-48/20.02.2025г. на Директор на ТП на НОИ – София – град в частта му в която е отхвърлена жалба с вх. № 1012-15-2/03.01.2025г. против разпореждане [номер]/3 от 10.12.2024г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване относно зачитането на наборната военна служба за осигурителен стаж;

ИЗПРАЩА преписката на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - София – град за ново произнасяне по подаденото от О. Л. М. заявление вх. № 12-312/16.09.2024г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – образец УП – 1 в частта относно зачитането на наборната военна служба съгласно дадените задължителни указания в мотивите на настоящото решение, относно тълкуването и прилагането на закона;

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София да заплати в полза на О. Л. М. с [ЕГН] от [населено място], Община Родопи, обл. Пловдив сумата от 500 лева, която представляват разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.