РЕШЕНИЕ
№......
гр. Плевен,
10.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При секретаря Захаринка Петракиева и като разгледа
докладваното от съдията Кирилов НАХД № 339 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Ц.В. *** срещу Наказателно
постановление №702А/25.10.2019г. на *** РУ Долни Дъбник към ОД на МВР гр.
Плевен, с което на жалбоподателката Д.Ц.В.
на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.257,
ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателката В. счита наказателното постановление
за незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателката Д.В., редовно
призована, се явява лично.
Ответникът по жалбата ОД на МВР – гр.Плевен, редовно
призован, представител не се явява.
Съдът, като прецени
представените доказателства по делото поотделно и в съвкупност, и взе предвид
доводите на жалбоподателката, констатира следното:
Жалбата е подадена в предвиденият законоустановен в
чл.59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 29.09.2019г. около 16.30 часа в гр. Долни
Дъбник, обл. Плевен, ул. *** отказва да изпълни полицейско разпореждане, ясно
разбрано от нея, с което е нарушила чл.257 от ЗМВР.
За неизпълнението на даденото й полицейско
разпореждане, на 29.09.2019 г. свидетелят А.М. съставил АУАН№ 702а, за нарушение на чл.257 от ЗМВР.
С обжалваното понастоящем наказателно постановление на
жалбоподателката Д.В. е наложено административно наказание: глоба в размер на 200
лева на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл.257, ал.1 от ЗМВР.
В случая между описаното в АУАН и вмененото в НП
съществува единство и яснота, кореспондира с фактическия състав на нарушението,
както и именно е посочено възпроизвеждането на конкретните действия отправени от
полицейския служител към В. и конкретните действия които то е извършило след
тях. Ясно е посочено, че разпореждането е било отправено устно, следва да се
посочи, че последното е било възприето и лично от В., като независимо от това
същата не ги е изпълнила, за което й е съставен и АУАН.
Жалбоподателката е била запознат с издаденото по
отношение на нея устно полицейско разпореждане, същото не е застрашавало нито
живота й, нито здравето й или това на близките й, нито е осъществявало състав
на нарушение, за да не бъде изпълнено.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложените по делото писмени доказателства и от разпита на свидетелите по
делото – А.В.М. – актосъставител и Я.К.Г. – свидетел при съставяне на акта и
констатиране на нарушението. Свидетелите дават последователни и логични
показания, поради което съдът ги кредитира с доверие.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че
жалбоподателката В. категорично е отказала да събере хвърлената на улицата
царевица. Същото се установява и от показанията на свидетеля М., че отказва да
събере царевицата, тъй като животните й пречат.
В хода на съдебното следствие съдът е допуснал до
разпит в качеството на свидетел С.Ф.С., съсед на жалбоподателката В. и който е
подал сигнала до телефон 112, след като е видял В. да хвърля царевица по
улицата.
Жалбоподателката В. в своите обяснения твърди, че е
хвърлила царевицата, която е била обеззаразена от преди 40 години и направила
това, за да защити себе си и децата си. На следващо място същата твърди, че след
това е събрала царевицата.
При така установеното от фактическа
страна, от свидетелските показания и писмени материали по административно-наказателната
преписка, съдът намира, че жалбодателката В. действително виновно е осъществила
нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР, съгласно който разпорежданията на полицейския
орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налага извършването на
очевидно за лицето престъпление или нарушение.
В случая следва да се отбележи, че
решението по отношение на кое лице и за какво нарушение следва да се състави
АУАН се взема от компетентния орган, въз основа на събрани доказателства, като
във всеки случай административно-наказателната отговорност е лична.
Липсва и противоречие между фактическите обстоятелства
и изведената правна квалификация на наказанието, тъй като приетите за установени
факти изцяло кореспондират и покриват обективните признаци на деянието, санкционирано
съгласно чл.257,ал.1 от ЗМВР.
С оглед на гореизложеното съдът приема за установено
по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството на жалбоподателката
и вината й.
При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и
точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата,
при които то е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена.
Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение.
Съдът намира, че правилно на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателката В. е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева.
Определеното от административно-наказващият орган наказание е в рамките на
предвиденото в ЗМВР за извършеното нарушение. Съдът,
намира че така определеното наказание е справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, поради
което наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно
постановление №702А/25.10.2019г. на *** РУ Долни Дъбник към ОД на МВР гр.
Плевен, с което на жалбоподателката Д.Ц.В.
на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.257,
ал.1 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: