Решение по НАХД №1461/2025 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 3
Дата: 6 януари 2026 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20251210201461
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Благоевград, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210201461 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П. Г. К., с ЕГН **********, с адрес *********, ул.**********,
против Наказателно постановление № 25-7852-000518/16.09.2025г. на Началника на 02 РУ
Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лв. /51.13 евро/ и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10
контролни точки.
С жалбата се оспорва законосъобразност на наказателното постановление, като се излагат
доводи за недоказаност на вмененото нарушение, оспорва се приетото от наказващия орган
от фактическа страна.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично, поддъра жалбата си
и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, като
твърди, че не е извършил нарушение.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират представители по делото и становище по жалбата. В
придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност
на разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 06.09.2025 г., полицейските служители С. и П., изпълнявали служебните си задължения
по контрол на безопасността на движението, като се движили със служебен автомобил, по
ул.“Георги Андрейчин“. Около 19.54ч. се разминали с лек автомобил „*******“ с рег. №
********, който се движил с посока от ул.“Преслав“ към бул.“Пейо Яворов“. Свидетелите
забелязали, че водача на посочения автомобил е без поставен обезопасителен колан, с който
1
бил оборудван автомобила. Полицейския патрул подал светлинен и звуков сигнал, като
автомобила спрял. При проверката установили, че същия се управлява от жалбоподателя.
Във връзка с констатираното св.С. в присъствието на св.П. и жалбоподателя съставил на
последния АУАН № 3372623 от 06.09.2025 г., в който констатираното било квалифицирано
като нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на
жалбоподателя, като същият го подписал без възражения, такива не постъпили и в срока по
чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на акта за нарушение на 16.09.2025 г. Началника на 02 РУ Благоевград е издал
атакуваното наказателно постановление, с което на К. за административно нарушение по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лв. /51.13 евро/ и на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са му отнети 10 контролни точки
В хода на съдебното производство са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта.
Чрез показанията на тези свидетели се установява, че жалбоподатлят е управлявал
автомобила без обезопасителен колан, Свидетелят С. чрез показанията си установява
обстоятелства, свързани с извършената проверка, повода за същата, както и как е установено
вмененото на жалбоподателя. В подкрепа на посоченото от този свидетел са и показанията
на св.П., като всеки от тях е категоричен, че жалбоподателят е бил без колан. Тези свидетели
посочват, че през цялото време са наблюдавали поведението на К. на пътя, както и че
именно установеното е било повода да бъде спрян. Съдът кредитира тези показания, като
последователни и логични и кореспондиращи с останалаия доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Съдът намира, че постановлението е издадено при спазване на установената за това от
закона процедура и от компетентен за това орган /Заповед л.36 и л.42./.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна
на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставения акт за установяване на
2
административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.
В конкретния случай съдът приема, че акта съдържа всички реквизити, същия е съставен в
присъствие на водача, подписан от него. Поради което констатациите в него правилно са
послужили за издаване на атакуваното НП. Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.Релевантните за
обективната съставомерност на нарушениетко признаци са описани по ясен и конкретен
начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание. Достатъчно
ясно е описано и мястото на нарушение. Предвид естеството на нарушението, с
отразяването на града, улицата и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя
автомобил са изпълнени императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и чл. 57, т. 5 ЗАНН за
посочване на мястото на извършване на нарушението, като описанието на нарушението е
направено по начин, позволяваш неговата индивидуализация и осигуряващ възможност на
жалбоподателя да разбере за кое точно негово деяние е съставен АУАН и издадено НП.
Гореизложеното налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил
визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите
разпоредби, които са нарушени, поради което и не са налице предпоставки за отмяна на
процесното НП на процесуално основание. За такива съдът не намира и сочените от
жалбоподателя. Посоченото, че автомобила не бил регистриран в Словения, както е
написано в НП, според съда не представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото същия е индивидуализиран с марка и регистрационен номер, което е достатъчно,
за да се приеме, че са изълнени изискванията на закона и по никакъв начин не ограничава
правото на защита на жалбоподателя.
От материално правна страна съдът намира следното:
В хода на проведеното административнонаказателно производство, съдът прие за безспорно
установено въз основа на всички, събрани по делото гласни и писмени доказателства, че
жалбоподателят от обективна и субективна страна е нарушил задълженията си,
произтичащи от посочената като нарушена разпоредба.
С разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП се въвежда задължение водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който е редовно съставен и има
доказателствена стойност до доказване на противното, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
съдът намира, че визираното по-горе нарушение е осъществено от жалбоподателя, че
същият е бил без поставен обезопасителен колан сочат св.С. и П., липсват и доказателства в
обратна насока. В тази връзка наведените с жалбата доводи се опровергават от събраните
доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели, които пред настоящия състав
подробно изясняват какво са видели и как са установили, че е без колан, като именно това е
3
бил и повода да го спрат. Същевременно по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства /като няма и такива твърдения/, К. да попада в кръга на определените с чл.
137а, ал. 2 ЗДвП лица, на които е предоставено право да не използват обезопасителен колан
при движение с МПС, а именно физическото му състояние да не позволява използването на
обезопасителен колан; да има трайни увреждания на горни крайници и/или
опорнодвигателния апарат, поради което управлява моторни превозни средства, адаптирани
съобразно нуждата му; водач на таксиметров автомобили, когато превозва пътници в
рамките на населеното място; инструктор при управление на автомобила с учебна цел.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина
нарушение от обективна страна.
Съдът намира, че същото е доказано и от субективна страна. Като правоспособен водач на
лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и
вменени със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си
действия и е искал тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание 183, ал. 4, т.7 от
ЗДвП, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид
наложеното на жалбоподателя наказание „глоба”. По отношение на размера на наложената
глоба, съдът намира, че са налице основания за изменение на наказателното постановление.
Определената с НП санкция е съгласно предвидената в чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП за
съответното нарушение, в редакцията на разпоредбата към момента на издаване на НП, а
именно глоба в размер на 100 лв. /51.13 евро/ в сила от 07.09.2025г. Преди изменението на
разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, действащата редакция към момента на
извършване на нарушението на 06.09.2025г. за вмененото на жалбоподателя противоправно
поведение се е предвиждало наказание „глоба“ в размер на 50 лв. . Съгласно чл. 3, ал. 1 от
ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в
сила по време на извършването му. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая се явява по-благоприятна за К.,
редакцията на 183, ал. 4, т.7 от ЗДвП, която предвижда за процесното нарушение глоба в
размер на 50 лв. С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като определената глоба в
размер на 100 лв. /51.13 евро/ следва да бъде намалена на 50 лв /25.56 евро/.
Правилно като правна последица, с оглед наложеното наказание е приложена Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка
на нарушенията на правилата за движение по пътищата, като предвид наложеното наказание
по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и на основание чл.6, т.18 от посочената ннаредба са отнети 10
контролни точки.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му
4
нарушение и правилно е ангажирана отговорността му, а атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, като същото следва да бъде изменено
единствено в частта относно размера на наложената глоба.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-7852-000518/16.09.2025г. на Началника на 02 РУ
Благоевград, в частта, с която на П. Г. К., с ЕГН **********, с адрес *******, ******* за
административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв./51.13 евро/, като намалява
размера на наложената глоба на 50.00 лв. /25.56 евро/.
Потвърждава Наказателно постановление № 25-7852-000518/16.09.2025г. на Началника на 02
РУ Благоевград в частта, с която на П. Г. К., с ЕГН **********, с адрес *********,
***********на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

5