Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Свиленград, 08.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Свиленград, II граждански състав
на осми ноември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Десислава Тодорова
секретар: Ц.Д.
прокурор:
като разгледа гражданско
дело № 506/2018 г. по описа за на Съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 287 от ТЗ.
Ищецът „Адбис ИнПроКонсултинг“ ЕООД претендира да бъде признато за
установено по отношение на ответника „СГ Минерал“ ЕООД, че за ищеца съществува
парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4120/2018г. на РС – Бургас за
сумата от 5418,00 лева, представляваща неплатени възнаграждения за предоставени
услуги по договор за проектов ръководител на строеж
от 25.10.2017г., както следва: 200,00 лева по фактура №15/08.12.2017г.,
издадена за 2200,00лв., по 2200,00 лв. по фактури №№17/08.01.2018г, и
20/10.02.2018г., и 818,00 лв. по фактура №24/09.03.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01.06.2018г. до окончателното плащане.
Твърди се, че между страните по спора е сключен на
25.10.2017г. договор за проектов ръководител на
строеж, съгласно който ищцовото дружество като
изпълнител срещу месечно възнаграждение от 2200,00 лв. се е задължило да
извърши дейностите по посочения договор, включващи проектиране, строителство,
авторски надзор, за обект „Жилищен блок, кв. *****“ и за обект „„Жилищен блок,
кв. *****“, със срок на договора –до издаване на СМР по проектите, предмет на
договора на главния изпълнител на СМР. Посочва се, че строителните обекти са санирани и въведени в експлоатация, с оглед което се
поддържа, че изпълнителят е изпълнил точно задълженията си по договора.
Пояснява се, че за уговореното възнаграждение е издадена фактура
№15-08.12.2017г., за сумата от 2200,00 лв., по която на 15.12.2017г. е
постъпило частично плащане от 2000,00 лв.; фактура №17-08.01.2018г. за сумата
от 2200,00 лв.. фактура №20-10.02.2018г. за сумата от 2200,00 лв. и фактура
№24-09.03.2018г. за сумата от 818,00 лв. По реда на чл. 410 от ГПК РС
–Бургас издал в полза на ищеца заповед
за изпълнение за посоченото парично вземане, против което ответникът е
възразил, че дължи изпълнение. Претендират се разноски. Прави искане по чл. 239
от ГПК.
В
срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен не е представил отговор
на исковата молба.
Съдът, като взе предвид, че ответникът не е представил отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК, не се яви в първото съдебно заседание, не
изпраща представител, не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие, както и че е бил предупреден за последствията от това, предвид
наведените фактически твърдения и представените по делото писмени
доказателства, приема претенцията за вероятно основателна, както и че са налице
изискуемите предпоставки по чл. 239-239 от ГПК. Ето защо, съдът постановява
настоящото неприсъствено решение по искане на ищеца, като не е необходимо да
излага допълнителни мотиви, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
При този изход от спора, ответникът дължи да възстанови направените от
ищеца доказани разноски, а с оглед ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство. По ч. гр. дело № 4120/2018г. на РС – Бургас ищецът е
сторил съдебни разноски за сумата от 108,36 лева, платена държавна такса, и за
сумата от 300,00 лева-адвокатско възнаграждение.
Разноските, претендирани в настоящото производството
от ищцовото дружество са 108,36 лева, платена държавна такса, и 300,00
лева- адвокатско възнаграждение. При това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
общо от 816,72 лева.
Предвид горното, съдът на основание чл. 239 от ГПК
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 287 от ТЗ, че за „Адбис ИнПроКонсултинг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** март 16, съществува парично вземане по отношение на „СГ Минерал“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, за сумата от 5418,00 лева, представляваща неплатени
възнаграждения за предоставени услуги по договор за проектов
ръководител на строеж от 25.10.2017г., както следва: 200,00 лева по фактура
№15/08.12.2017г., издадена за 2200,00лв., по 2200,00 лв. по фактури
№№17/08.01.2018г, и 20/10.02.2018г., и 818,00 лв. по фактура №24/09.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.06.2018г. до окончателното плащане, удостоверено в Заповед №2061/04.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4120/2018г. на РС – Бургас.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, „СГ Минерал“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на „Адбис ИнПроКонсултинг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** март 16, сумата от 816,72
лева, представляваща сбор от съдебни
разноски от 408,36лв. по ч. гр. дело № 4120/2018г. на РС – Бургас, и 408,36 лв.
по гр. дело № 506/2018г. на РС
–Свиленград.
Присъдените парични вземания да се преведат по банкова сметка *** „Адбис ИнПроКонсултинг“ ЕООД с IBAN ***, BIC: ***, при „Райфайзен банк“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
СЪДИЯ: