№ 111
гр. С., 06.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20222200100530 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
Ищец пореден № 1 - Е. Х. С., редовно призован, не се явява.
Ищец пореден № 2 - Е. С. С., редовно призован, не се явява.
Ищец пореден № 3 - В. С. С., редовно призован, не се явява лично.
За тримата ищци вместо тях адв. Г. Р. с пълномощно по делото.
Ответникът Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно
призован, се представлява от юриск. Р. Б. Ч., с пълномощно по делото.
Свидетелите Т. Н. З. и К. Д. Д., редовно призовани, се явяват.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
Съдът ДОКЛАДВА постъпилата молба от ищците на 30.03.2023 г.
ВРЪЧИ препис от същата на процесуалния представител на ответника.
Адв. Р.: Поддържам исковата молба, ведно с всички направени в нея
искания. Водим тримата ни допуснати свидетели, които се намират пред
залата.
Юриск. Ч.: Оспорвам жалбата, моля да приемете писмения отговор.
Моля да уважите направените от нас доказателствени искания.
Съдът ПРИСТЪПИ към устен доклад на делото по реда на чл.146 от
1
ГПК.
Предявена е искова молба от Е. Х. С., Е. С. С. и В. С. С. против ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, в която се твърди, че на 23.06.2022г., около 18: 50 ч. между
гр. С. и гр. Я. е настъпило ПТП между л.а. марка „Нисан“, модел
„Патфайндер“ , управляван от Александър Динев Атанасов и МПС л .а.
марка „Сеат“, модел „Ибиза“, управляван от Ангел Петров Симов.
Твърди се, че в резултат на неправомерното двиЖ.е на лек автомобил
марка „Нисан“, управляван от Александър Динев Атанасов, несъобразено с
разпоредбите на ЗДвП, а именно видимост, релеф, настилка и интензивност
на двиЖ.ето, забранено изпреварване с навлизане в насрещно двиЖ.е, при
нарушаване на предвиденото ограничение за скорост на конкретния пътен
участък, същият се блъска челно с движещият се правомерно л.а. марка „
Сеат“, модел „Ибиза“, управляван от Ангел Петров Симов, като в пряка
причинно следствена връзка е настъпила смъртта на последния водач - Ангел
Петров Симов.
Ищците претендират обезщетение, като за Е. Х. С. се претендира
заплащане на сумата 100 000.00 лв., представляваща частичен иск от пълния
размер 200 000.00лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на получени телесни увреждани, ведно със законната лихва,
считано от 29 .06.2022 г. до 21.07.2022 г., както и законната лихва от
21.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.
За ищцата Е. Х. С. се претендира присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на извършени разходи за лечение
в размер на 3 014.67 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2022 г.
до 17.10.2022 г., както и законната лихва, считано от 17.10.2022 г. до
окончателното изплащане на задълЖ.ето.
Претендира се присъждане на сумата от 100 000.00лв., представляваща
частична претенция от сума в размер на 150 000.00 лв., обезщетение за Е. С.
С., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на получени телесни увреждания, ведно със законната лихва,
считано от 29.06.2022 г. до 21.07.2022 г., както и законната лихва, считано от
21.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.
Претендира се обезщетение в размер на 25 000.00лв., представляваща
частична претенция от пълния размер 150 000.00 лв. обезщетение за Е. С. С.
2
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на получени телесни
увреждания при процесното ПТП, ведно с законната лихва, считано от
29.06.2022 г. до 21.07.2022 г., както и законната лихва, считано от 21.07.2022
г. до окончателното за изплащане на задълЖ.ето.Заявени са доказателствени
искания.
Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно
дружество.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия се
оспорват изцяло предявените срещу застрахователното дружество искове по
основание и размер, като неоснователни. Оспорва се твърдението, че вина за
настъпилите увреждания от процесното ПТП има единствено водачът на л.а.
„Нисан Патфайндер“, застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като се твърди, че за
настъпване на ПТП като основна причина алтернативно е допринесло и
поведението на водача на л.а. „Сеат Ибиза“.
Оспорва се описаният механизъм на ПТП в исковата молба. Оспорват
се твърденията за настъпилите неимуществени вреди, както и твърденията по
отношение на периода, през който са търпени, респективно размера на
съответните искови претенции. Оспорва се твърдението, че всички
претендирани за обезщетение травматични увреждания са настъпили във
връзка със застрахователното събитие от 22.06.2022 г., както и наличието на
причинно следствена връзка с настъпване на самото ПТП. Оспорва се
твърдението, че ищците не са се възстановили напълно. Оспорват се всички
твърдения на описаните неимуществени вреди по отношение на техния
интензитет и проявление. Оспорва се и предявения иск за нанесени
имуществени вреди, а именно разходи за лекарства, тъъ като се твърди, че
същите следва да бъдат заплатени от Здравна каса. Прави се възраЖ.е за
намаляване отговорността на застрахователя, като се твърди, че за
вредоносния резултат, а именно летален изход, пострадалият сам се е
поставил в тази опасност, като размерът на неговият принос е 60%. Заявени са
доказателствени искания.
Правна квалификация на претендираните права – чл. 432 ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429 ал. 3, вр. с чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните – ответното
3
застрахователно дружество признава наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действаща към
момента на процесното ПТП.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - няма такива
Ищците следва да ангажират доказателства и проведат главно доказване
по отношение на механизма на ПТП; получените травматични увреждания по
вид за всеки един от тях; претърпените неимуществени вреди по вид и
интензитет; тяхната причинно следствена връзка с процесното ПТП, периодът
на възстановяване, здравословното им състояние към момента, както и
моментът на депозиране на извън съдебна претенция по чл. 380 от КЗ пред
ответното застрахователно дружество.
Ответното дружество следва да ангажира доказателства във връзка с
наведените от него възраЖ.я по отношение на механизма на процесното ПТП,
твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат за всеки един от
ищците.
Адв. Р.: Нямам възраЖ.я по доклада. Поддържаме исковата молба по
доказателственото ни искане № 1 за наличие на валидна гражданска
отговорност, по № 2 - считаме за изпълнена процедура по чл. 380 от КЗ .
Поддържаме молба от 30.03.2023 г. по настоящото дело, където подробно сме
описали доказателствените ни искания. По повод искането за съдебна
психолого-психиатрична експертиза за Е. и В., те като непълнолетни лица, е
много трудно свидетелите да могат да установяват тяхното психологично
състояние, поради което така сме формулирани нашите доказателствени
искания.
Юрис. Ч.: Нямам възраЖ.я по доклада. Поддържам представения
отговор. Относно поисканата психолого-психиатрична експертиза считам, че
не е наложително назначаването на такава и че е достатъчно с надлежни
възприятия, които имат и свидетелите. Считам, че не са необходими
специални знания относно факта ноторно известен, че неблагоприятно се
подхожда във всяка една възраст към подобно събитие, като считам, че една
медицинска експертиза ще посочи болката и периода на възстановяване.
Няма необходимост от тази СПЕ експертиза. Не възразявам да бъдат
разпитани свидетели в тази връзка. Поддържам искането формулирано в
отговора си за назначаване на САТЕ и разпитване на свидетели, относно
4
възраЖ.ето за наличие на поставени колани на пострадалите.
Съдът пристъпи към разпит на призованите свидетели.
Самоличност на свидетеля:
Т. Н. З. – 29 г., българин, бълг.гражданин, с висше образование, живее
на семейни начала, неосъждан, без родство със страните
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в БГ ТОЛ-система. Прибирахме се от
работа, бяхме на входа на Я.. Движехме се посока от Я. към С.. На разклона
за с .Камен, след с. Крушаре, там ни изпревари черният джип. След около 200
м. навлезе в насрещното двиЖ.е и удари насрещно идващия лек автомобил.
На това място се получава лек завой с наклон, на този завой водачът на джипа
навлезе в насрещното платно. В това време се видя във въздуха една кола,
направи 10 кавака и падна по таван в нивата. Джипът навлезе в насрещното
двиЖ.е, малката количка си излезе от завоя. След това джипът продължи и
спря в насрещния банкет. Ние спряхме след него и взехме да отбиваме
двиЖ.ето.Човекът излезе от колата каза: „Не съм виновен“. Аз му казах да
отиде до колата да види за какво става въпрос. Ние продължихме да
разчистваме пластмаси и гуми до появата на КАТ. Спряха още две коли,
хората бяха от ромски произход, преобърнаха колата и избягаха веднага.
След това дойде линейката от Я. и взеха пострадало дете. Аз след това чух, че
е имало и друго дете в колата, но едно го изкараха пред мен. Не гледах какви
наранявания има. В малкия автомобил не мога да кажа дали хората са били с
колани. Не зная с каква скорост се движеше малкият автомобил. Нашият
автомобил се движеше с не повече от 60км. Нисанът ни изпревари малко
преди разклона. Аз се возех, не следях скоростта, виждах само пътя. Не мога
да определя как се движеше Нисанът. Моля да ми се заплатят разноски.
Юриск. Ч.: Съгласни сме да заплатим разноски за явяването на
свидетеля, той пътува от гр. Бургас. Възможно е да заплатим разноски за
пътни в размер на 100 лв.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
5
ЗАДЪЛЖАВА ответното застрахователно дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД да заплати разноски в размер на 100 лв., която да бъде изплатена на свид.
Т. Н. З. по посочена банкова сметка.
Самоличност на свидетеля:
К. Д. Д. – 34 г. българин, бълг. гражданин, с висше образование,
неженен, неосъждан, без родство и особени отношения със страните
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Бяхме с колегата на работа. Работя в БГ ТОЛ-
система. Времето беше слънчево, около 19 ч., светло беше, м. юни. ПТП
настъпи между разклона за с. Камен, по–точно за с. Гергевец. Ние се
движехме в посока от гр. Я. към гр. С., на около 60 -70 м. зад л.а „Нисан“. На
завоя - за нас беше десен, при изкачване видяхме удара между двете превозни
средства. Нисанът навлезе в платното, тоест в лентата за двиЖ.е на другата
кола. Видяхме момента на удара, че са в насрещното за нас платно и за нисан
беше насрещното. Настилката беше суха, точно на завоя беше ПТП - десен
завой, храсти нямаше, нямаше неравности, които да препятстват двиЖ.ето. Не
видях дали пътуващите в малкия автомобил са с колани, не можем да
възприемем това, защото сме далеч в момента на самия удар. После с
колегата отбивахме двиЖ.ето. Не видях пострадалите дали имат поставени
предпазни колани.
Самоличност на свидетелката:
МАДЛЕН МЛАДЕНОВА Д.А – 29 г., българин, бълг. гражданин, висше
образование, неомъжена, неосъждана, живея на семейни начала със сина на
Е.. Желая да свидетелствам
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която носи по чл. 290
от НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам Е. от 6 г. През този период много често
тя идваше в София при нас, ние идвахме при нея. Ходехме заедно на семейни
почивки, виждахме се във Варна при децата й. Чувахме се почти всеки ден.
Преди катастрофата Е. беше изключително деен човек, от хората които се
радваш да ти бъдат свекърви, не те оставя да правиш нищо, защото те са
свикнали да обгрижват, да са щастливи и енергични. За катастрофата
6
разбрахме няколко часа след като се беше случила в 12 без пет през нощта.
Е. я видях няколко дни по-късно, когато трябваше да я транспортираме от
болницата от С. към София. През цялото време бяхме в С., но тя беше в
интензивно отделение, нямаше как да отида да я видя. Тя имаше спукан бял
дроб на три места, множество фрактури на ребрата, доста посинявания,
подуване на главата имаше доста сериозно. Докторите не бяха никак
оптимистично настроени към това дали тя въобще ще оживее. Направиха й
животоспасяваща операция в С., впоследствие й направиха още две операции
в София. Когато я видях за първи път, тя изглеждане доста нелицеприятно.
Беше в сълзи, беше изпаднала в шок, изглеждаше уплашена, приличаше на
половина на труп. Когато човек няма абсолютно никаква енергия -
изглеждаше уплашена, пренасянето й беше трудно. Изглеждаше като човек
който виждаш жив е, но е труп! Тогава тя не знаеше, че съпругът й е починал
при ПТП не беше в състояние да й кажем. Преди катастрофата тя беше човек,
който никога не се е оплаквал. Като я видях след ПТП ми беше пределно
ясно, че полоЖ.ето й не е никак добро и че тя изпитва изключително
агонизираща болка. Освен това имаше изключително голям проблем да диша
и да казва каквото и да било, търсеше с очи и се опитваше да разбере какво се
случва. Беше най - вероятно в шок според мен. Докато я пренасяхме в
линейката се опитахме да й обясним набързо какво й предстои, че я
транспортираме в София при подходящи лекари да се погрижат за нея и за
физическото й състояние. Закарахме я в Болница Токуда. Абсолютно всеки
ден бяхме при нея, редувахме се през цялото време на посещенията, имаше и
човек при нея. Състоянието й по моя преценка беше лошо. Тя имаше
поставен катетър, дренаж, който да отвежда течности и кръв от тялото й.
Лекарите бяха казали, че тя трябва да става само, че тя не можеше да диша, не
можеше да става. Трябваше да й се помага, за да се опитва да прави първи
опити да става. В това състояние - дори и след изписването й беше трудно да
става. Самото подаване на кислород беше докато беше в болницата - може би
в продълЖ.е на една седмица. Два пъти се наложи да й оперират белия дроб,
за да запечатат тези места, на които беше пробит. След изписването дойде в
къщи при мен и сина й, където ние се грижехме за нея. Доста повече аз, тъй
като все пак съм жена. Грижите за нея се изразяваха в това да извършвам
смяна на памперс. Въпреки, че тя имаше дренаж, имаше и други нужди, които
трябва да се изпълняват и въпреки, че тя отказваше помагахме й да отиде до
7
банята, където да се смени торбичката от урината. Тя не се чувстваше никак
комфортно, тъй като е човек, който е свикнал да прави всичко самостоятелно.
Аз трябваше да се грижа изцяло за нея да й помагам в най-основните неща за
придвижване, уриниране и други неща. Всичко това определено я караше да
се чувства доста некомфортно. Доста често ми се извиняваше и ми
обясняваше, че това не е редно и не е Окей. Аз като спътник на сина й -
децата й, поехме ангажимент да се грижим за нея. Чисто психологически
случилото се, това, че има такива наранявания и че ще трябва да разчита
изцяло на нас и че е в тежест я депресираше. Тя многократно използваше
изрази като: „Аз съм ви в тежест в момента“ и от се чувстваше много зле.
Караше я да е видимо депресирана. Виждайки тя в какво лошо състояние е,
ние преценихме, че трябва първо тя да се възстанови физически, имахме
притеснение дали въобще тя ще може да премине прага, тогава да й кажем за
съпруга й. Във връзка с катастрофата тя си спомняше откъслечни неща, тя
почти не спеше. Много й беше трудно да спи, предимно седеше будна и
мислеше за цялото нещо, което се е случило. Изплашена и много тъжна
беше.Тя остана при нас, но емоционално беше доста депресирана.
Преценихме, че е по-добре да отиде във Варна , където са внучките й, за да е
по-ангажирано вниманието й и да се чувства по-добре. Всеки ден по няколко
пъти се чувахме, предимно с видео-разговори, за да можем да виждаме и
племенниците, да следим изкъсо нещата. Е. не споделяше много, но видимо
се задъхваше. Имаше проблеми, трудно се придвижваше, имаше силни болки.
Счупването на ребрата и до ден днешен не се е възстановило, калцирането
някак си се забавя във времето, може би заради възрастта й. Тя продължава да
има форма на прогресия, усеща,че качеството й на живот няма да бъде както
преди, болките и тежестта продължават. Ако преди тя си оправяше изцяло
градината, тя сега със сигурност няма физическата възможност да направи
такова нещо. Не съм на 100 % сигурна, със сигурност си спомня голяма част
от нещата около катастрофата, не съм я питала. Има оплаквания за болки на
ребрата от лявата й страна, там изпитва голям дискомфорт, там усеща нещо
като голяма тежест, която трябва да носи със себе си. Получила е срастване
там между самите ребра.Лекарите казват, че отнема време. По принцип би
трябвало до този момент ребрата й да започнат да калцират. Тя спазва режим,
храни се разнообразно и здравословно. Това с калцирането не са фактори,
които да зависят от нея, тя прави всичко възможно. Тя изпитва тежест, която
8
води до дискомфорт и усещане за болка и към момента. Със сигурност
приема добавки, които да подпомогнат възстановяването, но не мога да кажа
с конкретика какво точно пие.
Тъй като забелязахме, че тя не се храни, установихме, че избягва да се
храни в болницата, тъй като сестрите да й сменят памперсите и тя
предпочиташе да намали количеството храна, затова всъщност изпратихме и
психолог, който да говори с нея, за да видим как да се чувства по комфортно
и да не изпитва притеснения. Съобщаването на смъртта на съпруга й беше по-
късно. Тя беше много унила, постоянно самовглъбена, това ни накара да се
притесняваме за нейното физическо възстановяване.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетелката.
Самоличност на свидетелката:
М.Д.Д. - 36 г. българин, бълг. гражданин, със средно специално
образование, омъжена, неосъждана, без родство със страните.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която носи по чл. 290
от НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам Е., Е. и В.. Е. познавам повече от 20 г. ,
като майка на най добрата ми приятелка. Имали сме с нея ежемесечен
контакти, аз съм кръстница и на двете деца. Зная за катастрофата. За пръв път
Е. специално успях да я видя, когато я свалиха в Ортопедията в гр. С., защото
тя беше в реанимация около една седмица, не ни позволяваха да я видим.
Също и Е.. В. я видях на следващия ден след ПТП. Пътувахме от Варна към
С.. В. беше много уплашена, беше с много синини по лицето, наранявания,
това видях по тялото й. Плачеше постоянно, когато ме видя като близък човек
може би.
Е. беше в много тежко състояние, не ни даваха почти никаква
информация, защото беше в реанимация. Аз не съм родител, не знаехме
почти нищо. Тя беше със счупен таз, счупени прешлени и в тежко
състояние,това знаехме. На мен са ми казали и зная, че са правили операция
на таза и на прешлените. Когато я видях за пръв път, Е. беше много
уплашена. А когато беше в състояние на говори - изпитваше ужасни болки в
областта на таза, беше обездвижена и плачеше Питаше за сестра си: „Как е
кака, събуди ли се кака?“.Тя е чула в линейката как лекарите се опитват да я
9
събудят. Сподели ми това, че е чувала как докторите казвали на кака й: „Не
заспивай, събуди се!“ В С. в болницата Е. беше около 10 дни. След това я
придвижиха с линейка до Варна. Във Варна я приеха в ортопедията в
терапевтичната болница. Там се осъществи втората операция доколкото зная.
Ходих да я видя, тя изпитваше болки, пътят е бил изключително болезнен за
нея. Явно при самото транспортиране е изпитвала физически болки, беше
наплашена да не преместят да не изпитва пак физически болки. Тя щеше да
бъде в 1-ви клас, беше на 6г. Не можеше да върви, това й беше основното
притеснение. Изпитваше срам ако трябва да отиде с патерици на училище,
дали ще може да върви отново, както и за тренировките. Тя тренираше лека
атлетика, има медали за бързина в нейната възраст. След катастрофата вече
всичко приключи, не може да тренира вече. Тя пита постоянно кога ще може
да се върне да тренира да бяга, за танците също. Има леко нарушение на
походката, което не й позволя да бяга и да танцува хип-хоп. Е. посети първия
учебен ден, но понеже не можеше да седи права, просто се запозна с
госпожата, поднесе цветя и се прибра. Това беше най-тежкия й ден, защото не
остана на празненството с класа си. Поднесе цветята и я прибрахме. Като
започна учебната година тя е освободена от физическо, изпитва комплекси от
това нещо, защото на нея това й е силата. Тя бягаше изключително бързо.
Дори преди да застъпи първи клас искаше да се покаже на децата колко е
добра, но днес тя е освободена от физическо възпитание. В общуването с
децата ми е споделяла, че има подигравки от страна децата за това, че не
играе физическо, не може да бяха, не се включва във физическо. Имало е
подхвърляния от рода на „куцото дете“. За едно дете това е голяма
подигравка. Е. в момента живее във Варна, заедно със своите внучки Е. и В.
и тяхната майка Х. и баща им С.. Ние живеем на 5 мин. разстояние и ги
виждам на всеки два дни.
В момента Е. е много по-бавна, не знам какви са нейните увреждания.
Тя преди катастрофата беше една баба, която беше много активна, дейна, а
сега не излиза с тях на разходки. Чисто физически тя не може да извърви
дълго разстояние. По принцип е много затворен човек, но забелязвам, че
плаче постоянно. Не мога да твърдя, но съм я виждала че взема успокоителни.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетелката.
Самоличност на свидетеля:
10
Л. Д.А Л. - 38 г. , българин, българска гражданка, висше образование,
живее на съпружески начала, неосъждана, без родство със страните по делото.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Е. и В. ги познава от 12 г., от както съм с бащата
на децата ми, те са семейни приятели от преди това. Преди ПТП бяха
изключително жизнени, будни деца, прекрасни млади госпожици. Е. ходеше
на танци – хип-хоп, В. плуваше също и с лека атлетика се занимаваше. За
плуване има доста медали, на състезания са ходили, доста добре са се
справяли. За ПТП разбрахме на следващия ден сутринта, тръгнахме веднага
за С.. Още на следващия ден след катастрофата видях В.. Външно - имаше
отоци по лицето, едното й око беше много отекло, имаше синини и
охлузвания по тялото. Докторите казаха, че има и сътресение на мозъка. От
момента, в който ни видя, тя говореше само аз катастрофата. Питаше къде е
сестра й, как е сестра й, какво се случва и дядо й как е. Това за нея беше
постоянна тема. Мъчехме се да сменим темата и това продължи не само него
ден. На третия ден я изписаха от болницата. Взехме я към Варна и една
седмица беше с нас. Майката и бащата останаха в С. в болницата с Е..
В. през цялото време обясняваше как е откопчала колана на
сестричката си и как е излязла от колата и отишла да помогне на дядо си.
Явно кракът му е бил счупен и се е мъчела едва ли не да го изправи от колата.
Имам дъщеря, която по-малка от нея, опитвахме се да говорим други неща, но
В. винаги завърташе нещата към катастрофата, докато беше у нас. От моя
страна, като майка, аз трябваше да й намажа раните, да се погрижа физически
за нея.Тя имаше отоци по лицето, които трябваше да се третират. Имаше
мозъчно сътресение, не трябваше да скача, да не гледа телевизор и телефон.
Трябваше й спокойствие да не се влоши. Тя беше на 10г. тогава. Не беше
добре детето нито физически, нито психически, което за мен беше най-
големият проблем. Лятото като траеше възстановяване и на двете, В. беше
прекратила тренировките , сега в началото на учебната година ги възстанови,
но по-плавно. Преди беше много активна, имаше страшно много медали. Все
още не се е върнала активно в спорта - плуване и лека атлетика. Тежко й е, тя
е много живо дете, с много амбиции, много е нахъсена и определено това,
което се случи стопира развитието й, както и физическото, така и
11
психическото. Много тежко го изживява В. психически, то е ужас на това,
което е станала свидетел, защото тя реално е видяла всичко. Дядо й е бил в
много нелицеприятно състояние. Тя е била най-добре след ПТП и се опитвала
да помогне на останалите в колата. Станала е свидетел на агонията на дядо си,
защото той почива. Малката й сестра също е била в тежко състояние, В.
постоянно казваше: „сестра ми, дядо ми“. Не знам как изобщо е успяла да го
понесе.
За физическото възстановяване на В. - тя беше с най-малко травми,
охлузванията бяха доста големи, ще е минал поне месец докато се оправи. Е.
все още не е възстановена напълно, като се натовари физически и видимо й се
изкривява походката. В момента двете ходят на училище. Е. е ограничена от
физическо възпитание заради травмите, но не са възстановени напълно
децата. На Е. определено натоварванията не й влияят добре. Двете ходят на
училище към момента. Сега ги виждам на 10 дни веднъж, докато ходят на
училище моите деца.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетелката.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА изготвянето на комплексна съдебна авто-техническа
експертиза и медицинска експертиза, която да се изготви от вещите лица
инж. Х. В. У. и д-р Й. И. С., които след като се запознаят с прилоЖ.те
материалите по делото и след извършен медицински преглед на ищците да
изготвят писмено заключение, в което отговарят на поставените от страните
въпроси :
1. Какви са причините и механизмът за настъпване на процесното ПТП
?
2. Да се посочи какво е платното за двиЖ.е в конкретния пътен участък,
като се фиксират размерите на всяка отделна лента, като се посочат броят на
пътните ленти във всяка посока ?
3. Какво е изпълненото знаково пространство и пътна маркировка в
района на настъпване на процесното ПТП, както и преди мястото на
конфликтния удар ?
12
4. Да се определи мястото на което е осъществен конфликтния удар по
широчина и дължина на пътното платно ?
5. Съобразно уврежданията по МПС и фиксираните спирачни следи,
конфликтния удар при предприемане на каква маневра е настъпил, по време
на извършването й, респ. завършването й?
6. В кой момент водачът е имал възможност да възприеме двиЖ.ето на
л.а. „Нисан“, респ. за промяна посоката на двиЖ.е ?
7. Съобразно констатираните увреждания на превозните средства и при
съобразяване с габаритните им размери и местополоЖ.е на пътя, с коя част от
превозните средства е осъществен конфликтния удар ?
8. Съобразно уврежданията на МПС и фиксираните спирачни следи,
кога е настъпил конфликтния удар – при предприемане на маневра, при
извършването й или при завършването й ?
9. Да се изчислят приблизителните скорости на двиЖ.е на двете МПС ?
10. Да се посочи каква е техническата причина за настъпване на
процесното ПТП ?
11. Били ли са ищците с поставени обезопасителни колани и каква е
била тяхната ефективност при процесното ПТП ?
12. От кои части от интериора на автомобила са нанесени уврежданията
и предотвратими ли са били в случай на поставяне обезопасителен колан?
13. В медицинската част на назначената комплексна експертиза, вещото
лице след като извърши преглед на ищците да отговори на поставените
въпроси в доказателствените искания формулирани в исковата молба - т.4, т.5
и т.6 /л.8, л.9 и л.10 от исковата молба/ ?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за инж. Х. В. У. за изготвяне на
техническата част от назначената експертиза в размер на 400 лв., платимо от
ответника в едноседмичен срок считано от днес по с/ка „Депозити“на СлОС
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за д-р Й. И. С. за изготвяне на
медицинската част от назначената комплексна експертиза в размер на 600 лв.
в едноседмичен срок, считано от днес по с/ка „Депозити“ на СлОС.
13
Съдът КОНСТАТИРА, че по делото не са представени медицински
документи относно търсене на психологична помощ от тримата ищци,
вследствие на претърпените травми при процесното ПТП. Въпреки това с
оглед детската възраст на ищците Е. С. С. и В. С. С. и спецификите на
обработването на травмите при непълнолетните, съдът на основание чл. 195
от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебно-психологична
експертиза по отношение на ищците Е. С. С. и В. С. С., която експертиза
следва да се изготви от в.л. М. Н. Б., която след като извърши съответните
изследвания на ищците изготви писмено заключение, в което отговори на
поставените въпроси от т.8 на стр. 10 от исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 500 лв., платимо от бюджета
на СлОС.
С цел събиране на допуснатите доказателства, а именно изслушване на
определените от съда експертизи, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и насрочва с.з. за 25.05.2023г. от 13:30 часа, за която
дата страните да се считат за редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица инж. Х. В. У., д-р Й. И. С. и М. Н. Б..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:45 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
14
Секретар: _______________________
15