Решение по КНАХД №330/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение с рег. № 185 от 03.07.2025 г. постановено по АНД № 20251320200356 по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0953-000194 от 09.03.2023 г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин, с което на Х. Д. Д. от [населено място], [жк], № 243, ет. 6 , ап. 17, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева /шестстотин/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. В касационната жалба Х. Д., чрез надлежно упълномощения адв. В. П. П. от АК Пловдив се твърди, че оспореното решение е необосновано и е постановено при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по направените доказателствени искания, изложени както в жалбата срещу наказателното постановление № 23-0953-000194/09.03.2023 г., така и в становището му от 02.06.2025 г., както и че не е обсъдил всички доказателства в тяхната взаимовръзка. Счита, че решаващият съд е нарушил принципите на правораздаването по чл. 12, 13, 14 и 18 от НПК, приложими субсидиарно по чл. 84 от ЗАНН. Твърди се, че въззивният съд не е разгледал доводите за нищожност на наказателното постановление, тъй като е издадено от лице без надлежна компетентност. Според него не са представени доказателства, че към датата на издаване на НП – 09.03.2023 г., издателят И. Й. е заемал длъжността „началник група“ в Сектор „Пътна полиция“ – Видин, поради което актът е издаден от некомпетентен орган. Навежда се и възражение, че съдът не е обсъдил представения договор за продажба на автомобила, с който се доказва, че към датата на нарушението – 25.12.2022 г., собственик е бил лизингодателят, а не Х. Д.. Посочва се, че АУАН е издаден и връчен в нарушение на чл. 188 ЗДвП, тъй като не е бил връчен на тогавашния собственик или на ползвателя. Касаторът поддържа, че неправилно е приета за годно доказателствено средство декларацията по чл. 188 ЗДвП, попълнена от него на 18.01.2023 г. – в момент, когато не е бил нито собственик, нито ползвател на автомобила. Декларацията не била подписана от длъжностно лице, не съдържала преписка или място на извършване на нарушението и не можела да бъде обвързана с конкретния случай, поради което не представлява официален документ и не може да се ползва като доказателство. По същество касаторът счита, че съдът е нарушил материалния закон, като е потвърдил наказателното постановление. Поддържа, че в него неправилно е посочена правна квалификация по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която не установява задължения на водачите, поради което деянието е несъставомерно. Освен това трите предходни електронни фиша, на които се позовава наказващият орган, са влезли в сила на една и съща дата – 01.07.2022 г., поради което липсва системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. Оспорва извода на съда относно наличието на „системност“, като сочи, че позоваването на съдебни актове на ВКС и ВС от 1971 и 1999 г. е неправилно, тъй като те са постановени по наказателни дела и преди действието на действащия ЗДвП. Според касатора понятието „системно“ следва да се тълкува съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, като при едновременно влизане в сила на три електронни фиша не може да се приеме системност, а само повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Навеждат се доводи, че при това положение евентуалното нарушение би могло да бъде само „повторно“, но не и „системно“, а и понятието „повторно“ визира единствено предходни наказателни постановления, не и електронни фишове. Изтъква, че по аналогия не може да се обосновава административна отговорност, поради забраната на чл. 46, ал. 3 ЗНА. Касаторът счита още, че дори да се приеме повторност, наложеното наказание „лишаване от право на управление“ не е предвидено в чл. 182, ал. 4 ЗДвП, поради което наказателното постановление е явно незаконосъобразно. Изтъква, че съдът не е изложил мотиви защо е постановил решение, противоречащо на друго решение на същия съд по аналогичен казус – АНД № 915/2023 г., при който наказателното постановление е било отменено. В заключение касаторът моли съдът да се отмени изцяло решение № 185/03.07.2025 г. на Районен съд – Видин и наказателното постановление № 23-0953-000194/09.03.2023 г., издадено от началника на група при ОДМВР – Видин, Сектор „Пътна полиция“, както и да му се присъдят сторените по делото разноски по реда на чл. 63д ЗАНН.

В съдебно заседание Х. Д. Д. от [населено място], [жк], № 243, ет. 6 , ап. 17 и пълномощника му адв. В. П. П. от АК Пловдив, редовно призовани не се явяват. Сочената за уважителна причина от пълномощника за отлагане на делото е без липса на представени доказателства за отсъствието му, като такива не са ангажирани и от Х. Д..

Ответника по касационната жалба Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С определение № 9268/07.10.2025 г. по адм. дело № 9373/2025 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

Пред РС – Видин първоначално е образувано АНД №915/2023г., по което с решение №423 от 20.11.2023г. е отменено НП № 23-0953-000194 от 09.03.2023 г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин, след касационно обжалване е образувано КАНД №346/2024г. по описа на АС – Видин, по което постановеното решение е обезсилено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на РС – Видин. По върнатото съдебно производство е образувано АНД № 1417/2024 г., по което с решение № 421/06.11.2024 г. е потвърдено процесното НП, като след касационно обжалване е образувано КАНД №548/2024г. по описа на АС – Видин, по което делото е прекратено и изпратено на ВАС за определяне на друг съд, който да разгледа делото поради невъзможност да образува втори касационен състав. С определение № 14015/30.12.2024 г. по адм. дело № 11968/2024 г. по описа на ВАС делото е изпратено за разглеждане на АдмС – Враца, където е образувано КАНД № 4/2025 г., по което с решение № 482/11.03.2025 г. е отменено решение № 421/06.11.2024 г. по АНД № 1417/2024 г. на РС – Видин и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Видин.

По върнатото съдебно производство е образувано АНД № 356/2025 г. по описа на Районен съд - Видин, предмет на настоящото касационно производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН касационния състав, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

От фактическа страна е прието, че на 25.12.2022 г. около 11:58 часа, на път II-11, при км 21+677, в посока от [населено място] към [населено място], жалбоподателят Х. Д. управлявал лек автомобил „Мазда CX-3“ с регистрационен номер [рег. номер] със скорост 75 км/ч при максимално допустима 40 км/ч, като превишението на скоростта след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача възлизало на 32 км/ч. Нарушението било установено посредством система за видеоконтрол ARM CAM S1 № 120СС6А, която заснемала датата, часа, скоростта и изображението на автомобила. Прието е също, че нарушението е извършено при условията на системност, тъй като за същия водач вече били издадени три електронни фиша – серия К № 4114567, серия К № 4595383 и серия К № 5805522, всички влезли в сила на 01.07.2022 г. След подадена от касатора декларация по чл. 188 ЗДвП от 18.01.2023 г., в която той изрично посочил, че на посочената дата е управлявал процесния автомобил, актосъставителят Т. Б. приел, че е налице административно нарушение и съставил АУАН, който бил изпратен по компетентност за връчване от ОД на МВР – Пловдив. Въз основа на този акт било издадено наказателното постановление № 23-0953-000194/09.03.2023 г., с което на Х. Д., на основание чл. 182, ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, били наложени наказания „глоба“ в размер на 600,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, поради извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция е възприела въз основа на свидетелските показания на актосъставителя Т. Б., дадени в съдебно заседание, на приложените като веществени доказателства фотоснимки, както и на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля Балдахинов, полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин, като последователни, безпротиворечиви и логични, приемайки, че не са налице данни за предубеденост или необективност, поради което не съществуват основания да се поставя под съмнение тяхната достоверност.

За да потвърди оспореното наказателно постановление, въззивната инстанция е приема, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, като при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН. Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички изискуеми по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, издадени са в предвидените срокове и от компетентен орган, видно от представената заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-1632/02.12.2021 г. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, поради което на административнонаказаното лице е била осигурена възможност за ефективна защита.

Въззивния съд намира, че от приложената декларация по чл. 188 ЗДвП, разпечатката от автоматизираното техническо средство и фотоснимките безспорно се установява горната фактическа обстановка. Системата ARM CAM S1 е заснела и записала точно дата, час и регистрационен номер, поради което фотоснимките се явяват веществени доказателства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Въз основа на това съдът е приел, че е доказано виновно нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

По приложението на материалния закон съдът счита, че е правилно ангажирана отговорността по чл. 182, ал. 2, т. 4 и ал. 5 от ЗДвП, тъй като е налице системност на нарушението. Въззивната инстанция излага мотиви, че съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП „системно“ е нарушение, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление или електронен фиш за същото по вид нарушение.

Въззивният съд не споделя възраженията на жалбоподателя относно приложението на чл. 188 от ЗДвП и компетентността на органите, като приема, че самото деклариране от негова страна, че е управлявал процесното МПС, е достатъчно основание за издаване на акта срещу него. Посочва се, че функционалната компетентност на наказващия орган е надлежно установена, а доводите за липса на такава са неоснователни.

В мотивите си районният съд се позовава на съдебната практика на ВКС и ВС, според която системност е налице при три или повече еднородни прояви, между които съществува устойчивост и трайност, като намира, че в конкретния случай са налице именно тези предпоставки. Прието е, че трите електронни фиша, влезли в сила на 01.07.2022 г., обосновават извода за системност и правилно е наложено наказание в удвоен размер – глоба от 600,00 лв. и лишаване от право на управление за срок от шест месеца.

Настоящият касационен състав намира, че в хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на закона които да обосноват касационните основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Не се констатират и допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

От събраните по делото доказателства правилно и в съответствие със закона въззивната инстанция е приела за установена описаната фактическа обстановка, въз основа на свидетелските показания на актосъставителя Балдахинов, писмените доказателства и веществените - приложените фотоснимки от автоматизираната система за видеоконтрол ARM CAM S1.

Въз основа на събраните доказателства и разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, правилно е прието, че снимковият материал представлява годно веществено доказателство, а декларацията по чл. 188 от ЗДвП, подадена от жалбоподателя, е основание административнонаказващият орган да приеме, че именно той е управлявал процесното превозно средство.

Неоснователно е възражението за нищожност на наказателното постановление поради липса на компетентност на издателя. Видно от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в секторите „Пътна полиция“ към ОД на МВР са надлежно оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП, поради което постановлението е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия.

Не се споделят и доводите относно недопустимостта на декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Законът не изисква декларацията да бъде подадена лично от собственика, когато последният сам е посочил себе си като водач на автомобила. В конкретния случай жалбоподателят изрично е заявил, че на посочената дата е управлявал автомобила, което обуславя законосъобразност на съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Неоснователно е и възражението, че е налице неправилна правна квалификация на нарушението. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във връзка с ал. 1 определя максимално допустимата скорост извън населено място, поради което е правилно ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за превишение от 31 до 40 км/ч.

По отношение на възражението за неправилно приложение на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, касационният състав намира, че тези доводи също са неоснователни. От доказателствата по делото е видно, че на касатора са били издадени три електронни фиша за същото по вид нарушение, всички влезли в сила на 01.07.2022г. и извършеното на 25.12.2022 г. нарушение е осъществено в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, поради което правилно е прието, че извършеното административно нарушение съставлява „системно нарушение“. Съгласно чл. 182, ал. 5 ЗДвП (действащ преди изменението с ДВ бр. 64/2025 г.) при системност глобата се налага в двоен размер и се прилага и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца. Позоваването на съдебни актове на ВКС и ВС не променя този извод, тъй като действащата легална дефиниция на „системно“ по § 6, т. 62 ДР на ЗДвП е ясна и приложима към конкретния случай.

Въззивният съд правилно е приел, че не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Действително, с Решение № 4 от 30.04.2025 г. по к.д. № 29/2024 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 38/2025 г.) разпоредбата на чл. 189з ЗДвП е обявена за противоконституционна в частта, в която изключва прилагането на чл. 28 от ЗАНН. С това решение се възстанови възможността административнонаказващият орган и съдът да извършват самостоятелна преценка за степента на обществена опасност на конкретното деяние и, при наличие на предпоставките, да квалифицират нарушението като маловажно. В конкретния случай обаче правилно въззивният съд е счел, че материалноправните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН не са налице. Нарушението е извършено при превишаване на скоростта с 32 км/ч извън населено място и при условията на системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. Такъв вид нарушение разкрива повишена степен на обществена опасност, като законодателят е предвидил за него по-тежка санкция – глоба в двоен размер и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Това законодателно решение изключва възможността деянието да бъде преценено като маловажно. Ето защо, макар формално да липсва вече процесуална пречка за прилагане на чл. 28 от ЗАНН след решението на Конституционния съд, в конкретния случай въззивният съд обосновано е приел, че не са налице материалните условия за това, поради което отказът му да приложи института на маловажния случай е правилен и законосъобразен.

Настоящият състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на въззивния съд, като намира, че решението е постановено при пълно и правилно изясняване на релевантните факти, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Предвид изложеното касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Видин, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение с рег. № 185 от 03.07.2025 г. постановено по АНД № 20251320200356 по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0953-000194 от 09.03.2023 г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.