Решение по дело №96/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от „Агри Милк“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [улица], представлявано от Н. Й. И. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0306-000280/19.12.2024 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от полицейски инспектор в РУ – Н. З. при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, с отнемане на 1 брой регистрационна табела с номер *****. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че при издаване на процесната заповед не са съобразени изложените срещу АУАН възражения. Не било взето предвид, че управлявалият превозното средство Г. К. Г. не е оправомощен от представител на дружеството да управлява, използва и експлоатира колесния трактор. Счита, че нормата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП е приложима само по отношение на собствениците на пътни превозни средства, които допускат със знание или съгласие лица без СУМПС да управляват собствените им ППС. Заповедта била незаконосъобразна и поради липсата на мотиви за определения срок на мярката. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.

В с.з. оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, не се представлява.

В с.з. административният орган Полицейски инспектор в РУ – Н. З. при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен гл. юрк. К. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. В писмени бележки излага подробни съображения в тази насока.

Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 19.12.2024 г. около 14:54 ч. на път III-554, км. 20 полицейски служители спрели за проверка водач на управляван в посока [населено място] колесен трактор К. П. с рег. № *****, собственост на „Агри Милк“ ЕООД с ЕИК ******, при която установили самоличността на водача – Г. К. Г., както и след извършена справка приели, че същият не притежава свидетелство за управление на МПС и не носи СРМПС. За така установеното административно нарушение срещу Г. К. Г. бил съставен АУАН сер. GA № 3324168/19.12.2024 г., в който деянията били квалифицирани като такива по чл. 150 и чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. На същата дата Полицейски инспектор в РУ – Н. З. при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0306-000280, с която по отношение на собственика на превозното средство „Агри Милк“ ЕООД разпоредил прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок от шест месеца, с отнемане на 1 бр. рег. табела с № *****.

Заповедта била връчена на представляващият дружеството Н. Й. И. на 05.02.2025 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 07.02.2025 г.

Към доказателствата по делото са приобщени подадено срещу акта възражение до началника на РУ – Н. З. при ОД на МВР – Сливен, Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I, удостоверяващо собствеността върху процесното превозно средство, Сведения от полицейски служители Б. Б. и С. Д. и Н. И., Докладна записка УРИ 306р-97/02.01.2025 г. от с. и. И.. Г. по постъпилото възражение срещу АУАН, Докладна записка УРИ 306р-2338/05.02.2025 г. на с. и. Д. Д. по същото възражение. От представената по преписката и приета по доказателствата Справка за нарушител/водач се установява, че Г. К. Г. не притежава СУМПС. Със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен е оправомощил служители от дирекцията с материалната компетентност по издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, измежду които и полицейски инспектори от съответната степен и звено.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от полицейски инспектор в РУ – Н. З. при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен персонална, териториална и материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и съдържанието на оспорената заповед, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като процесуално и материално законосъобразна – постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП мярка на административна принуда е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Изискването за форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, според която императивна норма, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат какви точно фактически констатации е формирал административният орган при издаване на акта и въз основа на какви доказателства. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година, като в случая мярката е приложена точно според указаното в нормата и е определена на посочения минимум. Същият е в рамките на указания от законодателя срок, за който е допустимо и законосъобразно да се приложи съответната ПАМ – от шест месеца до една година, като административният орган е определил мярката около минимума, въведен от законодателя. В този смисъл се явява и необоснован доводът на оспорващата страна за липса на изложени в тази насока мотиви. Според указаното от законодателя в приложената разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, издателят на заповедта действа в условията на обвързана компетентност, от което следва, че при наличие на въведените в нормата хипотези, компетентният административен орган следва да постанови акт от такъв характер. Тук следва да се отбележи, че при определяне на минималния нормативно установен срок на мярката, излагането на мотиви не е задължително, а е необходима предпоставка за законосъобразност, доколкото се обуславя същностно от извършеното нарушение.

Необосновано е и твърдението на жалбоподателя за процесуална незаконосъобразност на акта, поради необсъждане на депозираното срещу АУАН възражение. С такова задължение е ангажиран и обвързан наказващият орган в производството по издаване на наказателно постановление, което е нормирано в ЗАНН като ред и процедура, съдържащи задължителни правила за поведение. Подобно задължение за издателя на заповед за прилагане на принудителна административна мярка не е нормирано в ЗДвП, въпреки което по подаденото възражение настоящият ответник е извършил проверка, в т.ч. чрез събиране на сведения и докладни записки. Обстоятелството, че не е съобразил своето процесуално поведение с изложените във възражението доводи и е постановил ЗППАМ не води до незаконосъобразност на последната, тъй като, както се отбеляза по-горе, съобразно разпореденото в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, издателят на заповедта действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при наличие на въведените в нормата хипотези, компетентният административен орган следва да постанови акт от такъв характер.

На следващо място, заповедта е постановена и в съответствие с целта на закона, която е ясно очертана в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП, а именно: опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В контекста на така очертаната цел на закона, следва да се отбележи, че управлението на превозно средство от неправоспособен водач създава потенциален риск за живота и здравето на останалите участници в движението по пътищата. Наличието на потенциална опасност от засягане на основни човешки права, каквото е правото на живот е напълно противопоставимо на друго такова право, а именно - правото на лична собственост, чието засягане може да е в допустими от закона граници. В синхрон с този принцип, въведен и в ЕКСПЧ е и цитираната норма, според която прилагането на принудителна административна мярка от категорията на процесната е в условията на обвързана компетентност на органа. Задължението на държавата да охранява обществения интерес се явява разумен аргумент за законосъобразното използване на предвидената ПАМ по временно прекратяване на регистрацията на МПС – собственост на трето лице. Противно на доводите в жалбата за липса на извършени действия от собственика по предоставяне правото на управление и ползване на пътното превозно средство на нарушителя Г., законодателят не е въвел като предпоставка за прилагане на мярката допустителство под никаква форма. Т. като изпълнително деяние е предвидено като наказуемо само в изрично предвидени в нормата на чл. 171 от ЗДвП случаи – при противоправни деяния, нормирани в чл. 171 т. 2б б. „м“. Следователно, за прилагане на процесната мярка не е необходимо да се обследва наличието на пряко субективно отношение на собственика на превозното средство към извършеното нарушение, т.е. знание или допускане водачът да е неправоспособен или лишен от правоуправление. Както се отбеляза по – горе, мярката, обективирана като „прекратяване регистрацията на ППС“ се прилага при доказано осъществяване на законовите предпоставки в чл. 171 т. 2а б. „а“ – управление на превозното средство от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В настоящия случай е установено по безспорен начин, че водачът на мотоциклета Г. К. Г. не притежава свидетелство за управление на МПС. Тази констатация е извършена от контролните органи, съставили в рамките на своята материална компетентност акта за установяване на административно нарушение, който съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има формална доказателствена сила. Съгласно тази норма, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното производство не са ангажирани насрещни доказателства, компрометиращи доказателствената стойност на акта, поради което същият като редовно съставен от външна страна, следва да се приеме като годно средство за доказване на описаните в същия обстоятелства. При тези безспорни фактически установявания, компетентният административен орган е бил длъжен да приложи закона в посочената му приложима форма, като на неговата свободна преценка е нормативно предоставено правомощие единствено по определяне срока на мярката. В оспорената заповед последната е определена на законовия минимум, което налага извода за материална законосъобразност и целенасоченост по закон на оспорения административен акт.

Заповедта е надлежно мотивирана, като в същата са посочени изчерпателно както фактическото, така и правно основание за нейното издаване. При посочените по – горе съображения, необосновано се явява твърдението на оспорващия, че процесната заповед е разширен предметния обхват на мярката. Напротив – същата е съобразена в пълна степен с относимата и приложена от органа разпоредба и постановена при доказаност на деянието от фактическа страна.

При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената принудителна административна мярка е приложена при спазване на изискванията за компетентност и форма, надлежно е мотивирана, а при издаване на заповедта са спазени материалноправните основания и всички съществени административнопроизводствени правила. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0306-000280/19.12.2024 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Полицейски инспектор в РУ – Н. З. при ОД на МВР - Сливен е законосъобразна, а подадената срещу същата жалба – неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агри Милк“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [улица], представлявано от Н. Й. И. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0306-000280/19.12.2024 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от полицейски инспектор в РУ – Н. З. при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, с отнемане на 1 брой регистрационна табела с номер *****.

 

Решението не подлежи на обжалване.