Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1713
гр. Русе, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2422 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 8554/2018 г. по
описа на РРС за сумата от 1750 лв., представляваща главница, 169,32 лв.–договорна лихва за периода 17.08.2017
г.-01.02.2018 г., 786,24 лв.–неустойка за същото време, 45 лв.–такса разходи, 164,29 лв.–обезщетение
за забава от 18.08.2017 г. до 23.10.2018 г., съставляващи вземания по Договор за
паричен заем № 3009258/04.08.2017 г., със законната
лихва върху първата стойност от 24.10.2018 г., както и 108,30 лв.–разноски за него
производство.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.
Твърдят, че на
04.08.2017 г. от “Изи Асет
Мениджмънт” АД на ответника бил предоставен кредит в размер на 1 750 лв. Заемополучателят удостоверил с подписа си получаването на
сумата, че се задължава да я върне по начин и в срок, указан в контракта, както
и че е уведомен предварително за съществените условия на сделката.Ответникът се
съгласил да престира на заемодателя главницата заедно с договорна лихва за
времето от 17.08.2017 г.-01.02.2018 г. на 13 равни двуседмични вноски от по
147,64 лв., ведно с надбавка от 169,32
лв., съставляваща печалба за кредитора.Твърдят, че длъжникът е неизправен съконтрахент.В тази връзка му била начислена лихва за
забава за времето 18.08.2017 г.-23.10.2018 г. от 164,29 лв. На основание
сключения договор, в случай, че заемателят забави с
повече от 30 календарни дни плащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва, той се съгласил да дължи на кредитора такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9 лв.Страните се споразумели, че тази такса ще се
начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати ответника, не може да надхвърлят 45 лв.
Според
клаузите на договора, заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на контракта да предостави на кредитора обезпечение
на задълженията му по договора, а именно две физически лица-поръчители, всяко
от които да отговаря на визираните в документа изисквания.Твърдят, че ответникът
не изпълнил това свое задължение.Според предвиденото по договор, кредиторът му начислил
неустойка в размер на 786,24 лв.Страните постигнали споразумение сумата да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка
от по 60,48 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем.Така окончателната месечна вноска по кредита възлязла на 208,12
лв.
Сочи се, че
договорът за заем съдържа изрична клауза, даваща право на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърдят, че на
01.03.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД
между “Изи Асет Мениджмънт”
АД (цедент) и “Агенция за събиране на вземания” ООД
/понастоящем “Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер).
На ответника
било изпратено уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3009258 от
06.03.2018 г., чрез Български пощи, върнато, като непотърсено. На 22.04.2019 г.
до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3009258
за извършената цесия, посредством куриерска служба.Искат да се признае за
установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело
№ 8554/2018 г. по описа на РРС, със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението.Търсят се разходите по двете производства.
Ответникът Д.Г.Ч.
не взема становище по исковете.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 8554/2018 г. по описа на РРС, в полза на ищеца
в настоящото производство била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д.Г.Ч. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за паричен заем № 3009258/04.08.2017 г.,
цедирани им на 01.03.2018 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД, със законната лихва върху първата стойност,
считано от 24.10.2018 г., както и 108,30 лв.–разноски за заповедното
производство.Актът е връчен на длъжника в хипотезата на чл.47
ал.5 от ГПК.Съдът указал на заявителя, че може
в 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната
на 03.04.2019 г.Исковата молба , въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила на 03.05.2019 г.
По делото няма
спор, че на 04.08.2017 г. между ответника и ”Изи Асет мениджмънт” АД бил сключен Договор за паричен заем №
3009258, със срок на действие от 26 седмици, по
силата на който дружеството предоставило на Д.Г.Ч. сумата от 1 750 лв., която той
се задължил да върне заедно с договорна лихва за времето от 17.08.2017
г. до 01.02.2018 г. на 13 двуседмични вноски
от по 147,64 лв., включващи и договорна лихва от общо 169,32 лв., при фиксиран
ГЛП от 35 % и ГПР от 41,71 %.
Приложен е
анекс от 04.08.2017 г., от който става ясно, че с отпуснатата сума по кредита
се погасява задължение на ответника по друг договор в размер на 1 209,81
лв.
Заемополучателят е удостоверил с подписа си, че е получил остатъка от заетата сума от 540,19 лв., както
и че е запознат предварително с
условията на контракта, за което му е бил връчен Стандартен европейски формуляр
(такъв по дело не е представен) и действащата към него момент тарифа на
дружеството (чл.16 ал.2).Последната е приложена по дело (л.10).Съгласно
тарифата, при забава в плащането на вноска с повече от 30 дни, се начисляв
атакса от 9 лева за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на потребителя, като
общият размер по това перо не може да надвишава 45 лв.
Според чл.4 от
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от
подписване на контракта да предостави на кредитора обезпечение на задълженията
му по договора, а именно две физически лица-поръчители, всяко от които да
отговаря на визираните в документа изисквания.
По делото няма
спор, че ответникът не е изпълнил това задължение.В тази връзка в договора е
предвидено, че кредиторът има право на неустойка в размер на 786,24 лв., разсрочена на 13 равни вноски, всяка в
размер на 60,48 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем или окончателната месечна вноска по кредита била
определена на 208,12 лв.
Според чл.10
от договора, кредиторът е в правото си да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.
Срокът на действие на договора е изтекъл на 01.02.2018 г.
С договор за
прехвърляне на вземане от 16.11.2010 г., с Приложение 1 към него от 01.03.2018
г., ”Изи Асет Мениджмънт”
АД прехвърлили на ищеца вземанията си към всички длъжници
по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на Д.Ч., за което било
направено изисканото в чл.99 ал.3 от ЗЗД потвърждение (л.16). Цедентът дал съгласието си и упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за цесията всички длъжници (л.20).
По делото са представени доказателства, че до ответника са били изпратени две уведомителни писма от 06.03.2018
г. (чрез БП) и от 22.04.2019 г. (чрез куриер) във връзка с прехвърления дълг-по постоянен и настоящ
адрес на лицето, вписани в процесния договор, без данни за връчване на книжата.
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с
представените в производството доказателства и извършена проверка при ищеца и
стария кредитор, е посочило, че към
датата на подаване на заявлението дългът на ответника възлиза на 1 750
лв.-главница, 169,32 лв.-договорна лихва за периода 17.08.2017 г.-01.02.2018
г., неустойка по чл.4 ал.2-786,24 лв., такса за разходи-45 лв. и обезщетение за
забава за времето 18.08.2017 г.-23.10.2018 г.-168,36 лв.Експертът е пояснил, че
уговореният между страните ГПР не съответства на ограниченията, визирани в
чл.19 ал.4 от ЗПК.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415
ал.4 от ГПК, предвид което претенциите са допустими.
По делото са
ангажирани доказателства, че “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответникът са
били обвързани от облигационни правоотношения във връзка със сключени между тях
договор за паричен заем от 04.08.2017 г.
със срок на действие до 01.02.2018 г., при условия и за суми, така, както е
заявено по исковата молба.Няма разногласие по въпроса, че кредитодателят е
предал реално уговорената сума на съконтрахента.
В процесния случай ищецът твърди, че е кредитор на
ответника,
като правата му произтичат от
договор за цесия от 16.11.2010 г., произвел действие от 01.03.2018
г.Няма спор, че с този контракт ”Изи Асет Мениджмънт” АД надлежно са прехвърлили вземането си
към
заемополучателя на ”Агенция за
събиране на вземания”.Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност.В процесния случай страните са постигнали съгласие по този въпрос.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен
от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът действа
като пълномощник на цедента, а не
от свое име, няма законова
пречка последният да упълномощи
друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.При
изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването
на чл.99 ал.4 от
ЗЗД.Ответната
страна няма възражение в този аспект.
Съобразно
ангажираните в производството доказателства, съдът намира, че ответникът следва
да се счита безспорно уведомен за смяната на кредитора с факта на връчване на
книжата по настоящото дело.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит
под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответникът, който е физическо лице, което при сключване на договора
действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има
белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за
потребителския кредит.Същевременно към него
е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от
ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от
ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право- Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.В тази връзка, съдът има
задължение
да следи служебно и при незаявено основание
за нищожност на договора, когато е нарушена
норма предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства, когато е относимо
до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице
противоречие с добрите нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./, и когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор /Решение по
дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.
о., и др./.
Общата
потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр.
чл.24 от ЗПК, предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са
нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на
договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо
правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и
при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност. В конкретния случай, съдът приема, че
начинът на договаряне категорично изключва формиране на волята на страните по
всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават
значително равновесието между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност
/чл.143 от ЗЗП/. По делото не се
установи, ответникът да е получил преддоговорна
информация от заемодателя за точните параметри на кредита.В този смисъл за
лицето се е наложило да приеме условия, с които не е имало възможност да се
запознае преди сключването на договора, в резултат на което потребителят не е
бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора,
водещо до неравноправност на уговорките.не се доказва ГЛП и ГПР да са били
индивидуално уговорени с ответника, за да е приложимо спрямо тях
изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП.По делото липсва представен СЕО, визиран в в процесния договор.При
позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при
служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор, съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г.
на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното
уговаряне на съществените клаузи, като
обстоятелството, че договорът е подписан от потребителя, се явява ирелевантно за спора.Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е
клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от
търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително,
потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при
достатъчно информиран избор, я е приел.В случая обаче няма данни ответникът да
е разполагала с такъв избор.В този смисъл, съдът намира, че посочените клаузи
са нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 от
ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/.
Тези клаузи обаче са толкова съществени за процесния
договор за паричен заем, че тяхната неравноправност води до нищожност на целия
договор–чл.146 ал.5 от ЗЗП.Съгласно чл.26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части.В случая не е налице нито една
от тези две хипотези.Съдът намира, че процесният
договор не отговаря и на изискването за шрифт, заложено в ЗПК.При това
положение трябва да се приеме, че процесният договор
е недействителен.Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, която разпоредба не е била съобразена.Нормата установява изискване,
договорът за потребителски кредит да съдържа подробно условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.Съдът няма
доказателства, че това императивно законово изискване е било спазено. Уговорено е лаконично,
че връщането на кредита става на 13 погасителни вноски, с изрично посочени падежни
дати на всяка от вноските в периода 17.08.2017 г.– 01.02.2017 г., но няма
приложен погасителен план.
Съдът
счита, че по делото липсват доказателства заемодателят да е извършил
действията, предвидени в тарифата, за които претендира такса от 45 лв.Дори да
се приеме, че ответникът е изразил съгласие по този пункт, то клаузата би се
явила нищожна, като заобикаляща закона.Тя прикрива една неустойка за забава, а
съгласно императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от ЗПК, при забава на
потребителя, кредиторът има право само на мораторна
лихва.По изложените съображения съдът намира, че сумата от 45 лв.- такса
разходи за събиране на просрочени вземания не се дължи от ответника.
Нищожна
се явява и клаузата за заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечения
по кредита.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този
смисъл е съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити.Разгледана в този аспект, клаузата в чл.4 от договора за заем, според
която се дължи неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство на физически лице или
банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията,
като в процесния случай то е драстично.Според чл.16
от ЗПК, проверката за кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши
преди сключване на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз
основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му, да се сключи
договора за кредит.В конкретния случай проверката за кредитоспособност е
извършена въз основа на попълнен от ответника
формуляр и след като кредитът е бил разрешен, от лицето е изисква
да представя обезпечение и да заплаща
неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните
вноски.
Неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за кредиторо
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/, е пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането
на неоснователно обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.По посочения начин се заобикаля чл.33 ал.1 от ЗПК.С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче
не произтичат вреди.Подобна неустойка обезпечава вредите от това, че вземането
няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК.По
изложените съображения, с оглед
нищожността на клаузата по чл.4 от договора съдът намира, че ответникът не
дължи търсената неустойка.
С оглед констатираната нищожност на договора,
поради противоречие със закона, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи
по контракта.Ответникът няма
заплатена вноска в полза на първоначалния кредитор.В този случай той ще дължи
на цедента сумата от 1 750 лв., ведно със законната лихва от датата, посочена в
заповедта за изпълнение.Мораторна лихва
върху получената чиста стойност по кредита при
недействителност на договора за кредит
се дължи от поканата
по арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД, което в процесния случай се явява
исковата молба.
При съобразяване на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за
разходите, направени в заповедното
производство.С оглед изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски за
двете производства съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Ч.,
ЕГН **********,***, че дължи на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, сумата от 1 750 лв.-главница по Договор за паричен
заем № 3009258/04.08.2017 г., цедирана им на 01.03.2018 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД, със
законната лихва върху нея, считано от 24.10.2018
г. до
окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 4522 от 28.12.2018 г. по ч.гр.дело № 8554/ 2018 г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-София, ЕИК *********, да бъде признато за установено по отношение на Д.Г.Ч.,
ЕГН **********,***, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 8554/2018
г. по описа на РРС по Договор за паричен
заем № 3009258/04.08.2017 г., 169,32 лв.–договорна лихва за периода 17.08.2017
г.-01.02.2018 г., 45 лв.–такса разходи за събиране на просрочени вземания, 786,24
лв.–неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл.4 от договора за
периода 17.08.2017 г.-01.02.2018 г., 164,29 лв. –обезщетение за забава за
времето 18.08.2017 г.-23.10.2018 г., присъдени им със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 4522 от 28.12.2018 г. по ч.гр.дело № 8445/ 2018 г. по
описа на РРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Г.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, сумата от 387,05 лева-разноски по настоящото дело и 65,02 лв.-разноски
за заповедното производство.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/