№ 9640
гр. С., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110138852 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 126 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от М.
Д. Н. срещу ***-то Средно училище „Я. А. К.“, както следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 1844,28 лева, представляваща разлика между дължимото
и реално заплатеното трудово възнаграждение за длъжността „старши учител“
за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. и иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 221,83 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2023 г. до 25.06.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
молба 27.06.2024 г. до окончателно изплащане на задължението;
иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 3 381,18 лв., представляваща разлика между
дължимото и реално заплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 406,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
10.08.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на исковата молба 27.06.2024 г. до окончателно
изплащане на задължението;
иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 516,96 лв., представляваща разлика между дължимото и
реално изплатеното обезщетение за неползван отпуск и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 62,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2023
г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба 27.06.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението.
1
В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала длъжността „старши
учител“ при ответника съгласно Трудов договор от 09.10.1997 г. Съгласно
допълнително споразумение от 01.09.2022 г. основното брутно трудово
възнаграждение на ищцата било променено на 1545,00 лв. Сочи, че със
заповед № ***/07.06.2023 г. трудовото правоотношение е прекратено поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
03.07.2023 г. Твърди, че през цялото време на действие на трудовия договор, е
била член на Синдиката на българските учители към КНСБ и сочи, че е бил
сключен КТД № ***-***/06.12.2022 г., от чиито клаузи се ползвала като
синдикален член. Аргументира, че след приемане на държавния бюджет за
2023 г., са приети изменения в Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и
заплащане на труда, съгласно които изменения сочи, че са били увеличени
размерите на минималната основна заплата на педагогическите специалисти
по приложение № 3 от наредбата. Излага, че за длъжността старши учител е
определен минимален размер на основно възнаграждение от 1763,00 лв.
Твърди, че на изменението е придадено обратно действие. Наред с това сочи,
че към цитирания по-горе КТД, е сключен Анекс № ***-***/10.08.2023 г., с
който е изменен чл. 27 от КТД. Сочи, че съгласно Анекса за длъжността
старши учител е определен минимален размер на възнаграждението – 1763,00
лв., като анексът също предвиждал обратно действие – считано от 01.01.2023
г. С оглед изложеното развива съображения в насока, че за периода от
01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. й се дължи увеличен размер на трудовото
възнаграждение. Сочи, че съгласно чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД № ***-
***/06.12.2022 г. й се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11
брутни заплати при съобразяване на увеличения размер на основното трудово
възнаграждение. Аналогични твърдения развива и досежно обезщетението по
чл. 224 КТ. Претендира и обезщетение за забава считано от датата на
подписване на Анекса – 10.08.2023 г. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва,
че страните са се намирали в трудово правоотношение, породено от сключен
Трудов договор от 09.10.1997 г., което е прекратено поради придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.07.2023 г. Не оспорва
също, че подписаният Анекс към КТД има обратно действие, но сочи, че
такова може да се придава единствено с нормативен акт, какъвто счита, че
анексът не е. Излага, че обратното действие е придадено с обнародването на
Наредбата, считано от 01.09.2023 г. Твърди, че е изпратено запитване до
Министерството на образованието с въпроси относно приложението на
Анекса, като в отговор с писмо № 0513-185/27.09.2023 г. било посочено, че
„ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен
(независимо от причината), то той не попада в кръга лица, определен в
нормативната уредба, както и КТД, съответно Анекса към него.“ За пълнота
било посочено, че „Анексът се прилага по отношение на лица, които към
10.08.2023 г. притежават качеството работници или служители.“ Сочи, че
тълкуването на казуса от страна на Конфедерацията на независимите
синдикати в България, представено от ищеца, няма правна стойност,
доколкото не е подписано. Освен това излага, че съгласно съдържанието му
предпоставка за изплащане на увеличението е отправена покана в този
2
смисъл, каквато оспорва да е получавал от ищеца. Твърди, че липсват и
доказателства относно членството на ищцата в СБУ към КНСБ. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В проведено на 07.04.2025 г. открито съдебно заседание ищцата е
поискала и от съда е допуснато изменение на размерите на исковете, като
размерът на иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ е увеличен от 1844,28
лева на 1874,65 лева, а размерът на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
лихва върху главницата от 1874,65 лева за периода от 10.08.2023 г. до
25.06.2024 г. е увеличен от 221,83 лева на 225,48 лева. В същото открито
заседание е поискано и е допуснато изменение на размерите на останалите
искове поради частично оттегляне на претенциите по реда на чл. 232 ГПК,
като размерът на иска правно основание по чл. 224 КТ е намален от 516,96
лева на 160,33 лева; размерът на иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за мораторна лихва върху главницата от 160,33 лева за периода от 10.08.2023 г.
до 25.06.2024 г. е намален от 62,18 лева на 19,28 лева; размерът на иска с
правно основание по чл. 222, ал. 3 КТ е намален от 3381,18 лева на 721,17
лева; размерът на иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
лихва върху главницата от 721,17 лева за периода от 10.08.2023 г. до
25.06.2024 г. е намелен от 406,69 лева на 86,85 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Софийски районен съд, 178 състав, е сезиран с искове с правно основание
чл. 128, т. 2, чл. 222, ал.3 и чл. 224 КТ.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ ищецът носи доказателствената тежест в
условията на пълно и главно доказване да установи: 1. между страните да е
било налице трудово правоотношение; 2. ищецът да е полагал труд съобразно
уговореното в трудовия договор; 3. размера на трутовото възнаграждение 4.
ползването на платен годишен отпуск за съответния период; 5 размера на
среднодневното брутното трудово възнаграждение, получено за последен
пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че трудовото правоотношение е прекратено, без значение на какво основание;
че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че е работил
при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж /в
частност при ответника/; размерът на брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже: 1.
наличието на трудово правоотношение с ответника; 2. прекратяване на
същото; 3. размера на последното получено брутно трудово възнаграждение;
4. размера на полагащия се платен годишен отпуск, респективно размера на
обезщетението за неползван такъв.
3
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
изплащането на дължимото обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, са отделени като безспорни и
ненуждаещите се от доказване следните обстоятелства: ищцата е заемала
длъжността „старши учител“ при ответника съгласно Трудов договор от
09.10.1997 г.; че съгласно допълнително споразумение от 01.09.2022 г.
основното брутно трудово възнаграждение на ищцата е променено на 1545,00
лв.; че със заповед № ***/07.06.2023 г. трудовото правоотношение е
прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 03.07.2023 г.
Правният спор се концентрира върху въпроса дали дължимите обезщетения и
трудови възнаграждения са изплатени в дължимия размер. Обстоятелствата,
обявени по делото за безспорни, се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав
кредитира.
Представен е трудов договор № **-**/09.10.1997 г., сключен между ищцата
и ответното училище за длъжността „учител физ. възпитание“, считано от
09.10.1997 г.
Приети са и допълнителни споразумения към трудов договор № **-
**/09.10.1997 г. от 04.01.2021 г. и от01.09.2022 г.
Приета е заповед № ***/07.06.2023 г., с която на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10 КТ е прекратено трудовото правоотношение на М. Н. с ответното
училище за длъжността „старши учител“.
Приет е КТД за системата на предучилищното и училищното
образование Д 01-269/06.12.2022 г., с който КТД уговорени и минимални
размери на трудовите възнаграждения на заетите в образователните
институции.
Приет е като доказателство Анекс № ***-***/10.08.2023 г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269/06.12.2022
г. Видно от Анекса текстът на чл. 27 от КТД се изменя, както следва: "Чл. 27.
(1) За системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва:
/... / б. старши учител /…/ - 1763 лв. /... / (2) Осигурените средства от
държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв.
се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя. (3) Част от средствата по ал. 2 за увеличението на
индивидуалните работни заплати на работещите в системата на
предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се
разпределят по следния начин: /... / 2. Индивидуалните основни работни
4
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението
са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са
повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15%/... /".
От ответника е представено и е прието като доказателство писмо от
27.09.2023 г. от заместник-министър на образованието и науката до началника
на РУО - П.. В писмото се излага, че "въпреки желанието на всички страни по
колективното договаряне това увеличение да може да се получи по
справедливост от всеки, който е положил труд от 01.01.2023 г., нормативната
уредба, а именно КТ, поставя ограничение на това наше желание". В писмото
подробно се развива, че предвидените по-високият размер на работните
заплати за системата на предучилищното и училищното образование съгласно
чл. 27, ал. 1 от цитирания Анекс се определя, считано от 01.01.2023 г.,
единствено за тази категория лица, които притежават качеството на
педагогически специалисти към момента на сключване на Анекса.
Приет е препис от членска карта на М. Н., издадена от СО на СБУ ИК на
СБУ, от която се установява, че ищцата е член на СБУ, като членският внос на
Н. към синдикалната организация е заплатен за цялата 2023 г. и 2024 г., което
се установява и от представените по делото квитанции № ****/18.10.2024 г.,
№ ****/18.10.2024 г. и № ****/18.10.2024 г.
Представена е и служебна бележка, издадена от СО на СБК към
ответното училище, от която се установява, че М. Н. е член на СО на СБУ към
*** СУ от 1994 г. до края на м. 07.2023 г.
Представено е становище на ИК на СБУ относно прилагането на Анекс
№ ***-***/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г., като в посоченото становище се
съдържа тълкуване на посочения анекс, съгласно което прилагането на
разпоредбите за увеличаване на работните заплати трябва да бъде за всички
членове на синдикални организации и организации на работодатели, страни по
КТД, които са били в трудови правоотношения към 01.01.2023 г.
Представено е и становище на КНСБ относно въпроса дължи ли се
увеличен размер на трудовите възнаграждения на учители и непедагогически
специалисти, които са с прекратени трудови договори към сключване на
Анекс № ***-***/10.08.2023 към КТД за системата на ПУО от 06.12.2022 г. В
становището се излага, че посоченият анекс има обратно действие, поради
което всеки учител, който е бил в ТПО към 01.01.2023 г., независимо от това,
че към 01.08.2023 г. е бил вече к прекратено ТПО, има право да получи
полагащото му се увеличение по анекса от 10.08.2023 г.
Приети са още съобщение от Министерство на финансите за
публикуване на законопроектът за държавния бюджет на Република България
за 2023 г. и актуализация на средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023
г. – 2025 г.; доклад на министъра на образованието относно проект на ЗДБ на Р
България за 2023 г. в частта му за образование и наука; разяснение № 3-
1141/18.09.2023 г. относно прилагане на осигурителното законодателство по
отношение на допълнително изплатените средства за увеличение на
индивидуалните трудови възнаграждения на работещите в системата на
предучилищното и училищното образование.
5
По делото са изслушани единична първоначална и допълнителна ССчЕ,
както и повторна тройна ССчЕ.
Настоящият състав намира, че както единичните, така и тройната
експертиза са обективно изготвени, но кредитира заключението по тройната
експертиза, тъй като същото е изготвено от три вещи лица, не е оспорено от
страните и е прието от съда. Заключението по тройната експертиза е по-добре
аргументирано и по-пълно.
От заключението по тройната повторна ССчЕ се установява, че
разликата между изплатените на ищцата брутни трудови възнаграждения за
периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г. и преизчислените възнаграждения по
анекса от 10.08.2023 г. възлиза на 1874,65 лева, като лихвата за забава върху
тази главница от 10.08.2023 г. до 25.06.2024 г. е в размер на 180,27 лева. От
това заключение се установява още, че разликата между реално заплатеното
обезщетение оп чл. 222, ал. 3 КТ и обезщетението, изчислено по анекса от
10.08.2023 г., е в размер на 721,17 лева, а лихвата за забава върху това
обезщетиние за периода 10.08.2023 г. – 25.06.2024 г. е в размер на 86,75 лева.
Вещите лица по тройната експертиза установяват, че на ищцата е изплатено
обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 4168,89 лева, а обезщетението,
преизчислено при съобразяване на размерите на ОМЗ по анекса от 10.08.2023
г., е в размер на 3912,33 лева /нетна сума/, или 4347,03 лева /брутна сума/.
От правна страна съдът намира следното:
Приетият анекс № ***-***/10.08.2023 г., с който е предвидено
увеличаване на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на
непедагогическия персонал, представлява частен диспозитивен документ,
чието правно действие е изменение на сключения колективен трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование. От своя страна
колективният трудов договор традиционно се разглежда от трудовоправната
доктрина и практика като юридически акт с двояка права същност,
изразяваща се в договорно начало и характера на нормативно съглашение.
Съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 от КТ колективният
трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е
уговорено друго. В случая, макар че видно от титулната част на приетия КТД
№ ***-***/06.12.2022 г. той е сключен на 06.12.2022 г., в § 2 от преходните и
заключителните разпоредби (ПЗР) на КТД, изрично е уговорено, че той влиза в
сила на 26.11.2022 г. Съгласно чл. 54, ал. 2 от КТ КТД се смята за сключен за
срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от
две години. В разглеждания случай в договора не е предвиден срок на
действие, което, съотнесено със законодателното разрешение в такива случаи,
означава, че той е със срок от една година. Законът обаче предвижда
възможност страните да уговорят по-кратък срок на действие на отделни
негови клаузи. В теорията се сочи, че "Такива по-кратки срокове могат да се
предвиждат например относно договорените размери на трудовите
възнаграждения. " (М., В. Трудово право, девето преработено и допълнено
издание, Сиби, 2015, с. 843). Съгласно чл. 56 от КТ КТД може по всяко време
да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото
сключване. Така, изрично в следващия § 3 от ПЗР на КТД е предвидено, че в
тримесечен срок след влизане в сила на Закона за държавния бюджетна
Република България за 2023 г. страните предприемат действия за изменения на
6
така сключения КТД. В доктрината е мотивирана и необходимостта от такава
възможност, а именно "... при условията на инфлация и липсата на механизми
за "автоматичното" им или редовно периодично осъвременяване според
официалния индекс на инфлацията. С изтичането на тези по-кратки срокове-
обикновено тримесечия, страните пристъпват към ново колективно
договаряне и сключването на допълнителни споразумения, наричани
"анекси", които представляват част от колективния трудов договор. " (М., В.
Трудово право, девето преработено и допълнено издание, Сиби, 2015, с. 843).
Именно такъв анекс е сключен впоследствие на 10.08.2023 г.
Настоящият състав на съда съобразява, че държавният бюджет за 2023 г. е
следвало да бъде изготвен и приет до края на 2022 г., както и че приемането на
Закона за държавния бюджет за 2023 г. е станало много по-късно, едва на
28.07.2023 г., но му е придадено обратно действие, като същият е в сила от
01.01.2023 г.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс: За системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г.
Приетото писмо-становище от Министерство на образованието и
науката, според което в случай като разглеждания по настоящото дело ищецът
няма право да се ползва от правата по анекса, доколкото абсолютна
предпоставка за това е наличието на трудово правоотношение към момента на
сключване на споразумението, изхожда от институцията, която е издала
цитираната в него Наредба (Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.;
изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.;
доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр.
35 и 71 от 2022 г.)).
Следва да се прокара разграничение между официално и неофициално
тълкуване, както и между автентично и неавтентично.
Съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА) органът, който е издал
акта, има право да издаде официално тълкуване на същия акт при спазване на
определена процедура, което тълкуване да е задължително за всички правни
субекти. При автентичното тълкуване тълкувателният акт изхожда от лицето,
издало тълкувания акт, но това тълкуване може и да не е официално, т. е.
може да не е обвързващо за останалите правни субекти. В настоящия случай
безспорно по отношение на наредбата тълкуването не следва да бъде
възприето като официално, доколкото съгласно чл. 51, ал. 2 ЗНА актовете на
официално тълкуване следва да бъдат разгласявани или обнародвани по
начина, по който е разгласен/обнародван и тълкувания акт. Издаденото на
становище представлява тълкуване по конкретен правен спор от органа, издал
акта, а не официално абстрактно тълкуване. Обратното би нарушило правната
сигурност за субектите. Следователно обсъжданото становище следва да бъде
ценено заедно с останалия доказателствен материал и при съобразяване на
обстоятелството, че изхожда от институция-заинтересована от изхода на
правния спор, доколкото ответникът е второстепенен разпоредител с бюджет
към министерство на образованието и науката.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс: За системата на
7
предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г.
Необходимо е съдът да тълкува договора по реда на чл. 20 ЗЗД, като
трябва търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са
се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Съдът е
длъжен да изясни действителната воля на страните към момента на сключване
на договора, поради което заявената от страните в производството
интерпретация на съдържанието на договора не е задължителна за него.
Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и задължения
вън от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е
принцип на гражданското право, като тя е ограничена единствено от
императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право
договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2
КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или
служителя от установените с колективния трудов договор – така Решение №
505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК, както и
Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2021 г., III г. о.,
ГК.
Воден от което съдът намира, че следва да тълкува чл. 27, ал. 1 от Анекса
към КТД, в смисъл, който не накърнява правата на работниците и служителите
намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово правоотношение със ответника –
работодател. Съдът счита, че горепосочения текст следва да се разбира в
смисъл, че за лицата, които са в трудово правоотношение към 01.01.2023 г.,
намиращи се в системата на предучилищното и училищното образование, се
определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. В
противен случай, при възприемане на аргументите на ответника, би се
стигнало дo съществено увреждане на правата и интересите на ищеца, който е
полагал труд към 01.01.2023 г. както и до постановяване на неправилен и
несправедлив съдебен акт.
Настоящият състав намира, че аргументите, изложени от заместник-
министъра на образованието и науката, че трудовото законодателство в
Република България не позволявало "увеличение да може да се получи по
справедливост от всеки, който е положил труд от 01.01.2023 г.", които доводи
са възприети и от ответника в настоящия процес, са напълно несъстоятелни и
необосновани. Тезата на ответника и МОН води към напълно неприемливия
от правна, а и от етична страна резултат служители, положили еднакъв труд и
заемащи еднакви длъжности, да бъдат третирани по различен начин, да
получат различни възнаграждения единствено поради факта, че трудовите
правоотношения с някои педагогически специалисти са прекратени преди
приемането на норма, за която е предвидено обаче обратно действие.
Тази теза е несъвместима с принципа на равенство на гражданите.
В българската правна система този принцип има конституционно
основание.
Неслучайно основните права са намерили място в Преамбюла на
Конституцията като принципи (сред които и принципа на равенството), за
чието осъществяване е създадена самата Конституция.
Следва да се припомни, че чл. 5, ал. 2 на Конституцията прокламира
8
непосредственото действие. Непосредствено действие имат както
конституционните норми, така и конституционните принципи.
Макар и пространни, становището, представено от МОН, отговорът на
исковата молба и писмената защита на ответника не сочат конкретна норма от
КТ, или от друг нормативен акт, която да се намира в конфликт с
конституционния принцип на равенството, и която да налага нееднакво
третиране на представителите на една група служители.
Конституционният съд е последователен в разбирането (частично
обобщено в Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к. д. № 13/2021), че
равенството е основен конституционен принцип на гражданското общество и
правовата държава по смисъла на второто съображение в преамбюла и на чл.
6, ал. 2 от Конституцията. То е основа за нейното тълкуване и прилагане и за
нормотворческата дейност и е основно право на гражданите (Решение № 4 от
20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 и Решение № 14 на КС от 14.11.1992 г. по
к. д. № 14/1992). Принципът на равенство означава равнопоставеност пред
закона (Решение № 6 на КС от 27.04.2010 г. по к. д. № 16/2009). Равенството
пред закона се изразява в две основни форми – задължение за равно третиране
и забрана за произволно неравно третиране (Решение № 4 на КС от 20.04.2021
г. по к. д. № 1/2021 и Решение № 1 от 27.01.2005 г. на КС по к. д. № 8/2004).
Забраната за произвол е елемент на правовата държава в материален смисъл и
е насочена към държавните органи, включително и към законодателя. В
правовата държава повелята за равно третиране задължава нормотвореца да
урежда подобните случаи по еднакъв начин, а различните – по различен, респ.
задължение на публичната власт е да третира "еднаквите еднакво" (Решение
№ 4 от 20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 и Решение № 11 от 10.05.2010 г.
на КС по к. д. № 13/2010). Само така може да се гарантира равенството пред
закона и да се осигури справедливост в обществото.
Това разбиране съответства и на основния принцип на равенство в
правото на ЕС. Европейският съюз като "правов съюз" е основан на
равенството като висша ценност, на която принципът на еднакво третиране
(недискриминация) е същностно юридическо проявление. Правната уредба и
съдебната практика придават на принципа на равенство роля на един от
централните принципи на европейския интеграционен правопорядък, в
изграждането и развитието на който Република България участва (чл. 4, ал. 3
от Конституцията) (Решение № 10 от 26.07.2022 г. на КС по к. д. № 21/2021 г.
).
Същевременно Конституционният съд последователно се придържа към
утвърденото в съвременната конституционноправна доктрина и практика
схващане за равенството пред закона като относителна, а не абсолютна
равнопоставеност (Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016).
Водеща следва да бъде обективната преценка дали правните субекти се
намират в една и съща или сходна ситуация, или не.
Еднакви са ситуациите, между съществените характеристики на които
няма разлика. Сходни са ситуациите, които не са еднакви, но са съпоставими в
съществените си характеристики и между които няма съществени разлики,
което изключва случаите на привидна съпоставимост или близост без реална
връзка. Преценката за еднаквост или сходство в съществените характеристики
или за наличие на съществени разлики не може да бъде направена абстрактно
9
– тя зависи от обективните особености на конкретната материя и се прави за
всеки отделен случай с оглед характеристиките му (Решение № 10 от
26.07.2022 г. на КС по к. д. № 21/2021 г.).
Не може да има съмнение, че в разглеждания случай правните субекти,
полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до
31.08.2023 г., се намират в една и съща ситуация, независимо от това дали
трудовите им правоотношения са прекратени преди 31.08.2023 г., или са
съществували на или продължили да съществуват и след тази дата. Тези
служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични
длъжности и при едни работодатели. Няма никакво основание за тяхното
нееднакво третиране.
Забавянето на различни държавни органи при приемането на Закон за
държавния бюджет на Република България 2023 г. (параграф 3 от ПЗР на КТД
за системата на ПУО от 06.12.2022 г. изрично предвижда, че в тримесечен срок
от приемането на ЗДБРБ2023 страните предприемат действия за изменение на
КТД), Наредбата за изменение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.;
изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и
доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.; изм. и доп.,
бр. 75 от 2023 г.) и при сключването на горецитирания Анекс № ***-
***/10.08.2023 г. не следва да води до различно третиране на педагогическите
специалисти.
Страните по посочения КТД, основавайки се на изричното допускане в
чл. 54, ал. 1 от КТ придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е
сключен и предвиждат увеличаването на работните заплати да влезе в сила с
обратна сила от 01.01.2023 г.
За пълнота на анализа, настоящия състав намира, че може да се приложи
по аналогия разбирането закрепено в чл. 14 ЗНА.
Съгласно ЗНА: Чл. 14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се
даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Цитираната разпоредба
се отнася единствено за нормативните актове, какъвто колективният трудов
договор безспорно не е, но доколкото изразява общ принцип на правната
сигурност следва да бъде съобразен при тълкуването (вж. Решение № 3/2020 г.
на КС по к. д. № 5/2019 г. и Решение № 22/1995 на КС по к. д. № 25/1995 г.).
В разглеждания по делото случай приложението на увеличаването на
трудовото възнаграждение се основава и на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда
(обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.;
изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.;
изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.), която в § 3 предвижда, че § 2
влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като по този начин се изпълнява
изискването на ЗНА да бъде придавано обратно действие на разпоредбите на
нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба.
Посредством посочената наредба министърът на образованието,
упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на
трудовото възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско
обратно действие (stricto sensu), по смисъла, установен и в практиката на
10
Конституционния съд (Решение № 5/11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016 г.),
с което обратно действие на закона се преуреждат осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт.
Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се
преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
увеличение. Това разбиране противоречи и на константната практика на ВКС.
В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК
изрично се установява, че "обратното действие преурежда по нов начин
приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че
и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на
работниците или служителите. Недопустимо е единствено с изменения в
законодателството да се въвеждат с обратно действие неблагоприятни
последици за работниците и служителите (Решение № 12/11.11.2010 на КС по
к. д. № 15/2010 г.).
Не намира опора нито в Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.;
изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и
доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.), нито в
Анекса на КТД от 10.08.2023 г. предложеното от ответника тясно тълкуване на
понятието "заетите в системата на ПУО педагогически специалисти". Съдът
намира, че нито в наредбата, издадена от министъра на образованието и
науката, предвиждаща увеличение на размерите на основните месечни
работни заплати на педагогическите специалисти, нито в горецитирания
Анекс към КТД, не е предвидено увеличението на възнагражденията да касае
единствено и само заетите към момента на издаване на наредбата,
респективно сключването на анекса, педагогически специалисти, поради което
стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно
действие, не следва да бъде възприето.
Доводите, развити в становището на заместник-министъра на
образованието и науката, възприети и в писмената защита на ответника,
основани на изисквания за спазване на разчети за средства и утвърдени
бюджети, са неприемливи.
В актуалната практика на ЕСПЧ (Решение по дело MOSKAL v.
POLAND (Application no. 10373/05) и др.) константно се утвърждава, че
принципът на "доброто управление" изисква по въпроси от общ интерес
публичните органи да действат своевременно, по подходящ начин и с
максимална последователност (параграф 51). Публичните органи следва да
действат найпрецизно и най-съвестно при разрешаването на въпроси, касаещи
социалното положение и имуществените права на гражданите (параграф 72).
В практиката на ЕСПЧ се възприема, че по въпроси, касаещи социалната
сфера на гражданите, е недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат
компенсиране за сметка на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези
пропуски следва да бъде върху държавата (така Решение по дело
CAKAREVIC v. CROATIA (Application no. 48921/13)). Рисковете, следващи от
пропуски на държавните органи, следва да се понасят от държавата, като в
никакъв случай не следва да се допуска неблагоприятни последици от
11
пропуски на държавата да се прехвърлят върху гражданите (Решение по дело
LELAS v. CROATIA (Application no. 55555/08) параграф 74). ЕСПЧ трайно
приема още, че актовете на публичните органи трябва да бъдат ясни и
последователни, за да се избягват, доколкото е възможно, правната
несигурност и неяснота за лицата, засегнати от тези актове (така Решение по
дело PLECHANOW v. POLAND (Application no. 22279/04), параграф 103).
Съотнесена към настоящия случай, практиката на ЕСПЧ по
приложението на ЕКЗПЧОС означава, че: първо, нито МОН, нито училището-
ответник, представляващо второстепенен разпоредител с бюджет, следва да
черпят права от твърдените неясноти на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране
и заплащане на труда и на цитирания Анекс към КТД; второ, доколкото
организацията на сферата на образованието представлява въпрос от
обществен интерес (чл. 23 КРБ прогласява, че образованието е национална
ценност) и доколкото въпросът за възнагражденията на педагогическите
специалисти касае социалното положение на голяма група трудещи се, то
регулацията на тези въпроси следва да бъде както прецизна, така и
последователна – това изискване налага да се създава и прилага рамка,
осигуряваща равно и предвидимо третиране на педагогическите специалисти.
Обратното действие на закона е изключение, като в конкретната ситуация то
се дължи на стремежа на министъра на образованието и науката да преодолее
забавянето при приемането на ЗДБРБ2023. Неизпълнението от страна на
публични органи на задължението им да действат своевременно, нарушавайки
принципа на добро управление, не следва обаче да се ползва като основание за
приемане на уредба, третираща необосновано неравно засегнатите
частноправни субекти.
Настоящият съдебен състав счита, че при така изложените
обстоятелства с влизането в сила на посочената Наредба на министъра на
образованието и науката за ищеца е възникнала правна възможност да търси
защита на субективните си облигационни права посредством предявения иск.
В този смисъл е и актуалната практика на въззивната инстанция, която
настоящият състав споделя /Решение № 1502 от 13.03.2025 г. на СГС по в. гр.
д. № 1511/2025 г., Решение № 2143 от 8.04.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
12774/2024 г./
Трайна е практиката на съдилищата, че при иск с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, както и при искове за изплащане на обезщетения, чиято база,
според закона, е получаваното от служителя брутно трудово възнаграждение,
може да се присъди както брутното трудово възнаграждение, така и остатъка
от чистата сума за получаване, след приспадане на дължимия данък и
обществени осигуровки. Следва обаче в решението ясно да е посочено дали се
присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда нетното такова,
т. е. остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.
Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият
данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в
изпълнителното производство /или следва да бъдат внесени от самия
служител в полза на фиска – при доброволно изпълнение/.
За да се съберат тези публични държавни вземания, е необходимо в
12
съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели
суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху
общия доход и осигурителните вноски (в този смисъл Решение № 154 от
24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г., по описа на ВКС, III ГО, Решение № 166
от 25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г., по описа на ВКС, III ГО, Решение №
247 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 3200/2018 г., по описа на ВКС, III ГО).
В конкретния случай, доколкото съдът намира, че е обвързан от
петитума на исковата молба, съгласно която се претендира присъждането на
възнаграждения и обезщетения в брутен размер, исковете следва да бъдат
уважени именно в доказаната им по делото брутна стойност.
По делото е приета и неоспорена тройна съдебно-счетоводна
експертиза. Съдът, като прецени това заключението съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е извършено
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили
изчерпателно на поставената задача, като по делото липсват доказателства
последните да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са
недобросъвестни.
Вещите лица са изчислили, че разликата между брутните трудови
възнаграждения преди и след актуализацията се равнява на 1874,65 лв.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
всички материални предпоставки, за да бъде уважен предявеният иск с правно
основание по чл. 128, т. 2 КТ за пълния размер след допуснатото изменение.
Съобразявайки заключението по ССчЕ настоящият състав намира, че
искът с правно основание по чл. 222, ал. 3 КТ е доказан по основание и размер
за сумата от 721,17 лева, който размер се претендира и от ищеца след
допуснатото изменение.
По отношение на иска с правно основание по чл. 224 КТ настоящият
състав намира, че същият е изцяло неоснователен.
Видно от заключението по тройната ССчЕ на ищцата е изплатено
обезщетение по чл. 224 КТ в нетен размер от 4168,89 лева. Изчисленото
обезщетение при увеличено възнаграждение е в нетен размер от 3912,33 лева.
Действително, както е посочено и по-горе ищецът претендира
обезщетения в брутен размер.
Необходимо е обаче изплатените и действително дължимите
обезщетения да се съпоставят в еднакъв по вид размери, а именно изплатено
брутно обезщетение да се съпоставя с дължимо брутно обезщетение и
изплатено нетно обезщетение да се съпоставя с дължимо нетно обезщетение.
След като чистата стойност на обезщетението по чл. 224 КТ, изплатено
на ищцата, е 4168,89 лева, то с този размер следва да се съпоставя нетен
размер на изчисленото от вещите лица действително обезщетение, т.е. 3912,33
лева.
Обратният подход би довел до неоснователно обогатяване, тъй като
ищцата би получила разлика между дължимо брутно обезщетение и реално
изплатено /нетно/ възнаграждение, т.е. ищцата би получила разликата между
13
две несъпоставими величини, при което на ищцата би било присъдено
вземане, което не би възникнало в нейния патримониум, тъй като тази разлика
по съществото си е неплатен данък общ доход, който работодателят-ответник
е имал задължение да внесе.
Върху двете главници за вземания по исковете с правно основание по чл.
128, т. 2 и чл. 222, ал. 3 КТ на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
За уважаване на предявения акцесорен иск за лихва за забава следва да
се установи освен наличието на главен дълг съобразно гореспоменатите
изводи, така и изпадането на работодателя в забава.
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Разпоредбата на чл. 245 КТ предвижда, че при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от
брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от МРЗ за страната, като
разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и
се изплаща допълнително заедно със законната лихва. На основание чл. 270,
ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Въпреки гореизложеното, настоящият състав намира, че конкретният
случай е особен, доколкото по делото се присъжда увеличение на трудово
възнаграждение за минал период, в полза на лице, което към датата на
приемане на решението за увеличение е с прекратено трудово
правоотношение.
Горното означава, че това лице вече не получава ежемесечно дължимото
и регулярно изплащано трудово възнаграждение по чл. 128 КТ, което
работодателят престира на всяко лице с валидно и действащо трудово
правоотношение.
Затова, при положение, че сумите на увеличението се дължат при
поискване и за тях няма определена дата, на която следва да бъдат изплатени,
за тях ще важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – от датата на поканата.
По делото не е представена покана, поради което не се установява
ответникът да е поставен в забава.
При това положение настоящият състав намира, че акцесорните
претенции за мораторна лихва за периода 10.08.2023 г. – 25.06.2024 г. са
неоснователни.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират
деловодни разноски разполага ищецът и ответникът.
Ищцата е поискала присъждането на деловодни разноски, като е
доказала, че реално е сторила такива в размер на 1080 лева, поради което
съобразно уважената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
следва да й се присъди сумата от 433,51 лв., представляващи разноски за
адвокат за първоинстанционното производство.
Ответникът претендира разноски в размер на 1800 лв. с ДДС. От ищеца
14
своевременно е направено възражение за прекомерност. Настоящият състав
намира възражението на ищеца за основателно, като съобразно материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, броя и вида на
процесуалните действия, извършени от ответника, както и броя на ОСЗ,
приема, че справедливото възнаграждение е в размер на 1080 лв. с ДДС, от
което съобразно отхвърлената и оттеглена част на ответника се дължи 646,49
лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноски в полза на съда
съобразно уважената част от иска – 164,67 лева за държавна такса, 622,17лева
– възнаграждение за ССчЕ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ ***-то Средно училище „Я. А.
К.“, БУЛСТАТ ********, адрес: гр. С., район „К. п.“, ул. „С. *", № ***, да
заплати на М. Д. Н., ЕГН **********, адрес: гр. С., жк „Б." ***, ет. **, ап. **,
сумата от 1874,65 лева, представляваща неизплатена част от брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.06.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 222, ал. 3 КТ ***-то Средно училище „Я. А.
К.“, БУЛСТАТ ********, адрес: гр. С., район „К. п.“, ул. „С. *", № ***, да
заплати на М. Д. Н., ЕГН **********, адрес: гр. С., жк „Б." ***, ет. **, ап. **,
сумата от 721,17 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 27.06.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. Н., ЕГН **********, адрес: гр. С., жк „Б."
***, ет. **, ап. **, срещу ***-то Средно училище „Я. А. К.“, БУЛСТАТ
********, адрес: гр. С., район „К. п.“, ул. „С. *", № ***, за заплащане на
незаплатена част от обезщетение по чл. 224 КТ за 37 работни дни платен
годишен отпуск в брутен размер от 160,33 лева, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 27.06.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. Н., ЕГН **********, адрес: гр. С., жк „Б."
***, ет. **, ап. **, срещу ***-то Средно училище „Я. А. К.“, БУЛСТАТ
********, адрес: гр. С., район „К. п.“, ул. „С. *", № ***, за заплащане на
мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 10.08.2023 г. –
25.06.2024 г. в размер на 225,48 лева върху главницата от 1874,65 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. Н., ЕГН **********, адрес: гр. С., жк „Б."
***, ет. **, ап. **, срещу ***-то Средно училище „Я. А. К.“, БУЛСТАТ
********, адрес: гр. С., район „К. п.“, ул. „С. *", № ***, за заплащане на
мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 10.08.2023 г. –
15
25.06.2024 г. в размер на 86,85 лева върху главницата от 721,17 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. Н., ЕГН **********, адрес: гр. С., жк „Б."
***, ет. **, ап. **, срещу ***-то Средно училище „Я. А. К.“, БУЛСТАТ
********, адрес: гр. С., район „К. п.“, ул. „С. *", № ***, за заплащане на
мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 10.08.2023 г. –
25.06.2024 г. в размер на 19,28 лева върху главницата от 160,33 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***-то Средно училище „Я. А.
К.“, БУЛСТАТ ********, адрес: гр. С., район „К. п.“, ул. „С. *", № ***, да
заплати на М. Д. Н., ЕГН **********, адрес: гр. С., жк „Б." ***, ет. **, ап. **,
сумата от 433,51 лева, представляваща разноски по гр.д. № 38852/2024 г. по
описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК М. Д. Н., ЕГН **********,
адрес: гр. С., жк „Б." ***, ет. **, ап. **, да заплати на ***-то Средно училище
„Я. А. К.“, БУЛСТАТ ********, адрес: гр. С., район „К. п.“, ул. „С. *", № ***,
сумата от 646,49 лева, представляваща разноски по гр.д. № 38852/2024 г. по
описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ***-то Средно училище „Я. А.
К.“, БУЛСТАТ ********, адрес: гр. С., район „К. п.“, ул. „С. *", № ***, да
заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, по сметка на съда, сума в
размер на 164,67 лева – държавна такса, както и 622,17 лева – възнаграждение
на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от 23.05.2025 г.
Преписи да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16