О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
от 05.10.2018 г.
гр.
Монтана
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в закрито съдебно
заседание на пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 463 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 166, ал.
4 от АПК във връзка с чл. 172, ал.
6 и чл. 171, т.
1, буква „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от М.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез
адвокат И.Й. от АК – Плевен с адрес на кантората гр.София, бул.”Христо
Ботев”№17, офис 104, против ЗПАМ №18-0996-000168 от 30.03.2018год. издадена от
Началник сектор „ПП” при ОД МВР – Монтана.
С процесния административен акт, за виновно нарушение
на чл.174, ал.3,пр. първо от ЗДвП е разпоредено на основание чл. 171, т. 1
буква "б" от ЗДвП временно отнемане на СУМПС на М.Г. ***
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. По тази
жалба е образувано адм. д. № 463/2018г. по описа на Административен съд
Монтана.
С искане вх.№1859/05.10.2018год. по описа на АС –
Монтана оспорващия е депозирал отделно искане за спиране на предварителното
изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка
№18-0996-000168 от 30.03.2018год. издадена от Началник сектор „ПП” при ОД МВР –
Монтана.
Съобразно нормата на чл. 166, ал.
4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт
по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на
чл. 166, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на Общото събрание на
съдиите във ВАС.
В процесния случай нормата на чл. 172, ал.
6 от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на
оспорваната заповед.
Искането за спиране е направено от надлежна страна –
адресат на оспорения административен акт и при наличие на висящо
административно дело, образувано по жалбата срещу законосъобразността на същия,
поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно по
следните съображения: Съгласно чл. 171, ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. В конкретния случай спрямо М.Г. *** е приложена
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността" за нарушения на чл.174, ал.3,пр. първо от ЗДвП, изрязаващо
се от фактическа страна в управление на МПС при което отказва проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване,
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Законовата презумпция за високата обществена
значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на
движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които
застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на
предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С
оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на
друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на
изброените в чл. 60, ал. 1
от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да
установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на
оспорената заповед е основателно.
В процесния случай жалбоподателят твърди, че при
изпълнение на трудовите му задължения като „отчетник измервателни уреди” му е
необходимо ежедневно СУ МПС, с оглед придвижване със служебен или личен
автомобил до съответните абонати. Като предвид липсата на СУ МПС му е било
прекратено трудовото правоотношение видно от приложената Заповед
№78/29.06.2018год., както и упражняваната впоследствие работа на длъжност
„работник поддръжка сгради”, видно от приложената заповед №103 от
10.08.2018год. Твърди, че именно липсата на СУ МПС възпрепятства основните му
трудови функции, от което търпи неблагоприятни последици.
Със специалната норма на чл. 172, ал.
4 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка. Законът за движението по пътищата
не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на
административния акт, поради което в случай е приложима нормата на чл. 166, ал.
4, във вр. с ал. 2 от АПК.
Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, съдът
следва да установи, че то би могло причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда и то такава, която е противопоставима като интензитет на
заложената в чл. 60, ал. 1
от АПК.
За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя
е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността
те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът
да се произнесе по неговата законосъобразност.
В настоящият случай с жалбата си М.Г. *** ангажира
единствено доказателства за прекратено трудово правоотношение, без същите да
установяват необходимостта от ежедневно управление на МПС, предвид заеманата
длъжност. Още повече, че трудовото му правоотношение е било прекратено повече
от три месеца след отнемане на СУ МПС, видно от приложения АУАН серия К,
№507239 от 30.03.2018год. С искането дори не се обосновават вреди, в какво се
изразяват, с имуществен или неимуществен характер, размер и характеристики,
според които да се определят като значителни или трудно поправими.
Тези вреди не се предполагат и не могат да бъдат
изведени само от характера на заповедта, защото по силата на закона е
презумиран обществения интерес за допускане на предварителното й изпълнение.
Оспорващият следва да обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният
вид и размер, с оглед преценката за значимостта на същите. В разглеждания
случай настъпването на вредите се извежда само от лишаването на оспорващия от
правоспособност за управление на МПС, но това не обосновава наличие на
основания за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК изисква оспорващият да докаже наличието на
опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на
изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Респективно същият следва
да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва
конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат
особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът
охранява. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при
решаване на искането и жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа
на доводите си в тази насока, искането за спиране на предварителното изпълнение
на акта се явява неоснователно и недоказано. В процесния случай незабавното
изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е
противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което
като неоснователно искането за спиране следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения съдът приема, че не са
налице основанията за спиране предварителното изпълнение на заповедта.
Така мотивиран Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез
адвокат И.Й. от АК – Плевен с адрес на кантората гр.София, бул.”Христо
Ботев”№17, офис 104 за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение
на оспорената с жалбата Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0996-000168 от 30.03.2018год. издадена от Началник сектор „ПП” при ОД
МВР – Монтана, с която е постановено, на основание чл. 171, т. 1
буква "б" от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд - Монтана пред
Върховен административен съд в 7 дневен срок от получаване на съобщението.
Препис
от Определението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.1 от АПК.
Административен съдия: