Решение по дело №2022/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1462
Дата: 6 декември 2019 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100502022
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в

в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември 2019

в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:                   ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                                                   ИВАНКА ДРИНГОВА

при участието на секретаря Димитричка Георгиева

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

въззивно гр.д. № 2022 по описа за 2019г,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 77156/22.10.2019г от „Енерго-Про Продажби" АД срещу решението на ВРС-XLIХ с-в № 3694/30.09.2019г по гр.д.№ 7227/2019г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Ф.И.М. не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби" АД сумата от 1689,56 лв, съгласно фактура № **********/15.04.2019г, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност за обект находящ се в гр.Долни чифлик ул.„Детелина" № 57 за потребител с кл.№ ********** и аб.№ ********** за периода 4.01.2017г до 03.01.2018г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК и е осъдено да заплати на ищеца сумата от 405лв, представляваща извършени разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.

Твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел.енергия, което е начислено след разчитане паметта на СТИ, като от данните на скрит регистър 1.8.3. се съдържат данни за консумирана ел.енергия 10044кВтч. Затова дължимостта се основава на договорните отношения между страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.

Моли за отмяна решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Ф.И.М. със становище за неоснователност на оплакванията. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затва моли за неговото потвърждаване.

Претендира присъждане на съдебно–деловодните разноски пред настоящата инстанция.

В исковата си молба въззиваемият е изложил, че е клиент на ответното дружество и е потребител на ел.енергия за обект, находящ се в гр.Долни чифлик. в собствена жилищна сграда.

Редовно заплащал на ответното дружество доставената и потребена ел.енергия, но, въпреки тава, с писмо изх.№ 52156_КП1104306_2/15.04.2019г бил уведомен, че като потребител на ел.енергия с кл.№ ********** и аб.№ ********** компанията му е изчислила и коригирала сметката за ел.енергия съгласно справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия. В резултат на това му бил издаден счетоводен документ № **********/15.04.2019г за стойност 1689,56 лв със срок на плащане 25.04.2019г.

Твърди, че не е посочено на какво основание е извършена корекцията. Излага още, че към писмото било приложено становище от 9.04.2019г на „ЕРП Север" АД за допълнително начисление на ел.енергия в размер на 10044кВт/ч за период от 4.01.2017г до 3.01.2018г въз основа на софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което било установено точното количество неотчетена ел.енергия, като са приложени са КП № 1104327/3.01.2018г на „Енерго-Про Мрежи" АД и КП № 945/4.04.2019г на БИМ.

Твърди, че не е присъствал при извършване на проверката от служители на електроснабдителното дружество, протоколът не му е предявяван, не го е подписвал, нито е упълномощавал някого с подобни права. Оспорва констатациите отразени в КП, като счита, че същият е бил изготвен в нарушение на чл.47 ПИКЕЕ. Счита, че и самата проверка е незаконосъобразна, тъй като е била извършена в период след отмяната на целия раздел VIII на ПИКЕЕ с Решение на ВАС № 1500/6.02.2017г по адм.д.№ 2385/2016г, обн.ДВ бр.15/14.02.2017г.

Твърди, че електромерът се намирал заключен и пломбиран в метален шкаф на върха на електрически стълб, извън границите на имота и на практика достъпът му до СТИ бил невъзможен.

Твърди, че не знае кога е било монтирано СТИ, какви са били тарифните и регистърните му показатели към датата на монтажа, нито дали и кога е извършвана последваща проверка.

Оспорва констатацията в становището, че следва да му се начисли допълнително общо количество ел.енергия в размер на 10044 кВт/ч за период от 4.01.2017г до 3.01.2018г.

Твърди, че не става ясно каква е енергията по дневна и нощна тарифа, тъй като тя не е визуализирана на видимите за мен тарифи на електромера и съответно нямал възможност да котролира показанията на СТИ, съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 ПИКЕЕ.

Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество процесната сума от 1689,56лв, съгласно фактура № **********/15.04.2019г, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност за обект находящ се в гр.Долни чифлик ул.„Детелина" № 57 за потребител с кл.№ ********** и аб.№ ********** за периода 4.01.2017г до 3.01.2018г.

Претендира за присъждане и на сторените по делото разноски.

 

Ответното дружество „Енерго–Про Продажби” АД в депозирания  писмен отговор излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел.енергия, а също и че на 3.01.2018г, в изпълнение на чл.44 ал.1 ПИКЕЕ е била извършена проверка на СТИ на потребителя. Навежда доводи във връзка с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ.

Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

 

Така предявеният отрицателен установителен иск да недължимост на парична сума намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.

 

СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:

От КП №1104327/03.01.2018г се установява, че на същата дата служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа проверка в обект, находящ се на адрес гр.**** с кл.№ ********** и аб.№ **********, при която са отчетени показанията на СТИ на регистри, както следва:

в регистър 1.8.1. - 009114кВТч,

в регистър 1.8.2. - 025303кВТч, 

в регистър 1.8.3. - 010044 кВТч. /скрит регистър/.

Протоколът е бил подписан от служителите на оператора, извършили проверката, а също и от член на домакинството на ищеца.

От представения по детото КП 945/4.04.2019г на БИМ-Варна е видно, че при проведеното изследване и проверка на СТИ тип МЕ162, производител "ISKRA", идентиф. 1114021666170437, произведен 2016г, монофазен, статичен, двутарифен, е установено, че е била осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала ел.енергия по трета тарифа -1.8.3 в размер на 10044,3кВТч, която не е била визуализирана на дисплея.

Въз основа на констатациите от проверката е изготвено становище от 9.04.2019г за начисляване на допълнително количество ел.енергия за обект с кл.№ ********** и аб.№ ********** в размер на общо допълнително количество ел.енергия в размер на 10044 кВТч. за период от 4.01.2017г до 3.01.2018г, въз основа на осъществен прочит на регистър 1.8.3, при който е установено неотчетено количество ел. енергия.

Въз основа на становището е издадена фактура № **********/ 15.04.2019г на стойност 1689,56лв с включено ДДС, представляващи стойността на служебно начислено количество ел.енергия - 10044кВтч за период от 4.01.2017г до 3.01.2018г за обект, находящ се в гр.Долни чифлик ул.„Детелина" № 57 за потребител с кл.№ ********** и аб. № **********.

От заключението на вещото лице по СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че СТИ е от одобрен тип; в случая е начислено количество ел. енергия след прочит на т.нар.«скрит» регистър, в който се съхранява информация за количества ел.енергия, неотразено във видимите регистри - 1.8.1 и 1.8.2 на електромера; начисленото количество ел. енергия е реално доставимо, като извършеното изчисление е математически точно.

В с.з.е вещото лице е разяснило, че в случая регистър 1.8.3 не е активен и по него не следва да се отчита ел.енергия. В конкретния случай не можело да се даде категорично стгановище дали установените показания по тарифа 1.8.3 са от действително преминала през СТИ ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни. Електромерът е такъв тип, че не може да бъде установена евентуална софтуерна манипулация върху него. Не може да бъде отречена възможността установеното количество ел.енергия в тарифа 1.8.3 да не е реално преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен път да е била въведена. В същото време не можело да бъде категорично установено кога и по какъв начин е била извършена тази манипулация, както и от кого.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

        По допустимостта

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до приключването на устните състезания.

        В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищцата с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

По основателността.

В тежест на ищцата е да установи вземането си по основание и размер.

В тежест на ответната страна е установяване законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.

В случая няма спор, че ищецът се явява клиент на ответното дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.

Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.

Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.

С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.

Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.

По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер

Впоследствие, с Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.

При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.

При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.

Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.

Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.

По спорния въпрос съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.

В цитираните решения е застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Процесната корекция е била извършена на 3.01.2018г, т.е. след посочената по-горе дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.

В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, са отменени и останалите действащи след Решението 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д. 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост. Макар решението на ВАС-5чл.с-в да е било постановено на 8.11.2018г, т.е. след начисляването на корекцията – 3.01.2018, към датата на постановяване на настоящото решение, същото е влязло в законна сила и затова като новонастъпило обстоятелство, следва да бъде съобразено от въззивния съд.

С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.

Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума.

Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.

С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 350лв предвид своевременно отправеното искане и представяне на доказателства за реално сторени такива.

Воден от горното, СЪДЪТ

        

Р Е Ш И

      

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XLIХ с-в № 3694/30.09.2019г по гр.д.№ 7227/2019г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Ф.И.М. не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби" АД сумата от 1689,56 лв, съгласно фактура № **********/15.04.2019г, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност за обект находящ се в гр.Долни чифлик ул**** за потребител с кл.№ ********** и аб.№ ********** за периода 4.01.2017г до 03.01.2018г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК и е осъдено да заплати на ищеца сумата от 405лв, представляваща извършени разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258, «Варна тауърс-Г» да заплати на Ф.И.М. ЕГН **********,***, сумата от 350лв /триста и петдесет лева/, представляваща извършени разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: