Решение по дело №3002/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.............                                            07.06.2021г.                               гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                                                      ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

на шестнадесети февруари                                                                                   2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ

гражданско дело номер 3002 по описа за 2020 година,

 

Делото е образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане на ищеца „А1 България“ЕАД в размер на 421,89лева главница по договор за потребителски кредит, сключен на 10.09.2015г. между „А1 България“ ЕАД /предишно наименование „Мобилтел“ЕАД/ и ответното дружество „Ричи Ауто“ ЕООД–Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, и 221,72лева – непогасена сума за месечни и абонаментни такси и ползвани услуги. Снабдили са се със заповед по ч.гр.д.№ 1880/20г. на Старозагорския районен съд за вземането. Претендира заплащане на разноските по делата.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, като ответното дружество заявява, че следва исковата молба да се остави без движение – да се уточни какво е връзката между сумата от 421,89лева, за които е издадена заповед за изпълнение и сумата от 221,72лева която също е посочена в исковата молба като търсена от ищеца. Считат, че договора между страните е следвало да бъде прекратен на 02.11.2018г. – поискано месец преди това по електронна поща с писмо до мениджъра в офиса на ищеца, контактувал с ответника.

Делото е образувано по искова молба от ищеца „А1 България“ ЕАД в която твърдят, че въз основа на сключен между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и „РИЧИ АУТО“ ЕООД, с ЕИК: *********, Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М4738321 от 10.09.2015г. и приложения към него е било извършено изпълнение от страна на ищеца. Към горепосочения договор било сключено Приложение №1 от 10.09.2015г. за гарантиран достъп до интернет за срок от 2 години при месечна такса в размер на 90,00 лв. без ДДС.За периода от 16.10.2018г. до 15.02.2019г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството ни по Договор № *********.Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД и е натрупал задължения в размер на 421.89 лв. - непогасена сума месечни абонаментни такси и ползвани услуги.Предвид гореизложеното и на основание чл. 415 от ГПК предявяваме иск за установяване съществуването на парично вземане в размер на 421.89 лв., по Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М4738321 от 10.09.2015 г. задължения в размер на размер на 421.89 лв. - непогасена сума за месечни абонаментни такси и ползвани услуги.От страна на „А1 България“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1880/2020 г. на PC - Стара Загора, XI състав. В хода на заповедното производство, на основание чл.423 от ГПК, е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от „РИЧИ АУТО“ ЕООД.Във връзка с горното и на основание чл. 415 от ГПК моля да приемете за разглеждане исковата ни молба. Молят служебно да бъде изискано от PC - Стара Загора към настоящото дело да бъде присъединено ч. ч. гр. д. № 1880/2020 г. на PC - Стара Загора, XI състав.На основание чл. 415 от ГПК предявявам иск за дължимо парично вземане бил в размер на 421.89 лв. Тази сума били сбор от следните суми: 421.89 лв. - цената на за месечни абонаментни такси и цена на ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.10.2018 г. до 15.02.2019г.(период на изискуемост на задължението 19.11.2018 г. до22.03.2019г.) съгласно условията на договор № ********* със системен партиден номер М4738321, приложенията към него и Общите условия.

За сумата са издадени следните първични счетоводни документи:

 

 

Молят да бъде постановено решение, с което приемете за установено, на основание чл. 124, ал.1 и чл.422 от ГПК, по отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че ответникът „РИЧИ АУТО“ ЕООД, с ЕИК: *********, му дължи сума в общ размер на 421.89лв., по Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М4738321 от 10.09.2015г. задължения в размер на размер на 221.72 лв. - непогасена сума за месечни абонаментни такси и ползвани услуги,както и законната лихва върху сборната сума 221.72 лв. от датата на образуване на ч.гр.д. №1880/2020г. на PC-Стара Загора, XIсъстав, до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1880/2020 г. на PC - Стара Загора, XI състав. Молят да бъде осъден ответникът „РИЧИ АУТО“ ЕООД, с ЕИК: *********, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1 направените деловодни разноски по настоящото и заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. В хода на производството процесната сума в размер на 221.72 лв. може да бъде заплатена от ответника в брой в магазините и партньорите на „А1 България“ ЕАД, както и по банков път по сметката за заплащане на фактури и разноски на „А1 България“ ЕАД в “Райфайзенбанк” ЕАД, IBAN: ***, BIC: ***. Моля да допуснете и приемете като доказателства по делото подробно описаните и приложени с исковата ни молба документи.

 

На основание чл. 131 от ГПК ответникът „РИЧИ АУТО" ЕООД представя писмен отговор, в който заявяват, че оспорват изцяло предявения иск от „А1 България" ЕАД по основание и размер, и считам същия за неоснователен и недоказан по следните съображения:Считам, че така предявена исковата молба е нередовна. Съображенията ми за това са следните:На първо място считам, че така предявената искова молба не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.127, ал.1, т.5 ГПК. Заповед №837 от 15.06.2002г. издадена по ч.гр. дело №1880/2020г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора е издадена за главница в размер на 421,89лв. Видно от петитума на исковата молба ищецът претендира сумите 421,89лв., представляваща неплатени суми по Договор №********* и задължения в размер на 221,72лв., представляваща непогасена сума за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, както и законната лихва върху сборната сума 221,72лв. от датата на образуване на ч.гр. дело №1880/2020г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора до окончателното изплащане на задължението.От гореизложеното за тях не ставало ясно каква сума претендира ищеца и за какъв период. По тази причина молят да бъде оставена без движение исковата молба на „А1 България" ЕАД, с указания да отстрани допуснатите нередовности, като ясно формулира исковата си претенцията. Противен случай съществува реална опасност при евентуално уважаване на исковата претенция ищецът отново да не е доволен от резултата и да предприема действия против ответника.ОТНОСНО НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВАТА МОЛБА.Намират, че исковата молба е изцяло неоснователна, като оспорват същата изцяло по основание и размер по следните съображения: На първо място считам, че не е доказано от ищеца потреблението на услугите от страна на ответника за процесния период от време, тъй като са предоставени от ищеца само частни документи, изходящи от него и обслужващи неговия интерес. Оспорвам всички представени от ищеца документи - фактури за дължими суми. Ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, като не е предоставил съответните услуги на ответника за претендирания период. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. През месец август 2018г. ответника преустановява да ползва услугите на ищеца, като за целта сключва договор с друг доставчик на интернет, а именно „Ай Пи Нет Ком'". Още от тогава ответника получава тази услуга от другия доставчик и прекратява всякакви търговски отношения с ищеца. В тази връзка започват разговори между ответника и служители на ищцовото дружество, че тъй като не получават вече тяхната услуга и било редно да предприемат действия за прекратяване на сключения между тях договор. При всеки разговор с служители на ответното дружество / Владимир Манахилов, Стоян Крушев и други служители, чиито имена не можем да посочим/ ответника е уверяван, че договора ще бъде прекратен без никакви действия от страна на ответника. Въпреки това управителя на дружеството със съпругата си многократно са ходили на място, за да се уверят че договора е прекратен, както и с оглед на евентуално попълване на документи във връзка с това. Всеки път обаче на тях им е казвано да дойдат друг ден /елате след 1 седмица, елате след две седмици/. Въпреки опитите им да подпишат документи за прекратяване, всички са неуспешни, тъй като на тях им е отказвано съдействие. Тъй като това положение продължило повече от 2 месеца, на електронната поща на акаунт мениджъра им по това време / *******************@**.**/ от страна на ответника е изпратено писмено съобщение, че желаят прекратяване на сключения между страните договор. Тъй като ответника не получава никакъв отговор, на 16.11.2018г. отново е изпратено съобщение до електронната поща на служител на ответника с молба да се провери дали договора е прекратен. На този въпрос обаче служителя отново не отговаря, а единствено поставя въпроса че има неплатени фактури. Вече през февруари 2019г. става ясно, че за ищеца договора не е бил прекратен. Предвид гореизложеното считаме, че договора между страните е следвало да бъде прекратен на 02.11.2018г. Считат за категорично, че със съобщението изпратено чрез електронната поща на 02.10.2018г. с искане за прекратяване на договора е изпълнена клаузата на чл.22.5 от сключения между страните договор. От страна на ответникът е подадено валидно писмено предизвестие за прекратяване на договора. Изпълнени са всички изисквания на закона. Съгласно разпоредбите на закона и съгласно разпоредбите на сключения между страните договор, безсрочен договор се прекратява с едномесечно писмено предизвестие. Никъде обаче, не е посочено как трябва да бъде изпратено това предизвестие, предвид което считаме, че съобщението по електронната поща от 02.10.2018г. представлява такова по смисъла на закона. Ето защо приемат, че договора е следвало да бъде прекратен на 01.11.2018г. и за след тази дата ответника не дължи заплащане на суми към ищеца. На следващо място, видно от представения договор, между страните са възникнали по силата на които операторът е предоставил на абоната услуга , при съответна месечна такса в размер на 90лв., без вкл. ДДС или сумата в размер на 108лв. с вкл. ДДС. Фактура №********* от 19.12.2018г. е на стойност 128,74лв. Не става ясно обаче как ищеца е формирал тази сума, след като по договор дължимата се към него сума е в размер на 108лв. в случай, че приемете, че претендираните суми са дължими на ищеца, възразявам срещу сумата 128,74лв. по горепосочената фактура над размера 108лв., тъй като това е дължимата се сума по договор. Предвид изложените съображения молят да се отхвърли като неоснователна и недоказана предявената от „А1 България" ЕАД искова претенция. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

           

В съдебно заседание ищцовата страна, поддържа исковата си молба чрез пълномощника юрисконсулт Караколев, който моли претенциите да бъдат уважени изцяло. Претендира направени по делото разноски.

 

Ответникът, черз пълномощника си адв.И. моли исковете да бъдат уважени частично – според заключението на вещото лице.

 

           Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

           

            Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 1880/2020г. по описа на Старозагорския районен съд се установява, че на 12.06.2020г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският районен съд е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, от общо 421,89лева главница, представляваща неплатено задължение по договор № *********, за периода от 19.11.2018г. до 22.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25лева държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

 

            По делото е представен и приет като доказателство договора между страните,  както и общите условия към него. По същият – сключен на 16.10.2018г. са 4 броя фактури, по които не са настъпили плащания. Ответникът обаче прави възражение, че на 02.11.2018г. е известил ищеца, че прекратява договора и моли да му бъде преустановено доставянето на мобилен интернет, което било и сторено от доставчика. По този начин доставянето на услугата било преустановено и той не дължал търсените суми. За изясняване на обстоятелствата по делото са назначени съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертизи, като от заключението на експерта по съдебно-техническата експертиза, според справката от приложение II интернет свързаност между мрежите на ищеца и ответника е имало до 06.11.2018г., като след тази дата не е предоставен интернет трафик, поради липса на свързаност. Вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е дало заключение по отношение на дължимите суми по периоди, като съдът изчисли служебно дължимата сума за периода от 06.10.2018г. до 16.11.2018г., когато е преустановено доставянето на услугата – в размер на 76,64лева с включен ДДС. По отношение на тази част от претенцията следва искът да бъде уважен, а в останалата – да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и направените разноски в настоящото и заповедното производство общо от 875лева – по съразмерност в размер на 158,95лева, като следва в тежест на ищеца да бъдат поставени частта от направените от ответника по делата разноски от общо 700лева – до размера на 572,84лева.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

            ПРИЗНАВА за установено по отношение на „РИЧИ АУТО“ ЕООД – Стара Загора ЕИК *********, адрес Стара Загора, кв.К.Ганчев, ок.път, автокомплекс Ричи, съдебен адрес чрез адв.И., съдебен адрес ***, офис № 2, че дължи за заплащане на “А1 България”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул”Кукуш”, № 1, ЕИК *********, представлявано от членовете на съвета на директорите Александър Димитров и Младен Маркоски, представлявани от юрисконсулт П.П. сумата от 76,64лева/седемдесет и шест лева и 64 стотинки/ – оставащо неизплатено задължение по договор № ********* за периода от 16.10.2018г. до датата на спиране подаване на фактурираната услуга „достъп до интернет“ – 06.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 12.06.2020г. до окончателното й заплащане на сумата, за които са се снабдили със Заповед за изпълнение № 837/15.06.2020г. по ч.гр.д.№ 1880/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенциите в останалата им част – до размера на общо 421,89лева начислени за дължими суми по договор № ********* за периода след 06.11.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

            ОСЪЖДА „РИЧИ АУТО“ ЕООД – Стара Загора ЕИК *********, адрес Стара Загора, кв.К.Ганчев, ок.път, автокомплекс Ричи, съдебен адрес чрез адв.И., съдебен адрес ***, офис № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА “А1 България”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул”Кукуш”, № 1, ЕИК *********, представлявано от членовете на съвета на директорите Александър Димитров и Младен Маркоски, представлявани от юрисконсулт П.П., сумата от общо 158,95лева/сто петдесет и осем лева и 95стотинки/, представляваща частта от направените от ищеца по заповедното и настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от иска. Присъдените суми могат да бъдат внесени по посочената банкова сметка *** „Райфайзенбанк“ЕАД IBAN ***.

 

ОСЪЖДА “А1 България”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул”Кукуш”, № 1, ЕИК *********, представлявано от членовете на съвета на директорите Александър Димитров и Младен Маркоски, представлявани от юрисконсулт П.П. ДА ЗАПЛАТЯТ на „РИЧИ АУТО“ ЕООД – Стара Загора ЕИК *********, адрес Стара Загора, кв.К.Ганчев, ок.път, автокомплекс Ричи, съдебен адрес чрез адв.И., съдебен адрес ***, офис № 2, сумата от общо 572,84лева/петстотин седемдесет и два лева и 84стотинки/, представляваща частта от направените от ответника по заповедното и настоящото производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: