№ 9364
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110106383 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 35307/05.02.2024г. на СРС, уточнена
с Молба, вх. № 176562/30.05.2025г. на СРС, подадена от „**********“ ЕООД срещу Я. Е. Е..
Ищецът „**********“ ЕООД чрез адв. А. С. – АК-Пловдив, е предявил срещу
ответника Я. Е. Е. иск с правно основание по чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 21000,00 лева, представляваща предоставени му за целите на
изпълнението на сключени в периода 06.02.2019г.-26.03.2021г. 7 броя договори за поръчка
/договорите били общо 8, но предмет на спора по настоящото дело са отношенията само по
7 от тях/, по силата на които ищецът възложил на ответника да осъществи необходимите
действия да снабди дружеството с разрешение от Столичната община или районните ú
администрации за ползване на място за извършване на търговия на открито върху терен –
общинска собственост съобразно одобрена схема за поставяне на преместваеми обекти,
включително да снабди с електричество съответния обект. Страните не били уговаряли
дължимо възнаграждение. В периода 06.02.2019г.-30.03.2021г. ищецът изплатил на
ответника по различен начин /в брой, по сметка на майка му, чрез Изипей/ общо сумата от
24750,00 лева. От тях страните са уредили отношенията си по приключилото вече между
страните гр.д. № 8325/2023г. на СРС, 70 състав, за сумата от 3750,00 лева. За останалите
21000,00 лева до настоящия момент ответникът не предоставил сметка за извършеното по
поръчката. Ищцовото дружество многократно се опитвало да върне парите си, включително
с отстъпки от размера на сумите, но без успех. В случай, че съдът приемел, че се касае не за
няколко, а за един договор за поръчка, сключен на 06.02.2019г., то сумата се претендира във
връзка с неизпълнение на задължението за предоставяне на сметка по него. При условията
на евентуалност, ако съдът приемел, че въобще липсва установено между страните
облигационно отношение, то се предявява иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на
процесната сума от 21000,00 лева като дадена без основание. И в двата случая се
претендира законна лихва от подаването на исковата молба /05.02.2024г./ до окончателното
изплащане. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява
1
от адв. С. или не изпраща представител, като изразява становище в писмен вид. Предявените
искове се поддържат. Допълнителни съображения по същество се излагат в Писмена защита,
вх. № 157755/07.05.2025г. на СРС /за представянето на такава съдът не е давал възможност/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Я. Е. Е. чрез адв. И. Б. – АК-София, е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 141821/29.04.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва се, че страните са сключили 7 отделни договора за
поръчка с посочени в исковата молба дати, посочената цена от 3000,00 лева за всеки един от
договорите, както и че не било уговорено възнаграждение. Напротив: страните постигнали
устно споразумение ответникът да положи усилия да снабди ищеца с разрешения за
поставяне на временни преместваеми обекти за търговия на територията на Столичната
община срещу възнаграждение, платимо от ищеца. Самата услуга била дълъг процес,
свързан с тромави процедури пред различни институции и предприятия. Оспорва се
твърдението, че уговорените услуги не били изпълнени в пълния си обем. Заявява, че
оспорва формулираните в исковата молба твърдения да е получил всички суми по
приложените към нея документи. Твърди, че не е получавал сумите, посочени в изброени и
анализирани в отговора на исковата молба документи. Отделно от това в периода
22.02.2021г.-26.03.2021г. той върнал на ищеца чрез Изипей общо 1500,00 лева. Оспорва да е
получавал в брой каквито и да било суми, нито да е давал съгласие парични средства да се
превеждат по сметка на майка му. Нямало връзка между предмета на гр.д. 8325/2023г. на
СРС и настоящия спор. По нито един от представените платежни документи платец не било
ищцовото дружество, а трети лица. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ответникът не се явява, като се представлява от адв. Б., който оспорва предявените искове,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени
бележки, вх. № 160077/08.05.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и възраженията на ответницата, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между него и ответника е сключен договор за поръчка с предмет и
параметри съобразно описаното в исковата молба, че е предоставил на ответника процесната
сума от 21000,00 лева за целите на изпълнението по договора/договорите. В тежест на
ответника е да докаже, че е дал сметка на ищеца, включително че му е върнал съответна
сума пари и/или е направил разходи във връзка с изпълнението на поръчката, както и
обстоятелства, които го освобождават от тези задължения. Доказателствената тежест по иска
с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане,
както и че не съществува основание за плащане или същото е недействително. Ответникът
следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън горното
всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
Първата предпоставка за установяване основателността на предявените от ищеца
претенции е наличието на доказано облигационно отношение между страните по договор за
поръчка. Последният по правило е неформален, като наличието му може бъде доказано с
2
всички доказателствени средства. По принцип едностранен, той може да бъде сключен и
като двустранен договор при уговорено възнаграждение. В този случай, ако сумата по
уговореното възнаграждение е над 5000,00 лева или все пак е бил сключен в писмена форма
важат ограниченията по чл. 164, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК – така р.239/08.06.2015г.-
к.гр.д.7200/2014г.-ВКС,ІVг.о.
В настоящия случай съдът намира, че между страните обективно липсва спор, че
същите са се намирали в облигационно отношение по договор за поръчка, по силата на
който ответникът като довереник се е задължил да извърши за сметка на ищеца – доверител
съответните правни действия във връзка със снабдяването на доверителя със съответните
документи /разрешения, одобрения, становища, съгласувания и т.н./ за разполагане на
обекти за търговия на открито на различни локации в град София. В тази връзка и
„**********“ ЕООД е дал пълномощно по чл. 292 ЗЗД /л. 16/. Съдът намира, че се касае за
един договор за поръчка /и така следва да постанови диспозитива на решението си/,
доколкото ответникът е поел ангажимент да съдейства общо за набавяне на нужните
документи, като в рамките на това правоотношение и в изпълнението му е предприемал
действия във връзка с всеки отделен търговски обект. Спорно между страните е
съдържанието на правоотношението, дължимо ли е било по него възнаграждение и
получавал ли е ответникът суми във връзка с изпълнението на поръчката по начина и в
размерите, описани в исковата молба.
Като свидетелки по делото са разпитани М.П. и С.У.. Свидетелката П. живее на
семейни начала с М. ********** – управител на „**********“ ЕООД. Сочи, че фирмата от
2014г. се занимавала с бързо хранене – палачинки, хот-дог, бургери, правени в малки
караванки в различни точки на града, първоначално в Пловдив. Дейността ú в град София
започнала през 2019г. Е. и ********** били стари приятели и имали бизнес отношения по
други въпроси. Уговорили се Е. да движи всичко в София сам, да не се налага ********** да
се явява в общината, като за това било необходимо да се заплащат 3000,00 лева на
караванка, в което влизали слагането на обекта и снабдяване с разрешително, а отделно се
плащал ток. Имало общо около 7 сложени обекта. За всеки от обектите **********
заплатил. Лично свидетелката е давала пари на Е., включително на сестра му и на майка му.
Заявява, че лично е предала в брой пари на Е. през 2019г.: 3000,00 лева през месец март и
2000,00 лева през месец август. В последствие обаче се оказало, че реално необходимите
средства за снабдяване с документи в общината и в енергото били значително по-ниски.
Нямало уговорка за работата на Е.. Той казал, че му трябват за схема 3000,00 лева, за да
може да я внесе, да може да издаде разрешително за този обект. Свидетелката У. е партньор-
колега на ответника във връзка с организация на събития. Знае, че на Е. от ищеца било
възлагано да съдейства административно с откриване на временни преместваеми обекти в
София. Лично свидетелката е ходила да подава документи по общини, в енергото. Доколкото
знае, са се разплащали чрез Изипей, но това си били техни отношения, не е виждала да се
предават пари. Ангажиментът ú бил единствено административен. Не знае дали е имало
уговорка за възнаграждение между Е. и **********. При това положение и с оглед липсата
на други доказателства в тази насока, съдът приема, че не е доказано договорът за поръчка
да е бил възмезден, т.е. на Е. да се е дължало възнаграждение за предприетите от него
действия.
Втората предпоставка за установяване на основателността на предявените от ищеца
претенции е предоставянето на средства от ищеца на ответника за целите на изпълнението
на поръчката. Единствено тогава, когато е доказано предоставяне на средства, за ищеца-
доверител би възникнало право да иска сметка за тях по реда на чл. 284, ал. 2 ЗЗД и
съответно връщането им.
От РКО № 139/06.02.2019г. и РКО № 140/13.02.2019г. /л.14/ се установява, че
ответникът е получил на 06.02.2019г. от „**********“ ЕООД в брой сумата от 1500,00 лева,
3
а на 13.02.2019г. – още 3000,00 лева. Първата сума е получена за „място за бързо хранене,
Екзарх Йосиф“, а втората – за „точка за поставяне на /…не се чете…/ прехвърляне на
партида ток на адрес Екзарх Йосиф.
Видно от платежното нареждане на л. 15 от делото, както и от Писмо, вх. №
402175/10.12.2024г. на СРС, от „Обединена Българска Банка“ АД, „**********“ ЕООД е
наредило превод от 1500,00 лева по сметка на Ю. Е.а. Основанието на превода е
„Захранване“.
Видно от представеното на л. 13 от делото платежно нареждане, както и от Писмо,
вх. № 377772/22.11.2024г. на СРС, от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, на 01.03.2019г. М.
Л. ********** е наредил по сметка на Ю. П. Е.а сумата от 2233,53 лева. Основанието на
превода е „захранване на сметка“.
От РКО № 398/02.07.2019г. /л.8/ се установява, че ответникът е получил от
„**********“ ЕООД сумата от 3000,00 лева за „поставяне на обект в район Лозенец“.
Видно от Разписка № 0100009321977332/11.07.2019г. на Изипей /л. 9/, М. Л.
********** е наредил за плащане в полза на Я. Е. Е. сумата от 1500,00 лева. Основанието за
превода е „ПП“.
Видно от Разписка № 0100009457744340/08.08.2019г. на Изипей /л. 10/, К. Л.а Б. е
превела за плащане в полза на Я. Е. Е. сумата от 1500,00 лева. Основанието за превода е
„Превод“.
Видно от Разписка № 0700012568377210/23.02.2021г. на Изипей /л. 11/, Я. Е. Е. е
превел на М. Л. ********** сумата от 500,00 лева. Като основание за превода е посочено
„ПП“.
Видно от Разписка № 0700012771962329/26.03.2021г. на Изипей /л.12/, Я. Е. Е. е
превел на М. Л. ********** сумата от 500,00 лева. Като основание за превода е посочено
„ПП“.
Доказателства за заплатени суми в брой, извън описаните по-горе, по делото не бяха
ангажирани. Показанията на свидетелката П. в тази връзка не могат да бъдат кредитирани.
От една страна те не са достатъчно информативни досежно конкретна дата, място и сума,
която да е платена. Що се касае до точно посочените от нея суми – 3000,00 лева през
м.03.2019г. и 2000,00 лева през м.08.2019г., то показанията ú влизат първо в противоречие с
твърденията на ищеца /л. 46/, който сочи, че през м.03.2019г. са платени 2233,53 лева по
банков път в полза на майката на ответника, което се подкрепя от платежното нареждане на
л. 13, и 766,47 лева в брой. На л. 46-47 ищецът сочи, че през м.08.2019г. на ищеца са
предоставени веднъж 1500,00 лева чрез Изипей, вероятно визирайки разписката на л. 10, а
1500,00 лева са предоставени в брой от приятелката на управителя на дружеството. Тези
противоречия между показанията на свидетелката и заявеното от ищеца и представените по
делото писмени доказателства разколебават доказателствената стойност на показанията ú в
тази им част, поради което те не следва да бъдат кредитирани. В случай, че действително са
били заплатени суми в брой, то ищецът или негов представител лесно е можел да се снабди
с доказателство за това по реда на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, като изиска издаването на разписка.
При това положение съдът приема, че е доказано ответникът да е получил от ищеца
само сумите по РКО от 06.02.2019г., 13.02.2019г. и 02.07.2019г., положените върху които
подписи за получил сумата не са оспорени от ответника, а общият размер на получените
суми възлиза на 7500,00 лева. Сумите по разписката от 11.07.2019г. /л. 9/ и тази от
08.08.2019г. /л.10/ са наредени от лица, различни от ищеца. С разписката на л. 11 от
23.02.2021г. и тази от 26.03.2021г. на л. 12 всъщност суми е платил ответникът в полза на М.
**********. Сумите по платежното нареждане от 01.03.2019г. и това от 03.02.2019г. на л. 15
са наредени в полза на Ю. Е.а, а не на ответника, като няма данни последният да е получил
тези пари. В нито един от тези платежни документи като основание за плащане не е посочен
4
израз, който по някакъв начин да може да свърже плащането с облигационното отношение
по договора за поръчка между „**********“ ЕООД и Я. Е. – вписано е „захранване на
сметка“, „ПП“ и т.н.
По делото са представени доказателства, че „**********“ ЕООД е разполагало
търговски обекти на терени на Столичната община, снабдявани са същите с ток. Ответникът
обаче не е представил доказателства дали и кои конкретни плащания в тази връзка
евентуално е финансирал с доказаните като предоставени му 7500,00 лева. Не могат да се
възприемат като отчет и съответно възстановяване на средства представените от ищеца към
исковата молба разписки за парични преводи от Я. Е. към М. ********** – и в тях като
основание за превода е вписано „ПП“ и по никакъв начин не може да се извлече връзка с
посочените 7500,00 лева. На представените към отговора на исковата молба Разписка №
0100012401545243/28.01.2021г., Разписка № 0100012561392667/22.02.2021г. и Разписка №
0100012771744640/26.03.2021г. ответникът вече се е позовал в производството по гр.д. №
8325/2023г. на СРС с твърдението, че същите са свързани с друго плащане.
При това положение съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението си по
чл. 284, ал. 2 ЗЗД да даде на доверителя си сметка и да му предаде/върне всичко, което е
получил във връзка с договора за поръчка за посочените 7500,00 лева, за които
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата до пълния
си предявен размер от 21000,00 лева той следва да бъде отхвърлен. Оттук, тъй като съдът
е приел, че между страните е налице облигационно отношение по договор за поръчка, с
оглед начина, по който е заявен и съединен евентуално предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД –
ако не бъде установено наличието на облигационно отношение, липсват предпоставки съдът
да се произнася по същия.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
двете страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока, като са представени и
списъци по чл. 80 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер от 3040,00 лева, от които в негова полза с оглед
изхода от делото следва да се присъдят 1085,71 лева.
Ответникът е доказал разноски по делото в размер на 2400,00 лева за адвокатско
възнаграждение. Същото, с оглед защитавания по делото материален интерес, неговата
фактическа и правна сложност, процесуалния му ход и съответстващата им степен на
необходима професионална активност, не може да се окачестви като прекомерно. От него в
полза на ответника с оглед изхода от спора следва да се присъдят 1542,86 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Е. Е., ЕГН **********, от град София, да заплати на „**********“
ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град Пловдив, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД,
сумата от 7500,00 лева, представляваща средства, предоставени му за целите на
изпълнението на действащ между страните в периода 06.02.2019г.-26.03.2021г. договор за
поръчка, по силата на който ищецът възложил на ответника да осъществи необходимите
действия да снабди дружеството с разрешение от Столичната община или районните ú
администрации за ползване на място за извършване на търговия на открито върху терен –
общинска собственост съобразно одобрена схема за поставяне на преместваеми обекти,
включително да снабди с електричество съответния обект, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба /05.02.2024г./ до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
5
предявения иск за горницата над 7500,00 лева до пълния му предявен размер от
21000,00 лева.
ОСЪЖДА Я. Е. Е., ЕГН **********, от град София, да заплати на „**********“
ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град Пловдив, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1085,71 лева за разноски в първоинстанционното производство (гр.д.№
6383/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град Пловдив, да
заплати на Я. Е. Е., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1542,86 лева за разноски в първоинстанционното производство (гр.д.№
6383/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6