№ 8993
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110124894 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковата молба на М. Р М., ЕГН **********, против С.
А. Ал М, ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание.
Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на
13.01.2019 г. в Йемен, като от брака нямат деца. Сочи се, че при сключването
на брака не е избран конкретен режим на имуществени отношения между
съпрузите, поради което и приложим е режимът на съпружеската
имуществена общност, както и че от брака нямат придобито движимо и
недвижимо имущество. След сключване на брака страните живеели в
чужбина, като се установили в България през месец декември 2020 г. в гр.
Варна и в жилището живеела и майката на съпруга. От месец януари и
февруари 2021 г. ответникът започнал да упражнява системен физически и
психически тормоз спрямо ищцата - тя била постоянно тормозена,
контролирана, забранено й било да излиза от апартамента за определено време
и ответникът задържал личните й документи. Ищцата напуснала семейното
жилище през месец февруари 2021 г. и известно време след пристигането си в
гр. София била настанена в Кризисен център за лица, деца пострадали от
1
насилие, трафик или друга форма на експлоатация към Фондация „П.У.Л.С.“
гр. Перник, като оттогава страните са във фактическа раздяла и не общуват
помежду си. Посочва се, че ищцата не е приела фамилното име на съпруга при
сключване на брака, както и няма претенции относно ползването на семейното
жилище, което е напуснала. Прави се искане бракът между страните да бъде
прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка.
В срока по чл. 131 ГПК от името на ответника С. А. Ал М, чрез
назначения особен представител – адв. П., е депозиран писмен отговор, с
който се оспорва предявеният иск. Поддържа се, че не са налице доказателства
за твърдените обстоятелства, довели до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Оспорват се твърденията на ищцата относно упражнен
от ответника спрямо нея физически и психически тормоз. Искането към съда
е искът да бъде отхвърлен. В съдебно заседание ответникът, чрез редовно
призования особен представител, не се представлява.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Относно иска за развод: Страните са съпрузи от 13.01.2019 г., което се
установява от представения по делото дубликат от удостоверение за сключен
граждански брак, издаден въз основа на акт за граждански брак №
969/14.10.2020 г. на община Варна, гр. Варна, като при сключване на брака
съпругата не е променила фамилното си име. Видно от служебно изисканата
справка от Национална база-данни „Население” по реда на Наредба № 14/2009
г., страните нямат деца, родени от брака помежду им /л. 81/. От показанията на
доведения от ищцовата страна св. С А С Х, нейна приятелка и колега, се
установява, че страните са разделени от 2021 г. Свидетелят заявява, че през
2021 г. ищцата преживяла много груба ситуация, не била пускана от съпруга
си да излиза, но все пак успяла да избяга. Установява се също, че съпрузите не
поддържат никакви отношения помежду си. Съдът кредитира свидетелските
показания на разпитания по делото свидетел, доколкото са логични и
непротиворечиви, включително, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, им
дава вяра, като кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
2
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство,
тъй като отношенията между съпрузите са влошени, и от 2021 година същите
са във фактическа раздяла. Предвид изложеното съдът намира, че бракът не е
в интерес на съпрузите, същият е обществено неоправдан, поради което
следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК. Ето защо искът с
правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. Искане за това не е направила нито една от
страните, поради което съдът не следва да се произнася относно вината за
разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се
произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с
такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица
от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените
последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение
представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не
съществува и задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: Съгласно чл. 326 ГПК в решението, с което се
допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име. В случая
съпругата не е променила фамилното си име при сключването на брака и не е
предявила претенция по чл. 53 СК.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1
ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е
направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод съдът
определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, като същата следва да се възложи на
двете страни поравно предвид изхода на делото. Ответникът с оглед изхода на
делото следва да бъде осъден да заплати възнаграждение за назначения му от
съда особен представител, в размер от 600 лева, по сметка на СРС.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен в Йемен на 13.01.2019 г., за което е
съставен акт за граждански брак № 969/14.10.2020 г. на община Варна, гр.
Варна, между М. Р М., ЕГН **********, и С. А. А., ЕГН **********, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание чл. 44, т. 3, вр.
чл. 49, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА М. Р М., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски
районен съд сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса при
решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски
районен съд сумата от 625,00 лв., представляваща държавна такса и разноски
при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4