РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
1580
гр.
Пловдив, 05.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІІ състав,
в открито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Пасков
при секретаря Петя Петрова и участието на
прокурора Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от председателя Георги Пасков адм. дело № 412 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на П.Г.Й.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Н.П.Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на
сумата общо в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в
Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) „Хеброс“ към Затвора Пловдив в
периода от 27.09.2019 г. до 05.03.2021 г. и в Затвора Пловдив в периода от
10.09.2021 г. до 13.02.2023 г. (датата на предявяване на исковата молба),
изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса,
отвращение, внушаване на чувство за малоценност и излагане на риск живота и
здравето. По отношение престоя в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора
Пловдив ищецът твърди следното: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност
– падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек); без санитарен възел на
определените и задължителни места (липсва баня и тоалетна в коридора, общата
баня се намира навън на двора и през зимата се налага да минават през двора, а
когато правят каре за 1 час, не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на
карето няма нито мивка, нито тоалетна); наличие на хлебарки, дървеници и
гризачи; липса на адекватно лечение в т.ч. извършване на изследвания, голям
брой от л. св. са приносители на ХИВ; липса на подходяща храна за
здравословното му състояние; сградите са построени с опасен за здравето
материал – етернитни плоскости, които са канцерогенни; липса на пералня
(дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има
мухъл и плесен и дишат влага); без достъп до покупки от затворническата лавка.
С горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане
на сторените разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата (ЗАдв.).
Претендираните
периоди на пребиваване в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив, първоначално са
заявени в исковата молба № 3435/13.02.2023 г. (л. 2-5), впоследствие при
изпълнение указания на съда дадени с Разпореждане № 1139/15.02.2023 г., са
изпълнени, като в молба вх. № 4099/20.02.2023 г. (л. 11), са конкретизирани,
както следва:
- 20 000 лева за периода от 27.09.2019 г. до
05.03.2021 г., когато твърди, че е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“;
-
10 000 лева за периода от 10.09.2021 г. до 13.02.2023 г.(датата на подаването
на исковата молба), когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна и
недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата
претенция. В условията на евентуалност при уважение на исковата претенция прави
възражение за прекомерност размера на обезщетението.
Административен
съд – Пловдив, II отделение, ХІІІ състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, на първо място намира, че исковата
претенция е допустима. Искът е предявен и от надлежна страна, предвидена
сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице
данни да е бил действително задържан в място за лишаване от свобода. Същият е
предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията.
По
същество исковата молба е само частично основателна.
По
отношение на претенцията, касаеща първият период в ЗООТ „Хеброс“ : Видно от
становищата на инспекторите П., С. и Б. (на л. 49, л.52-53 и л. 54-55) за
периодите на задържане на л. св. Й., за периода от 27.09.2019 г. до 13.01.2020
г. вкл. няма данни ищецът да е
пребивавал в пенитенциарно заведение. От горепосочените становища е видно, че
ищецът Й. за времето от 14.01.2020 г. до 13.02.2020 г. не е пребивавал в
посоченото в ИМ пенитенциарно заведение ЗООТ „Хеброс“.
От 14.02.2020
г. ищецът Й. е настанен в стая № 8 на ЗООТ „Хеброс“, където пребивава през
целия период на престой до 05.03.2021 г. Стаята е с размер 16.43 кв. м. През
време на периода на пребиваване в стая № 8 ищецът бил настанен най-много с още
четири лишени от свобода и най-малко трима лишени от свобода. Лишените от
свобода имат достъп до баня три пъти седмично по предварително утвърден график,
а именно всеки понеделник, сряда и петък. В банята са разположени шест душа,
като към нея има и предверие за преобличане. Ищецът не е участвал в
специализирана групова работа на територията на ЗООТ „Хеброс“, поради
постоянната си трудова заетост, като за периода на пребиваване има зачетени 182
работни дни, не е наказван дисциплинарно и не е награждаван. От 06.2020 г. до
02.2021 г. е назначен на работа, като общ работник във фирма „Босстор“ ООД.
Съгласно списък на разрешените вещи, л.св. могат да държат при себе си спално
бельо до 2 комплекта и одеяла до 2 бр. На л.св. се предоставя ежемесечно
индивидуално прах за пране и сапун за поддържане на личната си хигиена, като
това е част от превъзпитателния процес с цел изграждане на лични хигиенни
навици, изграждане на умения и навици за зачитане на моралните и етични норми в
обществото, изграждане на адекватна самооценка и отговорност към собственото им
здраве. От л.св. Й. не са постъпвали молби против условията в ЗООТ „Хеброс“.
По
отношение на претенцията, касаеща изтърпяването на наказанието в Затвора
Пловдив: Съгласно справка за правното положение на ищеца (л. 56), същият е
изтърпява наказание „лишаване от свобода“, наложено за срок от три години по
НОХД № 2569/2021 г. на ОС Пловдив с начало на изтърпяването – 10.09.2021 г.
Видно от Становище вх.№1737/13.04.2022 г. на инспектор С. (л. 52-53) Й. *** на
25.11.2021 г. т.е. от 10.09.2021 г. до 24.11.2021 г. вкл. няма данни ищецът да
е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, а именно Затвора
Пловдив. На 25.11.2021 г.,
когато е постъпил в Затвора Пловдив, е бил настанен в Приемно отделение, стая
„ОП-3“, където е пребивавал до 29.11.2021 г. вкл. Стаята е с площ от 11,63
кв.м., без площта на санитарния възел, като разполага с един отваряем прозорец
с размери 1.19м. х 0,99 м. Санитарният
възел находящ се в помещението бил с площ 3.00 кв. м. и разполагал с отдушник с
размер „Ф 100“. За периода 30.11.2021 г. до 25.03.2022 г. ищецът Й. е настанен
в стая № 56 на пост 5, която е с размери 27.92 кв. м., без площта на санитарния
възел, с два отваряеми прозореца с размери 1.17м. х 1,17 м. и 0,45 м. х 1,17 м.
За периода 26.03.2022-28.03.2022 г. вкл. не са предоставени данни, в което
помещение е бил настанен ищецът. От 29.03.2022 г. до 13.02.2023 г. ищецът Й. е
настанен в стая № 33 на трета група, която е с размери 29.60 кв. м., без площта
на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 1.20
м. х 1,20 м. и 1,20 м. х 1,20 м.
Същата разполага със санитарен възел, в който всеки л.св. има достъп до течаща
студена вода. Проветряването на стаята е по желание на л.св. и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява
също от настанените, които за целта получават съответните прибори, както и
могат да ги закупуват от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от
близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни
продукти, които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си.
Къпането на л.св. е в обща баня, като всички л.св. имат достъп до течаща топла
вода, съгласно утвърден график за разпределение на времето на л.св. от
съответната група, а като работещ, след приключване на работния процес, същият
е имал възможност да ползва баня всеки ден, в подкрепа на което е представен и
График за разпределение на времето на л.св. от трети пост (л. 48).
От становище
рег. № 2789/13.04.2023 г. на ВПД НС „ФЛКР“ (л. 51) се установява, че прането
става по усмотрение на самите л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез
изнасяне за пране от близките, в подкрепа на което е представен и седмичен
график на служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 50). Сушенето на дрехите
става по следния начин: когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилната
машина, а когато се перат от л.св. има пригодени простори в общото помещение на
поста или отвън на карето. Лишените от свобода имат право да притежават
нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно
преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Никога
не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл.
ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите
и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и
дератизация на помещенията в затвора, в подкрепа на което са приложени договор
и протоколи, в т.ч. и за ЗООТ „Хеброс“ (л. 17-33)
От
доктор Р. Д. лекар ординатор МЦ Затвора Пловдив, е представена медицинска
справка, в която са приложени копия от Здравен картон и извършените медицински
прегледи, изследвания на ищеца Й. за времето на установения му престой в
Затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“. Проведен му е общ профилактичен преглед, във
връзка с контакт на ищеца с туберкулозно болен и възможност за заразяване, като
са му направени необходимите изследвания, с установено добро общо състояние,
правен му е профилактичен преглед със съответните лабораторни изследвания, като
не са установени заболявания, както и оплаквания от ищеца Й..
Посоченото
от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства,
както и отчасти от разпита на свидетелите Д.И.Ц. и А.А.А., чиито показания
съдът кредитира, но само отчасти и то само доколкото са съответни на приетите и
кредитирани от съда писмени доказателства. Отделно от посоченото, съдът
разглежда и критично показанията на разпитания свидетел А., доколкото му е и
служебно известно, че ищецът Й. е разпитан като свидетел по дело на А. против
ГДИН, което е със същата правна квалификация, поради което и свидетелят е с
личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства досежно условията в
Затвора Пловдив.
От
показанията на свидетеля Ц.
се установява, че същият познава ищеца, са били в една килия в Затвора Пловдив
и в нея са били 6-7 човека, навсякъде е имало дървеници и хлебарки, нямало е
пералня изобщо и дрехите се перяли на ръка. Твърди, че лекар правил прегледи
само по график, зъболекар въобще нямало, но същевременно според св. Ц. ищецът
редовно е ходил на зъболекар и на лекар, но не знае ищецът да има заболяване.
Ползват обща баня по график в понеделник, сряда и петък. В килията нямало
течаща вода и изобщо нямало вода в стаята известно време, тоалетните били общи
и имат 24 часа достъп до тях. Работещите не ползват каре, тъй като същото е
сутрин от 09:00 часа до 10:00 часа. Работят на минимална заплата, от която им
удържат 70%. От показанията на свидетеля А. се установява, че познава ищеца от
престоя в ЗООТ „Хеброс“. Не са били в една стая, но са били в едно бунгало – в
различни стаи. Твърди, че в стаята на ищеца (8 стая) са били 5 човека, вътре
нямало вода, нямало тоалетна, имало обща такава, в тоалетната имало течаща
вода, но можела да се ползва по всяко време, а банята се ползвала два пъти в
седмицата по график. Лекар имало рядко, независимо от седмичния график, като л.
св. се записвали в книга за медицински преглед. Няма спомен да е извършвана
дизенсекция от специализирана фирма.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда
на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На
следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в
тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
В
спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и
ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването
на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са
дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването.
От
наличните по делото доказателства, както вече се посочи и по-горе, се
установява, че Й. е постъпил в ЗООТ „Хеброс“ на 14.02.2020 г. и е пребивавал в
него до 04.03.2021 г. вкл., поради което за периода от 27.09.2019 г. до
13.02.2020 г. вкл. искът е недоказан, доколкото не се установява в тези периоди
ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, а именно ЗООТ „Хеброс“.
По идентичен начин и за периода от 10.09.2021 г. до 24.11.2021 г. вкл. искът се
явява недоказан, доколкото се установи, че Й. *** на 25.11.2021 г. Това от своя
страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде
отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва
изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на
произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска
по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е
сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от
посочените в исковата молба.
При така
установеното, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ ще бъдат разгледани само в периода от 14.02.2020 г. до 04.03.2021
г. вкл., досежно ЗООТ „Хеброс“ и в периода от 25.11.2021 г. до 13.02.2023 г.
вкл., досежно Затвора Пловдив, в които периоди се установи, че лицето
действително е пребивавало на територията на горепосочените пенитенциарни заведения.
По
отношение на ЗООТ „Хеброс“ от събраните по делото доказателства се установява,
че на Й. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м., доколкото с
част от престоя му в стая № 8, която е с площ от 16.43 кв.м. и с капацитет до 4
л.св., където от 06.01.2021 г. до освобождаването си на 05.03.2021 г. (59 дни)
са пребивавали 5 л.св. До извод в обратната насока не водят и показанията на
разпитаните по делото свидетели, доколкото сам ищецът в исковата си молба сочи,
че в стая № 8 са пребивавали 5 л.св.
Няма
нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като в ЗООТ „Хеброс“ е осигурен
достъп до санитарен възел и течаща студена вода в тоалетна извън спалното
помещение, като това обстоятелство не
променя този извод, доколкото задължение същата да е в спалното помещение, е
налице само по отношение на общежитията от закрит тип, каквото ЗО „Хеброс“ не
е. Що се касае до осигуряването на условия за къпане, то същите безспорно са
налице, доколкото както от представената справка, така и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, се установява, че достъп до баня, настанените
в ЗООТ „Хеброс“ л.св. имат три пъти седмично по график – в понеделник, сряда и
петък, банята пък разполага с шест душа и предверие за преобличане.
Като
недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на
хлебарки, дървеници и гризачи в затворническото общежитие, тъй като от страна
на ответника са представени конкретни данни за извършвани периодично
дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия престой на лицето
в ЗООТ „Хеброс“. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват
ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в
ЗООТ „Хеброс“, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително, от
твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е възможно да се приеме, че
помещенията, в които е пребивавал Й., са с лоши хигиенни условия, но следва да
се отбележи, че хигиената в спалните помещения изцяло зависи от настанените
л.св., които се грижат за почистването и на които се установява, че са били
раздавани препарати за целта. При така установеното няма как отговорността на
ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в
които е бил настанен ищецът.
По
идентичен начин стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за
липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното
състояние на ищеца. От прието по делото и неоспорено от ищеца становище,
представено от ответника, се установява, че в архива на МЦ при Затвора Пловдив
няма открити данни за посещения на л.св. Й., както и изписани каквито и да е
медикаменти. Отделно от това, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства
в тази насока, в т.ч. разпитаните по делото свидетели не твърдят ищецът да е
имал някакви здравословни оплаквания, да не е получил адекватно лечение, в т.ч.
да е имал предписан хранителен режим, който да не е бил спазван.
Що се касае до оплакването, че в ЗООТ „Хеброс“
л.св. са без достъп до лекар и зъболекар, е необходимо да се посочи, че от една
страна от представена по делото медицинска справка, съдържаща наличната
медицинска документация на ищеца Й. на
(л. 58-65) се установява, че са му извършвани необходимите медицински прегледи
и изследвания, като не са констатирани заболявания, назначавана терапия с
медикаменти. От свидетелските показания
на л. св. А. не се констатира ищецът да е търсил медицинска помощ, както и да
му е отказвана такава. А друга, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 3, т. 1 от ЗИНЗС, л.св., настанени в общежития от открит тип могат да ползват и лечебни
заведения извън местата за лишаване от свобода. Т.е., дори и по някаква причина
да е било възпрепятствано посещението в МЦ към Затвора Пловдив, то при
здравословни оплаквания (каквито дори и не се установи да е имал ищецът),
същият е имал възможността да бъде прегледан в кое да е друго лечебно
заведение.
По
отношение на липсата на лавка в ЗООТ „Хеброс“, то не е спорно между страните,
че л.св., настанени в затворническите общежития от открит тип, са на общ режим,
отделно от това, през голяма част от пребиваването си в това затворническо
заведение, ищецът е бил работещ на външни работни обекти, т.е. имал е възможност
да закупи всичко, което му е било необходимо от търговските обекти в близост до
работното му място. В този смисъл наведените възражения са неоснователни.
Като
недоказани следва да се приемат и следващите твърдения, свързани с материала,
от който са построени помещенията, в които е бил настанен А. в ЗООТ „Хеброс“, с
оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че от негова страна не са
ангажирани каквито и да е било доказателства.
По
отношение на наведени твърденията свързани с липсата на пералня. Тук е мястото
да се посочи, че съгласно чл. 21, ал. 6, предл. второ от ППЗИНЗС, на лишените
от свобода се създават условия за изпиране на дрехите, спалното и личното
бельо. Тези условия се състоят в осигуряване на възможност на лишените от
свобода да поддържат личната си хигиена, което може да бъде изпълнено по
различен начин – напр. като се осигури възможност те да ползват общи помещения
за изпиране на дрехите и бельото и да се обособи пространство за изсушаването
им. Според становището предоставено от ЗООТ „Хеброс“ на всеки л. св. ежемесечно
се предоставя прах за пране, а в общото помещение на поста или отвън на карето
има пригодени простори за сушене на дрехите. Поддържането на личната хигиена е
отговорност на л. св., което е част от превъзпитателния процес свързан с
изграждането на хигиенни навици, зачитане на моралните и етичните норми на
обществото, изграждане на адекватна самооценка и отговорност към собственото
здраве. Предвид обстоятелството, че това е
пенитенциарно заведение, а не типичната жилищна сграда, липсата на
пералня не може да доведе до настъпването на твърдените от ищеца неимуществени
вреди.
По
отношение на Затвора Пловдив от събраните по делото доказателства се
установява, че на Й. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м.,
доколкото с част от престоя му в ПО, в стая
„ОП-3“, която е с площ от 11,63 кв.м. и с капацитет до 2 л.св., където от
25.11.2021 г. до 30.11.2021 г. вкл. (6 дни) са пребивавали по 3, л.св. При
престоя му в стая № 52 на пост 5, с площ 27.92 кв.м. и капацитет от 6 л. св.,
където от 01.12.2021 г. до 13.01.2022 г. вкл. (44 дни) са пребивавали 7 л.св.
За периода от 26.03.2022 г. до 28.03.2022 г. (3 дни) не са предоставени данни
за помещението и брой на л. св., в което е бил настанен Й., поради което
настоящият съдебен състав приема, че ищецът е пребивавал в помещение, в което
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека,
които са в размер на 4 кв.м.
Не се
установява обаче нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички
помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал Й., е
осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение
наличието на топла течаща вода, от приложеното от ответника становище се
установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, освен това, през по-голямата част от пребиваването в това затворническо
заведение се установява, че ищецът е работещ, а като такъв, е имал достъп до
баня всеки работен ден. Що се касае до твърдението, че на л.св. се налага,
отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да преминават през двора,
както и че през зимата е студено и е много неприятно да минават през двора,
настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Това е така, защото от една страна не се
установява по безспорен начин къде точно се намира помещението за къпане, къде
са се намирали стаите, в които ищецът е бил настанен и дали на него лично му се
е налагало да преминава през зимните месеци през открита площ.
Като
недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на
хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на
затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период
на престой на лицето в затвора. Отделно от това, от страна на ищеца не се
твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и
гризачи. И тук, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е възможно да
се приеме, че помещенията, в които е пребивавал Й., са с лоши хигиенни условия,
но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите
се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така
установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите
хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, в т.ч. и
за наличието на мухъл, доколкото решение на самите л.св. е да сушат дрехите си
в спалните помещения. А и няма данни ищецът да е подавал оплаквания за
наличието на мухъл в килиите. Все в тази насока и досежно твърденията, че към
момента на депозиране на исковата молба няма пералня в Затвора Пловдив и се
перат дрехите на ръка, простират в килиите и дишат влага, е необходимо да се
посочи, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че прането е оставено по преценка на самите л.св., които могат да сторят
това или в пералнята на затвора, която разполага и със сушилня, или да изперат
дрехите си лично, като им е предоставена възможност да ги сушат на определени
за целта места – в общото помещение на съответната група или на карето, или да
ги предоставят за пране от техни близки, поради което не следва да бъде
ангажирана отговорността на органите на ГДИН за решенията на самите л.св. да
перат дрехите си в килиите, респективно да ги сушат отново там. А и дори същата
в даден момент да не е работила, то безспорно се установява, че на л.св. е
осигурена възможност да поддържат личната си хигиена и по друг начин, а именно
като ползват общи помещения за изпиране на дрехите и бельото, в т.ч. е
обособено пространство за изсушаването им.
По
идентичен начин стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за
липса на адекватно лечение, в т.ч. изследвания и липса на подходяща храна за
здравословното състояние на ищеца. Както вече се посочи и по-горе, от прието по
делото и неоспорено от ищеца становище, представено от ответника, се
установява, че в архива на МЦ при Затвора Пловдив няма открити данни за
посещения на л.св. Й. свързани със заболявания и травми, както и изписани
каквито и да е медикаментозно лечение. Отделно от това, от страна на ищеца не
са ангажирани доказателства в тази насока, в т.ч. разпитаните по делото
свидетели не твърдят ищецът да е имал някакви здравословни оплаквания, да не е
получил адекватно лечение, в т.ч. да е имал предписан хранителен режим, който
да не е бил спазван. Изложените в исковата молба твърдения в тази насока са
твърде общи и от тях не може да се установи по безспорен начин ищецът да е имал
някакви здравословни оплаквания и да не е получил адекватно лечение, поради
което и същите следва да се приемат за недоказани.
Ето
защо, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна
на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ в ЗООТ „Хеброс“ за периода от 06.01.2021 г. до 04.03.2021 г., в
Затвора Пловдив за периодите от 25.11.2021 г. до 30.11.2021 г. вкл., от
01.12.2021 г. до 13.01.2022 г. вкл., 26.03.2022 г. до 28.03.2022 г. вкл, които
водят до извода, че битовите условия в посочените затворнически заведения за
тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на
лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение,
правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме,
че Й. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Тук е
мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина
на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително
пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3
от ЕКЗПЧОС.
Така,
съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по
препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория
и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се
определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените
вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите
условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в ЗООТ „Хеброс“ и
в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези
периоди), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в
този случай да се присъди, е в размер общо на 784 лева, съобразявайки актуалната
практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че
обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за
компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така
Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и
Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост
от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението
се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12,
решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба
5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като
справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване
на жизнения стандарт за страната.? Ето защо, според този съд, при положение, че
се установи, че за период от 112 дни е налице единствено пренаселеност на
помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“,
т.е. констатирано е едно нарушение, именно посоченият размер най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба, а именно 13.02.2023 г. до окончателното й
изплащане.
С оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
Процесуалният
представител на ищеца адв. Н.Д. претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. На основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС,
във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по настоящото дело в размер на 80 лв., съразмерно уважената
част от иска.
По отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е
предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286,
ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални
по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи,
поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
Ето защо
и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение,
ХІІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София,
бул. „Ген. Николай Столетов” № 21, да заплати на П.Г.Й., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора - Пловдив, обезщетение в размер на 784 (седемстотин осемдесет и четири) лева, ведно със законната
лихва считано от 13.02.2023 г. - датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в периода от 06.01.2021 г. до 04.03.2021 г. вкл. в ЗООТ Хеброс и в периодите
от 25.11.2021 г. до 30.11.2021 г. вкл.,
от 01.12.2021 г. до 13.01.2022 г. вкл., 26.03.2022 г. до 28.03.2022 г.,вкл.
в Затвора Пловдив, като
ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния му размер от 30 000 лв. за периодите от 27.09.2019 г. до 13.02.2020 г. вкл. и
от 14.02.2020 г. до 05.01.21г., досежно ЗООТ „Хеброс“ и от 10.09.2021 г. до
24.11.2021 г. вкл., от 14.01.22 г. до 25.03.2022 г. вкл. и от 29.03.2022 г. до
13.02.2023 г. вкл., досежно Затвора Пловдив, и за останалите оплаквания за
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на П.Г.Й., ЕГН **********,***, сумата от 10 (десет) лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21, да заплати в полза на Н.П.Д., адвокат при Адвокатска колегия
– Пловдив, персонален номер **********, с адрес гр. Пловдив, Булевард „Марица“
№ 85, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по адм. дело № 412 по описа за 2023 г. на Административен съд
Пловдив.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: