РЕШЕНИЕ
гр.София,22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 11458 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 25.07.2020 г. по гр.д. №54381/19
г., СРС, ГО, 49 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К.И.И., ЕГН**********,
с адрес:г***, чрез адв. А., срещу „Т.С.“ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.439, ал.1 от ГПК, че К.И.И. не дължи на „Т.С.“ЕАД сумата от 3275.62 лева-главница за периода от
м.02.2011 до м.04.2013 и лихви в размер на 594.13
лева за периода от 01.04.2011 до 23.04.2014г. по изпълнителен лист, издаден
по гр.дело №26539/СРС, 79 състав, въз основа на който е образувано изпълнително
дело №20198580400554 по описа на ЧСИ У.Д..
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД,ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.И.И., ЕГН**********, с
адрес:г***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 553.20 лева- разноски по
делото.
|
|
|
|
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ,с която се твърди,че решението е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Изводите
за настъпила погасителна давонст били необосновани и не кореспондирали с
фактическата обстановка.Не били обсъдени доказателствата в тяхната цялост.Иска
се от настоящата инстанция да отмени
решението и да
постанови ново . По въззивната жалба е постъпил отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1,вр.с чл.439 ГПК .
Ищцата твърди,че не дължи на „Т.С." ЕАД суми за
топлинна енергия ,тъй
като правото на принудително изпълнение на вземането е погасено с изтичане на
давностен срок.
С кратката тригодишна давност се
погасяват вземанията за обезщетение за
забавено изпълнение на главния дълг по аргумент от чл. 111, б. "в" ЗЗД . Процесният изпълнителен титул е издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 416 ГПК. На това основание и във
връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение е основание за
издаване на изпълнителен лист, което придава на заповедта изпълнителна сила. В
настоящия случай вземанията на ответника са установени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която няма данни да е
подадено възражение по чл. 414 ГПК, съответно да е проведено исково
производство по чл. 422 ГПК.
В конкретния случай не са ангажирани
доказателства за датата на настъпване на падежа на вземането, поради което
следва да се приеме, че към датата на депозиране на заявлението, респективно
към датата на издаване на заповедта по чл.410 ГПК и влизане в сила на заповедта-вземането е било изискуемо - 25.09.2014 г.Изпълнителен лист е бил издаден
на 25.09.2015 г. Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение
- чл. 116, б. “в“ ЗЗД, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност. Съгласно мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие
е подаването на заявление по чл. 410 ГПК), не може да прекъсне давността, а
разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД е изключителна и не може да бъде
тълкувана посредством аналогия на правото. Поради това подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала
да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в
сила на заповедта за изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист.
Ответното дружество не е ангажирало доказателства в подкрепа на твърденията си
за наличие на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния
срок, въпреки разпределената му доказателствена тежест. Наличие на такива
обстоятелства по делото не се установяват.
Поради изложеното следва да се приеме, че
към датата на образуване на изпълнителното дело -25.09.2019 г.вече е изтекъл тригодишен давностен срок, с което
правото на принудително изпълнение на вземанията е погасено.
Не се доказаха твърдяните пороци
на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Въззиваемата страна е сторила 350 лв.разноски за адвокатско
възнаграждение,съобразени с минималните размери на адвокатските възнаграждения
,според Наредба №1/2004 г.,които следва да й бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.07.2020 г. по гр.д. №54381/19 г., СРС,
ГО, 49 с-в
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД,ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.И.И., ЕГН**********, с
адрес:г***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 350 лева разноски по
делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.