Решение по дело №333/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262741
Дата: 18 август 2022 г. (в сила от 18 август 2022 г.)
Съдия: Николай Димитров Димов
Дело: 20211100500333
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                               

                               Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                           гр.София, 18.08.2022 г.

       

                  В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                     Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Юлия А., като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 333 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         

         Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

         С решение № 38849 от 12.02.2020 год., постановено по гр.дело № 19136/2019 г.  на  СРС, Г.О., 128 състав, е признато за установено по отношение на С.С.Я.,  ЕГН **********,***, С.Г.Н., ЕГН **********,***,  Е.Л.И., ЕГН **********,***, И.Л.Н., ЕГН **********,***, Р.Л.Н., ЕГН **********,***, М.С.П., ЕГН **********,***, В.В.М., ЕГН **********,***, Х.Е.Г., ЕГН **********,***, Н.Н.Г., ЕГН **********,***, А.С.И., ЕГН **********,***, Д.А.И., ЕГН **********,***, В.А.И., ЕГН **********,***, Й.Е.П., ЕГН **********,***, Е.Д.И., ЕГН **********,***, С.Д.С., ЕГН **********,***, Г.Х.Г., ЕГН **********,***, М.В.С., ЕГН **********,***, Г.Б.Х., ЕГН **********, гр.София, кв.“ *******“, ул.“ *******, В.Б.Х., ЕГН **********, гр.София, кв.“*******“, ул.“ ******* , и Р.К.Н., ЕГН **********,***, че Б.Т.Л., ЕГН **********,***, в лично качество и като наследник на В.Т.Л., не им дължи присъдените им вземания с изпълнителни листове по гр.дело № 9392/2009 г. по описа на СРС, 26 състав /в размер на 3611,30 лв./, и по гр.дело № 7297/2012г. по описа на СГС 4В състав /в размер на 3151,00 лв./, в общ размер на 6762,30 лв.

С решението на съда са осъдени С.С.Я.,  ЕГН **********,***, С.Г.Н., ЕГН **********,***,  Е.Л.И., ЕГН **********,***, И.Л.Н., ЕГН **********,***, Р.Л.Н., ЕГН **********,***, М.С.П., ЕГН **********,***, В.В.М., ЕГН **********,***, Х.Е.Г., ЕГН **********,***, Н.Н.Г., ЕГН **********,***, А.С.И., ЕГН **********,***, Д.А.И., ЕГН **********,***, В.А.И., ЕГН **********,***, Й.Е.П., ЕГН **********,***, Е.Д.И., ЕГН **********,***, С.Д.С., ЕГН **********,***, Г.Х.Г., ЕГН **********,***, М.В.С., ЕГН **********,***, Г.Б.Х., ЕГН **********, гр.София, кв.“ *******“, ул.“ *******, В.Б.Х., ЕГН **********, гр.София, кв.“*******“, ул.“ ******* , и Р.К.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на Б.Т.Л., ЕГН **********,***, сумата от 1558,12 лв., представляваща направени от последния разноски по делото, съобразно изхода му.

С определение № 20243287 от 04.11.2020 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 19136/2019 г.  на  СРС, Г.О., 128 състав, е оставена без уважение молбата на С.С.Я., ЕГН **********,***, С.Г.Н., ЕГН **********,***,  Е.Л.И., ЕГН **********,***, И.Л.Н., ЕГН **********,***, Р.Л.Н., ЕГН **********,***, М.С.П., ЕГН **********,***, В.В.М., ЕГН **********,***, Х.Е.Г., ЕГН **********,***, Н.Н.Г., ЕГН **********,***, А.С.И., ЕГН **********,***, Д.А.И., ЕГН **********,***, В.А.И., ЕГН **********,***, Й.Е.П., ЕГН **********,***, Е.Д.И., ЕГН **********,***, С.Д.С., ЕГН **********,***, Г.Х.Г., ЕГН **********,***, М.В.С., ЕГН **********,***, Г.Б.Х., ЕГН **********, гр.София, кв.“ *******“, ул.“ *******, В.Б.Х., ЕГН **********, гр.София, кв.“*******“, ул.“ ******* , и Р.К.Н., ЕГН **********,***, инкорпорирана в допълнение към въззивна жалба  от 05.03.2020 г., с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 38849/12.02.2020 г. по отношение на разноските, извършени от ищеца Б.Т.Л., ЕГН **********,***.

          Срещу решението на СРС, 128 с-в е постъпила въззивна жалба от ответниците С.С.Я., С.Г.Н., Е.Л.И., И.Л.Н., Р.Л.Н., М.С.П., В.В.М., Х.Е.Г., Н.Н.Г., А.С.И.,  Д.А.И.,  В.А.И., Й.Е.П., Е.Д.И., С.Д.С., Г.Х.Г., М.В.С., Г.Б.Х., В.Б.Х. и Р.К.Н., подадена чрез пълномощника адв.Р.Г., с искане същото да бъде отменено изцяло, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на суми от страна на ищеца по отношение на ответниците бъдат отхвърлени изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалните правила, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.  

     Въззиваемата страна - ответник Б.Т.Л., чрез пълномощниците си адв.П.П. и адв.М.В., оспорва жалбата, по съображения  изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото. 

     Постъпила е и частна жалба от С.С.Я., С.Г.Н., Е.Л.И., И.Л.Н., Р.Л.Н., М.С.П., В.В.М., Х.Е.Г., Н.Н.Г., А.С.И.,  Д.А.И.,  В.А.И., Й.Е.П., Е.Д.И., С.Д.С., Г.Х.Г., М.В.С., Г.Б.Х., В.Б.Х. и Р.К.Н., подадена чрез пълномощника адв.Р.Г., срещу определение № 20243287 от 04.11.2020 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 19136/2019 г.  на  СРС, Г.О., 128 състав. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено от ищеца по делото. В тази връзка, частните жалбоподатели, чрез своя пълномощник молят съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно.

     Ответникът по частната жалба Б.Т.Л., чрез пълномощника си адв.М.В. оспорва частната жалба, като неоснователна  и моли съда да остави същата без уважение.

        Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

        Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.             

         Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.            

         Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при обоснованост на правните изводи, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца Б.Т.Л. срещу ответниците, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи принудително изпълнение на суми в общ размер на 6762,30 лв., за които са издадени изпълнителни листове, въз основа на влезли в сила съдебни решения по гр.дело № 9392/2009 г. по описа на СРС, 26 състав /в размер на 3611,30 лв./, и по гр.дело № 7297/2012г. по описа на СГС, ІV-В състав /в размер на 3151,00 лв./.

 При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

           Като неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно и обосновано. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.  Противно на изложеното във въззивната жалба, съдът приема за законосъобразен и обоснован извода на първоинстанционният съд, направен в съответствие със събраните по делото доказателства, че петгодишния давностен срок, с оглед разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД по отношение на процесните вземания е изтекъл. Т.е. в процесния случай следва да се приеме за установено, че е погасено правото на кредитора да иска принудително изпълнение на процесните суми в общ размер на 6762,30 лв., за които са издадени изпълнителни листове въз основа на влезли в сила съдебни решения по гр.дело № 9392/2009 г. по описа на СРС, 26 състав /в размер на 3611,30 лв./, и по гр.дело № 7297/2012г. по описа на СГС, ІV-В състав /в размер на 3151,00 лв./.

            Основният изложен довод във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения, при постановяване на обжалваното решение, съдът намира за изцяло неоснователен. 

            Съдът приема, че доводите на ответниците в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая с въззивната жалба, подадена от страна на ответниците не е направено доказателствено искане за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция. От друга страна в проведеното публично съдебно заседание на 18.05.2022 г. по настоящето въззивно гражданско дело е направено искане от страна на ответниците, чрез техния пълномощник адв.Р.Г. за допускане на един свидетел за установяване на конкретно посочено обстоятелство, но същото е оставено без уважение, като неоснователно с определение постановено в публично съдебно заседание проведено на 18.05.2022 г., по съображения изложени в мотивите на определението на съда. С оглед на което доводите на ответниците, чрез техния пълномощник за допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от тях въззивна жалба се явяват изцяло неоснователни.

           Неоснователен е изложеният във въззивната жалба основен довод, че е допуснато от първоинстанционният съд нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК, давайки ход на делото в открито съдебно заседание на 11.02.2020 год., въпреки че са били налице предпоставките за отлагане на делото, с оглед обективната невъзможност на адв.Р.Г., като пълномощник на ответниците по делото и на ответника М.С.П. за явяване в съдебно заседание, поради заболяване. В процесния случай, с оглед данните по делото твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК не е осъществено.

           Съгласно  разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК, съдът отлага делото ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което не може да се отстрани. В настоящия случай, безспорно е обстоятелството, че адв.Р.Г. е пълномощник на всички ответници по делото в производството пред първата съдебна инстанция. Действително същата със заявление от 10.02.2020 г. е депозирала пред съда болничен лист за адв.Р. С. Г. за временна нетрудоспособност за пет дни /07.02.2020 г. - 11.02.2020 г./, издаден от д-р Р.М., удостоверяващ общо заболяване, налагащо домашен- амбулаторен режим на лечение. Със същото заявление е депозиран от страна на адв.Р.Г. и болничен лист за ответника М.С.П. за временна нетрудоспособност за три дни /10.02.2020 г. - 12.02.2020 г./, издаден от д-р Л.К., удостоверяващ общо заболяване, налагащо домашен- амбулаторен режим на лечение. Тези заболявания на адв.Р.Г. и на ответника М.С.П., сами по себе си не са основание за отлагане на делото. Такова основание би било медицинско удостоверение по образец, издадено на основание чл.18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /ДВ, бр. 36/14.05.2010 г. с последващи изменения и допълнения/, в което да е отбелязано изрично, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през времетраенето на отпуска за временна нетрудоспособност. В този смисъл е константната практика на ВКС /решение № 188/11.07.2014 г. по гр.дело № 2484/2014 г. на ВКС, I г.о.; решение № 88/19.05.2015 г. по гр.дело № 6440/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 60251/24.11.2021 г. по гр.дело № 2573/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./. Такова медицинско удостоверение, изискуемо съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, не е представено от адв.Р.Г., нито за нея, нито относно ответника М.С.П., поради което Софийски районен съд не е нарушил процесуалните правила, давайки ход на делото в нейно отсъствие, като пълномощник на всички ответници по делото в проведеното публично съдебно заседание на 11.02.2020 г. Напротив, спазил е разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК, съгласно която делото се отлага само ако страната и нейния адвокат са в невъзможност да се явят. С оглед на което съдът приема, че в настоящия случай не е допуснато от първоинстанционният съд,  нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато нарушение и на императивни материалноправни норми.

          С оглед на изложеното и поради съвпадане на приетите от двете съдебни инстанции правни изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

          По частната жалба подадена от ответниците по делото, чрез пълномощника им адв.Р.Г., срещу определение № 20243287 от 04.11.2020 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 19136/2019 г.  на  СРС, Г.О., 128 състав, съдът приема следното:

           Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

           В процесния случай, съдът е бил сезиран с искане на ответниците по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, обективирано във въззивната жалба- допълнение. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответниците направени за първи път в подадената от тях въззивна жалба- допълнение, че в настоящия случай уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция  в размер на 1200 лв. е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание, но крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната съдебна инстанция. В процесния случай до края на устните състезания, приключили  в публично съдебно заседание на 11.02.2020 г. по гр.дело № 19136/2019 г. на СРС, Г.О., 128 състав, ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като е представен и списък по чл.80 от ГПК, но писмено или устно възражение за прекомерност не е направено от ответниците - такова е направено едва във въззивна жалба- допълнение, подадена на 05.03.2020 год., след постановяване на обжалваното решение. След като обаче ответниците не са упражнил правото си по чл.78, ал.5 от ГПК да възразят срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и да поискат намаляването му поради прекомерност до края на устните състезания по делото пред съответната съдебна инстанция, правото на възражение за разноските пред тези инстанции е преклудирано и липсва процесуална възможност за намаляване на възнаграждението. С оглед на това настоящият въззивен състав намира, че не са налице предпоставките за намаляване поради прекомерност на направените от ищеца разноски в производството пред първата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение.

          С оглед на изложеното, постановеното от първоинстанционния съд  определение се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба, като неоснователна - да се остави без уважение.        

          По отношение на разноските за въззивното производство.

          С оглед изхода на спора на ответниците не се следват разноски за настоящата възивна инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000 лв., съгласно договор за правна правна защита и съдействие от 10.06.2020 г. и списък по чл.80 от ГПК, като направеното от ответниците, чрез техния пълномощник, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Съдът приема, че в настоящия случай заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.

         Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

 

                                                Р     Е    Ш     И    :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 38849 от 12.02.2020 год., постановено по гр.дело № 19136/2019 г.  на  СРС, Г.О., 128 състав.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба на С.С.Я.,  ЕГН **********,***, С.Г.Н., ЕГН **********,***,  Е.Л.И., ЕГН **********,***, И.Л.Н., ЕГН **********,***, Р.Л.Н., ЕГН **********,***, М.С.П., ЕГН **********,***, В.В.М., ЕГН **********,***, Х.Е.Г., ЕГН **********,***, Н.Н.Г., ЕГН **********,***, А.С.И., ЕГН **********,***, Д.А.И., ЕГН **********,***, В.А.И., ЕГН **********,***, Й.Е.П., ЕГН **********,***, Е.Д.И., ЕГН **********,***, С.Д.С., ЕГН **********,***, Г.Х.Г., ЕГН **********,***, М.В.С., ЕГН **********,***, Г.Б.Х., ЕГН **********, гр.София, кв.“ *******“, ул.“ *******, В.Б.Х., ЕГН **********, гр.София, кв.“*******“, ул.“ ******* , и Р.К.Н., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника им адв.Р.Г., срещу определение № 20243287 от 04.11.2020 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 19136/2019 г.  на  СРС, Г.О., 128 състав.

         ОСЪЖДА С.С.Я., ЕГН **********,***, С.Г.Н., ЕГН **********,***,  Е.Л.И., ЕГН **********,***, И.Л.Н., ЕГН **********,***, Р.Л.Н., ЕГН **********,***, М.С.П., ЕГН **********,***, В.В.М., ЕГН **********,***, Х.Е.Г., ЕГН **********,***, Н.Н.Г., ЕГН **********,***, А.С.И., ЕГН **********,***, Д.А.И., ЕГН **********,***, В.А.И., ЕГН **********,***, Й.Е.П., ЕГН **********,***, Е.Д.И., ЕГН **********,***, С.Д.С., ЕГН **********,***, Г.Х.Г., ЕГН **********,***, М.В.С., ЕГН **********,***, Г.Б.Х., ЕГН **********, гр.София, кв.“ *******“, ул.“ *******, В.Б.Х., ЕГН **********, гр.София, кв.“*******“, ул.“ ******* , и Р.К.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на Б.Т.Л., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 1000  лв. / хиляда лева/, представляваща разноски за въззивното производство/ заплатено адвокатско възнаграждение/.   

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :              

 

                                           

                                                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                     

 

 

                                                                                                  2.