Решение по дело №548/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 119/10.08.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 898/2011 год., Кърджалийският районен съд е признал А. Н. Т. от Г. за виновен в това, че на 26.07.2011 год. в Г. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.Г.” с рег.№ ** **** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.41 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр с чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК го е осъдил на наказание „пробация”, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година с периодичност два пъти седмично; както и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година. С присъдата, на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК съдът е наложил на подсъдимия А. Т. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. Осъдил е подс.Т. да заплати по сметка на РС – Кърджали направените разноски за вещо лице, в размер на 30 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А. Н. Т. от Г., който чрез защитника си я обжалва в частта й относно наложеното му наказание „пробация”, което счита за явно несправедливо. Твърди се в жалбата, че при определяне на вида и размера на наказанието, съдът е следвало да направи цялостна преценка на обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при неговата индивидуализация, определящи конкретната тежест на извършеното деяние и характеризиращи личността на дееца, както и да вземе предвид освен степента на обществената опасност на деянието, подбудите за извършването му, а така също и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Счита, че наложеното на подсъдимия Т. наказание „пробация” е съобразено изцяло по вид с разпоредбите на чл.373 ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а ал.4, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, но като размер било завишено, като съдът бил пренебрегнал наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание „пробация” досежно срока на определените му пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 1 година, на такива за срок от по 6 месеца всяка. В съдебно заседание жалбодателят Т. не се явява, редовно призован, като защитника му поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.

Прокурорът от О. П. – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер е справедливо и съответства в пълна степен на целите на наказанието, предвидени в общата част на НК. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като с жалбата не са посочени и поискани нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните доказателства на досъдебното производство, по несъмнен и категоричен начин се установява, че на 25.07.2011 год. вечерта свидетелите П.П. и В.П. - служители на ОДМВР -Г., били на работа в състава на автопатрул. Около 00.25 часа на 26.07.2011 год. на ул.”Булаир в Г. свидетелите спрели за проверка лек автомобил марка „Ф.Г.” с рег.№ ** **** **, който бил управляван от подсъдимия Т.. Свидетелят П. поканил подсъдимия да го изпробва за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер” с № 0337, като при извършената проба апаратът отчел наличие на алкохол в концентрация 1.21 промила. На подс.Т. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3654/26.07.2011 год., който подсъдимият подписал без възражения, както и му бил издаден талон за медицинско изследване №. Т. бил отведен в ЦСМП - Кърджали, където му била взета кръвна проба. Със съставянето на акта било иззето и свидетелството за правоуправление на МПС и контролния талон на подсъдимия, а със Заповед №*/26.07.2011 год. на н-к сектор ПП при ОД на МВР – Кърджали свидетелството му за правоуправление било отнето временно, до решаване на въпроса с отговорността му. Със Заповед за задържане на лице № */26.07.2011 год. подс.Т. бил задържан в РУ „Полиция” – Г. за срок от 24 часа, на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Видно от заключението на вещото лице по извършената на досъдебното производство химическа експертиза, в кръвта на подсъдимия е доказано наличието на етилов алкохол с концентрация 1.41 промила.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс.Т., направено в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които го подкрепят – обяснения на подсъдимия Т., показанията на свидетелите П. и П., Акт за установяване на административно нарушение № */26.07.2011 год., талон за медицинско изследване, Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № */26.07.2011 год., Заповед № */26.07.2011 год. на н-к сектор ПП при ОД на МВР – Кърджали, справка за нарушител, издадена от сектор КАТ – ОДП – Кърджали, Заповед за задържане на лице № */26.07.2011 год., справка за съдимост на подс.А. Т. с рег.№ */27.07.2011 год., издадена от РС - Кърджали, характеристична справка на подсъдимия и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Т..

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 26.07.2011 год. в гр. Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.Г.”, с рег.№ ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.41 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят изцяло, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, както няма спор и относно авторството на деянието, формата на вината и правната квалификация на същото. Единственото оплакване на жалбодателя по същество касае справедливостта на наложеното на подсъдимия от първоинстанционния съд наказание “пробация”, по отношение на срока на определените от съда пробационни мерки

За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия Т. по вид и размер, първоинстанционният съд е отчел наличието само на смекчаващи отговорността му обстоятелства - направените пълни самопризнания още на досъдебното производство, добрите характеристични данни, чистото му съдебно минало и типичната за този вид престъпления степен на обществена опасност на деянието, без отегчаващи такива. Въз основа на тях съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, като съобразявайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК и при условията на чл.58а ал.4 от НК, е приел, че разпоредбите на чл.55 от НК са по-благоприятни за дееца. С оглед на това, съдът е приложил разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като е заменил предвиденото в закона за това престъпление наказание „лишаване от свобода” /което няма предвиден минимум/ с наказание „пробация”, като на основание чл. 42а от НК съдът е определил на подсъдимия следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година. С присъдата първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК. Настоящата инстанция намира, че така наложените на подс.Т. наказания са напълно в състояние да постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същите не са явно несправедливи, каквото оплакване се прави във въззивната жалба. Още повече, че именно поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, наказанието „пробация” е наложено на подсъдимия като замяна на наказанието „лишаване от свобода”, като с присъдата са му определени само двете задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.т.1 и 2 от НК, и то в размери, значително по-ниски дори от средните такива по чл.42а ал.3 т.1 от НК, а по-скоро към минимума на същите. С други думи, смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства са отчетени от първинстанционния съд при приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като настоящият състав намира, че не са налице други такива, неотчетени от първоинстанционния съд, които да предпоставят по-нататъшно намаляване на размера на определените от първоинстанционния съд пробационни мерки.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло. Само за прецизност следва да се отбележи, че с присъдата си първоинстанционният съд е пропуснал да приложи разпоредбите на чл.59 ал.1 т.1, във вр. с ал.2 и ал.4 от НК – да се произнесе относно приспадането от наказанието „пробация” на времето, през което подс.Т. е бил задържан по ЗМВР, както и да приспадне от наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” времето, през което подс.Т. е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред /считано от отнемането на свидетелството му за правоуправление със Заповед № */26.07.2011 год. на н-к сектор ПП при ОД на МВР – Кърджали/, но този пропуск на съда следва да бъде отстранен по реда на чл.417 от НПК – от прокурора с постановление.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 119/10.08.2011 год. по Н.о.х.дело № 898/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.