РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Р. , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500205 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
В. К. Ц. и Н.К. Ц. – Х., и двете от гр.Р., са обжалвали решение № 23 от
07.02.2021г.на Беленския районен съд, постановено по гр.д. № 1206/2018 г.
по описа на БРС. Излагат доводи за неправилност на решението и молят
въззивният съд да го отмени и да уважи предявените от тях искове, при
законните последици.Жалбоподателката В. К. Ц. е починала на 12.03.2021г.-
след подаване на въззивната жалба, и на основание чл.22 ГПК като страна в
процеса е конституиран законния й наследник – Д.П.Д.,син, който поддържа
жалбата.
Въззиваемите К. С. К., Е. К. С. и Т. Й. С., и тримата от гр.Р., изразяват
становище, че жалбата е неоснователна.
След преценка на събраните доказателства и оплакванията по
жалбите, въззивният съд приема за установено следното :
Производството по делото е образувано пред районния съд по
1
искова молба на В. К. Ц. и Н.К. Ц. – Х. против К. С. К., Е. К. С. и Т. Й. С., с
която са предявени искове да се признае за недействителен по отношение на
тях сключения между първия и втория ответник/по време на брака му с
третата ответница/ договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в нотариален акт № 55, том 5, peг. № 4623, дело № 502 от
15.08.2017 г. на нотариус Е.Д., вписана под №*** на НК, с район на действие
РС - Бяла, вписан в СлВп - Бяла, вх. peг. № 2892 от 15.08.2017 г., акт № 145,
том 8, д. № 1565, в частта само за по 1/6 ид. ч за всяка от ищците от
прехвърленото с този договор право на собственост върху всеки от следните
имоти: гараж със застроена площ от 24 кв. м., масивна сграда - снек - бар със
застроена площ от 66 кв. м. и навес без оградни стени, със застроена площ от
10 кв. м., всички построени в УПИ XIV- 132, в кв. 27 по плана на с. П.К.,
община Бяла, обл. Р., на основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 24, ал. 3 от СК.
Ищците твърдят, че първият ответник К.К. е продал на втория ответник Е.С.
процесните недвижими имоти без съгласието на съпругата си Е.Н. К.а. Искат
да се признае за установено по отношение на ответника К. С. К., че всяка от
тях притежава по 1/6 ид. ч от правото на собственост върху описаните
недвижими имоти, както и на основание чл.537,ал.2 ГПК да отмени
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давност и наследство № 14, том 17, peг. № 9383, дело 1713 от 2007 г.,
съставен на 31.10.2007 г. от нотариус Д.Д. с район на действие Районен съд
гр. Бяла, peг. № *** на НК, вписан вх. peг. № 6256 от 31.10.2007 г. на CB-
Бяла, акт № 14, том XVIII, д. № 3760 в частта му, в която е признато правото
на собственост на ответника К. К.. на притежаваните от ищците В. Ц. и Н.Ц.,
като наследници на Е. К.а, починала на 18.05.2018 г., по 1/6 ид. част от
правото на собственост за всяка върху процесните недвижими имоти.
По делото не е било спорно и от представените писмени
доказателства е установено, че ищците и първият ответник са наследници по
закон на Е.Н. К.а, поч. на 18.05.2018г., б.ж. на гр.Р., като ответникът е нейн
преживял съпруг, а ищците – нейни дъщери. Гражданският брак между К.К. и
Е. К.а е бил сключен на 09.02.1980г. и не е бил първи и за двамата съпрузи.
Ищците са деца на Е. К.а от предходен брак, а ответникът Е. К. С. е съответно
син на К.К. от предишен брак.
Установено е, че първият ответник е притежавал наследствен
2
недвижим имот в с.П.К.. Не се спори, че същият е бил регистриран като
едноличен търговец, с фирма ЕТ „К.К. – М.“.С разрешение за строеж
№60/07.07.1999г., издадено на „наследниците на С. К. П. - ЕТ К.К. – М.““???,
е разрешено в имот пл.№XIV-132 в с.П. К., община Бяла, да изпълни обект –
магазин за хранителни стоки от 21кв.м, а с разрешение за строеж
№62/15.07.1999г. – ЕТ снек – бар от 80 кв.м.По делото е представен и Акт за
узаконяване №1/17.08.2000г. на гараж-в същия имот.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност и наследство - №14 от 31.10.20227г., том 17, рег.№9383 на нотариус
Д.Д.-рег.№*** на НК, с район на действие РС-Бяла, вписан с вх.рег.
№6250/31.10.2007г., акт №14, д.№3760/2007г. в СлВп-Бяла, К. С. К. е признат
за собственик по давност и наследство на УПИ XIV - 132, кв. 27 по плана на с.
П. К., с адрес ул. ’’В. К."№ **, с площ 2020 кв. м, заедно с построените в него
жилищна сграда, масивно жилище, лятна кухня, второстепенна сграда, навес
без оградни стени, гараж и снек - бар.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че К. и Е.
К.и живеели в апартамента си в Р. и имали имот в с.П. К., който
стопанисвали. Налагало се да работят в събота и неделя в с.П. К., защото там
имали дискотека-много известна в района.
С нотариален акт за продажба на недвижими имоти № *** на НК,
вписан в СлВп – Бяла с вх. peг. № 2892 от 15.08.2017 г., акт 145,т.8, д.№1565
К.К. продава на Е.К. собствените си недвижими имоти, находящи се в с.П.
К., а именно : УПИ XIV-132 в кв.27 по регулационния план на с. П. К., с
площ 2020кв.м, с построените в него жилищна сграда с лятна кухня със
застроена площ от 90кв.м, жилищна сграда със застроена площ от 4кв.м?,
гараж със застроена площ от 24кв.м, масивна сграда – снек-бар със застроена
площ от 66кв.м, второстепенна постройка със застроена площ от 40кв.м и
навес без оградни стени с площ 10кв.м, както и земеделски имоти – ниви –
имот №019028; имот №013041 и имот № 027065, подробно описани в
нотариалния акт.
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че обектите-гараж, масивна сграда – снек-бар и навес без оградни
стени, описани в горецитирания констативен нотариален акт за собственост
3
недвижими имоти, придобити по давност и наследство, съставен на
31.10.2007г. са идентични със съответните гараж с площ от 24кв.м, масивна
сграда-снек-бар със застроена площ от 66кв.м и навес без оградни стени от
10кв.м, предмет на сделката по нот.акт № 55/15.08.2017г. на нотариус Е.Д.,
вписан в СлВп-Бяла с вх.рег. №2892/15.08.2017г.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че К. и Е.
К.и са помагали материално на децата си – на свидетелите Г., И. и Я. е
известно, че на Н. – втората ищца, те са прехвърлили апартамент. Свидетелят
И. установява конкретно, че през м.септември на годината преди да
почине/м.09.2017г./ Е. К.а е казвала, че имотът в с.П. К. има нов чорбаджия –
Е. /втория ответник Е.С./. Пред св.А. Я. и двамата съпрузи – и Е. и К.,
споделяли, че имота в с.П. К. ще остане за Е.. Свидетелите И. и Я. изнасят
данни, че на първата ищца-В., К.и помогнали с парични средства.
Показанията на свидетелите в тази насока се потвърждават от представеното
извлечение от банкова сметка на Е. К.а, от която с преводно нареждане от
23.06.2017г. по сметка на В. К. Ц. са прехвърлени 14000лв.-вж.л.124 от гр.д.
№1206/18г. на БРС.
Както беше посочено, Е. К.а е починала на 18.05.2018г.Искът по
чл.24,ал.4 от СК е предявен от ищците, като нейни законни наследници, на
07.12.2018г.
Предвид изложеното съдът приема за установено следното : Съгласно
чл.24,ал.4 от СК разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ,
извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по
исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от
три години от извършването му. По делото е установено, че процесните
обекти – гараж, масивна сграда – снек бар и навес, са построени по време на
брака на наследодателката на ищците с първия ответник.Правилно
първоинстанционният съд е съобразил Опр.№508/19.10.2012г. по ч.гр.д.
№503/12г. на ВКС относно процесуалната легитимация на ищеца по иска по
чл.24,ал.4 СК и е посочил, че относителната недействителност не се
приравнява на нищожност по смисъла на чл. 26 ЗЗД, при нея правните
последици не настъпват само по отношение на конкретен, посочен в закона
субект, затова само той е заинтересован и процесуално легитимиран да
4
проведе иск за установяване на недействителността. Извън горното, от
събраните гласни доказателства по безспорен начин е установено, че още към
м.09.2017г. наследодателката на ищците е знаела за извършената от съпруга й
сделка.Искът е предявен след изтичане на визирания 6-месечен срок и е
недопустим.Това води до неоснователност и на исковете за установяване
правото на собственост на ищците върху процесните обекти до размер на
1/6ид.ч за всяка от тях и до неоснователност на претенцията по чл.537,ал.2
ГПК. Решението, като правилно , следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателите дължат на въззиваемите
разноските за тази инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 ГПК въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №23 от 07.02.2020г. на Беленския
районен съд, постановено по гр.д.№1206/18г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Д.П.Д. и Н. К. Ц., двамата от гр.Р., да заплатят на К. С. К.
и Е. К. С., и двамата от гр.Р., 600лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6