Решение по дело №588/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба на Д. В. М., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, [жк], вх. А, ет. 8, ап. 35, чрез адвокат Т. Т., срещу Заповед № 25-1030-000144/04.03.2025 г. на Началник на група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че проведената процедура е опорочена, тъй като съставеният акт за установяване на административно нарушение не бил подписан. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът Началник на група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 3597005/01.03.2025 г. от К. И. П., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 01.03.2025 г., около 02:16 часа, в област Пловдив, община Марица, път – Шипка – Павел баня – Раковски – Калековец – п.в. „Пловдив изток“ – п.в. „Рогош“ – п.к Асеновград – километър 97, като водач на лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с рег. № [рег. номер] /лична собственост/ отказва няколкократно за времето от 01:15 до 02:15 часа на 01.03.2025 г. да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARBA 0097. Водачът мирише силно на алкохол. На лицето е издаден е издаден талон за медицинско изследване № 258402 от 01.03.2025г.

Нарушението било квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Съставеният АУАН № 3597005/01.03.2025 г. е подписна от свидетел и нарушителя, но не и от актосъставителя.

6. Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 25-1030-000144/04.03.2025 г., с която административният орган за нарушение на чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е приложил спрямо Д. В. М. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

7. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. От правна страна:

8. Според чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които и тази по т.2а, б. „б“ - "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство … употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда … , както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. ".

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Според чл. 3, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1..

По смисъла на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката всеки водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са налице основания за прилагане на ПАМ.

В случая не се спори, че талона за медицинско изследване е надлежно издаден от контролния орган и оспорващият го е получил. Не се спори и по обстоятелството, че оспорващия е отказал да бъде тестван с техническо средство, не се представиха и доказателства същият да е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Тоест налице са данни, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП и за това нарушение е следвало да му се наложена ПАМ по реда на чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП.

Въпреки това, при настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на алкохол или отказ за тестване с техническо средство, респ. отказ за подлагане на медицинско изследване. Което и да е от тези нарушения на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая съставеният АУАН № 3597005/01.03.2025 г. не е подписан от съставителя К. И. П.. По правилото на чл. 43, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания актът се подписва от съставителя. Нормата е императивна и поставя изискване за формата на АУАН, което ако не бъде спазено води до невалидност на акта. Посоченият документ, без съмнение е официален документ, който е съставен от длъжностно лице – полицейски орган, в кръга на определените му правомощия, при изпълнение на служебните си задължения, но при липсата на подпис авторството на документа не може да бъде удостоверено. Този документ е послужил като фактически и правно основание за издаване на оспорената в настоящото производство заповед, поради което дисквалификацията му води до незаконосъобразност на приложената принудителна административна мярка.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден и издаден в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

V. По съдебните разноски.

9. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 1010 лева, от които 10 лева за държавна такса и 1000 лева за адвокатска защита. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита именно в посочения минимален размер. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 25-1030-000144/04.03.2025 г. на Началник на група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Д. В. М., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, [жк], вх. А, ет. 8, ап. 35, сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.