№ 39438
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110110318 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. И. К. срещу „Микро кредит“ АД, с която
са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД и чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че сключените между тях Договор за заем Microcredit № ************* г. и
Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № ************* г.
са нищожни, евентуално – че клаузата, предвиждаща ГПР в размер на 48,90 % и
клаузата, предвиждаща заплащане на цена за пакет „Комфорт“, са нищожни, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 909,15 лева – недължимо
платена сума по нищожния договор за заем, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 20.02.2025 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.10.2021 г. между В. И. К. и „Мирко кредит“
АД е сключен Договор за заем Microcredit № *************, по силата на който
ответникът предоставил на ищеца сумата от 3 000 лева, която ищецът се задължил да
върне до 20.10.2022 г. задно с възнаградителна лихва, на 12 месечни вноски, всяка в
размер на 308,12 лева. В текста на договора било посочено, че годишният процент на
разходите /ГПР/ е в размер на 48,90 % при фиксиран лихвен процент от 40,47 %. На
същата дата страните подписали и Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № ************* от 06.10.2021 г., по силата на който дружеството
предоставило на ищеца пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ за срок от 12
месеца, включващ следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска; безплатно внасяне на вноска от името и за сметка на клиента по
банкова сметка на „Микро кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис
на „Микро кредит“ АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане
до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции.
Стойността на пакета от допълнителни услуги била определена в размер на 2 265,12
лева, чието плащане било разсрочено заедно с вноската по кредита, поради което
общата месечна вноска станала 496,88 лева, а общо дължимата сума по кредита –
5 962,56 лева. Ищецът твърди, че за периода 20.11.2021 г. – 25.01.2022 г. е заплатил на
ответника сумата от 3 905,15 лева. Излага съображения, че договорът за заем и
договорът за допълнителни услуги към договора за заем са недействителни на
основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради това, че разходите за пакет
от допълнителни услуги „Комфорт“ не са включени в ГПР по договора, и съответно в
договора не е посочен действително приложеният в отношенията между страните
ГПР, което представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
1
ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП; на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради това, че
при включване на разходите за пакета от допълнителни услуги в ГПР по договора,
същият е в размер на 198,75 %, с което се заобикаля разпоредбата, предвиждаща, че
ГПР не може да надхвърля петкратния размер на законната лихва; поради
противоречие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК – тъй като предвиждат заплащането на такси за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита; на основание чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК – поради това, че погасителният план не включва
съдържанието на всяка погасителна вноска; на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД като противоречащ на добрите нрави. Поддържа, че клаузата за заплащане на
такса за пакет „Комфорт“ в размер на 70 % от стойността на кредита е неравноправна
на основание чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП – поради това, че принципите на
добросъвестност и справедливост изискват потребителят да заплаща за реално
ползване на определена услуга и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – тъй като
предвижда заплащане на сума, която е необосновано висока, като твърди, че клаузата
не е индивидуално уговорена, а е част от предварително изготвени условия, на които
ищецът не е имал възможността да влияе. Навежда доводи, че нищожността на
договора за заем влече и нищожност на договора за предоставяне на допълнителни
услуги, доколкото последният има акцесорен характер и не би могъл да съществува
самостоятелно. Предвид нищожността на договорите, се дължи единствено чистата
стойност на заема в размер на 3 000 лева, поради което ищецът е надплатил сумата от
909,15 лева. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Микро кредит“ АД е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че
процесните договори отговарят на всички изисквания на ЗПК и ЗЗП. Излага
съображения, че евентуално грешно посочване на ГПР в договора би довело
единствено до нищожност на клаузата, уреждаща неговия размер за разликата над 50
%, т.е би довела до нищожност на договора за допълнителни услуги, но не и на
договора за заем. Моли за отхвърляне на исковете.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно съединени искове –
главен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК поради противоречие със закона, под евентуалност – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК поради заобикаляне на закона, както и осъдителен
иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на
договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият e нищожен на
сочените основания; заплащането на ответника на твърдяната в исковата молба сума за
погасяване на задълженията си по процесния договор.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
договорите са действителни, че при сключването на договорите са били спазени
особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на
договорите е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние
последният да прецени икономическите последици от сключването на договорите,
както и наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а
именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на
отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
2
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че на 06.10.2021 г. между тях е сключен Договор за заем Microcredit № *************
за сумата от 3 000 лева, при ГПР в размер на 48,90 % и фиксиран лихвен процент от
40,47 %; че на 06.10.2021 г. страните са сключили и Договор за допълнителни услуги
към заем Microcredit № *************, по силата на който дружеството предоставило
на ищеца пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ за срок от 12 месеца, на стойност
от 2 265,12 лева, чието плащане било разсрочено заедно с вноската по кредита; че в
размера на ГПР по договора за заем не е включен разходът за допълнителни услуги.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства.
Следва да се уважи искането за допускане изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи по т. 1-3, 5-6, 8-10, посочени в исковата молба. В останалата част
искането е ненеобходимо.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи процесните договор за заем и договор за допълнителни
услуги, погасителен план, график на плащанията по договора за допълнителни услуги,
и извлечение за платените от ищеца суми по процесното кредитно правоотношение
следва да бъде оставено без уважение, като ненеобходимо. Следва да бъде уважено
доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК ответникът да представи СЕФ и
общите условия, приложими за конкретното кредитно правоотношение.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2025 г.
от 9:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба документи.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи по т. 1-3,
5-6, 8-10, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 350 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението по депозитната сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за ОСЗ след
представяне на доказателства за внесения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото СЕФ и общите по процесното кредитно
правоотношение,
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на изисканите документи
съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК и ще приеме за доказани фактите,
чието установяване страната препятства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
3
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4