№ 18937
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110172021 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. Г., чрез пълномощника адв. Д. М.,
срещу „..“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платени по нищожна клауза от договор сума в
размер на 800 лева, платена въз основа на договор за заем № .., който счита за
нищожен, при условията на евентуалност иска ответникът да бъде осъден да
му върне сума от 700 лева, представляваща недължимо платено по
недействителни клаузи за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „динамично плащане“ по договор за кредит № МАХ
../15.03.2022г. предвиждаща заплащане на такса за динамично плащане в полза
на ответника, която е призната за нищожна с влязло в сила решение.
В исковата молба излага, че ищцата сключила договор за паричен заем
№../15.03.2022г. с ответника, въз основа на който и получила заемна сума в
размер на 1500 лева, която следвало да върне на 11 вноски. В чл.9 от
договора било уговорено, че заемателят желае да ползва услугата Динамично
плащане, за което дължал сума в размер на 750 лева и „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ срещу такса в размер на 524,89 лева. Счита, че договорът
е нищожен на основание чл.22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на
закона. Счита, че посоченият ГПР не отговаря на действителния, като не е
1
ясно по какъв начин е формиран. Счита, че таксите за допълнителни услуги в
общ размер над 1200 лева заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като
същите не са включени в ГПР. При условията на евентуалност навежда доводи
за нищожност на клаузите „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„динамично плащане“ поради противоречие с добрите нрави, тъй като водят
до несправедливо облагодетелстване на кредитора. Претендира разноски.
Ответникът „..“ ООД, чрез пълномощника юрисконсулт ., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с
който заявява, че не оспорва заплащането на сумата от 2300 лева по договора.
Оспорва твърденията, че посочените клаузи „Бързо разглеждане на искането
за кредит“ и „динамично плащане“ са нищожни, тъй като не били
задължително условие за сключване на договора, а същите били избрани от
потребителя. Същите не били свързани с усвояване и управлението на
кредита. Намира, че клаузите не противоречат на добрите нрави. Моли да бъде
отхвърлена исковата претенция. Прави искане да му бъдат присъдени
разноски, както и в случай на присъждане на разноски на ищеца, то те да
бъдат в минимален размер.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните са отделени следните обстоятелства: 1/между страните е сключен
договор за заем №../15.03.2022г., по силата на който ищецът се е задължил да
заплати на ответника сумата от 750 за услуга Динамично плащане и 524,89
лева за услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“; 2/ ищецът е
заплатил сумата от 2300 лева по договора.
Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл.
9, ал. 2 от договор за кредит МАХ ../15.03.2022г., сключен между страните,
поради противоречие със закона като неравноправни, а под евентуалност - на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие на същите с добрите
нрави.
По отрицателните установителни искове в доказателствена тежест на
ищеца е разпределено да докаже сключването на процесния договор за
2
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи (отделено с доклада за безспорно), а в тежест на ответника
е да установи, че оспорените клаузи са действителни, включително са
договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими
реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни
норми.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция,
а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. Ето защо същите следва да бъдат съобразени изцяло с
изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в чл.10а, ал.1
ЗПК, като ал. 2 на същата разпоредба съдържа императивна забрана за
кредитора да изисква заплащането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Такива именно действия
представляват клаузите в договора, които уреждат услугите, за които е
договорено търсеното възнаграждение, изразяващи се в бързо разглеждане и
динамично плащане. Следователно, обсъжданите клаузи са нищожна на
основание чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Отделно от това, дори да се приеме, че клаузите не попадат в
приложното поле на чл. 10а, ал.2 ЗПК, то така предвидените клаузи, с които се
начисляват такси противоречат на нормативното изискване на чл. 19, ал. 4
ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Видно от данните по договора, ГПР е уговорен на 36,40 %, без да са
включени допълнителните две такси. Видно от договорното съдържание,
уговореният размер на таксата за бързо разглеждане е 524,89 лева /чл. 9, ал. 1
от договора/, а на таксата за динамично плащане 750 лв. /чл. 9, ал. 2 от
договора/. Сборът от двете такси е в размер на 1274,89 лева, при отпусната
главница от 1500лв., то след прибавянето им към уговорения ГПР от 36,40 %,
се налага извод, че общият размер на ГПР надхвърля неколкократно
императивно предвидения максимален размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
3
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите, предвиждащи такса за бързо
разглеждане и такса за динамично плащане са нищожни, като противоречащи
на закона по чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.19, ал.5 ЗПК, т.е. с така уговорените такси
се постига увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения
заем, като същевременно противоречат и на добрите нрави, доколкото срещу
уговорените такси кредитополучателят не получава никакво конкретно благо.
Потребителят следва да заплати такси с неясна насрещна престация, клаузите
са предварително уговорени и няма доказателства потребителят да е
разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху тяхното
съдържание, вкл. не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между
страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на
задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла
на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
Следователно договор за потребителски кредит МАХ ../15.03.2022г. се
явява нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. На основание чл.23
ЗПК заемателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на
предоставената заемна сума.
С оглед безспорното между страните извършено плащане от ищеца в
размер на 2300 лева и главница по кредита в размер на 1500 лева, то подлежи
на връщане сумата от 800 лева, платена без основание по нищожен договор,
поради което главният предявен иск се явава основателен.
4
При тези изводи на съда, предявеният при условията на евентуалност
иск не следва да бъде разглеждан.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 50 лева за заплатена държавна такса.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адв. възнаграждение в
полза на процесуалния представител в размер на 480 лева с ДДС. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
предоставяне на безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2
ЗАдв. Съгласно съдебната практика на ВКС (Определение № 43 от 10.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.; Определение № 141 от 15.03.2021 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о.) за присъждане на адвокатско
възнаграждение е необходимо да бъде представен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено, че адвокатът представлява страната на някое
от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да е необходимо да се доказват
предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ. В тези случаи
възнаграждението на адвоката се определя от съда /чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв./.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение. Съдът е задължен да определи размера на задължението с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно
възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното
следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен
случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност
5
на производството и извършените от процесуалния представител действия. В
случая повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа сложност,
която да е обусловена от събирани в производството гласни доказателствени
средства или експертни заключения. Проведено е само едно открито съдебно
заседание. Процесуалният представител на ищеца не се е явил в проведеното
открито съдебно заседание. Касае се за спор с константна и безпротиворечива
съдебна практика. Предвид изложеното настоящият състав счита, че в полза
на адвокат Д. М. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в
размер на 240 лева с ДДС, с оглед уговорката в договора, че възнаграждението
се дължи с ДДС.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. .. ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..,
сумата от 800 лева на основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща
недължимо платена сума въз основа на нищожен договор за кредит МАХ
../15.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 04.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „..“ ООД, ЕИК .., да заплати
на А. Г. Г., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „..“ ООД, ЕИК
.. да заплати на адвокат Д. В. М. – член на АК-Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ..
сумата от 240,00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществявана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на А. Г. Г..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6