№ 250
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000502238 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261001 от 18.03.2022г., постановено по гр.д.№16889/2018г., СГС е
осъдил Прокуратура на РБ да заплати на Д. Д. С., ЕГН**********, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ сумата от : 15 000/петнадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на наказателно производство, приключило с
Решение №1038 от 09.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 2255/2017 г. по описа на СГС,
ведно със законната лихва, считано от 17.12.2018 г. до окончателното й заплащане :
350/триста и петдесет/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на описаното по-горе наказателно производство, ведно със законната лихва,
считано от 17.12.2018 г. до окончателното й заплащане ; 1 808.34/хиляда осемстотин и осем
цяло и тридесет и четири/ лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 15 000лв. за периода от 09.10.2017 г. – 17.12.2018г., като е
отхвърлил първият иск за сумата над 15 000лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.,
вторият иск за сумата над 350лв. до пълния претендиран размер от 3 515.10 лв. и третия иск
за сумата над 1 808.34 лв. до предявения размер от 6 434.66 лв.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника, в която се
правят оплаквания за неговата неправилност.Ищецът не е ангажирал надлежни
доказателства, от които да се установи, че в действителност е претърпял неимуществени
1
вреди от действията на ответника, а в условията на евентуалност, че присъденото от съда
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и несъобразено с продължителността на
наказателното производство и тежестта на повдигнатото обвинение.Не се установява пряка
причинна връзка между от воденото срещу ищеца наказателно производство и влошеното
му здравословно състояние.Това следва и от заключението по допуснатата по делото
СПЕ.Присъждането на такъв завишен размер на обезщетение би довел до неоснователно
обогатяване на пострадалия.Не е отчетена съществуващата в страната икономическа
обстановка към момента, в който лицето е имало качеството на обвиняем, както и съдебната
практика в сходни случаи.Неоснователна е и претенцията за имуществени вреди, тъй като на
присъждане подлежат само действително доказаните разноски за адвокатски хонорар.В
случая доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение няма.Моли съда да
отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да
отхвърли изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност да намали размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът Д. С. е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява
становище за нейната неоснователност и правилност на решението в обжалваната му част.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 15 000лв., е постъпила жалба от
ищеца Д.С., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Присъденото от страна
на СГС обезщетение е занижено, тъй като не съответства на продължителността на воденото
срещу ищеца наказателно производство, тежестта на обвинението, големият обем от
процесуални действия, които са били извършени в рамките на делото, както и тежките
последици за неговата психика, които се установяват както от показанията на св.И. и св.С.,
така и от заключението по допуснатата по делото СПЕ.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и постанови друго, с което да уважи изцяло предявеният иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът не е депозирал отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.По
същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания, които касаят неговата правилност.Не е спорно между страните, че
действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца за
извършено престъпление от общ характер са незаконни, а се спори относно размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
В процесния случай се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на
обвинение срещу пострадалото лице за извършено престъпление от общ характер, по което е
било оправдан, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез
2
нейните органи – прокуратура.Обезщетението, което пострадалото лице може да
претендира, обхваща всички преки и непосредствени вреди, които са последица от
увреждането.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
На първо място от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството
на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице.На ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7
от НК, тъй като за неговото извършване е предвидено наказание лишаване от свобода до
шест години лишаване от свобода.
От голямо значение е периода, в който е започнало и приключило наказателното
производство с влязъл в законна сила акт на съда/прокуратурата/, който в процесния случай
възлиза на около девет години.В жалбата на ищеца няма оплаквания, които са свързани с
необосноваността на изводите на първоинстанционния съд относно наличието на
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, поради което въззивният съд не
може да ревизира служебно направената от СГС преценка, че отговорността на органа на
обвинение относно продължителността на наказателното производство следва да се
ангажира само за 5г. и 9 месеца, тъй като : в периода от 30.10.2012 г. /датата на първото
насроченото съдено заседание при повторно разглеждане на делото пред СРС/ до
27.11.2014г., са били насрочени общо 5 съдебни заседания от съда, на които не е даден ход
на делото, поради неявяване на ищеца, който е бил обявен и за общонационално издирване ;
в периода от 20.06.2017 г. до 20.09.2017г., когато в резултат на поведението на ищеца не е
даден ход на делото във въззивното производство, тъй като същият е бил по това време в
Лондон, или общо за период от 2 години и 4 месеца наказателното производство не е могло
да се развива предвид поведението на ищеца.
На ищеца е определена най-леката мярка за процесуална принуда - „подписка“, която
не е била търпяна в целия период на наказателното производство, а само за 1г. и 7 месеца.
Следва да се вземе предвид и това, че при първоначалното и повторно разглеждане
на делото от страна на първоинстанционния съд, са били постановявани оправдателни
присъди по отношение на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Ищецът се е явявал многократно пред разследващите органи и съда, като от общо 17
явявания 13 са били в съдебна фаза.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението по СПЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че ищецът
изживял много тежко предприетите срещу него действия по наказателно преследване. Бил
притеснен, изнервен и неспокоен.Периодично вдигал кръвно налягане, което налагало
3
приемането на медикаменти/потвърждава се от представената медицинска
документация/.По делото няма клинични данни за психично заболяване от ранг на психоза
или клинична симптоматика за депресивно разстройство, но е налице причинна връзка
между установено адаптационното разстройство и психотравмените преживявания, които са
били провокирани от незаконните действия на ответника.
С оглед на горното съдът намира, че предявеният с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ иск е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 15 000лв., а за
разликата отхвърлен като неоснователен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, поради което
решението в тази му част следва да бъде потвърдено.При обосноваване размера на
обезщетението въззивният съд съобрази съдебната практика в сходни случаи – с Решение №
50208 от 9.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1439/2022 г., III г. о., ГК е присъдено обезщетение
за неимуществени вреди от 6 000лв., които са претърпени от идентично обвинение,
продължителност на наказателното производство от 9г. и МНО „подписка“, но при водени
паралелно множество наказателни производства, които са приключили със споразумение с
прокуратурата.По това дело ищецът не успял да докаже висок интензитет на търпените
вреди.
Предявеният иск за имуществени вреди е основателен и следва да се уважи за сумата
от 350лв.Платеният от привлеченото към наказателна отговорност адвокатски хонорар в
досъдебната и съдебна фаза съставлява имуществена вреда, която може да бъде обезщетена
по реда на ЗОДОВ.Представен е договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на
който се установява, че от уговорения хонорар между страната и адвоката е била реално
заплатена сумата от 350лв., която следва да бъде присъдена на ищеца.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261001 от 18.03.2022г., постановено по гр.д.
№16889/2018г. на СГС в частта, в която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Д. Д. С.,
ЕГН**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от : 15 000/петнадесет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
наказателно производство, приключило с Решение №1038 от 09.10.2017 г., постановено по
ВНОХД № 2255/2017 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2018
г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 50 000/петдесет хиляди/лв. ; 350/триста и петдесет/лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на описаното по-горе
наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2018 г. до
окончателното й заплащане ; 1 808.34/хиляда осемстотин и осем цяло и тридесет и четири/
4
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
15 000лв. за периода от 09.10.2017 г. – 17.12.2018г., като искът е отхвърлен за разликата до
предявения размер от 6 434.66лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5