Присъда по дело №221/2022 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И

към ПРИСЪДА по НОХД №221/2022година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №420/2021 година по описа на РУ -
Свиленград, пр.преписка с вх.№ 5135/2021 година по описа на Районна прокуратура –
Хасково,ТО Свиленград, СТЕФКА СТОЯНОВА –Прокурор при Районна прокуратура –
Хасково,ТО Свиленград повдига обвинение на:
Д.Д.Д с ЕГН:********** , роден на 22.02.1977г. в гр. Харманли, обл. Хасково
,българин,български гражданин, живущ в гр. Х., обл.Х., ул.Х.Дсемейно положение-
разведен,със средно образование, шофьор, осъждан, за това, че: В периода от месец Юли,
2019 г. до месец Януари, 2022 г. включително, в град Свиленград, обл. Хасково, след като
бил осъден с Решение № 95/14.05.2018 г. по гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд -
Свиленград, влязло в сила на 02.06.2018 г., да издържа своя низходяща - дъщеря си П.Д.Д.,
родена на 09.10.2008 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 31 - месечни вноски по 130.00 лева месечно, от които 30 пълни
месечни вноски по 130.00 лева месечно /считано от месец месец Август, 2019 г. до месец
Януари, 2022 г., включително/ в общ размер на 3900.00 лева и една непълна месечна вноска,
дължима за месец Юли, 2019 г. в размер на 62.35 лева или всичко: общо дължима сума за
издръжка 3962.35 /три хиляди и деветстотин и шестдесет и два лева и тридесет и пет
стотинки/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния Кодекс.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на
основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и
впредвид изявлението на защитата и подсъдимия , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се
пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към разглеждане на
делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият Д.Д.Д и защитникът му адв.Ив.Иванов заявяват,че
подс. Д.Д.Д признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния
акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства
за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на
процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/–
съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от
НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване
на присъдата.
Подсъдимият Д.Д.Д заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с
обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично доказано, досежно
извършването на престъпното деяние в съставомерните му обективни и субективни
признаци, както и неговото авторство, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
1

събраните доказателства. Излагат се аргументи, обвързани с правен анализ на
доказателствените средства в кръга на тези чието кредитиране се претендира, извън
подложените на критика за недостоверност и опровергаване от останалите.Поради това,
прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като и бъде наложено
предвиденото в чл.183,ал.1 НК наказание-Пробация,като визира три конкретни мерки и
размерите им.
По същество адв.Ив.Иванов пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание
Пробация ,а що се отнася до техният вид,счита,че следва да бъдат ограничени до двете
задължителни,като съдът определи същите в минималния предвиден от закона размер.
Подсъдимият Д.Д.Д, се придържа се към становището на защитника си по същество .
В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното:
Подсъдимият Д.Д.Д и свид. Диана Павлова Танчовска живеели на семейни начала в дома на
родителите на последната в гр. Свиленград, обл.Хасково, на ул. „Михаил Шомов“ № 6.
От съвместното им съжителство, на 09.10.2008 г. се родила дъщеря им П.Д.Д.. По-късно,
отношенията помежду им се влошили и на 24.03.2017 г. подс. Д.Д.Д напуснал съвместното
жилище, в което дотогава живеели със свид. Танчовска. Така, фактическото им съжителство
на съпружески начала без да са сключили граждански брак, продължило до посочената дата
- 24.03.2017 г.
След раздялата между свид. Танчовска и подс. Д.Д.Д, детето Преслава Димова останало
при майка си - Диана Танчовска. Тя полагала необходимите преки родителски грижи и
осигурявала издръжката и възпитанието на малолетното дете. През това време подсъдимият
Д.Д.Д отново бил заживял по предишното си местожителство в гр. Харманли, обл. Хасково.
Същият, след като бил напуснал обитавания със свид. Танчовска и детето си дом в гр.
Свиленград, не се интерсвал и не полагал грижи за дъщеря си Преслава. Той не участвал в
нейната издръжка, като не предоставял доброволно парични средства за необходимите
разходи за нуждите на детето. По тези причини, свид. Танчовска подала искова молба от
18.01.2018 г. в РС - Свиленград за определяне на издръжката, необходима за детето.
По така образуваното гражданско дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград,
с Решение № 95/14.05.2018 г., влязло в сила на 02.06.2018 г., подс. Д.Д.Д бил осъден да
заплаща на малолетното си дете П.Д.Д., чрез нейната майка и законен представител Диана
Павлова Танчовска издръжка в размер на 130.00 лева месечно по местоживеенето им в град
Свиленград, ул. „Михаил Шомов“ № 6, считано от датата на подаването на исковата молба
на 18.01.2018 г. до настъпването на основания, водещи до прекратяването или изменението
на плащането.
След влизане в сила от 02.06.2018 г. на съдебното решение по гр. дело № 71/2018 г. по описа
на РС-Свиленград, на свид. Танчовска бил издаден от Районен съд - Свиленград
изпълнителен лист № 182/16.06.2020 г. По искане на същата, на основание посочения
изпълнителен лист, било образувано Изпълнително дело № 824/2020 г. при ЧСИ Николета
Кавакова с рег. № 929, с район на действие ОС гр. Хасково с длъжник- подс. Д.Д.Д и
взискател –Диана Танчовска.
През 2017 година подс. Д.Д.Д не работел по трудово правоотношение и бил регистриран
като безработен в Бюро по труда. По-късно, обаче, подсъдимият започнал работа като
шофьор в дружеството „МГЛ“-гр. Хасково, което е видно от дадените от него обяснения
/л.43/.
Видно и от писмо от 12.01.2022 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, офис - Хасково/л.87/, подс.
Д.Д.Д е работел по трудови правоотношения, като същият е имал сключени трудови
2

договори за периода 28.09.2021 г.-21.10.2021 г. и за периода 13.12.2021 г.-12.01.2022 г.
Въпреки това, той бездействал, като не изпълнявал редовно задължението си да плаща
месечна издръжка на своята низходяща – детето Преслава Димова.
Видно от писма с Изх. № 995/07.01.2022 г. /л.67-л.68/ и Изх. № 8032/07.02.2022 г. /л.71-
л.72/ - двете на ЧСИ Кавакова с район на действие ОС-Хасково, по така образуваното
изпълнително дело, след влизането в сила на 02.06.2018 г. на Решение с № 95/14.05.2018 г.
по гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд - Свиленград, по сметка на частния
съдебен изпълнител за издръжката на детето Преслава Димова, постъпили различни по
размер парични суми от страна на подсъдимия.
Същият бил извършил няколко /14 бр./ плащания от запор по сметката на частния съдебен
изпълнител Кавакова по изпълнителното дело за издръжката на малолетната Преслава, чрез
нейната майка и законен представител - свид. Диана Танчовска, както следва:
- На 20.08.2020 г. - сумата от 300.00 лв, от които на Танчовска на 28.08.2020 г. били
преведени 130.00 лева;
- На 24.09.2020 г. - 400.00 лева, от които на 30.09.2020 г. й били преведени 130.00 лева;
- На 27.10.2020 г. - 800.00 лева, от които на 29.10.2020 г. й били преведени 139.60 лева;
- На 26.11.2020 г. - 150.00 лева, от които на 30.11.2020 г. й били преведени 136.29 лева;
- На 23.12.2020 г.- сумата от 150.00 лева, от които на 31.12.2020 г. й били преведени
135.43 лева;
- На 21.01.2021 г. – сумата от 150.00 лева, от които на 25.01.2021 г. й били преведени
136.33 лева;
- На 09.03.2021 г. – сумата от 150.00 лева, от които на 15.03.2021 г. й били преведени
150.00 лева;
- На 25.03.2021 г. – сумата от 150.00 лева, от които на 31.03.2021 г. й били преведени
150.00 лева;
- На 27.04.2021 г. – сумата от 150.00 лева, от които на 29.04.2021 г. й били преведени
130.00 лева;
- На 25.05.2021 г. – сумата от 150.00 лева, от които на 31.05.2021 г. й били преведени
130.00 лева;
- На 23.06.2021 г. – сумата от 150.00 лева, от които на 01.07.2021 г. й били преведени
130.00 лева;
- На 21.07.2021 г. – сумата тот 150.00 лева, от които на 29.07.2021 г. й били преведни
130.00 лева;
- На 25.08.2021 г. – сумата от 150.00 лева, от които на 30.08.2021 г. й били преведени
130.00 лева и
- На 07.02.2022 г. на свид. Танчовска били преведени 148.49 лева.
Така, от влизането в законна сила на съдебното решение подс. Д.Д.Д бил заплатил за
издръжката на детето си общо 1906.14 лева, от които: през 2020 г. - обща сума 671.32 лева,
през 2021 г . – обща сума 1086.33 лева и през 2022 г. - общо 148.49 лева /л.93-95/, което е
видно от заключението на изготвената оценителна експертиза /л.94/.
Видно от горното, задължението на подс. Д.Д.Д по издръжката на детето му, считано
от месец Юни, 2018 г. до месец Януари, 2022 г. включително, възлиза в общ размер на
5720.00 лева, а общо платената от него сума на свид. Танчовска за издръжката възлиза в
размер на 1906.14 лева.
За посочените плащания става ясно от приложените по делото писма от ЧСИ
3

Николета Кавакова с рег. № 929, които данни се подкрепят и от заключението на
изготвената оценителна експертиза, потвърждаващи извършените плащания за издръжката
от страна на подс. Д.Д.Д /л.67, л.68, л.71, л.72, л.93-л.95/.
По този начин, подс. Д.Д.Д бил заплатил 14-месечни вноски, считано от месец
Юни, 2018 г. до месец Юни, 2019 г., включително и една непълна месечна вноска за месец
Юли, 2019 г., равняващи се на обща сума 1906.14 лева, от дължащите се общо 44 бр. вноски
по 130.00 лева месечно в общ размер на 5720.00 лева, считано за периода от влизането в
сила на съдебното решение по гр. дело № 71/2018 г. по описа на РС – Свиленград до месец
Януари, 2022 г., включително.
Подс. Д.Д.Д не изплащал редовно дължимата от него издръжка на свид. Танчовска,
като майка и законен представител на малолетното дете Преслава Димова, въпреки, че бил
осъден за това с влезлия на 02.06.2018 г. в законна сила съдебен акт - Решение №
95/14.05.2018 г. по гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Тъй като подсъдимия не плащал редовно паричните суми по издръжката, на 15.11.2021 г.
свид. Танчовска подала жалба от 12.11.2021 г. до РП-Хасково, ТО-Свиленград, като била
проведена проверка, след което било образувано и проведено настоящото наказателно
производство срещу Д.Д.Д за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В хода образуваното досъдебно производство, на 07.02.2022 г. постъпила и
последната посочена по-горе парична сума по издръжката, по сметката на свид. Танчовска, а
именно сумата 148.49 лева.
В хода на разследването било установено, че подс. Д.Д.Д не е изплащал редовно
задължението си и бил изплащал различни по размер суми. Същият бил изпълнил изцяло
задължението си за месечната издръжка до месец Юни, 2019 година включително и
частично – за месец Юли, 2019 г., като за този месец бил платил сумата от 67.65 лева. От
средата на месец Юли, 2019 г. до месец Януари, 2022 година, включително, той не бил
изплатил нито една парична вноска по 130.00 лева месечно, като общата дължима сума за
този период за издръжката на дъщеря му Преслава била общо 5720.00 лева, т.е. 44-месечни
вноски по 130.00 лева месечно. Общият размер на дължимите от подс. Д.Д.Д парични
средства за издръжката на детето му Преслава Димова от датата на влизане в законна сила
/02.06.2018 г./ на Решение с № 95/14.05.2018 г. до месец Януари, 2022 г., включително,
възлиза на 3962.35 лв.
Горният извод се потвърждава от изготвената оценителна експертиза /л.93-л.95/ и от
справките, изготвени от частния съдебен изпълнител, съгласно които издръжката от подс.
Д.Д.Д и платена до месец Юни, 2019 г. включително и една месечна издръжка в непълен
размер – за месец Юли, 2019 г. Съгласно справка № 8032 от 07.02.2022 г. на ЧСИ, след
месец Февруари, 2022 г. по изпълнителното дело № 82482018 г. нямало постъпили други
суми от длъжника – подс. Д.Д.Д.
С оглед разпоредбите на закона и събраните доказателства, е видно, че подс. Д.Д.Д е
изпълнил задължението си по отношение на изплащането на така определената за детето
дължима издръжка до месец Юни, 2019 г. включително изцяло, както и частично за месец
Юли, 2019 г. Това е така, тъй като, видно от заключението на оценителната експертиза,
изплатените през 2020 г. суми в общ размер 671.32 лева, през 2021 г. – общо 1086.33 лева и
през месец Февруари, 2022 г. – 148.49 лева или общо 1906.14 лева /14 пълни месечни вноски
и една непълна/ са относими към месец Юни, 2019 г. и представляват платената издръжка с
месечен размер 130.00 лева до месец Юни, 2019 г. включително и частично – за месец Юли,
2019 г.
Предвид изложеното по-горе, следва, че подс. Д.Д.Д не е изпълнил задължението си за 31
месеца, от които - за 30 месеца, считано от месец Август, 2019 г. до месец Януари, 2022 г.,
включително и частично не е изпълнил за месец Юли, 2019 г., за което деяние му е било
4

предявено обвинение. Това задължение представлява повече от две месечни вноски, а
именно 31-месечни вноски.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, съгласно чл. 143, ал. 2 от
Семейния кодекс. Издръжката е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася,
тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се плаща тя. Видно е, че
подс. Д.Д.Д, през по-голямата част от периода през който е следвало да изпълнява
задължението си по издръжката е имал доходи от трудово правоотношение, притежавал е
МПС – лек автомобил „Мерцедес“ и мотоциклет с марка „Ява“ /л.80, л.82-л.85/ и ½ идеални
части от 100 кв. метра от етаж в жилищна кооперация /л.101/, но въпреки това бездействал,
като не плащал месечните дължими суми за издръжката на дъщеря си.
Начинът за погасяване на задължения е регламентиран в разпоредбата на чл.76, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите. Текстът гласи: "Този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за
него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото
…".
Видно от в Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.101 от
делото/, подсъдимия е посочил, че получава доход от трудова дейност в размер на 500лева,
както и че не притежава движимо ,а притежава недвижимо имущество на свое име/етаж от
кооперация.
Видно от приложената характеристика на подс. Д.Д.Д,същият е криминално проявен ,като
има заведени заявителски материали предимно за престъпления по чл.343Б,ал.1 от НК и за
престъпление по чл.194,ал.1 от НК.
Видно от приложената Справка за съдимост подс. Д.Д.Д е осъждан веднъж , а именно по
НОХД №229/2019г. по описа на РС Гълъбово на наказание ЛС в размер на 6месеца,чието
изтърпяване е отложено за срок от 3години ,както и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 4месеца,като съдебният акт е влязъл в сила на 26.09.2019г,за извършено от него
престъпление на 06.09.2019г .
Периода, през който държавното обвинение е приело,че следва да се приеме, че подс. Д.Д.Д
не е изпълнил задължението си е от месец юли 2019 г. до месец януари 2022 год.
включително или общо 31 - месечни вноски по 130.00 лева месечно, от които 30 пълни
месечни вноски по 130.00 лева месечно /считано от месец месец Август, 2019 г. до месец
Януари, 2022 г., включително/ в общ размер на 3900.00 лева и една непълна месечна вноска,
дължима за месец Юли, 2019 г. в размер на 62.35 лева или всичко: общо дължима сума за
издръжка 3962.35 /три хиляди и деветстотин и шестдесет и два лева и тридесет и пет
стотинки/ лева.
Разпитан в хода на досъдебното производство подс. Д.Д.Д се признава за виновен, по
предявеното му обвинение и дава кратки обяснения, като твърди, че бил финансово
затруднен в момента ,както и че имал здравословни проблеми,като заявява желание да
заплати дължимите суми в срок от един месец.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимият се доказа по
безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните
доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на които съдът постанови
присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и логични : Жалба от 15.11.2021г.;
ИЛ №182/16.06.2020г.,молба до ЧСИ, Удостоверение за раждане от 10.10.2008г. ; Протокол
5

за предупреждение;Решение №95/14.05.2018г. постановено по грд№ 71/2018г. по описа на
РС Свиленград, писма от СИС при РС Свиленград; справка за съдимост ,ведно с бюлетини
и други към нея;писма от ЧСИ Николета Кавакова ,ведно с документи от изп.дело;Решение
№81/28.10.2021г. постановено по гр.д.№501/2021г. по описа на РС Свиленград,в сила от
01.02.2022г.,харакетристика на подсъдимия ,спарвки от сектор КАТ при ОД на МВР
Хасково и ДСМПИС на подсъдимия.
За достоверни по своето съдържание се цениха от съдебния състав и писмените
доказателства, представляващи и писмени доказателствени средства материализиращи
извършените процесуално –следствени действия. Последните са съставени съобразно
изискванията на НПК и имат необходимото съдържание и реквизити. Те не се оспориха от
която и да е от страните, поради което съдът ги кредитира относно фактите възпроизведени
в тях, респ. валидно удостоверяващи извършените процесуални действия от разследващия
орган.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключението по извършената
Оценителна експертиза, тъй като е извършена от вещо лице–специалист с необходимата
квалификация и знания, включено в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от
Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2022 година за съдебния район на
Окръжен съд – Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира
необходимите данни и фактически констатации, поради което се явява обосновано и
аргументиранио, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговага правилност.
Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на вещото
лица -Бюлбюлев, поради това Съдът намира за обосновано, аргументирано и правилно
експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.
От формираната обща доказателствена съвкупност на гласните източници, съдебният
състав кредитира при изграждането на фактическите си изводи, свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели - св. Диана Павлова Танчовска, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се, както и логично структурирани,
последователни, с ясна конкретика за фактите, изчерпателни и правдиво звучащи, така
също и в пълна корелация помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се
опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с др. Свидетелят
възпроизвежда обстоятелства, възприети от него лично и непосредствено, същевременно
липсват и индиции за неговата предубеденост или заинтересованост от изхода на делото,
поради което не са налице основания за критика на показанията му, като достоверен
източник на информация. По своя доказателествен ефект, същите са пряко относими и
допринасят за изясняването на фактите от предмета на доказване, свързани с извършването
на деянието, времето и мястото на осъществяването му, неговия механизъм и предмета на
същото, както и авторството му.
Писмените и гласните доказателствени средства коментирани по горе, съдът кредитира
изцяло, в съдържанието им материализирано в писмения носител, тъй като същите не бяха
оспорени от страните, между тях не се съществуват и противоречия, нито се констатираха
недостатъци от външна страна, поставящи под съмнение редовността им.Поради
изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно
всички релевантни факти по обвинението,кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечи- ви доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни
изводи при постановяване на Присъдата.
Всички доказателства и доказателствени средства /коментирани по горе и кредитирани от
съда/в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
6

извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимата. Показанията на всички
свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава
каквато е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът намира за незаинтересовани и
непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава всички изложени
обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразява съжаление за
случилото се. Кореспонденцията на така направеното от подсъдимият признание на тази
част от инкриминираната фактология със заявеното от свидетелят/кредитирани от
съда/окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминираното престъпление
осъществено от подсъдимият/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на
необходимост от подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този
фактически сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните
доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие ,
съдът прие че деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният акт
се доказа по безспорен и категоричен начин .
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подс. Д.Д.Д е осъществил състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимият Д.Д.Д с ЕГН:********** , роден на 22.02.1977г. в гр. Харманли, обл.
Хасково ,българин,български гражданин, живущ в гр. Х., обл.Х., ул.Х.Дсемейно
положение-разведен,със средно образование, шофьор, осъждан.
Обект на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК са обществени отношения, свързани с
престъпленията против брака и семейството, засягащи задължението на посочените от
закона лица да доставят средства на нуждаещите се. Издръжката цели да задоволи
ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от
личните си имущества. Ето защо издръжката е изискуема през течението на целия месец, за
който тя се отнася. Това е така, защото издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди
на лицето, в полза на което тя е присъдена.
За да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде
осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно
да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца.
Съгласно СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за
родителите.
За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след влизане в сила на
съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането на месечните вноски за издръжка
за времето след влизането в сила на съдебния акт, а забавеното плащане на издръжка за
минало време т.е. преди влизане в сила на съдебния акт не съставлява престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, а в конкретния случай и по друг текст от НК.
Няма спор, че Решението на съда, по силата на която възникват тези задължения е влязло
в сила на 02.06.2018г.
Наказателна отговорност за неплащане на издръжка обаче се носи само при неизпълнение
на това задължение /в размер на две или повече месечни вноски/ само за периода от време
след влизане в сила на съдебния акт, от които произтича задължението, а не и за минало
време.
Съдебната практика наистина е последователна по отношение на становището, че
7

наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в
сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на издръжка. В
този смисъл е както и практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111
от 4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този момент
/влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в наказателно-правен аспект е
правно значимо поведението на осъдения, защото при умишлено проявено бездействие към
задължението да изплаща присъдените алиментни задължения при повече от две месечни
вноски, той осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК“,
така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н.
д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи наказателно отговорно дадено лице
по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила
на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два
или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила
решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава“.
Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано осъществяването от
страна на подсъдимият на престъпление по чл.183,ал.1 НК, в неговите съвкупни
съставомерни признаци – обективни и субективни.
И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец юли 2019 г. до месец януари 2022
год. включително в гр. Свиленград, обл. Хасково, след като е бил осъден с Решение № 95
от 14.05.2018г постановено по Гр. Дело № 71/ 2018г по описа на Районен съд-
Свиленград , влязло в законна сила на 02.06.2018г да издържа свой низходящ – дъщеря си
П.Д.Д., родена на 09.10.2008 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 31 - месечни вноски по 130.00 лева месечно, от които 30
пълни месечни вноски по 130.00 лева месечно /считано от месец месец Август, 2019 г. до
месец Януари, 2022 г., включително/ в общ размер на 3900.00 лева и една непълна месечна
вноска, дължима за месец Юли, 2019 г. в размер на 62.35 лева или всичко: общо дължима
сума за издръжка 3962.35 /три хиляди и деветстотин и шестдесет и два лева и тридесет и пет
стотинки/ лева.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства, са
релевантните фактите: произходът на детето -низходящ на подс. Д.Д.Д и осъждането му с
влязло в сила Решение № 95 от 14.05.2018г постановено по Гр. Дело № 71/ 2018г по
описа на Районен съд- Свиленград , влязло в законна сила на 02.06.2018г, да издържа свой
низходящ – дъщеря си П.Д.Д., родена на 09.10.2008 г. респективно да заплаща месечна
издръжка на детето си, в конкретно определен размер, а именно по 130.00 лева месечно за
детето и една непълна месечна вноска, дължима за месец Юли, 2019 г. в размер на 62.35
лева, както и неизпълнението на това му задължение, за повече от две месечни вноски.
Така установеният период на неговото бездействие, обхваща времето от месец Юли,
2019 г. до месец Януари, 2022 г. включително, като подсъдимият е неизправен длъжник за
общо по 56-месечни вноски за паричната издръжка на детето си , която е осъден да плаща,
тъй като упражняването на родителските права и непосредствени грижи за отглеждането му,
са предоставени,респ. поети от др. родител (майката св. Диана Павлова Танчовска). До тези
основни обективни признаци се свеждат и предвидените в престъпния състав на чл.183,ал.1
НК, които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е съдебен акт
за присъждане на ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две вноски от същата.
Началото на деянието му, инкриминирано с обвинителния акт, от което съдът е
обвързан, съвпада с последното плащане на подсъдимия за което е приспаднато от
дължимите от него месечни вноски по постановеното съдебно решение , тъй като
подсъдимият Д.Д.Д е правил плащания, които дължал на детето си, чрез майка му, като
законен представител – свидетеля Д.П.Т.. По този начин той дължи повече от две месечни
8

вноски за детето си, а именно 31 - месечни вноски по 130.00 лева месечно, от които 30
пълни месечни вноски по 130.00 лева месечно /считано от месец месец Август, 2019 г. до
месец Януари, 2022 г., включително/ в общ размер на 3900.00 лева и една непълна месечна
вноска, дължима за месец Юли, 2019 г. в размер на 62.35 лева или всичко: общо дължима
сума за издръжка 3962.35 /три хиляди и деветстотин и шестдесет и два лева и тридесет и пет
стотинки/ лева, които не изплатил, въпреки, че бил осъден да плаща издръжка, съгласно
влезлия в законна сила съдебен акт - Решение № 95/14.05.2018 г. по гр. дело № 71/2018 г. по
описа на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на 02.06.2018 г.
Поради това, съдебният състав прие, че е налице пълно бездействие и неизпълнение на
родителското задължение, от частично за месец Юли, 2019 г.,а от месец август 2019г. до
месец Януари, 2022г вкл. не е изпълнил, визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимият да
заплаща присъдената издръжка. Същият е в трудоспособна възраст, следователно и няма
пречки да реализира доходи от трудово или др. правоотношение. Липсата на имущество,
като източник на доходи, както и обстоятелството, че същият е бил безработен в определен
период от време, не го освобождават от задължението като родител да издържа
ненавършилите си пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на това
задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимият не е работил за част от периода, не
е релавантен за наказателното производство, доколкото при наличието на подобни
обективни пречки, има специален ред, по който следва то да се установи и с изричен
съдебен акт, което предполага да е инициирал гражданско производство за прекратяване на
присъдената издръжката или нейното намаляване. С тези съображения и съдът приема,
отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимият да изпълни
задължението си и да плати издръжката на своите нидходящи – дъщеря си -Преслава, след
като е бил осъден да плаща такава със съдебен акт.
Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на извършването му-
гр.Свиленград, където се дължи действието за престиране на носимото парично задължение
за издръжка, според местоживеенето на детето.
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период, изразило се в
цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната издръжка на детето, считано от
месец Юли, 2019 г. до месец Януари, 2022 г. включително, настъпил е и престъпният
резултат по отношение на кредитора- детето Преслава, действащ чрез законния си
представител майката -родителят упражняващ родителските права.
Забавата е за общо 31 месечни вноски , които са съответно по 130.00 лева месечно, от
които 30 пълни месечни вноски по 130.00 лева месечно /считано от месец месец Август,
2019 г. до месец Януари, 2022 г., включително/ в общ размер на 3900.00 лева и една непълна
месечна вноска, дължима за месец Юли, 2019 г. в размер на 62.35 лева или всичко: общо
дължима сума за издръжка 3962.35 /три хиляди и деветстотин и шестдесет и два лева и
тридесет и пет стотинки/ лева за детето, съгласно съдебното решение, а общата сума на
неплатените издръжки, в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност
3962.35 /три хиляди и деветстотин и шестдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ лева –
общо. Неизпълнението на посоченото задължения- периодично, месечно е за срок
надхвърлящ минимално изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в случая
непрестираните са 31 вноски, спрямо детето.
До приключване на съдебното дирене пред настоящият съдебен състав от страна на
подсъдимият не се ангажираха писмени доказателства за заплащане от негована страна на
дължимата сума предмет на обвинението .
Като пълнолетно вменяемо лице подс. Д.Д.Д е годен субект на престъплението.
9

От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината. Бездействието на
подсъдимият и неизпълнението на задължението й за издръжка е напълно съзнателно.
Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и
интелектуален момент, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и
последиците – обществено опасни. Подс. Д.Д.Д е имал знание за дължимостта на
издръжката на своето дете – низходящ, съгласно съдебното решение за присъждането й,
което му е било известно, знаел е и точният размер на тази издръжка, че се дължи
ежемесечно, както и периодът за който не е внесъл вноските, разбирал е и характера
/неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на задължението си.
Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за прякото им изпълнение, чрез плащане,
поради това от волева страна, безспорно е предвиждал сигурното и възможно настъпване на
престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които е
било лишено детето му и тъй като и последните са били предвиждани от него, инидициран
е прекият й умисъл за извършване на престъплението.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е
продължено престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК давността за преследване започва
от довършване на престъплението, като за престъпления, които траят непрекъснато, както и
за продължаваните престъпления – от прекратяването им. Не са налице и данни за
прекратяване на издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300 от
29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението по чл. 183 НК е
типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т.
р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят
непрекъснато"). Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от който
насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява
довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който по-нататък
деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено (напр. поради
навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си - чл. 82
СК; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг - чл.
83, ал. 3 СК и т.н.)”.
За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80, ал. 1 от НК давност за погасяване на
наказателната отговорност за извършено престъпление и гражданско-правната погасителна
давност съгласно чл. 111, б. „в ” от ЗЗД за вземания за периодични плащания, каквито са
вземанията за издръжка, са съвършено различни правни институти, с различни цели и
функции. Затова изтичането на гражданско-правната погасителна давност за непогасените
задължения за издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща наказателното
преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В предвид гореизложеното,съдът прие,че от обективна страна подс. Д.Д.Д - в периода от
месец Юли, 2019 г. до месец Януари, 2022 г. включително, в град Свиленград, обл. Хасково,
след като бил осъден с Решение № 95/14.05.2018 г. по гр. дело № 71/2018 г. по описа на
Районен съд - Свиленград, влязло в сила на 02.06.2018 г., да издържа своя низходяща -
дъщеря си П.Д.Д., родена на 09.10.2008 г., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 31 - месечни вноски по 130.00 лева
месечно, от които 30 пълни месечни вноски по 130.00 лева месечно /считано от месец месец
Август, 2019 г. до месец Януари, 2022 г., включително/ в общ размер на 3900.00 лева и една
непълна месечна вноска, дължима за месец Юли, 2019 г. в размер на 62.35 лева или всичко:
общо дължима сума за издръжка 3962.35 /три хиляди и деветстотин и шестдесет и два лева и
тридесет и пет стотинки/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс .
От субективна страна подс. Д.Д.Д е извършил деянието виновно, при условията на пряк
10

умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Подсъдимият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел,че има
задължение да плаща издръжка на детето си,но въпреки това не е платил процесните
месечни вноски.
По изложените съображения, съдът призна подс. Д.Д.Д за виновен в извършването на
престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е възведена с внесения
обвинителен акт.
Относно наказанието:
Обсъждайки въпросът за следващото се наказание, което да бъде наложено на подс. Д.Д.Д,
за престъплението в извършването на което той беше признат за виновен, съдебният състав
взе предвид, от една страна, обществената опасност на дееца-не висока, предвид съдебното
му минало и не до там добрите характеристични данни и тази на деянието-невисока.
Отчетоха се, наред с тях, от друга страна и смекчаващите отговорността обстоятелства, с
която правна характеристика се съобразиха – косвено заявено с декларираното желание да
заплати дължимите суми за месечната издръжка на детето, изразеното съжаление,също така
обстоятелството, че подсъдимият е трайно безработен,пандемичната обостановка в целият
свят,няма на свое име имущество, т.е. същият е социално слаб,към момента на
постановяване на присъдата,същият е безбработен/по заявени от него данни/. В категорията
смегчаващи вината обстоятелства се отнесе и доброто процесуално поведение на
подсъдимият,както в досъдебното,така и в съдебното производство. Също така, съобрази се
с оценка на отегчаващо обстоятелство - значителният брой неплатени вноски, многократно
надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на деянието, което безспорно
завишава обществената опасност с оглед продължителния период на бездействието, довело
в последица до ограничаване възможностите за социално развитие на детето и до
затруднения за др. родител да покрива ежедневните му нужди, осигурявайки сам
необходимите за парични средства неговата издръжка.Отчете се обстоятелството,че в
момента подсъдимият не работи, тъй като е с влошено здравословно състояние.
Ето защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което е налице основание за неговото
приложение съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато едновременно са
налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е
по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото
приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на гл. 27
НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките на
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2
НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на наказанието
предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият
случай. В контекста на изложените съображения, обсъдени в съвкупност, съобразно
относителната си тежест и в числово изражение, изброените смекчаващи обстоятелства,
доколкото в кръга на същите НЕ фигурират изключителни такива , наред и с др. които НЕ
могат да обосноват множество, очертаващ се като техен доминиращ преимуществен превес
спрямо отегчаващите, поради което съдът приема за неизпълнение предпоставките на
чл.55,ал.1 НК, от тук обосновано и липсата за неговото приложение. Ето защо, съдът
проведе индвидуализацията на наказанието за подсъдимата по реда на чл.54 от НК.
За престъплението, в което подс. Д.Д.Д беше признат за виновен – чл. 183, ал.1 НК в
материалната наказателна норма, в редакцията й действаща към датата на деянието,
предвидени в условия на алтернативност са две наказания – лишаване от свобода до 1
година или пробация. Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките на
11

предвидената в чл.183,ал.1 НК санкция, съдебният състав определи на подс. Д.Д.Д
„ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 7/седем/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 7/седем/месеца. Срока на
наложеното наказание пробация и по двете мерки съдът определи в близък до минимално
предвидения в ал.3 т.1 на чл.42а от НК, като решаващия съд взе предвид не до там високата
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, впредвид предходното
осъждане, характеристични данни и т.н. /както се посочи по горе/,а от друга страна, съдът
прецени наказанието „ПРОБАЦИЯ” за по-подходящо в случая, с оглед целите предвидени
в чл.36 НК и личността на дееца, конкретно отчитайки фактът, че подсъдимият следва да
работи,за да има възможност да заплаща дължимата се по закон издръжка за своето
малолетно дете.
Така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът прецени за
необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия и неговата възраст, за да бъдат
постигнати целите на наказателната репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на
специалната и генерална превенция, обуславящи и адекватността на наказанието, с
необходимото положително въздействие върху съзнанието му и за неговото превъзпитание
към спазването на закона. Наложеното наказание по убеждение на съдебния състав
кореспондира и с принципите на справедливостта, и е съответно с тежестта на извършеното.
С налагането му се удовлетворява и принципа за общопредупредителния ефект на
наказанието за останалите членове на обществото, но преди всичко с не го би се
въздействало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
Що се отнася да направени разноски в настоящото производството,съдът се е произнесъл с
отделно определение по реда на чл.306,ал.1,т.4,предл.2ро от НПК, доколкото при
постановяване на присъдата е пропуснал да се произнесе по тях.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................

12

Номер на акта:	10
Дата:	8 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20225620200221
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 април 2022 г.

Присъда по дело №221/2022 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите