Р Е Ш
Е Н И Е
№...................
гр.
София, 07.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСИ СЪД, ГО, І-4 с-в в закрито съдебно заседание проведено на
седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3394 по
описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247
от ГПК.
Образувано е по
почин на ищеца по молба от 12.11.2018 г. за поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното решение №6854/02.11.2018 г. досежно отразяване действителната
формирана воля на съда по отношение претенциите за заплащане на законна лихва
върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Изложени са доводи за допусната
очевидна фактическа грешка, поради това че съдът не се е произнесъл по искането
за присъждане на законна лихва според отправеното от ищеца искане в проведеното
с.з. на 04.04.2018 г. и възприетия доклад. Заявена е воля за присъждане на
законна лихва от датата на увреждането – 19.08.2008 г.
В свое становище от 29.11.2018 г. ответникът е изразил становище за
неоснователност на искането.
СГС, след преценка поотделно и в съвкупност на
доводите и становищата на страните и събрания по делото доказателствен
материал, прие за установено следното:
От фактическа страна:
С подадената искова молба Б.И.В. е предявил осъдителни искове срещу З. „А.“
АД, по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 25 500.00 лв. в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП,
станало на 19.08.2016 г. на път ІІ-82 гр. София - гр. Самоков на около 2245 м след № 316 на ул. Самоковско
шосе в с. Кокаляне по вина на водача на лек автомобил Тойота Корола с рег.№ ********-
И.К.С., поради нарушение правилата за движение по пътищата- движение с
несъобразена с пътните условия скорост. Отправена е претенция за заплащане на
законна лихва върху сумата от 14.02.2017 г.- датата на постановен отказ от
застрахователя за заплащане на обезщетение до окончателно изплащане на сумата.
В проведеното първо с.з. по делото на 04.04.2018 г. е отправено искане за
присъждане на законна лихва от датата на ПТП – 19.08.2016 г., което съдът е
възприел в изготвения доклад след становище на ответника.
В мотивите на постановеното решение е посочено, че се претендира законна
лихва върху търсеното застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от датата на ПТП – 19.08.2016 г.
В постановеното решение, съдът не се е произнесъл по отправените претенции
съобразно формираната от съда воля. Налице е пропуск на съда да се произнесе по
отправеното до съда искане за присъждане на законна лихва върху търсеното обезщетение
от датата на деликта - 19.08.2016 г.
От правна страна:
Предвид гореизложеното и от наличните данни по
досието на делото, съдът констатира, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл.247 от ГПК, поради
което е налице несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението
досежно претенцията за заплащане на законна лихва върху търсеното обезщетение
от датата на увреждането – 19.08.2016 г. до окончателно изплащане на сумата.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде уважена и
заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента,
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя.
На основание чл.247, ал.4 от ГПК, решението за поправката подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Поради това, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № №6854/02.11.2018 г. по описа на СГС, І-4 с-в, като на страница петнадесета
в частта, в която на ищеца е присъдено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди изразът: „ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на исковата молба в съда - 17.03.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата“ се замени с изразът: „ведно със законната лихва върху главницата
от датата на ПТП – 19.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: