№ 3753
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседА.е на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512098 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Т. Г. А. срещу решение от 28.06.2024 г.
по гр.д. №8313/2024 г. на Софийския районен съд, 74 състав, в частта, в която е признато за
установено на основА.е чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 285,35 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021
г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, както и сумата в размер на 37,88 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ч.гр.д. №53686/2023 г., по
описа на СРС, 74 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
и заповедното производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че не е
установено ищецът да е носител на активната материална легитимация по отношение на
вземането за услугата „дялово разпределение“, както и че ответникът е не е изпаднал в
забава по отношение вземА.ята за топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове за главница за дялово разпределение и лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
1
не взема становище по въззивната жалба.
Образувано е по въззивна жалба на ответника А. Т. Д. срещу решение от 28.06.2024 г.
по гр.д. №8313/2024 г. на Софийския районен съд, 74 състав, в частта, в която е признато за
установено на основА.е чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 462,37 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. гр. София, ж.к. „Връбница-1“,
бл.****, аб. №197898, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 71,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, както и сумата в размер на 9,47 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК ч.гр.д. №53686/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по
делото не е установено ответникът да е в облигационни отношения с ищеца, не е установено
ищецът да е носител на активната материална легитимация по отношение на вземането за
услугата „дялово разпределение“, както и че ответникът е не е изпаднал в забава по
отношение вземА.ята за топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове за
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, и лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М. Т. Г. срещу решение от 28.06.2024 г.
по гр.д. №8313/2024 г. на Софийския районен съд, 74 състав, в частта, в която е признато за
установено на основА.е чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 462,37 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. гр. София, ж.к. „Връбница-1“,
бл.****, аб. №197898, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 71,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, както и сумата в размер на 9,47 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК ч.гр.д. №53686/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по
делото не е установено ответникът да е в облигационни отношения с ищеца, не е установено
ищецът да е носител на активната материална легитимация по отношение на вземането за
услугата „дялово разпределение“, както и че ответникът е не е изпаднал в забава по
отношение вземА.ята за топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове за
2
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, и лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове за главници за топлинна енергия и дялово разпределение, и лихви за забава върху
главниците за топлинна енергия са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери,
и в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените установителни искове за мораторна
лихва върху главниците за дялово разпределение, както и от ответникът Т. Г. А. в частта, в
която е уважен предявеният установителен иск за главницата за топлинна енергия, поради
което решението е влязло в законна сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувА.я съдебен
акт и събрА.те по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледА. по същество са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от стрА.те – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирА. изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквА.я в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основА.е чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със стрА.
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувА. в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикувА.те общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържА.ето на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържА.е, е основА.е съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на
закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответниците не са оспорили обстоятелството, че са
собственици на процесния недвижим имот при квоти: Т. Г. А. – 4/6 ид.ч., А. Т. Д. – 1/2 ид.ч.,
и М. Т. Г.1/2 ид.ч., като това обстоятелства се установява от събрА.те по делото писмени
доказателства. Липсват доказателства за откриване на партида на един от съсобствениците
3
след смъртта на общия на стрА.те наследодател Еленка Борисова А.а.
При тези данни следва да се приеме, че между стрА.те е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на
чл.33 ал.1 предвижда, клиентите заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за
забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по
ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи
лихва за забава върху прогнозно начислявА.те месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това
следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от
издаване на фактурата по чл.32 ал.2, като не е необходимо отправянето на покана.
Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер
топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на
дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна
уредба. Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от процесните ОУ Клиентите заплащат цена за
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от Клиентите Търговец, а според
ал.2 на същата разпоредба редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
„дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В настоящия случай
услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена, поради което и ответниците
дължат заплащането и.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло в обжалвА.те му части.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основА.е
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12824 от 28.06.2024 г., постановено по гр.д.
№8313/2024 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т. Г. А. , ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Връбница-1“, бл.****,
А. Т. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Връбница-1“, бл.****, и М. Т. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ж.к. „Връбница-1“, бл.****, да заплатят РАЗДЕЛНО (4/6 Т. Г.
А., 1/6 за А. Т. Д. и 1/6 за М. Т. Г.) на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основА.е чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
4
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5