№ 87
гр. Плевен, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430106873 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.242, във вр. с чл.128 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от
ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ИЛ. П. Д. с
ЕГН **********, чрез адв.В. Ив. от *** против ***, представлявано от
Управителя ***, със седалище и адрес на управление на дейността ***, ЕИК
***, в която се твърди, че ищеца работил при ответника по силата на трудов
договор № 4/24.01.2005 година, като заемал длъжността "***". Твърди се, че
със заповед на работодателя № 184/16.03.2020 година било прекратено
трудовото правоотношение между страните. Твърди се също, че по време на
действие на трудовия договор, ответника не заплатил на ищеца трудово
възнаграждение за положен от служителя труд, по периоди и размер, както
следва: За месец март 2020 година ответника след извършено частично
плащане на сумата от 1 660.00 лева, оставал да дължи трудово
възнаграждение в размер на чиста сума за получаване от 901.55 лева; за месец
април 2020 година не заплатил трудово възнаграждение в размер на чиста
сума за получаване от 1 402.84 лева.
1
Излага се, че при прекратяване на трудовото правоотношение,
ответника не изплатил на ищеца и сумата в размер на 6 093.45 лева (чиста
сума за получаване), представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса
на труда за неизползван редовен платен годишен отпуск в размер на 45
работни дни, което след устна покана от страна на служителя станало
дължимо с трудовото възнаграждение за месец април 2020 година и било
включено във ведомостта за заплати през месец април 2020 година.
Сочи се, че трудовите възнаграждения при ответника за отработен
месец се изплащали в срок до 25 число на следващия месец, и върху
неизплатеното в срок възнаграждение, на основание чл.245, ал.2 от КТ
ответника дължал и мораторна лихва, както следва: от 25 число на месец
април 2020 година до датата на подаване на исковата молба, върху дължимата
сума от 901.55 лева, ответника дължал мораторна лихва в размер на сумата от
140.00 лева; от 25 число на месец май 2020 година до датата на подаване на
исковата молба, върху дължимата сума от 1 402.84 лева, ответника дължал
мораторна лихва в размер на сумата от 205.00 лева; от 25 число на месец май
2020 година до датата на подаване на исковата молба, върху дължимата сума
от 6 093.45 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на
труда, ответника дължал мораторна лихва в размер на сумата от 895 лева.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните
суми:
- На основание чл.242 от Кодекса на труда да заплати сумата общо от 2
304.39 лева, представляваща чиста сума за получаване от неизплатен размер
на трудово възнаграждение за периода месеците март и април 2020 година,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
- На основание чл.224, ал.1 от КТ да заплати обезщетение в размер на
сумата от 6 093.45 лева (чиста сума за получаване), ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
- На основание чл.245,ал.2 от Кодекса на труда да заплати мораторна
лихва общо в размер на сумата от 1 240.00 за периода от датата на
изискуемостта на всяко едно отделно плащане до датата на завеждане на
2
делото.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът *** не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК.
В о.с.з. на 18.01.2022г. е допуснато изменение на цената на исковата
претенция по чл.245, ал.2 от КТ, вр. чл.86 от ЗЗД, която се счита предявена за
сумата от 1 234,53лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства прие за установено следното :
Безспорно е и се установява от приложения препис на Трудов договор
№4 от 24.01.2005г., Допълнително споразумение към него №433 от
01.04.2005г. и заповед за прекратяване на трудовия договор №184 от
16.03.2020г., че ищеца И.Д. е работил при ответното дружество *** по
трудово правоотношение през периода от 24.01.2005г. до 17.04.2020г.,
заемайки длъжността „***“.
От приложените преписи на фишове за работна заплата за месец март и
месец април 2020г. и от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото на ищеца
трудово възнаграждение за месец март 2000г. се изчислява на 2 561,55лв.
чиста сума за получаване, а за месец април 2000г. – в размер на 1 402,84лв.
също нетна сума. При съобразяване извършеното заплащане на част от
възнаграждение за м.април – в размер на 1 660лв., работодателят е останал да
дължи незаплатено трудово възнаграждение за месец март в размер на
901,55лв. чиста сума и за месец април в размер на 1 402,84лв. също чиста
сума за получаване. Установява се още от експертното заключение, че ищеца
е имал 45 дни неизползван платен годишен отпуск към датата на
прекратяване на трудовия договор и дължимото за него обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ се изчислява на 6 770,50лв. брутна сума или 6 093,45лв.
нетна сума. Експертът е дал заключение за размера на търсената лихва за
забавено плащане на трудовото възнаграждение и обезщетение за
неизползван отпуск, като размера на мораторната лихва върху неизплатеното
трудово възнаграждение се изчислява на 344,21лв. за периода от падежа на
всяко отделно плащане до 01.11.2021г., а размера на мораторната лихва върху
неизплатената сума от 6 093,45лв., представляваща обезщетение по чл.224,
3
ал.1 от КТ, се изчислява на 890,32лв. за периода от 25.05.2020г. до
01.11.2021г.
Съдът изцяло кредитира обсъденото експертно заключение, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
В о.с.з. на 18.01.2022г. са събрани гласни доказателства по искане на
ищеца. От показанията на разпитаната свидетелка *** се установява, че при
връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор, ищеца е заявил
искането си пред връчилия я представител на работодателя, да му бъде
заплатено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, размера на
който бил отразен в заповедта. При това получил уверение, че ще му бъде
начислено към трудовото възнаграждение за месец април.
По иска с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.
Установи се от обсъдените доказателства, че страните са били в трудово
правоотношение през порцесния период, включващ месеците март и април
2020г.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно
задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Установи се от обсъденото заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, че неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца
за месец март 2020г. се изчислява в размер на 901,55лв. (чиста сума за
получаване), а за месец април 2020г. се изчислява на 1 402,84лв. (чиста сума
за получаване) или общо 2 304,39лв.
С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.242, във вр. с чл.128 от КТ се явява изцяло основателен и доказан и следва
да бъде уважен като такъв, респективно осъден ответника да заплати в полза
на ищеца сочената по-горе сума, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
4
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.
Установи се от обсъдените доказателства, че ищеца не е ползвал 45 дни
от полагащия му се платен годишен отпуск, а от изслушаното експертно се
установи, че размера на обезщетението за неизползвания такъв отпуск се
изчислява на 6 093,45лв. (нетна сума). С оглед на това исковата претенция по
чл.224, ал.1 от КТ също се явява изцяло основателна и доказана и следва да
бъде уважена като такава. Върху главницата следва да се присъди и законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 245 ал.2 от КТ работодателят-длъжник
трябва да заплати на работника или служителя- кредитор, при забава, която
произтича от неизплатено трудово възнаграждение, обезвреда, която е
определена в размер на основния лихвен процент за съответния период. От
заключението по съдебно-икономическата експертиза се установи размера на
претендираното обезщетение за забава върху всяко от забавеното трудово
възнаграждение, поради което съдът счита, че следва да се присъди
обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение в общ размер
на 344,21лв., от която сума 139,24лв. мораторна лихва върху неизплатеното
трудово възнаграждение за м.март 2020г., изчислена за периода от
25.04.2020г. до 01.11.2021г. и 204,97лв. мораторна лихва върху неизплатеното
трудово възнаграждение за м.април 2020г., изчислена за периода от
25.05.2020г. до 01.11.2021г.
Съдът обсъди и претенцията на ищцата за заплащане на мораторна
лихва върху неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и в тази насока
съобрази следното: Такава лихва безспорно е дължима от деня на поканата по
чл. 84 ал.2 от ЗЗД. В настоящото производство се установи въз основа
събраните гласни доказателства, че служителя е поканил работодателя да му
заплати търсеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В
резултат на поканата е последвало начисление в издадения фиш за дължимото
трудово възнаграждение за м.април, но плащане не е било извършено. С оглед
на това, съдът приема, че претенцията се явява изцяло основателна и доказана
за периода от 25.05.2020г. до 01.11.2021г. и за сумата от 890,32лв.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
5
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 820лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка
на ПлРС държавна такса върху уважените искове в размер на 385,91 лв. и
разноски за вещо лице в размер на 180 лв.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ, във вр. с чл.128 от КТ ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността ***,
представлявано от управителя ***, да ЗАПЛАТИ в полза на ИЛ. П. Д. с ЕГН
**********, от ***, сумата от 2 304,39лв. (чиста сума за получаване),
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците март и
април 2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.11.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ *** с ЕИК ***, да
ЗАПЛАТИ в полза на ИЛ. П. Д. с ЕГН ********** , сумата от 6 093,45лв.
(чиста сума за получаване), представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 02.11.2021г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 245 ал.2 от КТ, във вр. с чл.86 от ЗЗД *** с
ЕИК ***, да ЗАПЛАТИ в полза на ИЛ. П. Д. с ЕГН ********** , сумата от
1 234,53лв., представляваща обезщетение за забава, от която 139,24лв. за
забавено плащане на трудовото възнаграждение за м.март 2020г. за периода
от 25.04.2020г. до 01.11.2021г., 204,97лв. за забавено плащане на трудовото
възнаграждение за м.април 2020г. за периода от 25.05.2020г. до 01.11.2021г. и
890,32лв. за забавено плащане на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за периода от 25.05.2020г. до 01.11.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК *** с ЕИК ***, да
ЗАПЛАТИ в полза на ИЛ. П. Д. с ЕГН ********** , сумата от 820 лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище
6
и адрес на управление на дейността ***, представлявано от управителя ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 385,91 лв. и
разноски за вещо лице в размер на 180 лв.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъденото трудово
възнаграждение и обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7