МОТИВИ ПО НОХД № 480/ 2017 г. по описа на РС ***
Районна прокуратура – гр. *** е повдигнала обвинение
срещу З.Д.З., ЕГН: **********,
роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан затова, че на 01.11.2017 г., в гр. ***,
Варненска област по път ІІІ-904 до бензиностанция „***“ в посока ул. „***“,
управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мазда 6“ с
рег. № ***, в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложена със ЗППАМ №
17-0324-000260 от 07.03.2017 г. на РУ *** при ОД на МВР Варна и ЗППАМ № 16-0324-000239 от 10.10.2016 г. на
РУ *** при ОД на МВР Варна – и двете връчени лично на водача на 13.06.2017 г. и
влезли в законна сила на 28.06.2017 г.- престъпление
по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован не се
явява, а неговият защитник прави искане за разглеждане на делото по общия ред.
По същество моли подс. З. да бъде оправдан, като твърди, че същият не е
осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението в което
е обвинен.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
повдигнатото и предявено на подсъдимия обвинение. Моли подсъдимия да бъде
признат за виновен. Счита, че за извършеното деяние и с оглед представеното от
защитника на подсъдимия писмено доказателство, са налице условията за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, а именно "Глоба".
Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
За времето от 19:00 ч. на 01.11.2017
г. до 07:00 ч. на 02.11.2017 г. свидетелите И.В.И. и Х.М.Х. - полицейски
служители при РУ на МВР - ***, работели по контрола на пътното движение в гр. ***
по път III-904. Около 21:25 ч. на 01.11.2017 г. свидетелите спрели за проверка лек
автомобил „Мазда 6“ с per. № ***, движещ се по път III-904 в близост до
бензиностанция „***“ в посока ул. „***“. Автомобилът бил управляван от подс. З.Д.З..
Полицейските служители му поискали документите за проверка. Подс. З. не
представил СУМПС и КТ към него, като казал, че се намирали в личния му
автомобил. Тогава свидетелите направили справка в АИС на МВР, от която се
установило, че на подс. З.Д.З. са издадени два броя заповеди за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство - ЗППАМ №
17-0324-000260/07.03.2017 г. на РУ-*** и ЗППАМ № 16-0324- 000239/10.10.2016 г.
на РУ-***, като и двете били връчени лично на обвиняемия на 13.06.2017 г. и
били влезли в сила на 28.06.2017 г. За констатираното нарушение свидетелите И.
и Х. съставили на подсъдимия АУАН по чл. 150а ЗДвП и иззели регистрационните
табели на управлявания от него автомобил.
Подсъдимият З. е наказван многократно по административен
ред за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата.
Разпитан в хода на досъдебното производство подс.З. не се
признава за виновен, като заявява с категоричност, че не са му били връчвани
заповедите за административна мярка и не е знаел, че е лишен от право да
управлява МПС.
В съдебно заседание св.Х.Х.М. заявява, че на въпросната
дата е бил нощна смяна с колегата си И.В.И. и се намирали на С. до
бензиностанция „***“ в гр.***. тогава спрели за проверка лек автомобил,
управляван от подсъдимия З. и при извършената му проверка установили, че водача има издадена заповед за
отнемане на СУМПС. При разговор с него той
заявил, че не си носи СУМПС, тъй като го бил забравил у дома си. Също така
казал, че автомобила бил на негов братовчед. Извършена била проверка и на
автомобила, от която се установило че е без валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Били му съставени актове за тези нарушения, както и
били свалени табелите на автомобила, тъй като имало издадена и връчена заповед
на лицето за отнемане на СУМПС. След като приключили с актовете и разпита, той
заявил, че нарочно не представя СУМПС, защото много добре знаел, че ще му го
отнемат за неплатените глоби.
В същия дух са и показанията на св.И.В.И. поради което съдът кредитира
показанията и на двамата свидетели, като логични, последователни и
безпротиворечиви.
В хода на делото бе изслушано и вещото лице изготвило заключението по
съдебно-графологичната експертиза от досъдебното производство, което поддържа
изцяло. Видно от същата, подписите положени в графите „Подпис“ и името на подписите
„З.“ в съответните разписки за връчване на ЗППАМ №17-0324-000260/07.03.2017т. и
ЗППАМ №16-0342-000239/10.10.2016г. на РУ-*** са били изпълнени именно от подс.З.Д.З..
В съдебно заседание, проведено на 23.01.2018г. защитника на подс.З., адв.Г.Н.
*** заяви, че оспорва заключението по
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-графологичната
експертиза и прави искане, да бъдат изискани от РУ *** преписките по издаване
на двете заповеди за прилагане на принудителна административна мярка, издадени
във връзка с акт № Г/817016/10.10.2016 г. и акт № Г/878626/06.03.2017 г., както
и наказателни постановления с №№ 16-0324-000498/04.10.2016 г. и
16-0324-000598/08.12.2016г., всички издадени на лицето З.Д.З., ЕГН: ********** *** сектор „Пътна
полиция“ АУАН № Г/782064/13.06.2017
г. и АУАН № Г/900674/13.06.2017 г. издадени на лицето З.Д.З., ЕГН: ********** и от РУ *** НП
№16-0304-003409/21.12.2016 г. издадено на лицето З.Д.З., ЕГН: **********.
След прилагане на исканите доказателства по делото бе допусната
повторна-съдебно почеркова експертиза със задача, вещото лице да отговори на
въпроса: в разписките за връчване на ЗППАМ №17-0324-000260/07.03.2017г. на РУ-***
и ЗППАМ №16-0324-000239/10.10.2016г. на
РУ-***, подписът положен ли е от подсъдимия, както и този в НП № 16-0304-003409
от 21.12.2016 г. на РУ ***, НП 16-0324-000498 от 04.10.2016 г. на РУ ***, АУАН
№ 782064 от 13.06.2017 г. на сектор Пътна полиция – ***, АУАН № 900674 от
13.06.2017 г. на сектор Пътна полиция ***, АУНА № 878626 от 06.03.2017 г. на РУ
*** и АУАН № 0295287от 01.11.2017 г. на РУ ***, като подписите в НП да бъдат
изследвани в разписката за получаване, а в АУАН подписът, който е положен за
нарушител. Като вещо лице бе назначено Е.А.А..
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза
подписите положени за „нарушител“ и срещу „подпис“ в ЗППАМ №17-0324-000260/07.03.2017г.
на РУ-*** и ЗППАМ
№16-0324-000239/10.10.2016г. на РУ-***, подписът положен ли е от подсъдимия,
както и този в НП № 16-0304-003409 от 21.12.2016 г. на РУ ***, НП
16-0324-000498 от 04.10.2016 г. на РУ ***, АУАН № 782064 от 13.06.2017 г. на
сектор Пътна полиция – ***, АУАН № 900674 от 13.06.2017 г. на сектор Пътна
полиция ***, АУНА № 878626 от 06.03.2017 г. на РУ *** и АУАН № 0295287от
01.11.2017 г. на РУ *** са били изпълнени от подс.З.Д.З..
В съдебно заседание, проведено на 21.06.2018г. вещото лице поддържа
заключението на изготвената от него СПЕ. Съдът прие същата и приложи към
доказателствения материал по делото.
Гореизложената фактическа обстановка и правна
квалификация се установяват от събраните и проверени в хода на разследването на
Досъдебното производство доказателства и доказателствени средства - обяснения
на обвиняемия дадени в хода на досъдебното производство; показанията на
свидетелите Х.М.Х. и И.В.И. събраните в хода на ДП и в хода на съдебното
следствие писмени доказателства - Заповеди за прилагане на принудителна
административна мярка, Справка от Сектор "Пътна полиция", Справка за
съдимост.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за
безспорно доказано, че подсъдимият З.Д.З. с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343в ал. 3 вр. с ал. 1
от НК, доколкото на 01.11.2017 г., в гр. ***, Варненска област по път ІІІ-904 до бензиностанция
„***“ в посока ул. „***“, управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек
автомобил марка „Мазда 6“ с рег. № ***, в срока за изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС,
наложена със ЗППАМ № 17-0324-000260 от 07.03.2017 г. на РУ *** при ОД на МВР
Варна и ЗППАМ № 16-0324-000239 от
10.10.2016 г. на РУ *** при ОД на МВР Варна – и двете връчени лично на водача
на 13.06.2017 г. и влезли в законна сила на 28.06.2017 г.
Престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК е
формално, на просто извършване и за неговата съставомерност и довършеност е
необходимо и достатъчно единствено управлението на МПС в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, като не е необходимо да са настъпили
други общественоопасни последици.
От субективна страна управлението на МПС е съзнателна и
волева дейност и по делото се установява по несъмнен начин, че обвиняемият З. е
осъществил престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и от субективна
страна, при форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, като при управлението на моторното превозно средство е съзнавал, че
управлява в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно.
Съдът приема, че причините за извършване на
престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия.
Обществената опасност на деянието е сравнително ниска с
оглед вида и характера му.
След като призна подсъдимия за виновен, съдът с оглед
представените и приети в хода на съдебното следствие писмени доказателства,
прие, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК
в конкретния случай. От събраните доказателства се установява, че подсъдимия З.
не е осъждан.
Предвид горното съдът счете, че в конкретния случай по
отношение на подсъдимия може да намери приложение разпоредбата на чл. 78а от НК.
Предвид горното съдът след като призна подсъдимия за
виновен, на основание чл. 78а от НК го освободи от наказателна отговорност,
като му наложи административно наказание "Глоба".
При определяне на административното наказание, съдът съобразно
разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на
подсъдимия З. и ниската степен на неговата обществена опасност като личност.
Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и
превъзпитателна функция по отношение на дееца и обстоятелствата, че З. не
притежава собствено недвижимо и движимо имущество, безработен е и няма доходи,
съдът намери, че за извършеното деяние на същия следва да бъде наложено
наказание "Глоба" към предвидения в закона минимум, а именно в размер
на 1 000 (хиляда) лева.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание
ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М. и ще
окаже предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимия З.Д.З. на
основание чл. 189 ал. 1 и ал. 3 от НПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 84,38 лева за разноски в
хода на досъдебното производство, както и сумата в размер на 290,00 лева за
направени разноски в хода на съдебното следствие по сметка на РС-*** .
Водим от изложените съображения съдът постанови
присъдата.
Районен
съдия: