О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV-358 Година 2020, 28 януари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански
състав
на двадесети и осми януари година
две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 180 описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Н.
Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър
Велики“ № 37Б, против Решение № 3552 от 13.12.2019 г. по гр.д.6208/2019 г. на
Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на Н.Д.А. ***, сумата от 1698,43 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен след преизчисляване с коефициент
1, 143 на положния от него за периода от 01.07.2016
г. до 30.06.2019 г. нощен труд в дневен, сумата от 220,79 лв
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на изискуемост на
всяка сума до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на
главницата, считано от подаване на исковата молба – 30.07.2019 г., до
окончателното изплащане; както и сумата от 350 лв за направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата
уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения
на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и
ищецът. Счита, че приложението на общите
правила по ЗДСл
(и съответно КТ
и актовете по прилагането им) е
отклонено с чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който
делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов
нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагане на КТ,
ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143.
Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава
се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от
Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна
практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на
който основава решението си,
че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се възражения,
че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо с изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП. Представя писмена правна консултация на проф. Васил
Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на
дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен
нощен труд от трите групи – положен по
график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и
положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по
извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като
доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от
положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл.
9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за
периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Няма искания по доказателствата
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я
намира за допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемия Валентин Петков Стамов.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Н. Николов, чрез
юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б,
против Решение № 3552 от 13.12.2019 г. по гр.д.6208/2019 г. на
Районен съд – Бургас
Препис от настоящото определение да се връчи на
страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.