№ 14990
гр. София, 17.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110105110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу Т.
ЛЮБ. В..
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В настоящия случай с договора за предоставяне на поръчителство от 14.10.2020 г.,
сключен между Т. ЛЮБ. В. и [фирма], дружеството е поело задължение към Т. ЛЮБ. В. да
сключи договор за поръчителство с [фирма] за обезпечаване задълженията й по договор за
кредит, сключен с [фирма], срещу което длъжникът се е задължила да му заплати
възнаграждение в размер 463,19 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в
размер на 35,63 лева, на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит.
Като разгледа този договор, съдът приема, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които
законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с
тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели
постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се
обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си
позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-
конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи
недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно
положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9
ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят
съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че
съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с
добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
1
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към него.
В процесния случай между Т. ЛЮБ. В. и [фирма] е сключен договор за кредит в
размер на 1000 лева, по силата на който Т. ЛЮБ. В. се е задължила да върне на дружеството
тази сума, заедно с уговорена възнаградителна лихва в общ размер 1096,81 лева, платими на
13 погасителни вноски. Чрез договора за предоставяне на поръчителство е договорено
допълнително парично задължение за Т. ЛЮБ. В. под формата на възнаграждение в размер
на 463,19 лева – тоест почти половината от размера на кредита. Срещу получаването на това
възнаграждение [фирма] се е задължило да сключи договор за поръчителство с [фирма], по
силата на който евентуално да заплати дължимите от Т. ЛЮБ. В. суми по договора за кредит
при неизпълнение на задълженията й, като в случай на плащане същият разполага с правото
да получи, както платените суми, така и законна лихва върху тях от деня на плащането (чл.
143, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намира, че липсва еквивалентност на престациите на
страните по договора за предоставяне на поръчителство. Този резултат е във вреда на Т.
ЛЮБ. В. и води до неоснователно обогатяване на [фирма] за нейна сметка. Тези
съображения налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство
противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Тоест същият не е породил предвидените с него правни последици, включително вземане за
възнаграждение в полза на заявителя.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че заявлението на [фирма] за
издаване на заповед за изпълнение срещу Т. ЛЮБ. В. следва да бъде отхвърлено в частта за
сумата 320,67 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 60 лева –
такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения, поради следните съображения:
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Претендираните разходи и такси за събиране на
вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение
за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено
изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни
престации от страна на заемателя. Заплащането на посочените разходи и такси е договорено
да възникне като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението за
заплащане на обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване на забраната
на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с
които са предвидени задълженията за разходи и такси за събиране на просрочените
вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
[фирма] срещу Т. ЛЮБ. В. в частта за сумите 320,67 лева – възнаграждение за гаранционна
сделка и 60 лева - такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3