№ 251
гр. Смолян, 16.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
Сложи за разглеждане докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно
гражданско дело № 20255400500279 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподателят ОД на МВР – С., редовно призована, не изпраща
представител. От пълномощника му гл. юрисконсулт Н. Ш. е постъпило е
писмено становище вх. № 3658/15.09.2025 г., с което моли да бъде даден ход
на делото, ако не са налице процесуални пречки, тъй като е възпрепятстван да
се яви в съдебно заседание, поддържа въззивната жалба, няма възражения по
проекта за доклад, няма доказателствени искания, счита делото за изяснено от
фактическа страна, като излага съображения по съществото на спора.
Въззиваемата М. И. С., редовно призована, не се явява и се
представлява от адв. М. О., редовно упълномощена отпреди.
Адв. О. – моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
Докладва се делото, съгласно проекта за доклад, съдържащ се в мотивите
на Разпореждане № 414/21.07.2025 г.
Адв. О. – Нямам възражения по доклада.
1
СЪДЪТ намира, че следва да се обяви за окончателен проекта за доклад,
съдържащ се в мотивите на Разпореждане № 414/21.07.2025 г., затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад.
Адв. О. – Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителката си,
считам въззивната жалба, на първо място, за недопустима, тъй като с
Разпореждане № 893/14.04.2025 г. на Районен съд – Смолян, въззивната жалба
е била оставена без движение с указание да бъде внесена държавна такса и да
бъде представен документ за внасянето й в деловодството на РС-Смолян. С
Разпореждане № 970/24.04.2025 г., Районен съд – Смолян, като е констатирал,
че в предоставения на жалбоподателя едноседмичен срок не е предоставен
документ с приложена държавна такса, внесена по сметка на ОС-Смолян, е
разпоредил връщането на въззивната жалба, като нередовна. Срещу така
постановеното разпореждане е била подадена частна жалба, по която Окръжен
съд – Смолян се е произнесъл без същата да бъде надлежно администрирана
т.е. препис от частната жалба не е връчван на доверителката ми или на мен,
като неин процесуален представител, и на нас не ни е бил предоставен
едноседмичен срок, в който да изразим становище относно допустимостта и
основателността на жалбата. Не споделям мотивите на Окръжен съд – Смолян,
с които обжалваното от ОД на МВР С. разпореждане е било отменено, а
именно, че било достатъчно държавната такса да бъде внесена по сметка на
въззивния съд, като не е било нужно да бъде представен документ за
внасянето й в съда. В този смисъл ще цитирам две определения на ВКС –
първото е от 17.03.2020 г. постановено по ч. гр. д. № 566/2020 г. на 4-то гр.
отд., както и определение № 435/20.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
2941/2020 г., отново на 4-то гр. отд. Представям и Определение №
260357/11.02.2021 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. №
256 по описа на съда за 2021 г., в което е обобщена практиката на ВКС по този
въпрос. Тя е безпротиворечива, трайна и последователна, а именно, че
задължението на жалбоподателя включва, не само внасяне в срок на таксата,
но и представянето на доказателство за това обстоятелство пред
първоинстанционния съд. Няма спор, че ОД на МВР е просрочило,
предоставения едноседмичния срок и е представил този документ един ден
след изтичането на срок. Поради това считам, че разпореждането, с което
2
въззивната жалба е била върната, е правилно и не е късно, в настоящото
производство, да изложа съображенията си, тъй като както споменах, препис
от нея не ни е бил връчван т.е. постановеното определение на Окръжен съд –
Смолян е по ненадлежно администрирана частна жалба и настоящият съд не е
обвързан от нея. Поради това, ще Ви моля да оставите без разглеждане
въззиваната жалба, като недопустима, а при условията на евентуалност, ако
счетете същата за допустима, считам, че тя е неоснователна, като
съображения за това ще изложа по същество в хода по същество.
Въззивният съд, след тайно съвещание, счита, че възражението за
недопустимост на въззивната жалба е неоснователно. Определението на
въззивния съд, с което е отменено разпореждането за връщане на въззивната
жалба и делото е върнато за продължаване на производствените действия на
Районен съд, не подлежи на обжалване и е влязло в законна сила. На
жалбоподателката е връчен препис от въззивната жалба на 16.06.2025 г. и е
получено от пълномощника й – адв. О.. Същата е подала отговор на
въззивната жалба с вх. № 5189/13.06.2025 г., в което е изразила становище за
допустимост на въззивната жалба, поради което правата на страната не са
нарушени и съдът счита, че въззивната жалба е допустима и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение възражението на въззиваемата за недопустимост
на въззивната жалба.
Адв. О. – Считам въззивната жалба за неоснователна, по
съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. Нямам други
доказателствени искания.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ход по същество.
Адв. О. – Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителката си, че Ви
ще моля да потвърдите обжалваното решение на РС-Смолян, като правилно и
законосъобразно, като й присъдите разноските, които е направила пред
въззивната инстанция, по следните съображения:
Главното съображение на жалбоподателя се състои в постановяване на
3
обжалвания съдебен акт в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2020 г.,
на гражданската колегия на ВКС, като не са изложени никакви съображения,
които, както е постановил съда на ЕС, да обосноват разликата в третирането,
която безспорно е налице по отношение на държавните служители в системата
на МВР, полагащи нощен труд, в сравнение с работещите по трудово
правоотношение и полагащи нощен труд. Считам, че само по себе си,
наличието на Тълкувателно решение в такъв смисъл не може да обоснове
отказа да се приложи общностното право, което би трябвало да има приоритет
над националното, още повече, ако му противоречи. В случая считам, че
безспорно се установява, че такова противоречие е налице, тъй като в закона
за МВР не е предвиден компесаторен механизъм, който аналогично на
уредбата в КТ и конкретно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, да компенсира неблагоприятните условия
на труд през нощта, при които полагат труда си държавните служители в
системата на МВР. Такава уредба е съществувала до 2014 година, като след
последващото приемане на такава наредба за организацията на работното
време на работещите в МВР, разпоредбата, която е предвиждала
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 8 към 7, колкото е
нормалната продължителност на нощен труд по КТ, не е била възпроизведена
в последващите наредби. Няма друго обяснение, освен икономически
съображения, поради които това е било направено, като считам, че и
постановеното Тълкувателно решение № 1/2020 г. е постановено единствено
поради същите икономически, да не кажа и политически, съображения, с цел
да бъдат спестени средствата, които държавата отделя за компенсиране
нощния труд на полицаите, пожарникарите и останалите служители, за които
е приложим специалния закон за МВР. Противно на изложеното в
Тълкувателното решение, не намирам нито една мярка, чрез която този труд
да се компенсира, а изложените в Тълкувателното решение и във въззивната
жалба, касаят всички служители, работещо по служебно правоотношение в
МВР, а не конкретно и само тези, които работят през нощта. СЕС изрично е
казал, че такава разлика в третирането е допустима, но в този случай трябва да
има други мерки, чрез които тези работници да бъдат компенсирани. Такива
мерки не намирам да са посочени, нито в Тълкувателното решение, нито във
въззивната жалба, още повече в посоченото във въззивната жалба особеното
мнение на председателя на Окръжен съд гр. Смолян - П. М.. Не съм намерила
4
такива и в особеното мнение на младши съдията, който участва в настоящия
състав, като единственото съображение на последните, е необходимостта да
бъде постановен съдебен акт, който съответствал на Тълкувателно решение на
ВКС. Само, че има други Тълкувателни решения на ВКС, които съдиите не
прилагат и нарушават под предлог, че било постановено решение на СЕС по
преюдициално запитване и в този случай, избират да прилагат именно
преюдициалното запитване. В случая говоря за точка Трета от Тълкувателно
решение на ВКС за разноските, постановено от Общото събрание на
гражданската и търговската колегия, в което е казано, че при направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът може да
намали адвокатското възнаграждение до минимума в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както тогава се
наричаше наредбата. Да, но Съдът масово не намаля адвокатското
възнаграждение до минимума, а определя адвокатски възнаграждения под
този минимум, въпреки постановеното Тълкувателно решение на ВКС.
Самият Съд на ЕС е казал, че първоинстанционните съдилища не са длъжни
да спазват „задължителните“ указания, дадени им от Върховен съд при отмяна
на решението им и връщането му за ново разглеждане, ако тези указания
противоречат на правото на ЕС. Това е решение от 05.10.2010 г. по дело С-
173/09 на СЕС, известно като делото на Елчинов. Същата практика на СЕС е
обективирана и в решение от 08.11.2016 г. по дело С-554/2014 г., където Съдът
на ЕС е постановил, че съдилищата следва да не прилагат Тълкувателно
решение или постановление на Върховен съд, ако Съдът на ЕС е установил, че
последното противоречи на правото на ЕС.
Подробни съображения съм развила в писмени бележки, като считам, че
Тълкувателното решение противоречи и специалната уредба в Закона за МВР
противоречи на чл. 12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 04.11.2003 г., както и на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните
права, които съм цитирала и в писмените бележки. Представям за сведение на
съда и посоченото решение на СЕС.
Позволих си да погледна и теста по право на ЕС, който е бил решаван по
време на конкурса за младши съдии през 2024 г., и си позволих да изкарам
отговорите на два от въпросите, а именно въпрос № 9: „По силата на
принципа на съответстващо тълкуване националните съдилища са
обвързани да тълкуват нормите на вътрешното право, свързани с прилагане
5
на норми на правото на ЕС, в светлината на нормите на правото на ЕС“ и
въпрос № 12: „Зачитането на върховенството на правото /правовата
държава или върховенството на закона/ като основна ценност и принципна
правния ред на ЕС може да се контролира по реда на производството за
неизпълнение“.
В този смисъл, ако настоящия състав счете, че въззивната жалба е
основателна, то бих искала в съдебния акт да намеря отговор на въпроса „Кои
са компесаторните механизми, които съществуват в националното право и
които са насочени единствено да компенсират неблагоприятните аспекти на
нощния труд, който полагат работещите държавни служители в
системата на МВР, в частност полицаи, пожарникари и работещи в
системата за противодействие на бедствия и аварии?
С оглед изхода на делото, претендирам направените разноски, а които
представям списък на разноските, договор за правна защита и съдействие.
Представям и моля да ги приложите по делото определенията на ВКС,
като считам, че независимо, че във въззивната жалба съм посочила, че била
допустима, Окръжният съд има служебно задължение да следи за
допустимостта на въззивната жалба, независимо от становището на страните,
и ако установи, че тя е недопустима, следва да я остави без разглеждане.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение до 16.10.2025 година.
Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 10,30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6