МОТИВИ по НОХД №2655/18г. по описа
на ПлРС:
Обвинението
е срещу подсъдимия Ф.М.Г., ЕГН **********, за това, че на неустановен ден в началото на
месец април 2018 година в град Плевен противозаконно присвоил
следната чужда движима вещ - велосипед марка "***", червен на цвят на стойност 2150 лв.,собственост на М.Ц.П. ***,
която владеел, престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК.
В
хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като намира, че
събраните гласни и писмени доказателства го подкрепят. Моли съда за осъдителна
присъда. Не ангажира становище дали да се приложи института на условното
осъждане.
Подсъдимият
Ф.М. се явява в съдебно заседание лично и с адв. Н.М. от ПАК. Дава обяснения в
които не признава вината си. Моли съда за оправдателна присъда.
Защитникът
– адв. Н.М. твърди, че подсъдимия не
е извършил деянието за което е предаден на съд. Излага съображения за липса на
доказателства, като приема недоказаност на обвинението по безспорен начин
поради което пледира за оправдателна присъда.
На основание
чл. 84 ал. 1 от НПК пострадалият М.Ц.П. с ЕГН **********, чрез процесуалният си
представител адв. М. е
конституиран като граждански ищец и е приет за
съвместно разглеждане предявения от него граждански иск срещу подсъдимия Ф.М.Г.
с ЕГН ********** за сумата от 2 150 лв. имуществени вреди в резултат от
престъплението посочено в обвинителния акт, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на извършване
на деянието – неустановен ден в началото на
месец април 2018 год. до окончателното изплащане на
сумата
На основание
чл. 76 от НПК М.Ц.П., чрез процесуалният си представител адв.
М. е конституиран като частен обвинител в наказателния процес.
ЧО
и ГИ и повереникът му се солидаризират със заявеното от страна на представителя
на РП Плевен.
Съдът, като се
запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и след преценка становището на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
Ф.М.Г. е роден на *** ***, живее
в същия град, българин, български
гражданин, неженен, със средно
образование, работи, неосъждан,
ЕГН **********.
В началото на месец декември 2017 година непълнолетният М.Ц.П. споделил с родителя си *** В.М. желанието си за получаването на специален подарък за предстоящият му в средата на месеца рожден
ден - велосипед, пригоден за спускане в планински терен.Стойността на велосипеда
била значително висока, независимо
от което М. изразила готовност за
предоставянето на изисканата от сина си
за подарък парична сума.От своя страна М.П. изразил намерението си за
самостоятелно сглобяване на велосипеда от високия
клас с марка "***",
което обусловило предприемането на действия по снабдяването му с различни
елементи и части от
различни интернет платформи
за електронна търговия .
В началото на
месец март 2018 година, вследствие на
поетапно реализираните от страна
на М.П. монтажни действия,част от които осъществявани и в присъствието и със
съдействието на св.С.А.Х., с който
поддържал приятелски отношения велосипеда от
отразения клас бил готов за експлоатация.Общата стойност на изделието
в съответствие с вложените части възлизала на 2150 лв.
От този момент
ЧО П. няколкократно
управлявал велосипеда с марка "***"-червен на цвят, като на
неустановен ден в края на месец
март същият съвместно с Х. се отправили с велосипедите си към село Ясен в
изпълнение на желанието им за ловуване на
риба от намиращите се в близост до селището неохраняеми водоеми .След приключването на заниманието
им двамата потеглили
към град Плевен, като при
приближаването им към дома на
св. С.А., П. изискал от същият временно съхраняване на велосипеда му
от страна на приятеля му, като го
поставили в прилежащото за дома му избено помещение. През следващите няколко
дни чо М.П. не
предприел каквито и да било действия по
провеждането на среща с Х. за прибиране на стопанисвания от негова страна велосипед с марка "***"
с червен цвят .
На неустановен
ден в началото на месец април
2018 година, св.М.Ж.В. *** изискал от св.С.А. Х.
оказването на съдействие при отремонтирване на
боядисване на конкретни части от стопанисваното му моторно превозно средство
на което последният откликнал. За
по-бързото обезпечаване на предвижването си
до дома на В., Х. решил да ползва
съхранявания от негова страна велосипед, собственост на М.П.. С превозното
средство марка "***" св. С.Х. ***.
При преминаването на същият през жилищен комплекс "***" Х. възприел
познатият си - подс. Ф.М.Г., като помежду им се
провел разговор. По време на спонтанно възникналата помежду им
комуникация в близост до местоположението им преминал М.В. със стопанисваното си моторно превозно
средство. След като последният възприел С.Х. в близост до
ситуираната в ж.к. "Сторгозия
" тролейбусна спирка същият преустановил движението на автомобила си и му
предложил да го транспортира до дома си.
По същото време към отразените лица се приближил подс. Ф.М.Г., който
поддържал приятелски отношения и с
двамата. При провелият се помежду им разговор, Х. споделил необходимостта от по - бързото
предвижване до дома на В., с
оглед необходимостта от своевременно
оказване на съдействие в предстоящите ремонти дейности, което би било затруднено от управлявания от негова страна велосипед. В съответствие с отправената от
страна на М.В. покана към Х. да го
транспортира с автомобила си,
последният постигнал с подсъдимия съгласуваност за последването им с велосипеда .
Вследствие на оформилата се
помежду им уговореност,
С.Х. предоставил на подс.
лице велосипеда с марка "***" което от своя страна споделило
желанието си за закупуването на
тютюневи изделия и последващо присъединяване към същите .
Независимо от поетия от страна на подс.
Ф.Г. ангажимент за транспортиране на
велосипеда до дома на В. и предоставянето на
същият отново на С.Х., който от своя страна следвало да го предаде на М.П.,
в същият възникнало спонтанно желание за
неправомерно разпореждане с
предоставената във владението му
движима вещ.
В изпълнение на формираното си престъпно намерение, подс.
Ф.Г. се отправил с процесния
велосипед към заложната къща под наименованието "Валенсия
Трейд" ЕООД - град Плевен , в която на управителя М.Н.Т., което лице познавал предоставил за едноседмичен срок велосипеда
срещу получаването на определена
парична сума, която нямал намерение да
възстановява на дружеството .
Междувременно в С.Х.
се оформило притеснение от
забавянето на подсъдимото лице,
което обусловило повеждането на мобилна
комуникация с Г. по
време на която същият заявил дефектиране на велосипеда и предоставянето
му на лице за съответното отремонтирване.
Въпреки това изявление, Х. отново се опитал да
проведе разговор с подсъдимят от който
изискал връщането на велосипеда,който не могъл да бъде реализиран поради блокиране на
телефонния му номер от страна на Ф.Г.
.
Няколкократните опити от страна на Х. по отношение на
подс. за провеждането на среща и предаване на
велосипеда се оказали безрезултатни, което от своя страна след изискването на П. на
връщането на стопанисваната му
движима вещ довело до отлагане по различни поводи.
На 17.04.2018 година М.П. по недвусмислен начин
изискал от Х. провеждането на среща и получаване на велосипеда си което обусловило
споделяне на създалата се инкриминирана ситуация от страна на подсъдимият,
което пък оформило в засегнатото
лице намерение по депозирането на сигнал пред надлежните органи на полицията .
Междувременно легитимния представител на заложната къща с оглед неизпълнението на поетия от страна на подсъдимият
Ф.Г. финансов ангажимент предложил
процесния велосипед за продажба. Същата реално
била осъществена с неустановено по
делото лице, живущо извън град Плевен и проявило интерес към публикуваната в интернет обява, придружена от снимков материал на
велосипеда за планинско катерене .
Въпреки отправената
от П. отново покана към подс. Ф.Г. от връщането на
високия клас велосипед, последният отново
не предприел каквито и да било действия в отразения смисъл, което наложило
споделянето на П. за възникналата ситуация с родителят си – св.М.М. .
Последната се явила своевременно в съответното поделение на ОДМВР-Плевен, където след
проведен мобилен разговор от страна на М.
с подс. Ф.Г., същият споделил за
неправомерното си разпореждане с
велосипеда , марка "***".Вследствие
на създалата се обстановка,която довела
до несъмненото убеждение в М. за
осъществено по отношение на
стопанисваната от страна на низходящият
и движима вещ престъпно посегателство се сезирали надлежните органи .
По повод
осъщественото от страна на подс. Ф.М. ***
инкриминирано деяние, документирано по надлежния процесуален ред е проведено
и досъдебно производство № 803/2018г. по
описа на РП.
Така изложената фактическа обстановка се
подкрепя напълно от показанията на
свидетелите, експертното заключение по назначената съдебна оценителна експертиза, както и от писмените доказателства
по делото прочетени по реда на чл.283 от НПК и неоспорени, кредитирани от съда като доказателствени средства, отразяващи факти
от обективната действителност и в конкретност обстоятелствата по тяхното
създаване, участвалите лица, отразяването на определено съдържание, а протоколът
за разпознаване от 04.07.2018 г. като такъв изготвен от компетентен орган и в
надлежната процесуална форма.
От кредитираните
показания на ГИ и ЧО М.П. е видно че получил от
родителите си за рождения си ден на
14.12.2017г. велосипед марка „***“, като за сумата от 2150 лв. си го поръчал на
части по интернет, закупувайки всяка част от различно лице и си го сглобил сам в
дома си с помощта на негов приятел – св.С.Х.. Пак от показанията на П. се установява,
че започнал да го ползва през месец март 2018 г.Сочи, че един ден когато били
заедно с Х. му предложил да му го остави за малко на съхранение и той се
съгласил. Така минали няколко дни и след като се сетил да си го поиска, св.Х.
го успокоил като му казал, че е у тях и даже му показал снимка в телефона си,
че колелото е вътре. След това му споделил че колелото се намирало в маза на
приятел на сестрата на Х. – св.М.В., тъй като му се наложило да върши някаква
работа, а колелото било заключено в мазата. И така няколко дни видно от
показанията му, ЧО и ГИ П. се опитвал да си върне
колелото от Х., докато най-после той се съгласил и отишли до къщата на св.В.,
като освен св.Х. с ГИ отишъл и друг негов приятел – св. С.Н.. Тогава притеснен,
Х. заявил че лице на име „***“ е взел
колелото и за това той го е лъгал толкова време. Този „***“ се казвал Ф. като работили
двамата със С. заедно и оттам се познават, а колелото е било взето от Ф. около
пет дни след като го бил оставил в апартамента на С.. ГИ твърди че Ф. го е
виждал един-два пъти покрай С.. Тогава св.Х. предложил на П. и той се съгласил
да депозират жалба в полицията. В заключение ГИ и ЧО посочва, че подсъдимия
започнал да му звъни докато бил в полицията като твърдял че различни части на
колелото били счупени и се нуждае от ремонт, като обещавал да го върне до три-четири
месеца, като впоследствие се уплашил че майка му е с него и заявил че е продал
колелото на ***“, който притежавал заложна къща в гр.Плевен.
Показанията на
ГИ и ЧО са обективни, последователни и
кореспондиращи с ценените показания на свидетелите М., В., Н., Т. и Х..
От кредитираните показания на св.Х. се установява познанството
му с ГИ и ЧО М.П. ***. Посочва че правил ограда на
къщата на бабата на последния тъй като имал познания като строител. Установява
още че покрай работата си се запознал с подсъдимия, който държал да го наричат
„***“, и живеел в гр. Плевен, ж.к. „***“. Свидетелят установява още че П. му
споделил за закупеното на части колело, каква марка е и че е планински бегач за
спускания по нанадолнище и при скачане. От показанията на св.Х. е видно още че
през март 2018г. с М. се разбрали да отидат за риба до с. Ясен с велосипедите,
като ЧО бил с процесния. След приключването на
заниманието им двамата потеглили
към град Плевен, като при
приближаването им към дома на
св. Х., П. изискал от същият временно съхраняване на велосипеда му
от страна на приятеля му, като го
поставили в прилежащото за дома му избено помещение. Св.Х. установява още че през
следващите няколко дни ЧО М.П. не предприел
каквито и да било действия
по провеждането на среща с Х. за
прибиране на стопанисвания от негова страна велосипед с марка "***"
с червен цвят . Посочва в показанията си още че на
неустановен ден в началото на месец април 2018 година, св.М.Ж.В. *** изискал
от него
оказването на съдействие при отремонтирване на
боядисване на конкретни части от стопанисваното му моторно превозно средство
на което последният откликнал. За
по-бързото обезпечаване на предвижването си
до дома на В., Х. решил да ползва
съхранявания от негова страна велосипед, собственост на М.П.. С превозното
средство марка "***", видно от
показанията на св.Х., последният се отправил
към улица "*** в гр.Плевен. При преминаването на същият
през жилищен комплекс "Сторгозия " Х. възприел
познатият си - подс. Ф.М.Г., като помежду им се
провел разговор. Свидетелят Х. сочи че по време на разговора помежду им в
близост до тях преминал св.М.В. със
стопанисваното си моторно превозно средство, и след като последният възприел Х. в близост до
намиращата се в ж.к. "Сторгозия
" тролейбусна спирка същият преустановил движението на автомобила си и му
предложил да го транспортира до дома си.В
показанията си св.Х. посочва че се качил в автомобила а велосипеда предоставил
на подсъдимия който в този момент се приближил до тях и обещал че ще ги
последва с велосипеда но така и не го сторил.
От кредитираните показания на св.М.В. се установява
познанството му със св.Св.Х. като брат на неговата приятелка, като Х. бил
приятел и с ГИ, а също познавал и подсъдимия по прякор „***“ който помогнал да го наемат. Посочва че те
двамата със С. се познавали по-отдавна. Св.В. описва подсъдимия като скандалжия и лесно
избухлив, арогантен и импулсивен. В началото на м.април 2018г. се наложило да
си прави ремонт и с колата следвало да си транспортира майстора. На път за
вкъщи минал с колата покрай 6-ти блок на
„***“, като на първата спирка на „***“ видял С. с колелото на М.П. да разговаря
с подсъдимия Г.. Тогава спрял да извика на Х. да се качва в колата, като той
казал на подсъдимия да вземе колелото и да дойде с него до тях. Видно от
показанията на В. подсъдимият знаел къде живее той, като му казал че идва след
малко, само да си купи цигари. Пак видно от ценените показания след това С.Х. се
качил в колата при него и потеглили, а подсъдимият така и не дошъл. Св.В.
твърди че С.Х. го търсел много пъти, но той лъжел постоянно че колелото било
счупено, че било на ремонт. Посочва че в един момент разбрал от С. че М.П. си
търси колелото като пред него Х. му разказал всичко.
От ценените показания на св.С.Н. се
установяват близките му приятелски отношения с ГИ и ЧО
М.П. като С.Х. бил техен общ приятел, а негов познат бил подсъдимия. Посочва че
ГИ си закупил по интернет на части колело за скачане като рамката му било
червена и на нея пишело „***“ на английски език, а отзад каплата
била синя. Твърди че колелото било с червено кормило и с черни грипове. Посочва
че е карал колелото както и С.. Установява, че през месец март 2018 г. М. бил ходил за риба заедно със С.. Били са с колела.
М. карал въпросното колело. На връщане М. помолил С. да вземе колелото и да го
прибере у тях, като той разбрал за това от М.. Споделя че присъствал на
обаждания на М.П. до С.Х., в които го убеждавал да му върне колелото, а С.
постоянно повтарял, че колелото се намирало в мазата на М.В.. Установява още в
разпита си че един ден отишли до къщата на М.В. ***. Там заварили С.Х. „треперещ
и много притеснен“.Разказал случилото се как подсъдимия му отнел колелото и не
го върнал а той се притеснявал да каже на ГИ. И тогава подал сигнал в
полицията. Предложил да отидат до полицията и да подадат сигнал за кражба, а Н.
ги придружил. Свидетелят Н. посочва и че по пътя подсъдимият убеждавал по
телефона ГИ да не подава сигнал в полицията.
От кредитираните
показания на св.М.Т. се установява че
същият е собственик на и управител на „Валенсия Трейдинг“ ЕООД-гр. Плевен,
което пък е собственик на заложна къща с адрес гр. Плевен, ул. „***,
познанството си с подсъдимия Г. в тази връзка тъй като същият бил клиент като
често купувал и продавал вещи. Отново от показанията на свидетеля е видно, че Ф.М.
дошъл при него в заложната къща в началото на месец април 2018 г. с колело,
което искал да заложи като не бил сам а придружен от друго лице. Св.Т. се
съгласил като дал на М. 200 лева за колелото. Също така описва велосипеда като
съответстващ на този - предмет на описаното в ОА престъпление. Посочва
отличителни белези и на другото лице придружавало подсъдимия въпросния ден,
като въпреки положените от съда усилия не можа да се установи дали това лице е
някой от свидетелите по делото. Св. Т. твърди още в разпита си че сравнил
данните от личната карта и дал парите на М. доколкото той контактувал с него
въпросния ден, а другото лице не го бил виждал досега. От показанията на свидетеля се установява още
че подсъдимият така и не дошъл да върне парите след което Т. обявил велосипеда
за продажба и го отчуждил за сумата от 250 лева. В заключение св.Т. посочва че в по-късен
момент му се обадила св.М. която познавал и на която обяснил от кого е получил
колелото и кога го е продал, както и на каква цена, а също и че във връзка със
случая депозирал обяснения във 02 РУ-гр. Плевен.
От изцяло
кредитираните показания на св.М.М. е видно че като
родител на ГИ и ЧО П. му предоставила сумата от
2 150 лева и той си закупил процесното колело на
части като впоследствие си го сглобил. Сочи че във въпросния период М. дружал със св.С.Х. ***. Твърди че и
направило впечатление че в един момент велосипеда на сина и го няма.
Попитала го на два пъти къде е колелото,
като същият споделил че С. го е бил взел и го е бил прибрал в неговата маза,
като когато ходил да си го иска С. е казал че ключалката на мазата е била
счупена и трябвало някакъв ключар специален да дойде чак от гр. София, а когато
му казал че ще каже на нея, С. се разтреперил и казал, че той е карал колелото,
но лице на име „***“ е изискало да го покара за малко, взело е колелото и
повече не го е върнало. Твърди че
веднага подала сигнал в
полицията. Свидетелката преповтаря изложеното от сина и останалите свидетели за
начина по който подсъдимият е взел колелото, което впоследствие е заложил в
заложна къща – собственост на ***“. Твърди че разговаряла със свидетеля Т.
който и разказал споделеното от него пред съда.
Съдът не цени обясненията
на подс. Ф.М.Г., доколкото същият единствено отрича
да е участвал в процесното деяние без да твърди
конкретни факти свързани с неучастието си в престъплението. Подсъдимият заявява
единствено че не е отнемал колелото от пострадалия, а св.Св.Х. го е предложил на св.Т. в залог за определена
сума, а той само си предоставил данните. В този смисъл съдът приема обясненията
на подс. Г. като израз на защитна позиция доколкото
обясненията на подсъдим са не само доказателствено
средство, но и средство за защита доколкото е нелогично и житейски неоправдано
да се ползват данни в заложната къща само на познато лице./обратното твърди св.Т.,
а именно че принципно приема данни от различни лица включително непознати но в
конкретния случай М. сам е предоставил данните си и единствено той е
комуникирал с него/ Същевременно съдът не цени обясненията на подсъдимия
и като противоречащи на ценената
от съда доказателствена основа в конкретност следва
да се посочи че обясненията на подсъдимия са компрометирани от показанията на всички
свидетели по делото в съответните части, като показанията на свидетелите са
депозирани под страх от наказателна отговорност и съдът няма основание да не им
даде вяра.
Заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза видно
от което стойността на велосипеда е била 2150 лева в процесния период съдът
като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните кредитира напълно.
При съобразяване на изложеното и
преценка на въпросите по чл.301 от НПК съдът намира, че в хода на
съдебното следствие бяха събрани достатъчно доказателства от които се установи
по категоричен начин от обективна и субективна страна вмененото на Ф.М.
престъпно деяние. Престъплението по чл.206 ал.1 от НК от обективна страна се
характеризира с установена на конкретно правно основание фактическа власт от
владелеца върху чужда движима вещ, и извършването на разпоредителни действия с
нея. В тази връзка по делото по несъмнен начин беше установено, а и не се
оспорва че на неустановен ден в процесния период по молба на М., св.Св.Х. му предоставил за временно ползване предоставен му за съхранение от
страна на ГИ и ЧО П. велосипед, марка „***" червен
на цвят, собственост на П.. Следуемо от посоченото по-горе не се спори че подсъдимият М.
на правно основание владеел чуждата движима вещ. На следващо място от обективна страна по делото се установи че на
неустановен ден в началото на м.април 2018г. Ф.М.
се разпоредил с визираната вещ като я предоставил в залог на св.М.Т. срещу
предоставена му от последния парична сума, както и че М. не я издължил не само
в уговорения едноседмичен срок но и въобще. Спори се дали М. се е явил при
собственика на заложната къща – св.Т. сам или със св.С.Х. и кой в крайна сметка
се е разпоредил с вещта- Х. който е ползвал данните от личната карта на М. или
самия подсъдим. От показанията на св.В. и Х. се установява че последният не е
присъствал при предоставянето на вещта на св.Т.. Последният въпреки положените
от съда усилия не можа да посочи в категоричност дали св.Х. е придружавал
подсъдимия или друго лице. Той обаче заяви че не е необходимо познанство в
каквато и да било степен с определено лице за да може то да предостави
определена вещ в заложната къща, т.е. не е необходимо каквото и да било
съдействие, като е достатъчно явилият се да представи документ за самоличност. Що
се отнася до твърденията на М. в тази насока че е „съдействал“ на Х. да се
разпореди с вещта, същите се приемат от съда като голословни и неподкрепени от никакви
доказателства. Нещо повече - от доказателствата по делото не се установи в
категоричност че св.Х. се е явил в заложната къща въпросния ден.
Следуемо от горното
може да се направи категоричния извод че по делото не се съдържат
доказателства подсъдимият М. да е овластен да ползва за себе си или да предостави
другиго процесната движима вещ, а липсват и писмени
доказателства както и показания на свидетели. Изпълнителното деяние при
обсебването се осъществява чрез акт на противоправно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд
интерес. И като е задържал горепосочената вещ за себе си, разпоредил се е с нея
и е лишил пострадалия от възможността му да я ползва по предназначение, е
реализирал престъпният резултат на обсебването.
По делото бяха събрани несъмнени
доказателства и досежно субективната страна на деянието. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, т.е. желаел е
неговото извършване, предвиждал е настъпването на съставомерните
последици и е искал тяхното реализиране.
Като причини за извършване на престъплението
следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на нормите,
гарантиращи неприкосновеността на чуждото право на собственост и стремежът му
за получаване на имотни облаги по неправомерен начин.
При така
изложеното съдът намери, че деянието е съставомерно и
доказано от обективна и субективна страна, поради което призна подсъдимия за
виновен в това, че на неустановен ден в началото на
месец април 2018 година в град Плевен противозаконно присвоил
следната чужда движима вещ -
велосипед марка "***",червен
на цвят на стойност 2150 лв.,
собственост на М.Ц.П. ***, която владеел,
поради което и на
основание чл. 206, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК го
осъди на наказание лишаване от свобода
за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години.
При определяне
вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид както смекчаващите обстоятелства–чистото
съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и сравнително
невисоката степен на обществена опасност на деянието, така и отегчаващото вината
обстоятелство – относително високият размер на причинените вредни последици. Поради
това съдът, след като взе предвид санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 1 от НК, която предвижда наказание до шест години лишаване от свобода, наложи на Ф.М.
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съдът приема, че
именно този вид и размер на наказанието ще способства за постигането на
установените в чл. 36 от НК цели на същото. Налагайки посоченото наказание,
съдът счита, че проявява обективност и справедливост.
При този изход
на делото съдът осъди на основание
чл.45 от ЗЗД подсъдимия Ф.М.Г., със снета по-горе самоличност да заплати на
гражданския ищец М.Ц.П. ***, ЕГН ********** сумата от 2150 лв. /две хиляди сто
и петдесет лева/, представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл.
206, ал. 1 от НК от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от неустановен ден в началото на месец март 2018 г. до окончателното й
изплащане.
При този изход на делото съдът осъди на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Ф.М.Г.,
със снета по-горе самоличност да заплати по сметка на Плевенски районен съд по
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 86 лв. върху уважения размер на
предявения граждански иск, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
При този изход
на делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Ф.М., да заплати по
сметка на ОДМВР Плевен направените деловодни разноски в размер общо на 82,11 лева, и по
сметка на ПлРС сумата в размер на 50,00 лева
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: